Културен шок до работното място

Помещенията на партера в блока до работното ми място, в които преди имаше фризьорски салон и магазинче за бижута и подаръци, се сдобиха с нови обитатели.

Първо отвори врати магазинче, наречено с носталгичното име "Хоремаг". "Хоремаг"-ът е решен с лилави перденца (?), а вътре мястото на продавачката е зад стъклено гише - от тези, с изрязаните полукръгли прозорчета (?). Отначало се продаваха най-вече алкохол (централният продукт в магазинчето), цигари, електронни цигари, инстантно кафе и... много видове насипни маслини. Постепенно асортиментът се разширява - топли тестени закуски и др. Изобщо, асортиментът е сюрреалистичен като самия магазин.

Сюрреалистични елементи има и в личния ми опит с "Хоремаг"-а. Миналата седмица видях, че съм останала без зелен чай, и отидох там с надежда да намеря. Проведе се следният диалог:

- Имате ли зелен чай?
- Не.
- А това там не е ли зелен чай?
- Ама той е скъп, а аз си мислех, че искате обикновен.

Този диалог ми напомни други два, които, според мен, го превъзхождат по абсурдизъм - "Имате ли чук?" и "Фром Бългерия ли сте, или не?"

Тъкмо се канех да намеря малко време да блогна за "Хоремаг"-а и що да видя - в бившето магазинче за подаръци се е нанесъл... офис на наемни убийци. Надявам се да не се наложи да прибягвам до услугите им :-).

Не смея да си представям какво ще се нанесе на мястото на затворилия секъндхендски магазин на партера на същия блок, от другата страна на "Хоремаг"-а.

А, между другото - оставка!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Из "Пътеводител на политическия стопаджия"

42 означава "оставка".

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Оставка!

Хайде вече оставка!

Защото вече нямам и вдъхновение за думи и плакати по темата.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За протеста, различията, живота, смъртта и достойнството

(Акция на млади поети, писатели и театрали. Снимки: Крис Енчев)

Покрай протестите не ми остават време и сили да блогна. Междувременно дадох обстоятелствено интервю за PROVO, в което отговорих на въпроси, свързани с протеста, и участвах в "Голямото жури" по "Дарик". Интервюто може да се прочете, а предаването да се чуе.

Тъй като все повече ме гризе темата за гладната стачка на Едвин Сугарев и останалите, накрая реших да споделя.

Харесвам Едвин Сугарев като поет още от края на 80-те, когато започнах да се интересувам от поезия. Що се отнася за мнението ми за него като политик - не мога да кажа, че одобрявам голяма част от действията и възгледите му. Не го познавам лично, но познавам някои от близките му. Не това обаче обуславя гледната ми точка.

Не смятам, че гладните стачки са подходяща форма на протест срещу настоящите правителство и парламент, нито че е особено уместно точно Едвин Сугарев, който има зад гърба си две други гладни стачки, отново да гладува - има много хора, които, въпреки че подкрепят протеста, не приемат акта му сериозно тъкмо поради това. Други, които подкрепят протеста, не одобряват политическите възгледи на Сугарев, например отношението му към ГЕРБ, поради което също игнорират гладната стачка на него и на останалите, които го подкрепят. Темата за гладната стачка не се игнорира само от някои поети и писатели (с разнообразни политически възгледи и от различни поколения), от близки на Сугарев, както и от някои радикални антикомунисти.

Не се числя към никоя от трите групи, но също смятам, че темата за тези гладни стачки не трябва да се пренебрегва. Макар да казах по-горе, че според мен не са адекватна форма на протест. И ще обясня защо.

Първо. Независимо дали харесваме или не Едвин Сугарев и неговите политически възгледи и действия, гладната стачка на него и на останалите - Николай Генов, сем. Стоянови, участниците във верижната гладна стачка и т.н. - са заради това, заради което е и протестът - оставка на правителството и нови избори. Независимо кой смята дали е уместно Едвин Сугарев да обявява гладна стачка, негово право е да реши дали да го прави. Както и на останалите - да го подкрепят.

Второ и по-важно. Заложени са човешки животи - на първо място животът на Сугарев, който гладува от 26 юни. Това не е без значение за мен. Ако някой рискува живота си, това е сериозно. Най-сериозното нещо, което може да се случи на един живот, е смъртта. От всичко останало може да се намери някакъв изход, поне теоретично.

Ето защо се чувствам некомфортно протестът да изобилства от иначе симпатични акции, а за гладните стачки да преобладаващо да се мълчи.

Сега обаче ще обясня и защо смятам, че гладните стачки, начело с тази на Едвин Сугарев (защото той им даде тон), трябва да бъдат прекратени.

Докато самозапалването е еднократен акт, който в общия случай поставя онези, срещу които е насочен, при свършен факт, идеята на гладната стачка е да се въздейства посредством методичността ѝ. Предполага се, следователно, че онези, срещу които е насочена, ценят човешкия живот и - най-вече - ценят човешкото достойнство. В противен случай тя не би имала смисъл - ако някой не уважава човека изобщо, няма да се трогне и ако конкретен човек, който и да е той, заложи живота си.

