Критика на БДЖ-йския разум - 2

Преди година изразих недоумението си от някои термини на БДЖ, които не говорят нищо на интуицията на говорещите български като майчин език хора. Например "релационни цени" и "бърз влак със задължителна резервация". Вчера изпаднах в поредния културен шок от речника на БДЖ и осъзнах, че "релационните цени" и "задължителната резервация" са бели кахъри.

Оказва се, скъпи читатели, че не пътуваме във влакове, а в... съобщение. Картите на БДЖ давали право на пътуване с намаление във вътрешно и международно съобщение. Дори има рима, но от това не ми става ясно как тъй влакът е съобщение.

От друга страна, май ще да има някаква разлика между влак и съобщение:

Може би влаковете са влакове в модуса си на бързи или пътнически, а са съобщение в модуса си на вътрешни или международни?

Или влаковете са си влакове, а влаковите линии са съобщение?

Съвсем се обърках.

Как се пътува в съобщение, това не знам. Ако си купя карта от БДЖ, ще мога ли да се пращам по sms, по скайпа или в лично съобщение във фейса?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Кока-Коледа 8

За осма поредна година. Все в чест на Борислав Борисов и неговите коани vs Коледа.

Замислих се, че точно половината от времето него вече го няма.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Коледно "почистване"?

Някой е "разчиствал" пазара "Димитър Петков" от "наркомани" и "джебчии" на Бъдни вечер? И, както винаги, МВР не пропуска да намекне, че жертвата сама си е виновна (щом извършителят не е ром), а услужливите медии - да го отразят.

От наличната информация става ясно, че човекът не е убит неволно, а е убиван последователно и методично. Първо е прострелян с газов пистолет, после - ритан, накрая - доубит със стъклена бутилка.

Наркоман и джебчия, ще си кажат мнозина - сигурно е искал да обере някого.

Подходящ повод да си припомним за Йордан Опиц - иконописецът, убил беззащитен "наркоман" и "джебчия" без угризения. С това той стана герой в очите общественото мнение. Наскоро Опиц беше освободен от затвора предсрочно, след две години и нещо зад решетките. За добро поведение, макар и до ден днешен да смята, че правилно е убил.

Ако е правилно иконописци да убиват "наркомани" и "джебчии", може би е правилно такива хора да се убиват и на Бъдни вечер?

Напоследък стана модерно политици на власт необезпокоявано обсъждат кой е човек и кой - не. "Прочистването" от не-човеците вече изглежда плашещо легитимно в очите на доста хора.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Реформатори юбер алес

Харесвах Петър Москов, защото още преди години беше предложил хубави идеи за реформирането на спешната помощ. Не помня тогава да е споменавал, че линейки няма да ходят в ромските гета, иначе нямаше да го харесвам.

Едва ли са много хората, които нямат личен повод да се уверят, че спешната ни помощ има нужда от реформи. Моят повод датира е свързан с инфаркта на свекъра ми. След като линейката се забави повече от 40 минути (обичайно), лекарката се скара на свекъра ми, че напразно я е извикал, нищо му нямало. За втори път му премери кръвното и пулса и тогава установи резки колебания в кръвното и аритмия, та се усъмни, че може и да има нещо. Нищо сериозно, рече, но заради аритмията по-добре да дойдете с нас. Накара го да слезе от четвъртия етаж (в блока няма асансьор). Сам. Правилно прочетохте. После той се качи на раздрънканата линейка. В болницата веднага разбрали, че става дума за инфаркт. Докато се опитвали да го закрепят, свекърът ми получил втори инфаркт. Почина.

Затова, колкото и да не мога да приема прегръдката на реформаторите с Патриотичен фронт (която изумява дори Бойко Борисов), се радвах, че Петър Москов е министър на здравеопазването. До вчера, когато до мен стигнаха идеите му за това Спешна помощ да не ходи в ромските махали.

Министърът не е юрист и може да не е чувал, че съвременното право не допуска колективна вина. Но като политик няма извинение да не знае това, та се надявам колегата му Христо Иванов да му го обясни. Преди да откаже на огромна част от представителите на етническо малцинство достъп до едно от основните им човешки права, Москов да се беше позамислил малко. За Хипократовата клетва поне.

Убедена съм, че на много от представителите на етническото мнозинство в България също им е идвало да бият представителите на Спешна помощ. От безсилие, от отчаяние, от обида. Предполагам, че по-рядко го правят. Усещам се, че предполагам така, защото има по-малко данни за етнически българи, оказвали физическо насилие върху екипи на спешна помощ. Всъщност нямам доказателство дали това е така, не разполагам със статистика на насилието срещу Бърза помощ по етноси. Но ако допуснем, че етническите българи по-рядко бият докторите, смятам, че една от причините за това е по-ниската степен на усещане за безпомощност като цяло. Която пък идва от начина на живот и от отношението. Българите все пак разполагат с повече ресурси да се защитават. Що се отнася до хората, които живеят в ромските гета, на какво да се надяват те? На правосъдие? На превенция, че по-рядко да се стига до Спешна помощ? На здравословна среда, водопровод, канализация? На инфраструктура, че линейките да идват по-лесно? Или може би на съчувствие от страна на обществото? Как реагираме при новината, че екип на Спешна помощ не е пристигнал на време при етнически българи и как, ако става дума за етнически роми?

Разбира се, обяснението не означава оправдание. Отговорността за личната вина трябва да се носи - при всички случаи. А не да вдигаме ръце от ромите, защото са... роми, което също е дискриминация. А още по-добре би било, не само в случаите с роми, да се сещаме, че има и такова нещо като възстановително правосъдие.

Но какво казва г-н министърът Петър Москов:

Има кмет и той трябва да гарантира сигурността на екипите. Наистина съм бесен. Това са цигански банди, нека бъде ясно. Не е достатъчно да бъдат осъдени, а някой на местно ниво да гарантира, че екипите ще се прибират от адресите.

Ако нещо ме притеснява в случая, то е изразът "не е достатъчно да бъдат осъдени". А какво е достатъчно? Как на местно ниво да се гарантира сигурността на екипите? С граждански патрули? С концлагери?

Друг бисер на министъра по същия повод:

Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност дори дивите животни разбират когато искаш да им помогнеш и не нападат...

Какъв трябва да е екзистенциалният ти хоризонт, за да смяташ, че някой е избрал да се държи като скот? Каква трябва да е човешката и лекарската ти етика, за да твърдиш, че има хора, които заслужават към тях да се отнасяш като с животни?

А ми се щеше Москов да предложи такава реформа на Спешна помощ, след която вече просто да нямаме желание да бием екипите от безпомощност и отчаяние. И да си дава сметка колко е тревожно състоянието със здравето в ромските махали. И да има визия и по този въпрос. Различна от геноцида.

Четох коментар във Фейсбук по повод на Москов, че всъщност май ще излезе, че прегръдката между Реформаторите и Патриотичен фронт не е просто компромис. Че отвътре им идва. Май така ще се окаже, за съжаление.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Новата версия на ePay.bg

Още един пост от рубриката "непоръчано продуктово позициониране".

Клиент съм на ePay.bg от 2006 г. Възможността да си плащам сметките и някои от данъците (например местните данъци, за другото нямам електронен подпис) по интернет е единствената причина да изпитвам удоволствие от плащането. Като си спомня на какви опашки съм чакала и какви сърдити служители има по гишетата, как се случваше някой намусен охранител да остави сума ти хора да чакат навън в студа (или в жегата) и да пуска само по един-двама души, как да не се радвам?

Преди два дни видях, че ePay има нова версия. До 15 януари ще е тестова, а след това ще замени досегашната. Влязох да я разгледам и да видя как работи, че имах и сметки за плащане. Новият дизайн ми се видя прекрасен, мек и приветлив, светъл, лек, по гугълски минималистичен. Забелязах и подобрения във функционалността. Например, ако имате sms защита на плащанията като мен, старата версия изисква първоначално да заявите получаване на sms код, в противен случай не можете да платите. В новата версия не видях къде да цъкна за есемес кода и реших да проверя какво ще стане, ако премина директно към плащането. И системата сама се сети да ми прати есемес с код, с който да потвърдя плащането. Умно!

По повод на новия дизайн на ePay и 15-годишнината на сайта - поздрав с едно парче на "Воцек и Чугра":



Знаете ли защо поздравът е точно с "Воцек и Чугра"? Какво е общото между тази група и ePay? Жокер - кой е китаристът с очилата и мустаците?

П.п. Напомням, че пиша само непоръчани похвали на продукти, услуги, фирми и т.н., и единствено по собствено вдъхновение. Ако искате да рекламирам нещо в блога - ами не, с огромна вероятност няма да стане.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Избрани моменти от програмата на новото правителство

8.8. Акцент върху възпитанието и обучението, които формират национално самочувствие и патриотичен дух сред децата и младежите. (Коментар: Образованието има нужда да се поограничи откъм национално самочувствие и патриотичен дух и да престане да произвежда скинарчета, но нали трябва да угодим на ПФ...)

9.14. Насърчаване на отговорното родителство и подкрепа на тридетния модел. Висок интензитет на подпомагане до трето дете. (Коментар: Тази формулировка е постигнатият с ПФ компромис за ограничаване на ромската раждаемост.)

9.15. Приемане на национална програма за противодействие на демографската катастрофа. (Коментар: 1. Защо тогава висок интензитет на подпомагане само до трето дете? Колкото повече деца, толкова по-малко демографска катастрофа. 2. Докато България е най-бедната страна в ЕС, няма как да очакваме емигрантите да се върнат с поколението си да работят тук. Същевременно България няма политика за привличане на мигранти, които да работят тук и да плащат данъци. Ами ще си получаваме ниските пенсии...)

20.4. Бързи организационни и законодателни мерки за контрол върху незаконната миграция. (В България под "незаконна миграция" обикновено се разбират хората, търсещи убежище, защото "незаконно" са преминали границата. Кой го интересува, че според международното, а и българското, законодателство, това не е престъпление, щом търсят убежище. Българското законодетелство, впрочем, ги третира шизофренично - хем като "нарушители", хем като "търсещи убежище".)

20.5. Доизграждане на съоръженията, възпрепятстващи незаконното преминаване на южната граница. (Виж по-горе. Изграждането на стена от бодлива тел по южната ни граница доведе до това, че все повече търсещи убежище идват по море. Когато човек отчаяно търси спасение, бодливата тел няма да го спре. Апропо, наскоро край Истанбул потъна кораб, пълен с хора, търсещи убежище. Всички са се удавили. Много е вероятно да са идвали към България.)

А иначе, в програмата на правителството Борисов 2.0. има много прозрачно и електронно управление, много мулти-култи... Какво се вторачвам в капката катран в кацата с мед, ще кажете.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Какъв е делът на жените в парламентарните групи на 43 НС?

Класация според относителния дял на жените от всяка парламентарна група:

1. ГЕРБ - 28,57% (24 от 84)
2. "Атака" - 27,27% (3 от 11)
3. ББЦ - 13,33% (2 от 15)*
4. БСП - 12,82% (5 от 39)
5. ДПС - 10,53% (4 от 38)
5. ПФ - 10,53% (2 от 19)
6. АБВ - 9,09% (1 от 11)
7. РБ - 8,69% (2 от 23)

___________
* Броя и независимата Баракова, понеже е влязла с листата на ББЦ.


Значи има поне едно нещо, в което ДПС и ПФ са еднакви.

Интересно е и разпределението - примерно - в ГЕРБ жените са равномерно разпределени из цялата група, в ПФ са две жени накрая, а в РБ води жена (не че това е оправдание за пренебрежимия дял на жените сред реформаторите).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Паметна плоча на @borislavb

Днес с приятели на Боби отидохме да видим паметната му плоча, която стана готова преди броени дни. Благодаря на Мая Георгиева, че създаде единствения дизайн на паметна плоча, който подхожда на Борислав Борисов. Както и на всички, които допринесоха с финансови средства, за да стане дизайнът реалност.

"Тайният път", по стихотворение на Стефан Иванов с посвещение на Борислав Борисов.

from Natalia Jordanova NAT on Vimeo.

онзи специфичен вътрешен студ
от недоспиване
в който никоя завивка не топли
освен плаща на съня
все ти беше студено
топли ли вечният сън
кажи
стопли ли се най-сетне

(юни 2013)

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Моментна онтология на човечеството: в две минути

Понеже и вие, скъпи читатели на Неуютен блог, като уважаваща себе си част от човечеството, няма да издържите още много моментните ми онтологии, планирам да сменя жанра. Поне за някой и друг пост. Моментни онтологии пак ще има за всички от сърце, но друг път.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Моментна онтология на половете

Приятели пробваха и с "българките", "българските мъже", "българските жени" - отново излизат много забавни резултати.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Моментна онтология на националните комплекси

И вашият Google ли не е особено патриотично настроен?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Моментна онтология на българите като количество

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Моментна онтология на котката

Котката според Google.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Болница и цирк

Направих тази снимка днес, в двора на "Пирогов". Предполагам, че клоуните са били на посещение в някое детско отделение.

Не знам дали щях да се изкуша да снимам, ако не се бях сетила за един диалог от един от любимите ми български филми - "Басейнът". Героят на Коста Цонев, архитект, разказва на младо момиче как е направил проект за детска болница, която прилича на цирк. И какви са били реакциите към проекта му.

Опитах се да заредя диалога от точното му време, но при предварителния преглед видеото тръгва няколко минути по-рано. Ако и при вас е така, да знаете, че сцената започва около 4 секунди след началото на 57-мата минута.

Приятно гледане!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Щастието на любопитния пътник в градския транспорт

Ватмобил (трамвай, вапцан а ла Батман)

Социологът е човек, който обича да подслушва чужди разговори, казва известният американски социолог Питър Бъргър. Та и аз така. Оправдавам с Бъргър присъщото си любопитство да подслушвам какво се говори около мен.

Днес например слизам по стълбите на метростанцията и чувам, че възрастен мъж говори на висок глас на жената, която е с него: "И им казах да не продават апартамента на бившата ми жена. Там са идвали Христос, Света Петка и Дева Мария. Само да намерят някой да почиства от време на време. Защото там влизат Христос, Света Петка и Дева Мария - може ли да не е почистено за тях?"

Миналата седмица си седя в трамвая, а млада жена зад мен говори по телефона. Оплаква се, че е имала ужасен ден и всичко ѝ вървяло наопаки. Дори сутринта се събудила с гащите наопаки.

Преди около две години чух три жени да си говорят в трамвая - две на средна възраст и една млада, двадесетина годишна. Чудеха се:

- Какво всички толкова му харесват на тоя Фейсбук, като всичко му е на испански?
- На испански ли?!
- Ами да, на испански!

И в интересни диалози може да влезе човек понякога. Само снощи ми се случиха два. Вървя си аз по "Стамболийски" към спирката на "Константин Величков" и ме спира ухилено-притеснено момиче, което пита: "Много извинявайте, но къде се намирам?" Обясних ѝ и тя щастливо припна в посока към мола.

Само няколко минути по-късно. Чакам трамвай на "Константин Величков". Мъж гледа дюнерджийницата отсреща и не ми е ясно дали си говори сам, или говори на мен: "Тук нямаше ли хлебарница?" Накрая фиксира погледа ми и зададе същия въпрос очевидно на мен. Отговорих му - да, преди хлебарницата беше на целия ъгъл, после направиха друг магазин и я изместиха в по-малка част от сградата, а сега на нейно място са направили дюнерджийница. "Бива ли така - възмущава се мъжът - но това беше хлебарница толкова години! Да затварят хлебарници! Колко хлебарници са останали?" Накара ме да се замисля.

И на други интересни разговори съм била свидетел в градския транспорт, по улицата, в магазина и т.н. Преди години съм блогвала за два от тях:

Вавилонската рибка (тук лично допринесох за абсурдизма)

За Витгенщайн и езиковите игри

И си мисля - колко изпускат хората, които пътуват с кола из града. Ако са любопитни като мен, разбира се. Може би трябва да си записвам по-интересните диалози и монолози, които чувам...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Защо не подкрепям изцяло Визия 2020

Много мои приятели публично подкрепиха предложената от министъра на отбраната Велизар Шаламанов Визия 2020. Причина за това е критичното отношение към Русия в контекста на инвазията в Украйна и реакцията на служебния премиер Георги Близнашки, на когото не му харесва да се казва, че "Русия е заплаха за България". Аз обаче се въздържам от подкрепа и ще обясня защо.

Подобни документи, които се кръщават на някоя година в бъдещето, са програмни. Тяхната цел е да очертаят приоритети за периода до съответната година, в случая 2020. Тоест Визия 2020 очертава (поне на теория, защото на практика такива стратегии често пъти се оказват се оказват "врата в полето") приоритетите на България в областта на външната политика (с акцент върху отбраната) за следващите шест години.

Напълно споделям патоса на Визия 2020 по отношение на Русия. Под носа ни се случва сериозна война с още по-сериозни последствия и нито България, нито Европейският съюз е редно да си затварят очите за това.

От друга страна, от пет години лична кауза са ми правата на чужденците в България. Затова не мога да се идентифицирам с документ, в който миграцията се разглежда като заплаха.

Цитат от Визия 2020: "Съществува реална опасност лица от криминалния контингент или членове на терористични организации да се възползват от регионалната нестабилност и миграционните потоци и да достигнат на територията на страната ни".

Опровержение: В повечето случаи бежанците бягат ОТ фундаменталистите, терористите и т.н. В България международно издирваните престъпници и терористите влизат по други канали, не като бежанци. Дискриминационното отношение към определени групи чужденци обаче създава терористи.

Цитат от Визия 2020: "Миграционният поток е предизвикателство към системите за защита на границите и способностите за интеграция на компактни маси хора с различна култура. Той налага и необходимост от преразпределение на национален доход за подпомагане на търсещите закрила, както и носи рискове от здравен характер".

Бежанците се разглеждат единствено и само като заплаха. Различната култура - също. Нагнетява се обществена истерия, че бежанците сеят зарази. Като се говори за "преразпределение на националния доход", не се казва нито каква е неговата тежест, нито колко милиони европейски средства за бежанците (не) се усвояват.

Визия 2020 ще претърпи промени. Отношението към политиката на Русия вероятно ще бъде смекчено, но не вярвам нещо от написаното за миграцията и бежанците да се промени, за съжаление.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Спомен за Валери Петров

Има много хубави неща, с които да запомним Валери Петров.

Моите съболезнования за близките му. Първата ми мисъл е за прекрасната Бояна Петрова. От отдавна не съм ходила в любимата ми книжарница "Нисим". Сега имам повод да отида. Не за да натрапвам съболезнованията си, които може би никому не са нужни. А защото островите на човешкото стават все по-малко. И затова трябва да се пазят.

"Един снимачен ден" е филм по сценарий на Валери Петров, който харесвам. Приятно гледане!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

The Mussel Woman

От отдавна не съм блогвала на тема "бас", но продължавам да посвирвам (за мързел като мен е силно казано "свиря"). С Янко Бръснаря дори направихме парче - още през зимата, но снощи беше първият му запис на видео. Казва се The Mussel Woman. Янко всеки път обявява парчето като мое, което не е съвсем вярно. Мои са текстът и по-голямата част от бас линията. Музиката си е на Бръснаря, а една песен е най-вече музика, все пак :-).

Изпълнението на записа не е перфектно, не е да няма грешки, но като цяло става. Ето го и текста:

She's a mussel woman
She's my cup of tea

She's my cup of tea
She needs no sugar
She needs no lemon either
Pure energy she is
She burns my fingers
And makes my cells explode

She's a mussel woman
Don't cook her flesh
If you respect a mussel
Eat it fresh

She's my piece of chocolate
She needs no milk
No nuts and raisins either
She travels in my veins
She flows into my brain
With red hot chili peppers

She's a mussel woman
Don't cook her flesh
If you respect a mussel
Eat it fresh

Лирическият герой изразява по двусмислено еротичен начин отношението си към три продукта, които особено много обича да консумира: сурови миди, зелен чай без захар и черен шоколад с люти чушки. Или релацията на причинност е обратна? Кой знае какво е искал да каже авторът...

Приятно слушане!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Яне Дачков

Явор Дачков е новият Яне Янев. Вече не толкова нов, впрочем. Още преди години у него незнайно как попадаха разни флашки и съдържанието им се публикуваше във вестник "Галерия".

За заместник на Яне по компромати се беше кандидатирал Бареков, но вече комай няма кой да желае услугите му.

Сега Дачков се е заел с евтини компромати, за разпространяването на които използва "Гласове".

Първо научихме, че Христо Иванов не трябвало да бъде министър, защото биографичната справка на сайта на неправителствената организация, в която работи, не била актуална. Пишело, че има адвокатска правоспособност, пък той не си бил плащал членския внос. А че не е станал министър в качеството си на адвокат, а заради дейността си в неправителствения сектор - ами това е дребна подробност...

После научихме, че кандидатката за негов заместник Аглика Адамова не е достойна за заместник-министърски пост, защото е дъщеря на баща си, а за баща ѝ се чуват лоши работи. През 21 век още има хора, които съдят другите според това, кои са родителите и роднините им. Може би според Дачков трябва да се върне социалистическия вариант на автобиография, който започваше с произхода на родителите, а постиженията на личността, ако изобщо ги имаше бяха сбутани в края.

Тъй като долнопробността на компроматите в "Гласове" се увеличава заедно с количеството им, скоро може би ще научим пикантерии за нечий интимен живот. Важното е кал да има.

Много тъжно ми става, когато умни хора играят мръсни игри.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Какво не е защита на човешките права

Прекарвам лятото си активно - в свирене, Marginalia, разходки, виждане на приятели, ако остане време и няма мъртво вълнение - и плуване. Приятели ми се карат, че съм занемарила блога. И с основание - пропуснах дори да отбележа първите му седем години, които се навършиха на 19 юли. И продържава нищо да не ми хрумва. Но знам, че ще е до време - все пак, този блог продължава да си е единственото само мое онлайн място.

Но докато продължавам да не се сещам какво да блогна, ми се ще да споделя нещо, което писах за Marginalia и излезе днес. Казва се "Защитата на човешките права не е...". Много неща, които смятаме за хубави и важни, подвеждаме под рубриката "защита на човешките права", а те не са точно това. А от подвеждането има и следствия. Та ще ми е приятно да прочетете и да поприказваме по темата.

А снимката на динята с лодката от пазара в Поморие няма нищо общо с темата. Тя е за настроение :-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За Костов, ДСБ и КТБ

Не съм костовист. Антикостовист обаче също не съм. Чуждо ми е както да боготворя който и да е политик, така и да демонизирам който и да е човек.

Иван Костов определено е силна и харизматична личност, щом концентрира върху себе си толкова любов и омраза, както и толкова теории на конспирацията. В политиката е направил неща, които одобрявам, но и такива, които не харесвам. Смятам, че той имаше голяма роля за стабилизацията на България през 1997-2001 г. От друга страна, по време на управлението му концентрацията на власт доведе до корупция, както и до цензура, сплашване на медии и отделни хора.

Костов не може да се похвали и с особена чувствителност към човешките права. Голяма гордост му е, че през 1999 година не допусна бежанците от Косово в България "заради българския национален интерес". През есента на 2013 пък допринесе за ксенофобското отношение към сирийските бежанци, наприказвайки при това неверни неща, понеже не е наясно с миграционното законодателство. От Костов не може да се очаква особена толерантност и към етническите малцинства в България.

Не мога да отрека обаче толерантното му отношение към хората с различна сексуална ориентация и защитата на правото им да провеждат гей парад.

Сега, да си дойдем вече на думата. Разполагаме с два факта. Факт № 1: Костов и семейството му имат пари в Корпоративна банка. Не е ясно колко, но се предполага, че са повече от прага от 196 000 лева, над който държавата вече не връща пари. Факт номер две: Костов излезе с позиция, че КТБ може да се спаси, вместо да фалира.

Тези два факта се интерпретират по два различни начина, в зависимост от това дали интерпретиращият е костовист, или антикостовист. Антикостовистите казват: Видяхте го сега, Костов. Докато протестът беше не на последно място срещу КТБ, той държи пари там и сега защитава банката, защото има интерес. Костовистите: Я да оставите Костов, той ли е големият враг, или Пеевски, Цветан Василев, Орешарски, ДПС и т.н.? Самият Иван Костов казва, че: не е в конфликт на интереси, защото не е действащ политик, иска да си държи парите в българска банка и с парите си в КТБ не е помагал на мафията.

По факт № 1: Да, Костов не е във формален конфликт на интереси и, да, личните интереси не са сами по себе си нещо лошо. Има обаче сериозен морален проблем, ако повече от година след началото на протестите продължаваш да държиш парите си в тази банка (освен ако не ти превеждат в нея заплатата не по твое желание). Особено ако си от ранга на Иван Костов. Защото Иван Костов е морален, политически и интелектуален авторитет за много хора. Тези хора продължават да гласуват за ДСБ най-вече заради него. Затова Костов е отговорен за действията си.

Не мога да оправдая и издънката на ДСБ с онези злополучни 48000 в Корпоративна банка. Това дори не са много пари за една партия, а за немалка част от политиците ни са "пари за семки". Гафът е по-скоро символен. Не може да си партия, да подкрепяш протестите, които бяха не на последно място против КТБ, и да държиш пари там. Просто не може. Колкото и да харесвам Радан Кънев, ако ръководиш партия, незнанието не е извинение. "Хороший человек - не профессия", както гласи хубавият руски лаф. Дано не съм лош пророк, но предполагам, че от тази история Реформаторският блок позагуби още избиратели. А досега РБ не блести с умения за привличането на нови.

По факт № 2: От това, че Иван Костов има личен интерес обаче, не следва, че не е прав в предложението си за КТБ. Ако има начин една банка, която и да е тя, да премине в читави ръце и да се стабилизира, защо да не се използва тази възможност? Защо да се използват държавни (тоест наши, на данъкоплатците) пари, за да се изплатят депозитите до лимита, вместо частни пари на някой, който е поискал да ги даде? Защо пак ние да плащаме на Топлофикация - София, Летище София и т.н.? А какво са виновни работниците, които са с блокирани заплати в КТБ сега? Защо България да трупа още дългове, ако може да спести част от тях?

Накратко - не ми харесва, че Иван Костов има пари в КТБ, въпреки това обаче смятам, че има смисъл в предложенията му за оздравяването на банката. Високият морал и липсата на личен интерес не водят непременно до смислени идеи. И обратно - проблематичният морал и користните интереси не е свързани на всяка цена с грешни идеи. Способността да правим разграничения понякога помага.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

В.С. не успя да ме изнасили! Или: "Атака" пази Къкринското ханче

Какво ще си помислите, ако кажа, че В.С. не е успял да ме изнасили? Че е опитал, вероятно. Ама той не е. Ако някой не е опитал да извърши нещо, може ли да се каже, че не е успял да го направи?

Задавам този въпрос, достоен да влезе в списъка на логическите парадоски, заради медийните изяви на "Атака" на гърба на София Прайд. Събрали се, значи, двадесетина атакисти да пазят паметника на Васил Левски. От какво да го пазят? Да не го "поругаят" участниците в София Прайд. После "Атака" гордо съобщава - опазихме паметника на Апостола, не допуснахме содомитите да го осквернят.

Ама маршрутът на София Прайд, заявен от организаторите му и съгласуван от Столична община, изобщо не мина покрай паметника на Левски. Със същия успех атакистите можеха да отидат да пазят Къкринското ханче - да не мине гей парадът покрай него и да го поругае. И после да се похвалят в медиите, че са го опазили.

"Новината" как "Атака" героично защитила паметника на Апостола обаче се публикува от сума ти медии. Не стига това, ами и до международни ЛГБТ организации достигна информация, че участниците в София Прайд не са били допуснати до паметника. Та писаха притеснени публикации. И се наложи организаторите на прайда да излязат с прессъобщение, че после и да обясняват в писма - и на родните медии, и на международните организации, каква е работата. (Поздравления за адекватната реакция на Александър Джурджин от вестник "Стандарт"!)

Друг е въпросът как точно участниците в София Прайд биха "поругали" паметника на Левски, ако биха минали оттам. За разлика от атакистите, известни с това, че пикаят до входа на Националната Опера, участниците в прайда се държат културно. Не си развяват първичните полови белези на публични места (за да се облекчи един мъж, трябва да си го извади, нали?), не драскат свастики и обиди, трезвени са, не обиждат, не се бият.

Но може би на атакистите и урината им е чиста като сълза на девственица, докато самото присъствие на участниците в прайда е скверно и поругателно. Такива ми ти работи с моралните стандарти.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

София прайд: мерки за сигурност

Днес ще има София Прайд.

Традиционно всяка година в деня на прайда има хомофобски групички, напъплили в центъра на София специално с цел да осъществяват "прочистване" от ЛГБТ хора.

Тази година анти-гей парадът се проведе в ден, в който прайдът беше отменен заради наводненията. По последна информация пък концертът на треторазрядната група "БГ Рок", известна най-вече с неуспешните опити на барабаниста ѝ Иван Лазаров - Юзбашията (и по-малко известна с това, че Деян Неделчев ѝ е бил вокал за кратко) да организира концерти на известни музиканти, няма да се състои. Дали от "Атака" са се стиснали да платят сцената, или са влезли в действие уникалните качества на Юзбашията да "организира" концерти, това не знам. Последствието е, че нацитата нямат формално основание да се събират в центъра на София днес. Което не означава, че част от тях няма да ги доведе омразата.

Затова, няколко мерки за сигурност, които е добре да имаме предвид:

• Да носим удобни обувки. Не правете грешката ми от първия прайд през 2008, когато бях с едни хлъзгави джапанки и полицията през цялото време ме караше да тичам.
• Да не носим стъклени бутилки, остри предмети и нищо, което може да се ползва като оръжие. Нормално е да ни проверяват на входа, за нашата сигурност се прави това.
• Ако видим нещо съмнително, веднага да сигнализираме на полицията. Има случаи, когато с полицията сме от двете страни на барикадата. Но на прайда тя ни е приятел.

Най-опасно е преди и след прайда. Нацитата са бъзливи и не смеят да нападат големи групи. Чакат да видят сам човек или с двама-трима приятели и тогава нападат. Затова е добре:

• да минаваме по оживени места; 
• по възможност да се движим на групи; 
• да избягваме тихите улички, особено ако имаме по себе си отличителни знаци, свързани с прайда.

Добре е да прочетем и какви мерки за сигурност препоръчват организаторите на прайда.

Снимката е от първия София Прайд през 2008 г., когато бяха арестувани над 60 хомофоби. Не се вижда много ясно, но точно в този момент една внушителна групичка се опита да атакува шествието откъм градинката. Когато ги подгони полицайката, търтиха да бягат. В следващия момент много от тях се озоваха по корем на тревата, с белезници на гърба. След тази история ги е страх да нападат тъй публично.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Както правят всички тия дни...

Слънцето замина
някъде в чужбина,
както правят всички тия дни.

Тая година ще има
само есен и зима:
мрачната прогноза погледни.

(Листче, залепено в трамвай №10.)

След "Моята мила е тъжна песен" отново попадам на анонимна градска поезия. Мило.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Омраза и фрустрация в София

Вчера мислех само да постна тук линк към коментара си за прайда в Marginalia и да не пиша отделен пост. Междувременно обаче организаторите на София Прайд го отложиха за по-късна дата в знак на съпричастност към трагедията във Варна и региона. Въпреки че по този начин губят част от и без това малкото пари, които са събрали за провеждането на събитието. И въпреки чуждестранните гости и всички, дошли специално за парада от страната и чужбина.

Но да не помислите, че поради това е отложен и анти-гей парадът? О, не - той ще се проведе, и още как. Няма да се нарушава създадената стройна организация, я! Тъй, де - пари са давани, групи са организирани, пристигнали са от разни места от страната в София. Е, концертът ще се поотложи, за да имат повод патриотичните младежи пак да ходят на София в деня, в който ще има прайд.

И какво излиза? Хората с различна сексуална ориентация и онези, които ги подкрепят, показват уважение към една национална трагедия. Въпреки че им е ясно, че когато някой стане жертва поради различната си сексуална ориентация, не само национален траур няма да има, ами близките не могат да се надяват и на справедлив процес. Но отлагат прайда заради нормалното човешко чувство на съпричастност и солидарност. Докато участниците в анти-гей парада, които се смятат за патриоти и за които различните са национални предатели само защото са такива, поставят омразата и финансовите си интереси над отечеството.

Затова днес София ще гъмжи от ултрасчета, скинарчета и тям подобни елементи, които са дошли от цялата страна да трепят гейове, ама виж ти - гей парад няма. Кофти.

Това се нарича фрустрация. Цитирам Уикипедия:

Фрустрация е термин от психологията, който обозначава емоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания и/или лишен от възможността да постигне силно желана цел. Проявява се най-често под 3 форми:

1. агресия - когато човек "експлодира";
2. регресия - когато човек не е в състояние да избухва и таи всичко в себе си;
3. ресигнация - избухване в сълзи.

Характеризира се с двигателно безпокойство, апатия или агресия. Фрустрацията се дели на два вида:

• псевдо-фрустрирано поведение - частична загуба на контрол, но остава целесъобразно и регулирано;
• действителна фрустрация - без контрол, ограничено осъзнаване на действията.

Затова е желателно да внимаваме днес в центъра на София - ултрасите и подобните елементи не са известни с опитите си за самоконтрол, а по-скоро с обратното.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

40

Селфи на 40.

Днес ме попитаха: "Нали няма да изоставиш блога си?" И ми предложиха да блогна за нещо, което не е политика. Та се сетих, че възнамерявах да блогна по повод на кръглия си рожден ден. И забравих... Затова - на патерица - ето пост по повод рождения ми ден:

На 40 съм загубила наивния оптимизъм, който притежавах на 35. (Загубих го преди три години и половина, всъщност.) Преди живеех с нагласата, че всичко може да стане по-добре. Сега знам, че има неща, които не могат да се поправят, променят, върнат.

На 40 знам, че ако истински искам нещо, може да опитам да го реализирам. А не цял живот само да си мисля, че го искам. Защото имам само един живот и той се изнизва, без да го усетя. Знам, че ако пропусна една възможност, после може да не ми се случи отново.

На 40 знам, че да осъществя това, което искам, има последствия. Знам, че освен желаните последствия, има и нежелани.

На 40 знам, че да не осъществя желанията си, също има последствия. И желани, и нежелани.

На 40 знам, че последствията от това да осъществя или да не осъществя това, което искам, засягат и други хора. И че съм отговорна.

На 40 знам, че хората сме изключително крехко нещо.

На 40 вече невинаги знам кое е правилно. Не съм убедена в моралната си правота. Не смея да раздавам присъди.

На 40 нямам мъдър съвет, който да ви дам. Бъдете щастливи. Така, както го разбирате.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

#ДЕОС

ДЕОС е партия, която възникна от протеста, идеята се роди сред активисти на "Протестна мрежа" - Жюстин Томс, Дарин Стойков и други. ДЕОС определя себе си като либерална партия, което е една от причините да печели симпатиите ми. От години говоря, че има нужда от истинска либерална партия - такава, която да се бори за човешките права да изразява интересите на голяма група свободомислещи хора, които понастоящем са политически непредставени. Макар и да членуват в партията на европейските либерали АЛДЕ, нито ДПС, нито НДСВ са либерални партии в строгия смисъл на думата. В закрепостяването на избирателите ти в определен традиционен начин на живот няма нищо либерално. Нито в наследствената харизма.

Гласувах за Реформаторския блок с ясното съзнание, че това е единственият начин в европарламента да влезе някой, който не е мафиот. РБ обаче в огромна степен проигра енергията на протеста. Като не се осмели да убеди протестиращите, че имат нужда от политическо представителство и че това не означава някой да ги "яхне". Като не заемаше позиции по сериозни теми. Като се занимаваше най-вече с това кой къде да бъде в листата. И смята за голяма победа, че вкара един човек в Европейския парламент. А можеше много повече, ако действаше адекватно.

Гласувалите за Реформаторския блок в честна борба избраха Светослав Малинов. Малинов е умен човек, но с подчертано консервативни християндемократически убеждения, ужасно различни от моите. Не мога да разчитам, че в ЕП ще защитава ценностите и интересите ми.

Ще държа ДЕОС под око. Ще давам идеи, ще правя предложения, ще ги критикувам. (Надявам се да носят на критика повече от родните "демократи", които се сърдят и на добронамерените опити да се покажат недостатъците в Реформаторския блок.) Тепърва ще преценя кога и дали да гласувам за тях. Една от причините да са ми симпатични е... защото са симпатични :-). Но се надявам, че, освен симпатични, ще бъдат и сериозни. Защото имаме нужда от политика.

ДЕОС се учредява днес, на лятната сцена в Борисовата градина, от 18 часа.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Marginalia, или понякога мечтите се сбъдват

Обмислях пост, в който да кажа какво е Marginalia, но междувременно сайтът успя да стане популярен за отрицателно време.

Преди известно време стигнах до извода какво ми се прави - пише ми се в интернет сайт, който е посветен на човешките права. И в който пишещите не зависят от нищо друго, освен от ценностите, които ги обединяват. Да не зависят дори от организации, проектни приоритети и такива неща (не че организациите и проектите са лошо нещо, но не имат свой дневен ред, свои приоритети). И като стигнах до този извод, помислих и си казах - не, няма и в обозримо бъдеще не може да има такова нещо в България.

И изведнъж - не щеш ли - получих възможност не просто да се включа в екипа на такъв сайт, а да бъда сред създателите му, да се окажа и кръстник. И да съм с такива прекрасни хора и умове като Юлиана Методиева, Татяна Ваксберг, Емил Коен, Жана Николова, Митко Новков, Марта Методиева... Не се е налагало Юлиана да ме убеждава - в момента, в който ми каза, че ще ме потърси (и без да имам представа с кои хора ще се окажа в един екип), се изпълних с надежда, че точно за такова нещо ще ме потърси, и моментално казах "да".

Затова от известно време насам си пренебрегвам блога - треската Marginalia ме е обхванала почти изцяло и поглъща огромна част от времето, което преди това беше "свободно" за блогърстване. Но се надявам, че с Marginalia ще влезем в ритъм, защото блогът все пак си е единствено-моето-онлайн-място.

Е, има една подробност - Marginalia се прави без финансиране. Без финансиране означава без пари. Не смятаме това положение да остане така завинаги, но и нямаме никакви конкретни планове за финансиране все още.

А прекрасното ни лого, за което иначе биха ни взели едно 500 лева, е подарък от прекрасния приятел Лъчезар Георгиев. Който също го направи, защото хареса идеята. (Направи и фона с червените точки на горното изображение специално за страницата на Marginalia във Facebook.)

И точно това е най-красивото в цялата история - в България има хора (сред тях и много добри и уважавани професионалисти), които са готови да правят нещо (нарочно избягвам думата "проект", защото тя вече има други конотации) ей така, заради смисъла, без да изискват да им се плаща за това.

Marginalia тръгна в четвъртък вечерта, а страницата във Facebook вече има близо 780 "почитатели". Радвам се, че не съм била права - не само има хора, на които им се пише за човешките права, а и такива, които имат нужда да четат качествени текстове, написани с уважение към човешкото. Има надежда, значи.

На сайта пише: "Marginalia сте и вие, ако четете, споделяте, участвате, популяризирате." Ще се радвам и ще съм благодарна, ако правите някое от тези неща. Пари за реклама, както можете да предположите, нямаме.

Между другото, забелязахте ли, че Marginalia си има marginalia, тоест - бележки в полето? Мастилени петна и латинската поговорка "Audiatur et altera pars" - "да чуем и другата страна".

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Защо ще гласувам преференциално за Виктор Лилов

Виктор Лилов на 6 юни 2010 - деня на митинга в Бусманци за правата на чужденците

За първи път през живота си ще гласувам за някого, за когото нямам никакви съмнения, че е това, за което се представя - Виктор Лилов (№ 7 в бюлетината на Реформаторския блок). Този пост представлява опит за позитивна предизборна агитация, при това - непоръчана от кандидата, който хал хабер си няма, че смятам да пиша за него.

Запознах се с Виктор - първоначално виртуално - в началото на 2010 година. Той ми писа мейл. Поводът беше, че разказах в блога за песента приятеля без документи Ола Keep on Walkin'. Виктор се представи като музикален продуцент, имаше идеи за публичното представяне на Ола. Завързахме приятен спор. Рече, че не му предлага договор, но все пак му даде шанс да пее на живо с музиканти от неговия лейбъл. Не се стигна до траен ангажимент най-вече защото Ола беше с различна нагласа, но това е друга тема.

След първото писмо на Виктор Лилов го гугълнах. Така разбрах, че е продуцент на "Месечина мюзик" - лейбъла на Ибряма и и на ромския оркестър "Карандила", както и Музикално учелище "Надежда", от което са много от участниците в "Карандила Джуниър". И че е бил радиоводещ в RFI.

Продължихме да общуваме, защото се оказа, че имаме много общи неща - и двамата се борим за правата на бежанците, чужденците, малцинствата, само че Виктор го прави от доста по-дълго време от мен. Затова съвсем естествено го поканих в инициативния комитет за митинга за защита на чужденците пред Бусманци (онзи злополучен митинг, който се запомни с побоя в трамвай 20) и Виктор също толкова естествено прие.

С Виктор все сме заедно "от едната страна на барикадата" - било по протести - против расизма, ксенофобията, против ACTA, против правителството на Орешарски, било с позициите ни, изразени в социалните мрежи и в лични разговори.

Правило ми е впечатление, че когато е можел да помогне за някаква кауза - или дори само чисто човешки да помогне - Виктор винаги е правил всичко по силите си, независимо дали в момента е в чужбина, дали може физически да се включи и т.н. Пиша във Facebook статус, че много спешно ми трябва диктофон, и след минути получавам съобщение от Виктор, който не можел да ми даде диктофон лично, но намерил журналистка, която дори не ме познава, и я навил.

Заедно със съдружника си от "Месечина Мюзик" Йордан Йорданов, Виктор Лилов създаде издателство Black Flamingo Publishing, в което се публикуват книги, голяма част от които са свързани по един или друг начин с човешките права. Издателството дори си има LGBT поредица. Тъй че и по отношение на LGBT правата с Виктор сме "от едната страна на барикадата".

(И в музикално отношение се оказа, че имаме общи неща - и двамата харесваме прогресив рок и сме фенове на Peter Hammill, дори заедно опитвахме да го докараме в България, но това няма отношение към политиката.)

И когато Виктор публикува в страницата си във Facebook принципните си позиции по отношение на редица въпроси, съм убедена, че действително мисли така, и че в Европейския парламент би се борил да ги отстоява. Понеже цял живот това прави, където и да е, в което и да е от поприщата си.

"Принципните позиции" на Виктор Лилов обхващат много теми - за държавната администрация, прозрачността, следенето, свободния софтуер, наркотиците и т.н. Ще се радвам да ги прочетете, но тук ще цитирам това, което най-много ми хареса:

Малцинства

- всяко човешко същество има право на равенство пред закона и справедливото третиране като физическо лице, отговорно за собствените си действия. Недопустимо е каквото и да било налагане на «предпочитания» или дискриминация по отношение на раса, пол, вероизповедание, сексуална идентичност, социален произход или етническа идентичност, независимо дали се извършва от частни лица или (особено) от правителството.

- единствените справедливи закони са тези, които не правят разлика между “черни” или “бели”; “мъж” или “жена”; “гей” или “хетеро”.

- когато хората използват фанатизма (религиозен, расов, сексистки и какъвто още се сетите) като извинение или оправдание за свои действия, това означава, че като общество не сме успели да убедим тези хора, че подобни действия представляват престъпление, за което трябва, или би трябвало, да има наказание. Всеки израз на омраза към другия, различния, не представлява и няма как да бъде част от свободата на словото, защото така всъщност се отнема свобода, потъпква се свободната воля на индивида.

Имиграция

- концепцията за “крепостта Европа” се превърна в неизменна част от представата за Европейския съюз. Тази идея се превърна в символ на една неясна, двусмислена европейска политика. От една страна, европейските институции и държавите членки насърчават либерализма и демокрацията, като настояват за индивидуални свободи и граждански права, както и създават гаранции за свободата на пазара, свободата на движение и на труд. От друга страна, Европа има рестриктивна и антилибералната имиграционна политика изразена чрез система от гранични патрули и центрове за задържане, които се използват за ограничаване на имиграцията в Европейския съюз. По този начин ценности като правата на човека, върховенството на закона и добрите нрави са в противоречие с прилаганата имиграционна политика.

Защита на данните. Следене.

- защита на свободата и разширяването на гражданските права е моя основна мотивация.

- прозрачна трябва да е държавата, а не гражданите ú.

Виктор Лилов ще стои добре в Европейския парламент - владее немски и английски (и назнайва арабски, което там едва ли ще му трябва), не е склонен към екцесии, нито към простотии, умее да се държи адекватно в различни публични регистри, сфери и ситуации (което доста наши политици не го могат).

Знам, че много от избирателите на РБ с по-консервативни ценности няма да го припознаят за свой кандидат. От друга страна обаче, Виктор Лилов има потенциала да привлече либерално настроени хора, които иначе не биха гласували за РБ.

Знам и че е голяма вероятността да гласуваме за Виктор Лилов и да получим Меглена Кунева (при условие, че РБ прескочи прага от 5,8%). Меглена Кунева си има своите кусури, най-вече съм ѝ ядосана, че пропиля хубавия си рейтинг, като се ослушваше и не заемаше позиции, когато трябваше. Но и тя ще стои добре в ЕП - впрочем, повече я бива за европейски политик, отколкото за български.

И все пак, ако повече свободомислещи и свободолюбиви хора гласуват за Виктор Лилов, той има шанс да влезе в Европейския парламент. С тази мисъл ще гласувам за него.

И не, няма да гласувам за Виктор Лилов, защото ми е приятел. Обратното е - Виктор ми е приятел, защото споделя и се бори за тези ценности, които са важни и за мен и за които искам да гласувам.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Каналджиите и клоаката на взаимната зависимост

Ако работата ви е свързана с уязвими групи и се намирате в страна, която няма силно гражданско общество, което да ограничава претенциите на държавата, можете да изпаднете в много трудна ситуация:

От една страна, ако си вършите добре работата, трябва да алармирате за нередностите, които се извършват спрямо тези уязвими групи, дори извършителят да е държавата (определени нейни институции). От друга страна обаче - зависите от същите тези държавни институции, за да имате достъп до въпросните уязвими групи, както и информация за тях. Ако нямате благоволението им, може въобще да не успеете да си свършите работата.

Това е дилема на редица неправителствени организации, доброволци, изследователи, медии... А ако ви финансира същата институция, чиито недъзи откривате, ситуацията става съвсем сложна. Ала и просто да саботират работата ви е достатъчно ефективна форма на натиск. Защото от отношението им може да зависи съдбата на нечий живот. Или собственото ви професионално оцеляване. Или оцеляването на организацията ви.

Затова ние, чиято дейност е свързана с уязвими групи в България, често пъти се страхуваме и се съобразяваме. Резултатите от това в краткосрочен план може и да са полезни (да постигнем поносими условия за бежанците в даден център, да успеем да си осъществим проекта/изследването, да вземем интервю или да направим репортаж...), но като цяло водят до все по-голямо самозабравяне на институциите. Защото по отношение на тях опитите за граждански контрол стават все по-редки. Класическа форма на омагьосан кръг.

Имаме информация, че т.нар. каналджии, чийто бизнес с нелегални имигранти за милиони прекратихме, правят всичко възможно да въздействат на общественото мнение. Много е възможно те да са алармирали международните организации.

Думите са на председателя на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев, цитиран от "Дневник". Под "международните организации" той има предвид "Хюмън Райтс Уоч", които излязоха с критичен доклад по отношение на третирането на търсещите убежище в България.

Заглавието на "Дневник" дори услужливо разширява контекста: "Каналджиите стояли зад сигналите на правозащитните организации за бежанците". Има ли сигнал на правозащитна организация за бежанците, значи, да знаете, че зад това стоят каналджиите. Преизказната форма ("стояли") е гузен и неособено професионален опит да се демонстрира дистанция към позицията на Чирпанлиев.

"Хюмън Райтс Уоч" бълха ги ухапала (освен че за в бъдеще може да не получат разрешение да наблюдават ситуацията на хора, търсещи убежище, в България). Посланието е към българските организации, доброволци, активисти: "ако говорите за нередности, зад вас стоят каналджиите". Сещайте се.

Занимавам се с проблемите на бежанците, търсещите убежище и чужденците в България от 2009 г. Бих искала да знам кои точно каналджии стоят зад мен. Че да си взема дела, нали така.

Не знам кои каналджии стоят зад правозащитните организации, но смятам, че ситуацията на огъване на ръцете на неправителствения сектор и медиите и на взаимната зависимост между тях и държавата прилича на един много мръсен канал.

Направо на клоака.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Коан versus Великден

Само свободните кокошки снасят бели яйца.

(Посвещава се на едни незабравими Коани versus Коледа.)

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

R.I.P. Габриел Гарсия Маркес

Маркес е починал. Този път - изглежда наистина.

Но ние можем винаги да го препрочитаме. Е, поне докато нас ни има.

Затова - нека почетем Маркес днес. И в двата смисъла на думата.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Първосигнален и неквалифициран институционален расизъм

Полковник Николай Чирпанлиев, председател на Държавната агенция за бежанците, в интервю за сайта Vseki Den:

80% от бежанците от Сирия са неграмотни. Те са част от кюрдски племенни групи, които са живели в землянки при условия, по-лоши от тези на нашите ромски общности и са по-неграмотни от ромите ни. Така че задачата пред българското правителство е доста сериозна.

Проблемите идват от това, че чужденците идват от общности, които са много по-зле интелектуално от нашите роми. Иначе са послушни, изпълнителни, обаче са с нагласата, понеже са неграмотни, да не работят.

Ще чистят, ще метат. Агенцията за трудова заетост и Агенцията за социално подпомагане към трудовото министерство ще им осигурят първосигнална, неквалифицирана работа. Да носят, чистят, докато научат български език и започнат да усвояват други професии.

Без коментар.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Mtel Cloud: да рестартирам сега или да?

В качеството си на клиент на чисто нов абонаментен план, рекох да се възползвам "черешката на тортата" на плана - достъп до онлайн облак с прилично количество гигабайти и безплатен трафик към тях. Нали съм си един интернет Плюшкин - трупам на разни места из нета снимки, музика, писания и какво ли още не.

Инсталацията на "облака" на мобилния ми телефон мина без проблеми. При инсталирането на компютъра обаче бях изправена пред следната дилема - да рестартирам сега или да поискам да рестартирам сега. Рестартирах сега. Компютърът заби. Пак рестартирах. И вече си имам достъп до облака от домашния компютър.

Какво ли щеше да се случи, ако бях поискала да рестартирам сега?

Край.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Моментна онтология на успоредния плач

Докато преглеждах RSS абонаментите си във Feedly, се натъкнах на собствения си пост. Тъй като RSS четецът е спестил автоматичното разстояние между двете колони на текста, се получава забавен резултат, ако се прочете по определен начин. Затова реших да споделя.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Плачът на политическия популизъм

"Когато пътувам в страната и виждам бедните хора, аз плача. Имам богати приятели, те ме помолиха да кажа - и ние плачем, когато виждаме бедните." Николай Бареков, лидер на „България без цензура“, пред TV7.

"Плаках с хората от Долна Митрополия. Хората са жадни за надежда и ние можем да сбъднем тази надежда, а тя в голяма степен е за работа и доходи." Достена Лаверн, кандидат за евродепутат от БСП, пред БЛИЦ.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Протест против проекта за нов Наказателен кодекс

(изображението е от страницата на събитието във Facebook)

Преди време писах за проекта за нов Наказателен кодекс (тук и тук). Утре, събота, от 14 часа, на Орлов мост ще се състои протест срещу него. В тях откроих седем сериозни проблема в проекта за нов НК. Като добавя и две, които съм пропуснала, но организаторите на събитието във Facebook споменават, стават 9:

1. Въвежда се чудовищна цензура. Погазва се правото на достъп до информация - ако например снимате някаква нередност, вие ще сте виновни, че сте я снимали, а не извършителят.
2. Служенето на чужда организация "във вреда на родината" се наказва със затвор до 8 години, като не се уточнява какво е "чужда организация", нито какво е "във вреда на родината". Това е инструмент да бъдат заглушавани критични гласове.
3. Да смущавате органите на властта се третира като държавна измяна. Примерно, правите флашмоб срещу застрояването на Карадере, като задръствате кръстовище и пречите на полицаите да го разчистят. Затова ви съдят все едно сте шпиони.
4. Можете да влезете в затвора и ако стачкувате или ако се опитате да окупирате нещо (примерно - университет).
5. Ако ви нанесат лека или средна телесна повреда, проблемът си е ваш. Ако видят някой да ви пребива на улицата и извикат полиция, няма да има последствия за виновника, освен ако почти или напълно не ви е убил. Единственият начин да бъде наказан е вие да подадете жалба срещу него. Ако ви е страх от този човек... ами, ваш проблем!
6. Могат да ви вкарат в затвора за половин цигара марихуана, или ако направите купон, на който се пуши трева. (Лично аз не пуша трева, но имам много приятели, които го правят и не бих искала да ги видя в затвора. Предполагам, че и вие имате.) А за пристрастените към хероин ще стане още по-трудно да се лекуват заради риска да ги вкарат зад решетките.
7. Могат да ви вкарат в затвора и ако имате стари книги или мебели. Наистина!
8. Дискриминацията не е утежняващо вината обстоятелство, когато е извършено престъпление с дискриминационен мотив. Смята се за кое престъпление се полага по-голямо наказание - например, дали за нанасяне на телесна повреда или за дискриминация. По този начин дискриминацията отпада от обвинението и на практика става ненаказуема. (Това го има и в сегашния НК, но смятам за важно да се протестира срещу него.)
9. По новия НК проповядването на фашизъм и на други недемократични идеологии вече няма да е престъпление. Може да си приказвате колко полезно нещо са газовите камери и... нищо.

Проектът за нов Наказателен кодекс засяга всеки един от нас. Пряко. За нашите права става дума. Затова се надявам да се видим на събитието - събота, 14 часа, Орлов мост.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Моментна онтология на родния расизъм

Търся разни статистики за затворите в България във връзка с един проект, по който работя. Услужливият чичко Гугъл ме насочва на първо място към студентите роми (?!), а на трето - ромската престъпност. За която в Уикипедия са се постарали да предложат подобие на статистика (с много хипотетична стойност), въпреки че такава по закон не може да се събира, затова пък свободната енциклопедия не е предоставила статистика за общия брой на затворниците в България.

Такива ми ти работи. Ромите са за затвора по дефиниция, дори (и особено) студентите от тях. А българите са жертви по дефиниция.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Лайза

И да не беше Ден на жената, сигурно пак щях да ви разкажа за Лайза днес, след разговора ни снощи в едно софийско кръчме.

Познавам Лайза от Поморие. Тя е германка по рождение (и може би всъщност е Лиза, но всички ѝ казват Лайза). Живяла е девет години във Франция, после - двадесетина години в Холандия. Попаднала на "Артерия" из клубовете на Амстердам и - както и други приятели на бандата, например Рене - започнала да идва всяко лято в Поморие.

И така, докато решила направо да се засели в България. Записала курс по български в ИЧС и продължила да работи към холандското поделение на Хюлет Пакард от София. Купила си къща в Бояна. Програмата, към която работела в България към холандското HP обаче изтекла през 2013, а в HP - България не могла да се прехвърли. Лайза трябвало да избира дали да се върне в Холандия при сигурната професия, или да остане в България. Избрала второто.

Сега работи като преводач на свободна практика - знае немски, английски, френски, холандски, а вече и български.

Лайза е оставила сигурните доходи и много удобства, за да бъде щастлива. Не, тя не идеализира България - интересува се от политика, критична е. Но тук се чувства пълноценна. Има приятели. Има и своя рок група - с китариста Росен Григоров и барабаниста (екс "Контрол") Владо Попа - и двамата понастоящем от "Уикеда".

Снощи имаше нещо като неофициална премиера на първия ѝ клип, та най-вече затова ми се прииска да ви разкажа за Лайза.

Никога не е късно човек да се захване с музика. И изобщо - да намери онова, което го прави щастлив, и да го следва.

Приятно слушане!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Химнът на олимпиадата в Сочи

Това е "официалната песен на олимпиадата в Сочи" на анонимните Sochi Boys, анонимно публикувана в YouTube. Не знам защо към момента е клипът е гледан едва малко над 40 000 пъти. Защото песента и клипът по изключително остроумен начин се противопоставят на погазването на човешките права в Русия на фона на олимпиадата.

Трагичните събития в Украйна са обратната страна на случващото се в Русия. Тормозът върху различните, несъгласните или просто искащите да имат право да критикуват властта ескалира до кръв, до физическото им унищожение, в степента, в която не са склонни да се откажат да се борят за правата си и за гаранции за спазването им.

Затова:

Put it in Putin!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

И отново за Луковмарш

Както изглежда, пак ще има Луковмарш. Утре. Ще има и протест срещу провеждането - от 10 часа сутринта, на пилоните на НДК.

Година след година пиша за Луковмарш (2011, 2012 в списание "Обектив", 2013) и всяка следваща година ситуацията ми изглежда все по-песимистично.

Сега институциите за пореден път си прехвърлят топката. Фандъкова пита прокуратурата има ли нещо нередно в Луковмарш. Досега не се е намерила институция, която да прецени, че призиви като "сърбите по пет на нож, граница с Хърватска" на наказуеми и трябва не да се толерират, а да се преследват от закона. Нито кмет, нито общински съвет, нито прокуратура, нито омбудсман...

Междувременно т.нар. Националистическа партия на България, представители на която са в ядрото на организацията на Луковмарш, все пак подаде документи за регистрация. След като учредяването ѝ стана повод медиите да канят нейни представители като легитимни политици, след като обяви, че създава и местни структури, накрая реши и да пробва да се узакони. Чудя се дали лидерите ѝ разчитат че междувременно новият Наказателен кодекс ще бъде приет. В него, както вече писах, фашизмът вече няма да бъде наказуем, та партията може и да мине.

А в тази партия влизат лица като нациста Симеон Костадинов, автор на книги като "Циганската война срещу нас", Расате и хората му, които организираха ксенофобските "граждански патрули" срещу бежанците, дружинката с недвусмислено име "Пирин СС" ("ес ес" се чете, да не помислите друго), чието видно лице Николай Йовев - Горския е обвиняемо за терористични акт, в резултат на който има загинал човек. Ала в духа на легитимирането на неонацизма от страна на родните медии (и то - нямам предвид националистическите от тях), вариращо от криворазбрана "неутралност" и даване на трибуна до овчи възторг, дори общо взето уважаван журналист като Люба Кулезич се впусна в защита на "нашето момче" Горския, обвинен заради някакви си цигани. Според Кулезич очевидно правото на живот не важи за ромите.

Междувременно се водят кампании за забрана на гей парадите, за криминализиране на проявите на хомосексуална ориентация, както е в Русия, за "прочистване" на Българската православна църква от хора с различна сексуална ориентация и т.н.

Накратко:

Продължавам да протестирам срещу Луковмарш, защото това шествие символизира и легитимира неонацизма, расизма, ксенофобията, хомофобията, ненаказаните престъпления от омраза, безразличието на българските институции, медии и масово съзнание към ценността на човешката личност.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог