Това е запис от "Здравей, България" преди няколко дена, на който се натъкнах съвсем случайно. Ако темата за корупцията във висшето образование не ви е безразлична, вижте го внимателно. Това е репортаж за фирма, която се рекламира в интернет и която помага - срещу сума от 5 до 20 хиляди лева - на всеки желаещ, който има диплома за средно образование, да стане студент в желания университет и специалност. Без изпит. Поемат ангажимент и за "изкарването" на изпитите по време на следването.
Както казва мъжът от фирмата -
"първо ще вкарат хората, които са си платили, а после ще вкарат хората, които имат успех. Успехът е последното, което ти трябва."
И по-важното:
"корупцията, това е от политиците, това не идва от мен (...) зад мен има друг, зад другия има друг...".
Между другото, интересен рейтинг на специалностите според тази фирма - не предполагах, че философията се смята за толкова престижна, а икономика човек учел, за да стане безработен... Най-много се плаща за право и медицина, правете си сметка ръцете на какви юристи и лекари ще поверяваме живота си!
В разговора с Антоанета Ненкова за "Дойче Веле" специално подчертах, че корупцията в образованието не се случва само в Югозападен университет и че тя не би се случвала, ако нямаше политически протекции. Как е възможно министърът на образованието да моли един незаконен декан да си иде? И после да се хвали, че онзи му е обещал?
От друга страна, "не ще се уморя да повтарям", както казваше бившият ни президент, че корупция в образованието има и защото ние - и преподавателите, и студентите - допускаме тя да се случва. Ние също сме отговорни. Разбира се, лесно е да се оправдаваме с другия - с министъра, ректора, Академичния съвет, администрацията и пр., но в края на краищата образованието го правим ние.
В тази връзка, напълно подкрепям протеста на колегите от Великотърновския университет относно даването на титлата "доктор хонорис кауза" на Владимир Путин. Защото корупцията не е просто даване на подкупи, корупция е и всеки компромис с академизма. По този въпрос писаха в блоговете си Иво Инджев, Бого, Сандо и други. Красимир Кабакчиев, който е възпитаник на този университет, се включи активно в дискусиите.
Като става дума за ВТУ и корупция, неизменно се сещам за случая с доц. Иван Христов. За тези от вас, които не знаят - преди години той отказа да признае опорочен изпит, поради което беше подложен на тормоз и впоследствие напусна. Сега, доколкото ми е известно, му е добре в Пловдивския университет и доста прави за равнището на философията там. Иван Христов е пример за това, че все пак е възможно да останеш принципен и да оцелееш като учен и преподавател... Ала много сила се изисква за това.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