Настоящите протести се случиха, защото парламентът демонстрира, че за депутатите човешкото достойнство нищо не означава. Нищо не означава достойнството на избирателите им, щом им пробутват шеф на ДАНС като Пеевски и щом "лява", "етническа" и "неонацистка" партии могат да бъдат във взаимна зависимост, за да си гарантират оцеляването. Нищо не означава достойнството на десетки хилядите възмутени хора, които протестират вече повече от месец. И - преди всичко - нищо не означава собственото им достойнство, след като могат да се окопават във властта си, без дори да изпитват потребност да крият по колко мръсни начини го правят.

По време на студентските бунтове през 1968 г. във Франция Жан-Пол Сартр застанал начело на протестиращите. Тогава дьо Гол заповядал полицията да не упражнява насилие, защото, рекъл, да биеш Сартр е като да биеш Волтер. Оставям настрана отговора на въпроса имаме ли наш Сартр и защо нямаме. Проблемът е, че тези, срещу които протестираме, нямат респект към никого, защото нямат респект към човека.

Срещу кого са гладните стачки, тогава? Отсреща няма личности, които да проумеят екзистенциалната им сериозност. Акцията на Игор Шабов, който се качи на комина на ТЕЦ "Земляне" като форма на протест, се възприема просто като... дребно хулиганство. Ако някой от гладуващите умре, убедена съм, че истинските виновници ще хвърлят вината върху протестиращите.

Надявам се, че успях да разубедя една приятелка, която обмисляше да се самозапали, като ѝ представих реалистичен сценарий, в който личността ѝ е представена по унизителен начин, за да се омаловажи сериозността акта. Боя се обаче, че други хора също обмислят радикални действия и че може да не се намери кой да ги разубеди. Защото мнозина вече не издържат.

Ще ми се Едвин Сугарев и останалите гладуващи да помислят над това, което казвам. Струва ли си да жертваш живота си заради хора, които не ценят човешкото? Не призовавам да мислят за децата, семействата и близките си, защото в момента, в който са решили, те вече са избрали между личното и общественото.

Но тия не заслужават човек да умре заради тях. Защото те нямат сетива за човека и за човешкия живот. Защото нямат достойнство. Защото не разбират какво е вина.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Първо дойдоха за новините на турски, но ние не бяхме турци...

Вчера дадох кратко телефонно интервю на Ирина Недева за предаването "Хоризонт до обед". Верен приятел направи запис, благодарение на което интервюто може да чуете тук, в блога:

С Ирина Недева припомнихме април 2011 г., когато "Атака" бяха окупирали изхода на подлеза на метрото към улица "Сан Стефано", за да протестират срещу новините на турски език. Останаха там с месеци. На 12 април, в деня на космонавта (по случайност), написах отворено писмо до кмета на София Йорданка Фандъкова, с което я призовах да използва правомощията си и да прекрати абсурдната ситуация една парламентарно представена партия да окупира публично пространство, за да принуждава Националната телевизия да нарушава закона. Писмото може да прочетете тук. 

Веднага след поста ми "Хоризонт до обед" се "самосезира" и последваха интервюта с представител на Столична община, от една страна, и с мен, от друга. Стана ясно, че според Столична община аз съм против свободата на словото на "Атака". Ето запис от предаването. 

Месец по-късно атакисти нападнаха и биха молещи се в единствената софийска Джамия. Реагираха една шепа хора - активисти, правозащитници и хора с по-изострени към дискриминацията сетива. Протестите на "Атака" пред джамията отново бяха координирани със Столична община.

Днес "Атака", в лицето на плащащия на опикаващи Националната опера "поддръжници" Волен Сидеров, пряко заплашва не етническите турци, роми или евреи, а всички протестиращи български граждани. С палка, пистолет, "граждански арести", колкото и незаконно да е това, с гражданска война, със затвор. 

"Атака" отново протестира срещу БНТ - не просто пред сградата, а нахлува и в нея. (Някой обърна ли внимание, че когато Сидеров нахлу в БНТ, това беше отразено в централната емисия на телевизията чак половин час след започването ѝ, макар да беше новината на деня. И как изглеждаше Вяра Анкова.) И вече има претенции към новините на български език. На националните и на частните медии. 

Днес Столична община (в лицето на Йорданка Фандъкова) не одобрява проявите на "свобода на изрязяването" на Волен Сидеров и намира, че поведението му е "антидържавно", но вече няма кой да ѝ обърне внимание. 

Днес всички се чудят луд ли е Волен Сидеров, сякаш чак сега се е появил. Хубаво е, че най-сетне се забелязва каква напаст е "Атака" и че започват да се забелязват наченки на антипатия към национализма и неонацизма. Но не е зле да се разбере и как се стигна дотук - в резултат на ползата, която и предишното, и настоящото правителство имат от "Атака", и на безразличието - в добрия случая, но често пъти - и на подкрепата от страна на "гражданското общество". 

Да, крайно време е главният прокурор да свали депутатския имунитет на Сидеров, преди да пролял кръв. Но това няма да стане, ако не го извоюваме, ако не демонстрираме достатъчно ясна, трайна и масова непоносимост към произвола му. То е същото като с оставката на правителството. 

И е добре да не забравяме, че проблемът не е лично във Волен Сидеров, а че има потенциал за вот, който да вкарва в парламента такива като него. Проумяването на предпоставките за този вот обаче е много по-сложно от това да си правим майтапи с Волен, не че и от последното няма полза.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог