Бях на разходка днес, връщам се и виждам имейл с новина за последното писмо на министър Даниел Вълчев до колегата ми Стефан Дечев. В него министърът казва дословно следното:
Ето и статия по въпроса в Mediapool.
Тези от вас, които следят блога ми, помнят как започна всичко. И знаят как продължи. Някои неща дори не съм си правила труда да разказвам в блога си, било, защото цялата история изключително ме изтощи, било, за да не пиша все за едно и също. Не съм ви разказвала за съдебните искове на Стефан Дечев и Петър Дошков, че те са отхвърлени и се обжалват. Не съм ви разказвала как колегите на Дошков от Филологическия факултет отказаха да му дадат часове, защото са си втълпили, че носел пистолет (Дошков няма пистолет). Не съм ви казвала, че с Боряна Димитрова бяхме предложени от катедрата ни за административно наказание пред по-висша инстанция и изключени (от същите хора) от международна конференция. Не съм ви казвала и други неща, някои от които няма и да ви кажа...
Ала тази победа няма как да не споделя, защото много от вас ни подкрепиха. Първо на вас искам да кажа :-).
Знаете ли каква теза се тиражира в последните месеци в ЮЗУ? Воденичаров, казват някои, и без това е пътник, ще се пенсионира, вие "на умряло куче нож вадите". Това изобщо, ама изобщо не е така. Ако не беше смелостта на Стефан Дечев (и преди него на Петър Дошков), който в продължение на една година беше СЪВСЕМ сам, писмото на Боряна Димитрова до катедра "Социология", доблестта на проф. Румен Потеров да инициира отворено писмо до министър Вълчев, 18-те, които го подписаха, твърдостта на доц. Димитър Димитров, доц. Гергана Дянкова, доц. Лазар Копринаров и останалите, нищо нямаше да се е променило. Вероятно нямаше да се промени, ако не бяхме срещнали подкрепа от журналисти, блогъри :-), граждани. Така че искам да ви благодаря.
Разбира се, не може да се каже, че това е пълна победа. Из форумите чета критики - ама защо чак на 10 октомври да си ходи Воденичаров, като навършва 68 години през август, ама Воденичаров ще се махне, но тези, които упражняват натиск върху нас, ще си останат и ще ни го върнат тъпкано и пр. и пр.
Нека допуснем, че всичко това е така. И все пак, не можем да отречем, че в Югозападен университет вече няма да бъде същото. Не може да бъде същото. Защото в него има хора, които не мълчат и не се огъват пред натиск, увещания, манипулации, не позволяват да бъдат настройвани едни срещу други, имат други ориентири освен вътрешноуниверситетските интриги. Духът е излязъл от бутилката и видеокамерите по коридорите, заплахите и останалото, за което някои си знаем, не могат да го накарат да се върне обратно.
"в резултат на проведени разговори с декана на Правно-историческия факултет, проф. Воденичаров, той се ангажира в срок не по-късно от 10 октомври 2008 г. да предприеме необходимите действия за преустановяване на изпълнението на длъжността декан, както и свикване на Общо събрание, което да проведе избори за нов декан на факултета, като затова уведоми по подходящ начин академичната общност още през месец юни 2008 г."
Ето и статия по въпроса в Mediapool.
Тези от вас, които следят блога ми, помнят как започна всичко. И знаят как продължи. Някои неща дори не съм си правила труда да разказвам в блога си, било, защото цялата история изключително ме изтощи, било, за да не пиша все за едно и също. Не съм ви разказвала за съдебните искове на Стефан Дечев и Петър Дошков, че те са отхвърлени и се обжалват. Не съм ви разказвала как колегите на Дошков от Филологическия факултет отказаха да му дадат часове, защото са си втълпили, че носел пистолет (Дошков няма пистолет). Не съм ви казвала, че с Боряна Димитрова бяхме предложени от катедрата ни за административно наказание пред по-висша инстанция и изключени (от същите хора) от международна конференция. Не съм ви казвала и други неща, някои от които няма и да ви кажа...
Ала тази победа няма как да не споделя, защото много от вас ни подкрепиха. Първо на вас искам да кажа :-).
Знаете ли каква теза се тиражира в последните месеци в ЮЗУ? Воденичаров, казват някои, и без това е пътник, ще се пенсионира, вие "на умряло куче нож вадите". Това изобщо, ама изобщо не е така. Ако не беше смелостта на Стефан Дечев (и преди него на Петър Дошков), който в продължение на една година беше СЪВСЕМ сам, писмото на Боряна Димитрова до катедра "Социология", доблестта на проф. Румен Потеров да инициира отворено писмо до министър Вълчев, 18-те, които го подписаха, твърдостта на доц. Димитър Димитров, доц. Гергана Дянкова, доц. Лазар Копринаров и останалите, нищо нямаше да се е променило. Вероятно нямаше да се промени, ако не бяхме срещнали подкрепа от журналисти, блогъри :-), граждани. Така че искам да ви благодаря.
Разбира се, не може да се каже, че това е пълна победа. Из форумите чета критики - ама защо чак на 10 октомври да си ходи Воденичаров, като навършва 68 години през август, ама Воденичаров ще се махне, но тези, които упражняват натиск върху нас, ще си останат и ще ни го върнат тъпкано и пр. и пр.
Нека допуснем, че всичко това е така. И все пак, не можем да отречем, че в Югозападен университет вече няма да бъде същото. Не може да бъде същото. Защото в него има хора, които не мълчат и не се огъват пред натиск, увещания, манипулации, не позволяват да бъдат настройвани едни срещу други, имат други ориентири освен вътрешноуниверситетските интриги. Духът е излязъл от бутилката и видеокамерите по коридорите, заплахите и останалото, за което някои си знаем, не могат да го накарат да се върне обратно.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Права е Енчева. ЮЗУ се превърна в полицейски бардак и всекидневни опити за смазване авторитета и достойнството на 18-те. Обаче с пенсионирането на Воденичаров проблемите на ЮЗУ няма да се разрешат, докато той не се превърне в образователна институция - люлка на академичната свобода и свободна мисъл
ОтговорИзтриванеПоздравления !!
ОтговорИзтриванеБлагодаря и на двамата! Разбира се, че проблемите няма да се разрешат с пенсионирането на Воденичаров, но просто вече не е същото... Пък ние няма да дадем да ни смажат достойнството току така, нали?
ОтговорИзтриванеМясто за поне една усмивка след цялата тази борба дотук :)
ОтговорИзтриванеЧестито и от мен, Светла!
Така поне има място за повече вяра, че нещата в този университет ще имат място да вървят напред в положителна посока - това е най-важното.
А оттук напред.. борбата продължава.
Пирова "победа" над призраци от миналото.
ОтговорИзтриванеДа се готви алфа-мацката.
ПОБЕДА НА АКАДЕМИЧНИЯ ДУХ И ТОЛЕРАНТНОСТТА НАД БЕЗЗАКОНИЯТА И АВТОРИТАРИЗМА
ОтговорИзтриванеПИСМОТО НА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ – ПЪРВИ ПОЗИТИВНИ КОМЕНТАРИ
Какви позитивни изводи биха могли да се направят при четене писмото на министър Даниел Вълчев до Стефан Дечев, което трябва да се разглежда като послание към всички университетски преподаватели, които през последните месеци застанаха зад казуата за възстановяване на елементарната законност в ПИФ и ЮЗУ
1. Министър Даниел Вълчев е категоричен, че на “последователните и сериозни усилия” за изясняване легитимността на определени ръководни органи в сферата на висшето образование трябва да се гледа положително. Министър Вълчев очевидно смята, че това е принцип, който не може да бъде нарушаван когато в ръководния орган участва бивш член и говорител на Висшия съдебен съвет, и че той също трябва да се съобразява със законите в Република България, а не както си мисли още мнозинството в ПИФ, че те не били важели за него – можел да си се избира когато си иска и мандатите да му текат както дойде. Министърът дори за втори път благодари за тези “последователни и сериозни усилия.”
2. Министър Даниел Вълчев е много добре запознат с Отвореното писмо на 18-те от 11 март, сигналите на Петър Дошков, писмото на Лазар Копринаров, както и с множеството форуми, блогове и различни материали по темата в медиите. Ето защо той изрично изтъква как през последните месеци “по различен повод и в различна форма такива въпроси бяха поставяни” на вниманието на МОН.
3. “Статутът на декана на ПИФ” е нормално да бъде обсъждан и в това няма нищо страшно (или поне не би трябвало да има, тъй като и когато защитени от имунитет народни представители се ослушват, това предизвиква някои по-специални съмнения).
4. Министърът е по-скоро склонен да се съмнява на 100% в “правната стойност на документи”, които през февруари са му били изпратени от ПИФ на ЮЗУ (Това потвърждава и общото впечатление на всички онези, които са се срещали с министър Вълчев през последните седмици и месеци и са категорични, че на министъра “всичко му е ясно” и че той въобще не вярва трите документа върху бюрото му от юни 2005 г. да са истински, автентични).
5. Начинът, по който министър Вълчев информира за “проведени разговори с декана на Правно-историческия факултет, проф. Воденичаров” говори категорично и недвусмислено, че Вълчев е поставил настойчиво и ултимативно въпроса пред Воденичаров. Такава е и информацията, която е достигнала до Инициативния комитет от двама членове на Комисията по образование и наука към Народното събрание, които са представители на управляващата коалиция. Неслучайно министърът е категоричен, че Воденичаров “се ангажира в срок не по-късно от 10 октомври 2008 г. да предприеме необходимите действия за преустановяване на изпълнението на длъжността декан на факултета…” Нещо повече. За това Воденичарив трябва да “уведоми по подходящ начин академичната общност още през юни 2008 г.”
6. Очевидно министърът много добре си дава сметка, че за деветгодишното управление на Воденичаров в ПИФ и ЮЗУ могат да се кажат доста неща, но то с пълна сигурност не е имало нищо общо с “академичния дух и толерантност”, щом именно до тяхното “ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ” трябва да се стигне, по думите на министъра, след оттеглянето на Воденичаров. А самият министър е категоричен, че оттеглянето на Воденичаров от поста декан на ПИФ е изрично условие за това. С Воденичаров като декан на ПИФ не може да има нито “академичен дух”, нито “толерантност”. Нещо повече. Внимателното четене показва, че с Воденичаров начело е невъзможно да бъде запазен “авторитета” на Правно-историческия факултет.
7. От погледа на наблюдатели не убягва най-важния момент. Един министър на образованието и науката пише лично писмо до обикновен преподавател в Правно-историческия факултет, който не е началник на нищо за да го уведоми, че неговият шеф официално поел пред министъра ангажимент да се оттегли.
И КОГАТО ШЕПА ХОРА СЕ БОРЯТ ЗА ЗАКОННОСТ В КРАЙНА СМЕТКА ПОБЕЖДАВАТ
ОтговорИзтриванеДо очевидната победа на Инициативния комитет нямаше да се стигне без усилията и дейността на много хора. Нека ги припомним в телеграфен стил
Създанената през септември 2007 г. GTA
Форумът на електронното историческо списание “Анамнеза”
Блоговете на Стефан Дечев и Александър Везенков.
Статиите на журналисти в “Дневник”, “Медиапул” и “Труд”
Блогът на Петър Дошков
Обръщението от 7 февруари, инициирано от Стефан Дечев, Петър Дошков, Александър Везенков, Димитър Атанасов и Мариян Карагьозов и подписно още от Бойко Илиев, Андрей Лунин, Димитър Григоров, Александър Антонов.
Материалите на Зорница Латева в “Дневник” и Росен Босев в “Капитал”
Писмото на Боряна Димитрова до катедра "Социология"
Блог на Светла Енчева
На 20 февруари Димитър Кр. Димитров публично огласи на заседание на Академичния съвет на ЮЗУ, че е присъствал на легендарното Общо събрание на ПИФ от юни 2005 г., но там не е имало никакъв избор на декан на ПИФ, а недопустимото нововъведение “вот на доверие”. По-сетне отново Димитър Кр. Димитров, заедно с Румен Потеров и Гергана Дянкова гласуваха “против” нелепото и смешно съчинение, което се пробутваше като Отчет на някакъв Контролен съвет, който не контролираше нищо. И това – поради обстоятелството – че и те тримата, подобно на министър Даниел Вълчев, смятаха, че изпратените от ЮЗУ на МОН документи за юни 2005 г. най-вероятно са без правна стойност.
Отвореното писмо до министър Даниел Вълчев от 11 март, подписано от 18 преподаватели от Югозападния университет, сред които Румен Потеров, Лазар Копринаров, Константин Манолов, Веска Вардарева, Димитър Кр. Димитров, Гергана Дянкова, Хачик Хачикян, Светлана Христова, Антоанета Николова, Анастасия Пашова, Светла Енчева, Бойко Илиев, Нина Илиева, Стефан Дечев, Румяна Петкова, Боряна Димитрова, Петя Пачкова, Татяна Стоичкова.
Всички анонимни форумци с техните постинги за законност и справедливост. Особено анонимните от тежките месеци декември, януари и февруари.
Анонимни служители от благоевградските съдилища, софийските съдилища и администрацията на ЮЗУ, които подкрепяха и помагаха на Инициативния комитет.
Инициативният комитет се извинява на всички онези, които е щяло да бъдат “ПРАВЕНИ” доктори, доценти, големи доктори и професори, но няма да могат да бъдат “НАПРАВЕНИ” такива поради пенсионирането на Воденичаров. И Инициативният комитет се състои от хора, които нито са “ПРАВЕНИ’ нещо от “Сашо”, нито се надяват той точно нещо да ги “НАПРАВИ”. Но нищо им няма.
КОЕ ПРИТЕСНЯВА В ПИСМОТО НА МИНИСТЪР ВЪЛЧЕВ
ОтговорИзтриванеЗа всеки е ясно, че няма такова броене на мандатите като предлаганото от Воденичаров. Дори да приемем невъзможното - че той наистина уж е избран на 29 юни 2005 г. или на който и да било юни 2005 г. за декан на на ПИФ. Приемаме, че е в излючително млада възраст и не се пенсионира на 18 август 2005 г. Той не може да направи нищо друго освен да довърши втория си и последен мандат като декан на ПИФ до 23 октомври 2007 г. И Бойко Борисов бе избран 2005 г. за кмет, но в 2007 г. се яви на нови избори с всички останали кметове, за да стане кмет на София за нов, втори мандат. Следователно – Воденичаров може да бъде декан на ПИФ до 23 юни 2005 г., до 18 август 2005 г. или до 23 октомври 2007 г., но няма никакви правни основания той да заема поста след тази дата. И министър Вълчев прекрасно знае това.
Но нека минем по възраженията към министъра
1. Министър Вълчев говори как “са налице определни неясноти, произтичащо от съществуващи непълноти и възможности за противоречиво и нееднозначно тълкуване на текстове от Закона за висшето образование”. Но дали това е така? Чували сме го и на 8 февруари, но ни е трудно да го повярваме.
2. Министър Вълчев пропуска, че той наистина има право да се намесва при открити и нагли нарушения на закона, а тук случая в поне два пункта е именно този
---- на 18 август 2005 г. Воденичаров е навлязал в пенсионна възраст и по тогава действащия Закон за висше образование е трябвало задължително да прекрати ПРЕДСРОЧНО мандата си на декан на ПИФ.
---- на 23 юни 2005 г. Воденичаров е напуснал тотално университета и на 29 юни той е бил вече никой в ПИФ. В дните между 23 и 29 юни 2005 г. НЕ Е ПУБЛИКУВАН НИКАКЪВ КОНКУРС за професор по административно право в ЮЗУ.
3. Защо ВоденичАров се оттегля само от деканскаТА длъжност, а не и от длъжността председател на Общото събрание на ЮЗУ.
4. Защо не през юни, а трябва да се чака до октовмри
5. Какъв ще е статута на Воденичаров след 18 август 2008 г.?
Борбата продължава!!! До пълна победа на законността в ЮЗУ!!!
Благодаря ти, Тото! Според мен, станалото е прецедент не само за "този" университет, оттук нататък на феодалите и в останалите няма да им е толкова широко около врата...
ОтговорИзтриванеНамирам анализа на ГТА за изключително коректен. Искам да подчертая шеста точка от първата му част, защото се надявам и колегите ми да си дадат сметка, както си дава и министър Вълчев, че възстановяването на академичния дух и толерантността в ЮЗУ е възможно само ако се разделим с Воденичаров. Дано дойде ден, в който колегите ми престанат да смесват "социалната солидарност" с груповия си интерес (което, както всеки социолог би следвало да знае, си е класически случай на идеологизиране).
Някои приятели ми казаха (и анонимни форумци твърдят), че в поста си твърде много съм наблегнала на положителната страна на случилото се. Признавам, че анализът на ГТА е по-коректен от моя пост в този смисъл.
Но.
1. За няколко месеца борба (лично за мен около четири месеца, за други - повече, за Дошков и Дечев - години) ние страшно се изтощихме, изразходихме, прегоряхме. Аз лично вече почти нямам сили нито за блогове, форуми и коментари, нито дори да се радвам на нещата, на които се радвах преди това - приятели, фотография. И като се случи нещо хубаво, не можем дори да се зарадваме като хората.
2. "Казусът Воденичаров" отключи и други проблеми - от една страна, видяхме ги, от друга, случиха ни се. Ако искаме да сме последователни, не бива да спираме дотук. Пък и сме смутили уюта на доста хора, които изобретяват всякакви начини да ни го връщат, та покрай нас страдат дори хора, които нямат нищо общо. ЮЗУ просто "ври и кипи" и никак, никак не е лесно в него.
И все пак. Нека си дадем сметка за измеренията на победата. Ако това се беше случило февруари или март, нямаше да сме на себе си от радост. Министърът принуди Воденичаров да си тръгне! Че си направи труда да разкаже това в официално писмо не до кого да е, а до Стефан Дечев!
Нека си поемем въздух за момент и се усмихнем, нека осъзнаем какво се е случило. А после отново ни чакат много трудни дни.
Не виждам победата и гордостта от нея. Какво племе сме, на министъра един негов подчинен(служител, работник и т.н.) му е обещал "той се ангажира в срок не по-късно от 10 октомври 2008 г. да предприеме необходимите действия за преустановяване на изпълнението на длъжността декан,". Та това си е позорно от всяка гледна точка. Щом министърът ни се моли за обещания, какво остава за останалите. Срам...
ОтговорИзтриванеТака е, Светле..
ОтговорИзтриванеКато си продаваш поРОЗАвялата панделка на съмнителни покровители и само за 1 пробито eВro...
Кат нема акъл, обикновено се компенсира с наглост и мръсотия...
От последното съобщение (за панделката) ме напуши много голям смях! И ме накара да си спомня няколко неща. Първо, за това, че има един списък (на един забележителен есеист) на някои простащини на българите и българките. Второ, че от една от простащините гласи .... Хм да .... Прочетох простащините. Тези, които имам предвид, са под номера 8 и 9. Вижте ги специално! А ето какво гласят всичките простащини - на великия есеист Генерал Кобалт (мисля, че оспорваната победа не е лош повод да цитирам простащините тук):
ОтговорИзтриванеПростащини (надлежно номерирани) на българина/българката
Простащина № 1 на българина/българката. Той/тя никога не слушат какво им се казва.
Простащина № 2 на българина/българката. Той/тя никога не се интересуват какво им се казва.
Простащина № 3 на българина/българката. Независимо какво са им казали, той/тя си знаят тяхното.
Простащина № 4 на българина/българката. Независимо какво казват, казвайки го, той/тя псуват.
Простащина № 5 на българина/българката. Независимо какво казват, казвайки го и псувайки, той/тя, нищо не казват.
Простащина № 6 на българина/българката. Българинът/българката, независимо какво говорят, мислят, че този, на когото говорят, търси келепир. Това е, защото те самите винаги търсят келепир.
Простащина № 7 на българина/българката. Келепирът за българина/българката винаги е под формата на някакво битово благо.
Простащина № 8 на българина/българката. В относително по-редки случаи келепирът за българина/българката е и под формата на някакво сексуално благо: аз съм нормален, той педераст; аз нормална (не се чукам с мнозина - или не признавам), тя, освен че се чука с мнозина, е дебела.
Простащина № 9 на българина/българката. За българина/българката сексуалността на другите винаги е ориентирана към келепир под формата на битово (в частност служебно) благо: той/тя се чука с еди кого си, затова е на такава служба.
... Простащина № 146 на българина/българката. Българинът/българката никога не изчакват и не държат вратата (напр. в магазин) на случаен човек, за да мине той/тя след тях: това е, защото винаги бързат - да не изпуснат келепира (напр. в магазина).
Простащина № 147 на българина/българката. Българинът/българката, когато някой случаен човек ги изчака и им държи вратата (напр. в магазин), за да минат те, те никога не му благодарят, дори не го и поглеждат. Това е, първо, защото бързат да не изпуснат келепира (напр. в магазина); второ, защото си мислят, че държащият вратата гони келепир и може да ги изпревари. Съответно - изпреварват го те, тъй като той им е държал вратата.
Частно подправило на общото: ако са в чужбина, те в краен случай може да благодарят, но не защото са възпитани, а защото мислят, че биха могли да получат от чужденеца някакъв келепир.
Пояснение. Простащините като творение понякога ми се приписват на мен, но те са на един мой приятел. А за него едно психиатрично болно лице от женски пол мисли, че това съм аз. Което не е проблем, разбира се.
А според една лелка от града с "прекрасно име" това лице било забележителен творец (или нещо подобно).
Както е да е. Веселбата е голяма - и по тази причина аз казвам: "Наздраве! (преди мача)"
Кат нема акъл, обикновено се компенсира с наглост и мръсотия...
ОтговорИзтриванеТова го знам от личен опит.
Който не е личност, упреква другите за роднините им. Дори ако са още деца. Дори ако нищо лошо не са направили. Достатъчно е само, че мърдат.
Нали ви казвах?
Аз съм човек с комплекси.
Не ми обръщайте внимание.
Някакъв идиот гледал телевизия.И случайно видял сестрата на Енчева. И омразата му към Енчева се пренесла автоматично и върху сестра й. Ама кой би могъл да познава това дете? Няма съмнение - никой друг - освен някой КОЛЕГА от катедрата по социология.
ОтговорИзтриванеЗатова уважаеми колеги социолози - въздържайте емоциите си и не се излагайте по този недостоен начин.
Все пак Енчева е дама и трябва да я уважаваме като такава. А що се отнася до някои нейни позиции по определени проблеми, свързани с управлението на Университета, Ви препоръчвам да си ги изснявате очи в очи.
Благодаря на Красимир и на анонимното приятелче за подкрепата и ободрителните думи :-).
ОтговорИзтриванеВ интерес на истината, не можах да гледам сестричката вчера по телевизията и ако не ми беше казала, че са щели да я дават и за какво е щяла да говори, изобщо нямаше да разбера смисъла на коментара.
Към анонимното приятелче. Никога не съм искала да бъда възприемана като "дама". Приемам, че ме мразят (които и да са), това е част от картинката. Но наистина не мога да приема как омразата им се прехвърля върху едно 16 годишно дете, което няма нищо общо нито с ЮЗУ, нито с каузата ни. Какво е виновно то? Дали това, че ми е сестра, е грях? Толкова ли са озлобени и безпомощни вече, че се нахвърлят на невинни деца? Това е жалко и издава единствено глупост, омраза и най-вече безсилие.
Честито! Заслужаваш да се порадваш.
ОтговорИзтриванеВъзмутена съм, че малката ти сестра е била поставена на прицел, и го смятам за много недостойно.
Браво, каква хубава новина!
ОтговорИзтриванеЕ, победата не е пълна, а и изглежда, сякаш Министър се Моли на Воденичаров да Напусне Доброволно... мани мани...
Ама ако не броим този момент, вестта е хубава! Да видим, какво ще се случи по нататък... ;-)
Поздрави!
Благодаря ви, Майя и Мишел! Съгласна съм и с двамата. Въвличането на едно нищо неподозиращо дете си е наистина недостойно, а реакцията на министъра, макар и събитие, е половинчата. И все пак, това събитие беше освежаваща глътка въздух преди канонадата, която последва - нов натиск, писма, целенасочено съкращаване на часовете ни, та да останем без хорариум и да ни принудят да напуснем (или да ни съкратят), такива неща. Аз обаче продължавам да съм оптимист.
ОтговорИзтриванеБъди оптимист! И споко, нещата (в повечето) случаи се нареждат добре... :)
ОтговорИзтриванеЗдравейте, Светла!
ОтговорИзтриванеОт все сърце бих се радвала, ако това наистина е Победа, т.е. ТОВА, за което пишете в последния си постинг!
А инак, животът си върви, и ВСЕКИ, ще Не ще, носи на гърба си СВОЯ СИ КРЪСТ,т.е.собствените си проблеми в държавата/общество - Булгаристан!
Поздрави, Таня Соломонова
П.П.: Успех във Вашите начинания/дела!!!
Извинете за закъснението, нямам време да се занимавам с този блог, пък и, честно казано, не сте ми особено предизвикателство.
ОтговорИзтриванеХа-ха, на алфа-другарката явно й е влязло дълбоко, след като системно ми при-пелтечва всеки пост.
Чета тука: някакви телевизии, някакви деца, някакви невинности.
Не помня да съм писал за деца или за каквото и да е.
Явно толкова ви сърби, че като ви пусне човек подходящия нишан и почвате усърдно да се чешете точно където трябва.
Очаквайте следващия нишан...
В интерес на истината, обективността и справедливостта трябва да се каже, че язък тук е прав.
ОтговорИзтриванеЕто изказването, което породи обсъждането на сестричката на Светла и т.н.
"Като си продаваш поРОЗАвялата панделка на съмнителни покровители и само за 1 пробито eВro..."
Вярно е, че тук не се говори за дете. За мен това беше сексуална инсинуация. И по тази причина отговорих с произведението за простащините на българина/ българката на епохалния есеист Генерал Кобалт.
Но тук възниква и проблемът за нишаните на язък - които са инсинуации. Бих казал, че са почти изпразнени от съдържание, следователно глупави. Направо казано, тъпи.
Но нека все пак да дадем на язък възможност да обясни какво е имал предвид под "поРОЗАвялата панделка" "съмнителни покровители" и "1 пробито eВro". Ако не отговори, това ще характеризира менталния му капацитет.
И още нещо.
ОтговорИзтриванеВсички нормални хора (психично здрави, некомунисти), които познавате Петър Дошков или знаете за неговата борба, не забравяйте да отправите към него днес съответните пожелания за именния му ден!
Таня, благодаря :-)!
ОтговорИзтриванеКрасимир, не само имен ден има Дошков днес, а и рожден ;-).
Е, сега, Светла, ти издаваш лични данни! :-))) Нали написах в блога му "Честит имен ден (и другото)"!
ОтговорИзтриванеНищо не издавам, защото тази информация всъщност я знам от блога на Дошков, от коментар, публикуван още преди да го познавам лично.
ОтговорИзтриванеАма айде от мен да мине, нищо не съм казала за рожден ден ;-).
Добре, тогава хайде и аз направо да кажа:
ОтговорИзтриване"И честит рожден ден! Здраве и късмет!"
И от мене Честит рожден ден на моя почти 20-годишен приятел Дошков с най-искрени пожелания за скорошни успехи във всичките му начинания, както и на всеки един от "групата" на 18-те и най-вече на тези, които с имената си застанаха срещу беззаконията в този Университет.
ОтговорИзтриванеР. Потеров
Радвам се да Ви видя на импровизирания блог-купон, професоре :-)!
ОтговорИзтриванежалко, че не пия, иначе с удоволствие бих казал наздраве на всички
ОтговорИзтриванеНе споделям прекаления оптимизъм по повод на "победата". Струва ми се, че подценявате доц. Вълчев. Той се оказа изключително хитър човек и ловък политик. Примери много - блестящото справяне с учителската стачка, запазването на поста, независимо, че беше от "бунтарите" в НДСВ и т.н. В случая пак имаме една негова отлична проява - успешна парира едно недоволство, създавайки у протестиращите чувство, че са победители (но запазвайки на 100% статуквото). Дори ако щете - моментът е избрал великолепно - сега висшите училища са заети с кандидат-студентсата кампания, после идват отпуските - до есента енергията на протеста ще заглъхне и няма да има никакви сериозни последствия за господството на номенклатурата. Мисля, че спокойно мога да направя паралел между този случай и свалянето на Юхновски (също по волята на министъра, между прочим). Да не би да последваха някакви положителни промени за БАН от онази "победа"? Нищо подобно - напротив - банаджийте се сплотиха зад новото си (старо) ръководство срещу "злите сили", дето искали "да ги закриват". Та, аз нямам съмнения, че и последствията от "воденичаровския" казус ще са същите.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за посещението и коментара :-).
ОтговорИзтриванеВсъщност съм напълно съгласна. Както съм казвала и на Красимир Кабакчиев, този пост беше за поощрение - не на министъра, а на онези в ЮЗУ, които се борят. Иначе министърът се оказа, че пет пари не дава за собствените си думи за "възстановяването на академичния дух и толерантност" в ЮЗУ, сред като в понеделник беше да прави първа копка на нова спортна база в ЮЗУ. И Воденичаров бил там. Но както и да е, борбата продължава...