Това е запис от "Здравей, България" преди няколко дена, на който се натъкнах съвсем случайно. Ако темата за корупцията във висшето образование не ви е безразлична, вижте го внимателно. Това е репортаж за фирма, която се рекламира в интернет и която помага - срещу сума от 5 до 20 хиляди лева - на всеки желаещ, който има диплома за средно образование, да стане студент в желания университет и специалност. Без изпит. Поемат ангажимент и за "изкарването" на изпитите по време на следването.
Както казва мъжът от фирмата -
"първо ще вкарат хората, които са си платили, а после ще вкарат хората, които имат успех. Успехът е последното, което ти трябва."
И по-важното:
"корупцията, това е от политиците, това не идва от мен (...) зад мен има друг, зад другия има друг...".
Между другото, интересен рейтинг на специалностите според тази фирма - не предполагах, че философията се смята за толкова престижна, а икономика човек учел, за да стане безработен... Най-много се плаща за право и медицина, правете си сметка ръцете на какви юристи и лекари ще поверяваме живота си!
В разговора с Антоанета Ненкова за "Дойче Веле" специално подчертах, че корупцията в образованието не се случва само в Югозападен университет и че тя не би се случвала, ако нямаше политически протекции. Как е възможно министърът на образованието да моли един незаконен декан да си иде? И после да се хвали, че онзи му е обещал?
От друга страна, "не ще се уморя да повтарям", както казваше бившият ни президент, че корупция в образованието има и защото ние - и преподавателите, и студентите - допускаме тя да се случва. Ние също сме отговорни. Разбира се, лесно е да се оправдаваме с другия - с министъра, ректора, Академичния съвет, администрацията и пр., но в края на краищата образованието го правим ние.
В тази връзка, напълно подкрепям протеста на колегите от Великотърновския университет относно даването на титлата "доктор хонорис кауза" на Владимир Путин. Защото корупцията не е просто даване на подкупи, корупция е и всеки компромис с академизма. По този въпрос писаха в блоговете си Иво Инджев, Бого, Сандо и други. Красимир Кабакчиев, който е възпитаник на този университет, се включи активно в дискусиите.
Като става дума за ВТУ и корупция, неизменно се сещам за случая с доц. Иван Христов. За тези от вас, които не знаят - преди години той отказа да признае опорочен изпит, поради което беше подложен на тормоз и впоследствие напусна. Сега, доколкото ми е известно, му е добре в Пловдивския университет и доста прави за равнището на философията там. Иван Христов е пример за това, че все пак е възможно да останеш принципен и да оцелееш като учен и преподавател... Ала много сила се изисква за това.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
То да не се окаже, че това е и схема за събиране на лични данни и други злоупотреби след това. Може и чиста корупция да е, но така от един репортаж е трудно да се прецени за какво точно става дума.
ОтговорИзтриванеПри всички положения, полицията трябва да проведе разследване, но те предпочитат да пребиват хора в полицейските автомобили, в полицейските мазета и в полицейските къщи за мъчения, като онази в Копривщица. По-лесно им е да изтезават някой, докато признае нещо, отколкото да размърдат дебелите си малоумни задници и да защитават обществения интерес.
казвам обществения интерес, защото всеки един може да попадне при доктор с купена тапия, в това число и изтезателите от полЮцията.
Полицията ТРЯБВА да проведе разследване, после съдът ТРЯБВА да решава, а покрай проблемите в ЮЗУ ми е доста ясно как решава съдът спорове за корупция в образованието... е, вярно, след 3 години съдът възстанови колегата ми Петър Дошков на работа, който беше уволнен, че е дал интервю. Но рибата е много вмирисана, естествено, откъм главата. Това са мрежи с протекции на доста висши равнища...
ОтговорИзтриванеп.п. И да, би могло да се окаже просто и схема за шантаж... Възможно е и да съм се предоверила на репортажа, ама доста знам по въпроса как се влиза в някои специалности в някои университети... Имам дори колега (от друг факултет, де), който обича да се фука колко студенти лично бил вкарал право в ЮЗУ и колко пари е взел от това и как ние сега сме му развалили бизнеса. Но може човекът и да послъгва, де, кой знае...
ОтговорИзтриванеНай-много обичам в четвърти курс да се записват нови студенти. Или група от 30 души изведнъж да достигне 70. Да преподаваш английски на 70 души е невероятно преживяване.
ОтговорИзтриванеАма нови или прехвърлени от други специалности четвъртокурсници? Щото е известно как в правото се ставаше студент директно във втори и четвърти курс, ама за вас не знаех...
ОтговорИзтриванеПри нашите студенти пък тече обратният процес, някои се прехвърлят в по-търсени специалности, а напоследък някои забегнаха и в чужбина, просто не се прибраха от бригада. Стефан Дечев казваше за студентите по история, че дотолкова историята се използва като трамплин за прехвърляне в правото, че курсовете направо се опразват. Като го заяви на онзи ФС, на който падна Воденичаров, имаше реакция - ами направете историята атрактивна. Което, сещаш се, е смешно. Защото за друго става дума.
Повечето се прехвърлят. От най-разнообразни специалности, които най-често нямат нищо общо с икономиката. От други университети, от колежи, отвсякъде...
ОтговорИзтриванеЗа прехвърлянето "отвсякъде" е добре да си припомним онова паметно интервю, в което Воденичаров казва, че нямало нелегитимни частни университети и колежи, защото Бургаският свободен и НБУ били легитимни.
ОтговорИзтриванеПотресена съм. Чувала съм за какви ли не начини за влизане в университети, но до сега не бях виждала нагледно какво се прави, за да станеш студент, т.е. "студент". Като се замисля...20 000 лв, за да бъдеш записан като студент...Що за човек трябва да си, за да дадеш такава сума, само за да влезнеш във ВУЗ и да излезнеш от там почти некадърен. То който е свикнал да си плаща, ще си плаща и занапред. На мен това ми прилича на купуване на некадърност...скъпа некадърност. Освен ако студентът, който си е платил, за да влезе не си учи съвестно след това. Но пък ако тръгва с нагласата да учи старателно, няма да си плаща, за да влезе. Жалко е, че такива хора след това по подобен на този начин си намират работа, а тези, които се опитват да се реализират честно попадат на тях и се получава едно мрънкане и недоволство...Този не бил компетентен, онзи не си вършел рабитата... От репортажа излиза, че тези, които сме влезли в университетите по законния път сме някакви идиоти, които са втора ръка хора. Пък и човекът, посредникът, не е виновен, щом системата го позволява...
ОтговорИзтриванеПоли, Социология 4-ти курс, ЮЗУ
За прехвърлянето "отвсякъде" е добре да си припомним онова паметно интервю, в което Воденичаров казва, че нямало нелегитимни частни университети и колежи, защото Бургаският свободен и НБУ били легитимни.
ОтговорИзтриванеА, Поли, привет, радвам се да се видим, този семестър май само на вашия курс ще преподавам :-). Напълно съм съгласна и много добре сте го казала - "купуване на скъпа некадърност". Но като социолог нали се сещате, че няма "система" извън нас, ние сме системата...
ОтговорИзтриванеприлича ми на измама.
ОтговорИзтриванепо мое време корупционните схеми с приемане в УНСС бяха свързани с някакви курсове, на които се дават разработени по правилния начин теми и няколко дни предварително се обявяват темите, от които ще се тегли жребия.
То и при нас имаше предварително обявяване на теми, Стефан Дечев беше писал как се е правело с кандидат-студентските изпити по история. Но си имаше и паралелни методи. Наистина, компетентните органи трябва да се захванат със случая и да установят дали е измама, или не. Но съм малко скептична доколко "компетентно" ще действат "компетентните" органи... От университетите естествено ще кажат, че не знаят нищо по въпроса; и не изключвам вероятността всичко да спре дотам и ако "изгори" някой, да е най-ниското звено.
ОтговорИзтриванеПак казвам - не че не е възможно и да е измама...
Аз не знам кой нормален човек би дал 20000лв само за да го приемат. Ако върви в комплект с изпитите и диплома, ОК. Обаче така само за приемане.
ОтговорИзтриванеСъщо не ми е ясно това с личните карти на родителите. Каква е целта?
А, то има достатъчно глупави хора с много пари, а ако има търсене... За ЮЗУ съм чувала други тарифи, ама СУ се води най-престижен.
ОтговорИзтриванеМежду другото, одеве установих, че тя историята е още от лятото (беше ми направило впечатление, че репортажът е летен), гръмнала е в медиите около десети юли, не ми е много ясно как съм я пропуснала... Но като съдя по интереса и коментарите, не е зле темата да бъде припомнена :-)... Още повече, че досега не видях да се се стигнало до конкретен резултат в разследванията и не знам изобщо обвинение срещу някого повдигнато ли е.
П.п. За личните карти, така родителите стават лесна жертва на изнудване, мисля. Не само финансово изнудване.
ОтговорИзтриванеХа, те това е сериозно съобщение! Даже чукнах на сърчицето.
ОтговорИзтриванеБлагодаря :-)!
ОтговорИзтриванеСтрахотен бизнес, няма що.
ОтговорИзтриванеАз съм склонен да вярвам, че не измама, а най–обикновенна действителност.
За съжаление Не си спомням в кой блог четох един пример с Йордан Ефтимов.
Обажда се на автор, който участва в литературен конкурс с тричленно жури. Един от членовете на журито е въпросният..Ефтимов.
Обажда се и казва:– Здравей! Единият от журито е за твоята книга, другият е за книгата на Николай Иванов/да речем/. Срещу половинта от наградта-продължава Ефтимов- твоята книга получава моя глас. Помисли си. И затваря телефона.
Наградата е 6 хил. лв.
Така че, вече всякакви схеми и практики на корупция в образованието и изкуството изглеждат съвсем естествени
И аз не знам кой е блогът, до този момент за Йордан Евтимов все хубави неща съм чувала...
ОтговорИзтриванеДа, време е да се разбие гози тандем Йордан Евтимов - Георги Господинов и сие, които от литературата направиха бизнес - няма ли кой да провери например тези двамата през последните години в колко журита са били и колко пъти са наградени...
ОтговорИзтриванеТова ли Ви е свободата? Да цензурирате...
ОтговорИзтриванеНе съм Ви цензурирала, но не мога да модерирам, докато спя, съгласете се :-). За Георги Господинов също бях чувала само хубави неща досега, харесвам как пише, но лично не го познавам. От собствен опит обаче съдя, че ако някой смята някого за корумпиран, е най-добре да го каже открито и да се опита да го докаже. Та ако някой трябва да провери за журитата и наградите, може би това сте Вие?
ОтговорИзтриванеМалко встрани от темата на постинга, но по въпроса за журитата: в Благоевград пък, в групата на художниците, членовете на журито сами си раздават награди. Високо оценяват собственото си творчество, така да се каже. Наградите са, естествено, парични.
ОтговорИзтриванеАко те вадят и парите за наградите от джоба си, няма да има проблем. Въпросът е обаче кой дава парите ;-).
ОтговорИзтриванеКато гледам системата май само редуциране на броя ще помогне. Ако сведен университетите до под 7 да видим тогава какви ще са проблемите. Но нали сме любознателна нация, всеки иска да учи :)
ОтговорИзтриванеАбе то може да има и само един университет и той да е корумпиран...
ОтговорИзтриванеАма, кога е пусната тая публикация, кога са се натрупали 26 коментара!?!
ОтговорИзтриванеГеорги, бройката на университетите тук е най-, най-маловажното. По-скоро, бих казал, че (при равни други условия!) една голяма структура създава по-добри условия за корупция, в сравнине с една по-малка.
lynn, това за групите от по 70 човека много ми хареса. Колко икономии само могат да се направят в условията на Световната икономическа криза, ако приложим този опит навсякъде! Нека проявим и ние малко солидарност с усилията на партията и правителството по съхраняване и все по-нататъшно доразвиване на икономическия ни възход през последните четири години!!!
Всъщност, в "Таргетирана реклама или обикновена корупция № 1" ставаше дума за съвсем друго нещо; а тук в текста се повдигат едновременно десетина проблема, а в коментарите - още толкова :-)
Съдейки по сумите от видеото, по-скоро става въпрос за опит да се направи някакъв внезапен удар и да се скриеш, отколкото за някакъв развит бизнес; ако приемем, че не е постановка, то става дума за аматьори, според мен.
Имал съм възможност лично да се уверя, че едно висше училище, което уж е синоним на корумпираност, всъщност организира една съвсем честна кандидат-студентска кампания.
Според мен, по-скоро си струва да се обсъди не толкова самото видео, колкото нещо друго, за което се говори и в основния постинг, и в коментарите - а именно - доколко са почтени някои съвсем законни практики; понеже нещата не са толкова прости - на пръв поглед наистина изглежда като корупция, но като се замислиш - май пък не е.
Да речем, кандидат-студентските курсове, които се организират от самите висши училища - всеки знае, че има кандидат-студентски изпити с едно и също име, но страшно различни по съдържание - и, ако си посещавал курс в самото висше училище, то това ти дава сериозно предимство. Това е абсолютно законно. Дали е почтено? Ами - "щом другите го правят, аз ли ще съм най-големият будала?" - ако приемем, че тази практика е непочтена, нека да бъде прекратена от всички висши училища едновременно. Което може да стане, само ако чрез ЗВО кандидат-студентските изпити бъдат отменени и класирането става само въз основа на дипломата (на първо място - въз основа на зрелостните изпити, естествено).
Или, да вземем проблема с прехвърлянето. При прехвърляне от едно висше училише в друго в редица случаи се плащат (съвършено законно) сериозни по размер такси. Справедливо ли е това? Почтено ли е? Отговорите изобщо не са подразбиращи се. Особено ако става въпрос за прехвърляне в същата специалност. А и тук кардиналното решение е извънредно елементарно - нека всеки, който си е взел злеростните изпити да се записва където си иска! - пък после ние да имаме възможност да пускаме напред само най-добрите. А не като сега - колегите, дето преподават на по-горните курсове мрънкат на тези от по-долните, че заради нас остават без нагрузка (как го обичам този термин, само!). На заглавната страница на ИРИОН има един мой доклад от учебната 2006/7 година, смисълът на който беше, че според нормативната уредба една четвърт от курса не бива да бъде записана в по-горен курс - резултатът беше, че на четири очи ме смачкотиха, а после съвсем официално беше решено аз да не водя вече тази практика (за неучастие в която не дадох заверка на въпросната една четвърт).
И, разбира се, винаги в такива случаи подчертавам, че въпросът за рефорирането на родното висше образование е на първо място въпрос политически (а не технологически). Има ли политическа воля за реформа, тръгне ли веднъж едно истинско реформиране в нашата област - тогава решението на "чисто" технологическите въпроси ще си идва от само себе си. Поне така си мисля.
Според мен, броят на коментарите към този постинг е симптоматичен. Читатели с много разнообразни "болки" се почувстваха провокирани да пишат и това ме радва.
ОтговорИзтриванеПри кандидат-студентските курсове, органиирани от висшите училища, според мен имаме класически случай на конфликт на интереси (особено за изпити като история, литература и др., при които от работата на кандидата може да се разбере дали е посетил съответния курс). Що се отнася до прехвърлянето, също съм съгласна. Дори когато става дума за един и същи университет, често едни специалности се оказват трамплин за достъп до други. Съгласна съм и с тезата, че цедилката трябва да е не толкова на входа, колкото в самия ход на следването. А сега завършва практически всеки, който пожелае.
Съгласна съм и за липсата на политическа воля. По този въпрос има един много хубав сборник - "Държавата срещу реформите", в който се разказва и анализира как конкретно (и защо) държавата пречи да се извършват реформи в образованието.
Светле, колеги-коментатори,
ОтговорИзтриванеПонеже става дума и за Иван Христов и за неговата борба с академичните олигарси от ВТУ, ще си позволя да приведа тук нещо, което написах, а "Дневник" публикува през пролетта на 2004 г.
Университетска олигархия
Наскоро в един национален всекидневник прочетох нещо, което не ме учуди. Става дума за колегата доц. д-р Иван Христов. Той е един превъзходен университетски преподавател във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, а преди това и в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Той е наш блестящ преводач и интерпретатор на античната и средновековна философия. Благодарение на неговия прецизен и вдъхновен труд на български могат да бъдат прочетени “Метафизика”, “Топика”, “Категории”, “За тълкуването” и “Първа аналитика” на Аристотел; “Пет богословски слова” на св. Григорий Назиански; “За небесната йерархия” и “За църковната йерархия” на св. Дионисий Ареопагит. Той е специализирал във Ватикана и Оксфорд, възпитаник е на Санкт-Петербургската школа по класически изследвания. Ще пропусна много неща от неговата академична биография и публикациите му.
Разбира се, името му е непознато в публичното пространство, защото той е учен, посветен на своята работа. Никой в гилдията на античниците и медиевистите сред философите у нас не може да се мери с неговия перфекционизъм, със старанието, с което той изпипва встъпителните си студии, обяснителните бележки и индексите на понятията в преводите, направени от него. Слава Богу, че сред нас има и такива хора – европейски учени, които скромно и тихо работят на полето на академизма всеки Божи ден, без да нагазват в простотията и мръсотията на публичността у нас. Не се съмнявам, че има още десетки, а може би и стотици други български изследователи и преподаватели, които са известни и уважавани сред колегите си по целия свят, но не желаят да се афишират в нашето публично пространство.
Във въпросния национален всекидневник прочетох, че на доц. Иван Христов му е било наложено административно наказание от ректора на ВТУ, поради това, че по време на изпит през лятото на миналата година е установил, че почти всички от предадените работи са идентични, сиреч преписани.
Случката е емблематична. Един български учен от европейски мащаб получава мъмрене от ректор, за чиято представителност много може да се спори. Ще уточня защо. Ректорът на Американския университет в Благоевград, например, не се избира. Той се назначава от настоятелството на университета. Всички нас, обаче, би трябвало да ни интересува как се избират ректорите не в частните, а в държавните университети, защото те се издържат от парите на всички, които плащат данъци у нас. Ректорите на всички държавни български университети не се назначават, а се избират от колективни органи, наречени “общо събрание на висшето училище”. Ако се вгледаме по-отблизо ще видим, че това не са никакви общи събрания, а са представителни събрания, тъй като в тях участват само една част от хабилитираните преподаватели и още по-малка, направо нищожна част от нехабилитираните преподаватели, студентите и служителите на съответното висше училище или университет.
По-нататък. Ректорът на ВТУ стана печално известен сред обществото с това, че си е позволил да разкрие няколко филиала, филиалчета и филиалченца в няколко български града. За това в науките за висше образование си има термин: diploma mill.За съжаление, това превръща единия от трите най-големи и най-стари български университети в най-обикновена “мелница за дипломи”.
И по-нататък. За въпросното “прегрешение”. Отива колегата Иван Христов на изпит и установява, че изпитваните са преписвали. Явилите се на изпит преписвачи не са били изключени. Получили са по-мекото наказание – слаба оценка.
А доц. д-р Иван Христов, който е превел на български над хиляда страници от най-мъчните философски текстове, писани на гръцки и който е уважаван по целия свят учен-аристотелист, получава мъмрене заради това, че при този държавен изпит не е нарушил Закона за висше образование, не е позволил на няколко души с измама да преминат държавния изпит и да получат диплома!
Състоянието на държавните университетски институции у нас отдавна вече не може да ме учуди. Отдавна вече съм престанала да очаквам отговор на питанията като: Защо у нас през 1999 г. изобщо в ЗВО се появи тази образователна екзотика, наречена “филиал”? Защо ректорът на ВТУ може по своя воля да разкрие частни предприятия, наречени за благозвучност “филиали”, които не отговарят дори на минималистичните законови изисквания за филиалите, прокарани през 1999 г. в ЗВО? Великотърновските “филиали” не са разрешени от нито една държавна институция: законодателната власт не ги е легитимирала de jure; бившият заместник-министър на образованието Анастас Герджиков ( който впрочем също е виден наш аристотелист и преводач на “Политика”) се опита да ги санкционира, но самият той бе санкциониран и уволнен; новият министър ги смъмри pro forma, но de facto те продължиха да си съществуват и от съдебната власт и прокуратурата никой не ги закача. Тези филиали съществуват в няколко български града и парите от студентските такси отиват къде? А наемите от помещенията, в които се провеждат имитациите на учебни занятия на кого се плащат? Ако аз например, бях направила подобно нещо, сигурно отдавна щях да съм в затвора, а приходите от обучението на стотиците студенти в тези незаконни обучителни структури щяха да са конфискувани в полза на хазната. Ректорът на ВТУ явно има солидна опора и в законодателната, и в изпълнителната, и в съдебната власт, щом може да си позволи неща, които простосмъртният университетски преподавател не може. Виждаме, че той може дори да налага административни наказания на онези преподаватели, които спазват законовите разпоредби и се стремят преподаването и контролът върху студентите да бъдат качествени.
За съжаление, и други ректори на големи наши държавни университети се държат като университетски феодали, които са над законите и институциите, но никой не се тревожи от това. Вече няколко пъти питам защо бившият декан на Философския факултет и ректорът на СУ си позволяваха да четат кореспонденцията на асистентите от най-големия български университет и се опитваха да налагат административни наказания на онези, които задават публично въпроси за управлението и финансирането на най-стария и най-големия университет у нас. Но никой не ми отговаря.
В нашето общество явно е рано да се задават подобни въпроси. Който пита така бива наказван. Но пък колегиалната солидарност не ми позволява да мълча. Така че нека отново да задам питането си: “Защо най-добрите университетски преподаватели биват наказвани и унижавани в държавните университети тогава, когато спазват закона и вършат изследователската и преподавателската си работа перфектно?”
Димка, благодаря ти, че припомни случката с Иван Христов, защото повечето от коментаторите тук не я знаят. Иван Христов, прочее, има хубава статия за diploma mills в сборника "Антикорупция/антиобразование". За съжаление, както казах и в поста си, проблемите в образованието не са само в образованието, пример за което е и това, което казваш за ректора на ВТУ.
ОтговорИзтриванеАма чакай, нещо ме втрещи. Как така в СУ са чели кореспонденцията на асистентите? Ние в ЮЗУ си имаме видеокамери за разправа с непослушните, но за четене на кореспонденция, поне за легално такова четене, не знам. Но това са чудесата на академизма ;-)!
Светле,
ОтговорИзтриванеПърво, малко в страни от темата, пак за Иван Христов.
Както се казва, "всяко зло за добро".
Като го уволниха от ВТУ, той стана не просто преподавател, но и шеф на катедра КЕФ :-))) в ПУ.
КЕФ е културология, етнология(или етнография беше?), философия.
Иван Христов направи страшно много за академичното стабилизиране и на ВТУ, и на ПУ, особено много за обогатяването на библиотеките им, при това най-вече на ВТУ с книги, каквито и в СУ, и в НБКМ няма.
Наскоро той спечели конкурс за доцент в Богословския факултет на СУ и най-после ще си пасне на мястото. След всички тези философи-и-богослови, които е превел.
Това е хубаво и за него самия, и за БФ, и за СУ.
...
А що се отнася до четенето на кореспонденцията ни: когато преди време имаше Асистентски колегиум на СУ, са се намирали и хора, които да доносничат на тогавашния декан на нашия факултет и на тогавашния ректор Биолчев.
То пък да речеш, че в писмата си сме обсъждали нещо, което да не сме казали публично на събранията на Асистентския колегиум, или да не сме били публикували!?
Не.
Едно такова мое писмо, в което за десети път рециклирах разни стари работи, било донесено на Биолчев и на Витан Стефанов.
И те ме извикаха на мъмрене на факултетен съвет за това, че се осмелявам да пиша по електронната поща и да пращам на общия мейлинг лист на асистентите от университета въпроси и размисли.
Спомням си датата.
18 декември 2001 година.
Рожден ден на Теди, който стана тогава на пет години.
Та, вместо да празнуваме у дома рождения ден на сина ми, аз бях извикана на мъмрене пред факултетния съвет.
Имаше обаче хора, които се ужасиха.
Проф. Димитър Иванов, Огнян Минчев,Нели Огнянова, Милена Стефанова.
Те четиримата казаха, че на факултетен съвет не може да се обсъжда какви писма си пишат асистентите от университета.
Най-смела от всички беше Нели Огнянова.
Тя каза, че въпросите, които обсъждат асистентите от университета, би трябвало да бъдат обсъдени и от факултетния съвет, а не авторите на писмата да бъдат мъмрени.
Та, мен ме освободиха без мъмрене и административни наказания, но и факултетният съвет не обсъди въпросните въпроси.
***
Спомням си, че с теб се запознахме на едно подобно събрание на 28 февруари 1999 г.
Беше събота. В зала 1 на ректората.
Ти тогава ни разказа за някакви абсолютни безумия в ЮЗУ.
И така, минаха десет години на абсолютно безрезултатни и безплодни борби.
Единственият резултат е, че децата ми са ощетени.
Майка им вместо да им прави палачинки и да им организира партита, пише текстове и ги публикува или ги праща на колеги...
Поуките за мен след тези десет години безрезултатни борби са две:
1. Все пак в СУ има колеги, които се намесват и защитават както останалите, така и академизма. Във всички останали наши "университети" няма такава минимално-елементарна и действена колегиална солидарност.
2. Цялата политическа класа от прехода трябва да ни се извини заради академичната олигархия, която отхрани. Преливаха си един на друг символен капиталец.
Да се извинят и да си отидат колкото се може по-бърже.
А ако има нови хора-мераклии за политици и лидери на десните партии, те незабавно да седнат и да напишат 30-40 страници подробна и обоснована образователна програма.
По съобщението на dimka.
ОтговорИзтриване(1) Много трудно мога да се учудя на нещо подобно, но сега се учудих - най-вече на това, че случаят не ми е известен (не ми беше допреди малко).
(2) Ако аз бях, щях да съдя университета - и ректора персонално. До дупка. Разбира се, хората са различни. Човекът може да не е като мен - борец, хулиган ...
По съобщението на Светла:
(1) Нямам думи!!!
(2) Ето защо повечето нормални български младежи между 18 и 28 г. напускат България!!!
Моля непременно да се има предвид, че предишното ми съобщение е написано от мен преди да видя съобщението на dimka (2009, Февруари 10 22:09:00 EET)!
ОтговорИзтриванеВ момента нямам време, допълнително ще взема отношение по него, а то ме стимулира и да направя още доста по въпроса в моите два блога. Не ме учудва особено станалото, защото знам добре какви лица се подвизават като мнозинство в преподавателския състав на СУ. И все пак - това е първият университет на Бг!?
Е, по-късно повече.
Димка и Красимир,
ОтговорИзтриванеСнощи си легнах рано, затова се пуснах коментарите ви чак тази сутрин.
1. За Иван Христов - май бях чувала, че ще ходи в Богословския факултет, но го бях забравила. След БАН, ЮЗУ, ВТУ и ПУ дано се устрои добре там :-).
2. За кореспонденцията - брей, ама ЮЗУ наистина почва да ми се струва демократично място! Когато Стефан Дечев е пращал на всички, с чийто имейл адрес разполага, писмата си до Кристина Попова, в които става въпрос за непрофесионализма, корупцията и нередностите в специалност "История" в ЮЗУ, реакцията е просто пълна тишина и остракизъм, няма заплахи, няма санкции. Заплахи са започнали чак когато историята се появи във форума на списание "Анамнеза" (този форум вече го няма). Как може да се държи сметка за вътрешна кореспонденция между членовете на колегиума?!
Но какво ли се учудвам, нали същият този ректор заплашваше Симион Патеев, че е изнесъл данни за нередности на СУ в "Дневник". Нали помним какво беше отношението към студентката, заснела Борис Ангелов... тогава се появиха и разни "правилно мислещи" студентки, които обвиниха колегата си, че петняла авторитета на журналистиката в СУ (да съм знаела тогава, че ще ми се случи и на мен...)
2. Поздравления за Нели Огнянова и за другите достойни колеги. Тук може и да си права, че в СУ е по-вероятно да се натъкнеш на такива колеги. Не знам. Има достойни преподаватели и служители и в ЮЗУ, някои от тях взимат думата, дори в моя факултет. Например когато на ФС на 17 юли имаше проект за декларация, която да ни заклейми, Калин Порожанов се противопостави и този текст не беше приет. Има и двама-трима-четирима, които не се страхуват да взимат думата и на АС.
3. Точно тези, които трябва да се извинят, не мислят, че е нужно да го направят... Говорих вчера с един колега, не е от "нашата група", не е съгласен с позициите ни, но поне е цивилизован човек. И му казвам - добре, да допуснем, че аз изобщо не съм права и съм най-големият идиот. Но аз съм един нищо и никакъв си незащитил асистент в абсолютно уязвима позиция, а те са мнозинство, имат властови ресурси, каква заплаха съм аз за тях, защо реагират, все едно съм най-голямата заплаха. При което той ми каза, че мои колеги твърдяли, че на мен ми плащали, за да пиша в блога си, значи някой стои зад мен. Аз със сигурност знам, че не ми плащат. Знам, че не тършувам в личните вещи на колегите си. Знам, че не съм искала да изместя колега и да уредя назначаването на негово място на друг преподавател. Знам, че не е вярно, че не чета курсовите работи на студентите си, напротив, чета ги и те го знаят най-добре. Знам кой преподавател ми е казал "с теб работим добре, не променяй начина си на преподаване" и не мога да оправдая това, че същият преподавател няколко седмици по-късно подаде докладна срещу мен, че не го държа в течение какво преподавам. След като го помолих и преподавателят обеща, че ако има нещо срещу мен, първо ще ми го каже лично. Знам какви са резултатите за мен от анкетите за мнението на студентите за преподавателите им, знам какви са резултатите и за другите колети и знам, че това, че ми казват, че студентите не ме харесвали, не е вярно и се опира на изследване от преди доста години, които знам и как е направено. Та дори и да допуснем, че не съм права за позицията си по отношение на Воденичаров, всичко това са долни лъжи и клевети и нищо не оправдава тези хора. Но точно те, Димке, никога няма да сметнат за нужно да се извинят. Те намират поведението си за "целесъобразно".
4. Не помня кога съм се запознала с теб, защото те знам, откакто станах студентка, значи от 1993. И не помня какво точно съм ти казала тогава, но като се има предвид кой е периодът, мога да си представя.
Красимир, за какво нямаш думи? За камерите мисля, че знаеш...
Само набързо. Нямам думи не относно вашите камери. За тях, ако служат за неправомерно следене, това все пак трябва да се докаже - не е видно от само себе си. Пък и доказването става в съда, а там ходят само двама (засега). Нямам думи относно клипа! След такова нещо в една нормална държава следват светкавични арести и обвинения! Но това тук, както знаем, не е държава, то е една кочина. Да! Кочина! Виждаме, че в Хърватия се действа по съвсем различен начин. Хърватия не е член на ЕС, а Бг е. Коментари?
ОтговорИзтриванеЩо се отнася до описаното от dimka, по-късно ще опиша подобни случаи, включително един, известен ми от СУ.
Относно тарифите: на моя студентка са предлагали да я запишат в който и да е факултет на ЮЗУ срещу 3000 лева. Свързали са се с баща й по телефона, преди да излязат резултатите от първо класиране (?!).
ОтговорИзтриванеПоли каза:
ОтговорИзтриване"На мен това ми прилича на купуване на некадърност...скъпа некадърност..."
Това е май разковничето. За да застане някой на възлова държавна (административна) позиция се изисква ценз. Колкото повече такива "псевдо" специалисти има, толкова повече могат да ги управляват отстрани. Това не са хора с компетентна позиция. Но имат тапия.
После се коментира, че материалът е лош. Кръгът се затваря.
Това е поведение, съзнателно и целенасочено, не е обикновена некадърност. Некадърността се пъпкува и това се поддържа на държавно/политическо ниво.
Лин, ами моя студентка преди години ми каза, че когато е кандидатствала, после получила официално писмо от университета: - така и така, не се класирате, но ако стенете спонсор, ще ви приемем каквото искате. Тя каза, че после тази официална практика била прекратена.
ОтговорИзтриванеАнонимен, не бих могла да го кажа по-добре!
Казах, че ще опиша един случай от СУ, но го заявих малко прибързано и необмислено, защото всъщност не го познавам чак толкова добре и нямам пряка връзка с пострадалата, нито нейно упълномощаване да разказвам. Но той е истински случай, при който една колежка, която днес е професор в Германия, е била подложена на страхотен стрес в продължение на месеци, за нещо, което не само не е прегрешение, но дори не е нещо укоримо. Цял научен съвет дълго я обговорвал и заявил официално, че тя била накърнила престижа и авторитета на Софийския университет! Доколкото си спомням, не е била уволнена, но й е било наложено дисциплинарно наказание, като най-неприятното за нея е бил психическият тормоз. Става дума за събитие през комунизма. И заради това събитие тя си намира работа в Германия - и отдавна е там перфектно устроена, но и досега си спомня в подробности всичко и е повече от бясна заради случая.
ОтговорИзтриванеПо тази причина е по-добре е да кажа нещо за сходен случай, който познавам в подробности - тъй като е свързан с мен (и колежката Любима Йорданова). Преди това само да вметна, че съществува някаква традиция някакви гнусни български комуно-некадърнически шайки в някакви така наречени Бг-институти, университети и пр., имащи наглостта да наричат себе си научни съвети, да раздават правосъдие от кристално чисто сталинистки тип - чрез обявяване, че еди-кой си е "накърнил престижа и авторитета на" ... съответния институт, университет и т.н. Това като история и поведение най-вероятно може да се проследи назад чак до Вишински. Чел съм доста от съветската история, като се почне с "Нека историята да отсъди" и целия Солженицин, и се стигне до трудовете на Бунич. Но тъй като автори от този тип описват преди всичко системата за хвърляне в концлагери и убийствата в предварителните арести и в ГУЛаг - и другите ГОЛЕМИ МАСОВИ ЗВЕРСТВА, вероятно далеч по-малко внимание по принцип се отделя в тази литература на системата за потискане на учените - в СССР, респективно в България. Известен е случаят с може би най-великия руски учен, И.П.Павлов, който смъртно е ненавиждал комунизма, но е просъществувал в него - само поради величието си.
И така, много дълги години преди да бъда изгонен от БАН и преди да настъпи случаят, който ще опиша тук накратко, аз съм писал много статии в печата, в които съм разкривал некадърността и профанизма на така наричащите се учени в така наричащия се Институт за български език. Част от тези статии (и книгата ми "Перипетии на надеждата") са в моите сайтове (два блога и няколко други сайта). В началото на юли 2000 г. така наричащият се научен съвет на гореупоменатия така наричащ се институт се събира, обговорва с клевети и обиди (могат да се квалифицират и като обиди определени вербални действия) колежката Йорданова и мен и взема решение (с 12 гласа "за" и 2 "против") да бъдем уволнени за това, че сме били уронили престижа и авторитета на БАН и на института по най-различни начини, все свързани с изяви в медиите. Няма да нализам в подробности, и не бих могъл тук (планирам да опиша случая подробно в блога си), но същественото се свежда до две неща. Първо, ние с колежката веднага дадохме под съд за клевета по наказателно дело дванадесетимата (персонално). Второ, решението да бъдем уволнени не беше приведено в сила - което аз и очаквах, защото колкото и да са малоумни определени индивиди, в един момент са се "светнали", че цялото изпълнение е умопомрачително по своя профанизъм и противозаконност.
За делото. На първа инстанции двама съдии - по моето дело и по това на Любима, респективно, се правиха на дръж ми шапката в продължение на около година и половина и накрая прекратиха делата с нелепи и смехотворни "аргументи". Въззивните инстанции потвърдиха двете решения. Но когато отидохме във Върховния съд, той издаде категорични решения (и за двата случая), че са налице данни за клевети, отмени решенията за прекратяване и изпрати делата обратно на първа инстанция за издаване на присъди. Първата инстанция отново замота процеса. И се стигна до изтичане на абсолютната давност.
Заведохме граждански дела срещу института. Не знам на колежката как се развива, но моето, вече близо девет години след случая, е току-що излязло от първа инстанция - т.е. има още много време до окончателно произнасяне. Възнамерявам да опиша развитието на делото в блоговете си.
Какво общо има това с темата на съобщението на Светла ли? Ами, има, и то много. Защото всъщност самата академична среда е като цяло МНОГО ТЕЖКО КОРУМПИРАНА! Като казвам корумпирана, имам предвид широкия смисъл на думата, а не този, че някой плаща пари, за да извърши друг нещо противозаконно. ("Корумпиран" означава "развален": лат. corrumpere = унищожавам, развалям.)
Накрая две думи за Светла. Съжалявам, че отново стана съобщение, което не е по вкуса ти - не е кратко. Но то и твоето съобщение не е кратко, и не би могло да бъде - при такава тема. И сама разбираш, че въпреки че съобщението ми е дълго, не мога да дам и една десета от подробностите по случая, които са изключително интересни. "Интересни", разбира се, в абсолютно негативен смисъл: също както един много тежко болен човек може да е изключително интересен за лекуващите го лекари.
И накрая, наистина последно, нали виждате модела на поведение и в случая с "онзи протокол", отнасящ се до Дошков - който е обсъждан многократно тук, но би следвало и още много да се обсъжда. Дошков абсолютно твърдо ми е обещал да заведе дело за този случай и аз съм сигурен, че той (живот и здраве) ще изпълни обещанието си. Съвсем не толкова заради самия него - и не заради мен и други колеги, а заради принципи като ЧЕСТ, ДОСТОЙНСТВО и понятия като законност, правова държава и т.н., на които би трябвало да почива едно гражданско общество в тази така наречена държава - но което всъщност ... го няма. Обаче, като го няма, трябва да се създава, нали! От някого. Защото то самО няма никога да се създаде!
Гарантия подлинности
ОтговорИзтриванеВсе документы, предлагаемые нами, печатаются исключительно на оригинальной бумаге ГОЗНАКа, с использованием только оригинальных наборных шрифтов, подписей. Таким образом, наши поддельные дипломы полностью идентичны оригинальным.
Готовые фальшивые дипломы позволили многим нашим клиентам устроиться на интересную и высокооплачиваемую работу в Москве или Петербурге!Заказ дипломов и аттестатов. купить диплом Доски объявления в Сети пестреют объявлениями «куплю диплом МГУ» или «недорого куплю диплом любого ВУЗа». Вопреки расхожему мнению о том, что авторы посланий типа «куплю диплом» - неудачники или лентяи, огромная доля покупателей «корочек» вполне состоятельные и образованные люди, для которых подобная купля - продажа диплома в контексте тотальной нехватки времени – едва ли не единственный способ «получить образование». Учитывая бешеные темпы современной жизни, стремление человека при наличии определенных практических навыков купить диплом ВУЗа вполне объяснимо. На посещение лекций подчас элементарно не хватает времени. Продажа дипломов и аттестатов - деятельность, быть может, для многих сомнительная и порой непонятная. Столкнувшись с необходимостью купить диплом или купить аттестат каждый воспринимает это по-своему. Однако в то же время, порой, купить диплом ВУЗа или купить аттестат - это жизненно важная необходимость для тех, чья будущая жизнь, успех, благополучие зависит от размытой формальности, связанной, а часто и продиктованной их прошлым. Теперь для того, чтобы подтвердить полученные навыки и знания нет необходимости размещать объявления типа «куплю диплом» в Интернете. Занимаясь продажей дипломов ВУЗов о высшем образовании, аттестатов, академических справок и других документов, мы отчетливо осознаем как определенный риск всего мероприятия, так и всю ту важность, которую представляет для нашего заказчика решение купить диплом или купить аттестат. Поэтому покупка дипломов или аттестатов для Вас - это не только возможность быстро и в кратчайшие сроки осуществить покупку дипломов и аттестатов, но и сделать дипломы и аттестаты не затрачивая собственное время и энергию на их оформление. У нас на сайте Вы можете заполнить форму на заказ дипломов или аттестатов. Для этого необходимо только нажать на кнопку «Куплю диплом». Все остальные заботы мы берем на себя! В течении 2-3 часов после получения заказа на диплом мы вяжемся с вами и уладим все формальности.
Часто бывает и так, что необходимо попросту восстановить реально существующий, но утерянный важный документ - диплом о высшем образовании советского образца, диплом кандидата наук, диплом доктора наук или диплом для иностранцев - но из-за множества бюрократических проволочек, а порой и просто отсутствия на сегодняшний ВУЗа или института восстановить диплом или аттестат трудно или невозможно. В этом случае также гораздо более проще и выгоднее прибегнуть к нашим услугам по продаже дипломов и аттестатов и купить диплом или купить аттестат. Закажите диплом или аттестат у нас и сэкономите собственное время. Мы гарантируем, что дипломы ВУЗов и аттестаты будут изготовлены в срок и качественно.
В каких случаях Вам может понадобиться приобрести диплом?
Практически у каждого человека имеется образование по определенной специальности, а все хотят связать свои жизнь именно с этой профессией
При принятии на работу вас просят пройти специальное тестирование, которое покажет обладаете ли вы подходящими для даннйо работы качествами. Решающим фактором является ваш диплом о высшем образовании, поэтому скорее на работу примут того, у кого он имеется. http://diplom21-21.ru Бывают случаи, когда главным фактором прежде всего является наличие у вас диплома, и если у вас нет диплома о высшем образовании, то вам даже не нужно пытаться туда попасть. Есть единственный выход - это покупка диплома по требуемой специальности, купив диплом вы можете с легкостью устроиться на любую работу, которую пожелаете.
Оставих този руски спам, понеже ми стана много интересен. За тези, които не разбират руски - има си в Русия сайтове, които най-спокойно си продават дипломи. Че и се хвалят с това!
ОтговорИзтриванеАми Светле, знаеш ли защо е възможно това? Защото начинът на формулиране на темите за курсови работи го позволява. Курсовите работи обикновено са начин за пренаписване и преподнасяне в други дрешки на прочетен другаде материал. Често се задават оборотно всяка нова година и семестър. Към тях няма дискусия, периодично консултиране с преподавателя с даден feedback, няма изискване за лична гледна точка към проблем. Няма откривателство, колкото и дребно да е то. Няма подход към дадена дори дребна точица в материята, върху която студентът да рефлектира. Това позволява да има готови теми, които естествено ще може да се купят отнякъде.
ОтговорИзтриванеАма, Ели, аз десет години давам такива курсови работи, при които, ако се изпълнят по правила, преписването е невъзможно. Давам им да направят самостоятелен анализ, по "Въведение в социологията" съм написала няколко страници как се прави това, вкл. и как се цитира. И почват да се появяват едни студенти с едни абсолютно оф топик курсови работи, аз съответно ги късам, но те предварително са си направили сметката, че ще минат "на по-горна инстанция"...
ОтговорИзтриванеСпомням си първите години, когато водех упражненията на доц. Татяна Коцева, преписаните курсови работи бяха изключение, но то е, защото с Таня Коцева имахме еднакви критерии и ги прилагахме. А после - на студентите им е ясно, че аз все пак съм асистент и съм зависима... Доживях да скачам от радост, когато изобщо видя кавички (значи, студентът се сеща да цитира).
Никога не съм давала учебникарски теми за курсови работи, винаги съм изисквала студентите сами да формулират темите и да става дума за анализ на нещо конкретно, не общи размисли. Много от тях съответно мрънкаха, че им било трудно, не можели сами да си измислят тема, при което аз им отговарях, че измислянето на добра тема е половината от работата им. Доста от тези, на които им пукаше идваха да се съветват с мен за избора на тема, никога не им дадох готово заглавие, но ги насочвах доколко избраното от тях е подходящо или не.
За теб не се и съмнявах, но когато масата преподаватели го правят учебникарски, за техните преобладаващ брой студенти има файда да си съществуват и сайтовете. Да, ето, примерът с Татяна Коцева показва, че не е достатъчно един човек да го прави добре - трябва да го прави тандем, за да няма последващи оплаквания, минаване на горна инстанция, или мръсни номера от студент на асистент с цел шантаж...
ОтговорИзтриване:)
Аз от самите студенти няма какво толкова да се оплаквам, защото приказката за зелника е много вярна. И чак мръсни номера не мисля, че са ми погаждали. Вярно, едни анонимни студенти писаха писма срещу мен веднъж, но бяха съответно подучени за това, не че не носят отговорност, но предвид на ситуацията беше лесно да бъдат изманипулирани. Изобщо, проблемът не е в студентите, а в това как им се преподава, в нормалността на реплики като "колко е умно това, ти го питаш, а то ти отговаря наизуст" или писането на шестици на абсолютно преписани доклади с основанието "това ми е познато, браво, вие свършихте моята работа" (тоест съответният преподавател е щял да прочете същото на лекцията си, но умният студент го преварил).
ОтговорИзтриване