Петиция срещу скандална кандидатура във ВВС

Обръщам се с молба към четящите блогъри, които следят случващото се по "казуса Воденичаров" в ЮЗУ, да подкрепят тази петиция. Тя е против издигането на кандидатурата на Незабравка Стоева за член на инспектората към Висшия съдебен съвет.

Накратко, Незабравка Стоева е благоевградски адвокат и приближена до скандалния незаконен декан Александър Воденичаров. Това не би било чак такава беля, ако на нея не е била възлагана особена роля в потискането на свободата на словото. Споменавала съм за уволняването на Петър Дошков и делата срещу него, защото е изнесъл данни за корупция в ПИФ на ЮЗУ. Та Незабравка Стоева е била адвокатът, внесъл исковете на студентите срещу Дошков, че данните, които той изнесъл за ПИФ, забележете, увреждали бъдещето им.

Не пиша този пост просто защото Петър Дошков ми е приятел. Смятам, че във Висшия съдебен съвет трябва да има юристи, които са убедени, че законът трябва да се спазва, а който разкрие беззаконие, не бива да бъде унищожаван заради това.

Повече подробности за случая може да прочетете от ГТА във форума "Анамнеза", а самата петиция е тук. Гласуването в парламента ще е в петък, така че няма много време.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За матурите по философия

Още на шести февруари бях почнала да пиша пост, посветен на примерния тест за матурата по философия, публикуван в сайта на МОН. После събитията около моя университет ме завъртяха дотолкова, че вече почти нямам сили дори да отговарям на коментари, камо ли да пиша нови постове и да чета блогове. Не съм се отказала да пиша за случващото се в ЮЗУ, но понеже матурите наближават, реших все пак да пусна онзи пост, който си беше почти готов.

Вярно, че беше преди десет години, когато завърших философия, но все още помня това-онова и намирам за притеснително, когато в примерен тест за държавен зрелостен изпит има грешки. Затова ще копирам проблематичните въпроси и отдолу ще пиша моите коментари:

5. Кое твърдение за разликите между моралните и правните норми НЕ е вярно?
а) Моралните норми регулират мотивите, а правните - външното поведение.
б) Правните норми са гарантирани чрез държавна принуда, а моралните – не.
в) Правните норми се приемат и променят планомерно, а моралните – не.
г) Моралните норми се отнасят към природата, докато правните норми засягат
човека.

Е това за планомерното приемане и променяне не го схванах.

6. За логиката лъжата е:
а) неволна неистина
б) волна неистина
в) неволна истина
г) осъдителен порок

За логиката няма абсолютно никакво значение дали лъжата е волна или неволна. Освен в някои видове некласически логики, но това едва ли се има предвид в случая.

18. В логиката фактическата истина се разбира като:
а) непостижимо благо
б) съответствие на мислите с действителността
в) единство на мислите с постъпките
г) полезна идея за преодоляване на съмненията

Логиката няма никакво, ама никакво отношение към действителността, това е предпоставка на официалната социалистическа философия.

23. За философията от кой исторически период е характерна максимата: "Вярвам,
защото е абсурдно"?
а) Средновековие
б) Ново време
в) Просвещение
г) Модерност

Моля?! Въпросното твърдение принадлежи на Тертулиан. Той е роден между 150-160 година след Христа - период, който и при най-силно желание не може да се причисли към Средновековието. Абсолютно некоректно е да се твърди, че апофатиката му, израз на която е въпросната максима, е характерна за Средновековието. То, особено Западното такова, изобилства от опити за рационално обоснованане на вярата, още като се тръгне от Августин, който, макар да бива причисляван по-скоро към късната Античност, е титулуван като "Учителя на Запада". Апофатичната мисловност е по-скоро характерна за православното християнство, и то за православието по принцип, не конкретно за Средновековното.

29. Коя от изброените двойки понятия обяснява философски същността на човека:
а) телесност и разумност
б) физиология и анатомия
в) гражданин и държава
г) род и нация

Брей, как досега не съм знаела как философски се обяснява същността на човека! За какво съм учила 5 години? Да ми бяха казали направо "телесност и разумност" и да си ходим. Думата ми е, че философски същността на човека се обяснява по много, много начини.

37. Логическият закон е:
а) общо твърдение за света
б) последователност от твърдения за света
в) необходима връзка на мислите по истинност, независима от съдържанието им
г) измислена от логиците норма на мисленето

Хубаво, а откъде тогава се взе "действителността" в 18-ти въпрос?

Според мен, проблемът с теста по философия е сериозен, защото опира до структурата на учебното съдържание, а тя (според официалния документ) е следната:

II. УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
Идейни ядра:
• Себепознание и взаимност;
• Критическо мислене и създаване на смисъл;
• Свобода и отговорност;
• Свобода и законност;
• Човекът и неговият свят.

Що се отнася до философски основните понятия, които се очаква ученикът да усвои (на логическите, етическите и пр. няма да се спирам специално), те са следните:

• опит; човек; съзнание; тяло; свобода; небитие; битие; природа; време; самоизменение; причинност; Бог; метафизика; познание; съмнение; истина; експеримент; практика; метод; език; общност; история; производство; култура; духовност; просперитет; мислене; въображение; принципи; смисъл; разум; субект; мъдрост и творчество.

Къде виждам проблем? Темите и понятията са взети абсолютно аисторично. А във философията, както впрочем и в науката, едно и също понятие означава съвсем различни неща, когато е положено в различна парадигма. Вземете примерно "свобода" при Августин, Кант, Хегел и Сартр... как ще изработите единна дефиниция за свобода? А в теста конкретните въпроси за възгледите на даден философ са... май само един (номер 48 - за Камю).

Може би съм много крайна, като прекалено наблягам на историята на философията. Давам си сметка, че училищното образование по философските дисциплини няма за задача да прави от учениците философи, а да провокира и развива мисленето им в определени посоки. Ала все пак смятам, че мисленето може да бъде по-успешно развивано, ако бъде поставено на фактологически коректна база. Какво печелят учениците от това, че им се казва каква била същността на човека? Няма ли да се развие мисленето им повече, ако бъдат поставени пред алтернативни идеи за същност на човека? Ако обучението по философия не се опитва да възпитава самостоятелно мислене у учениците, то кое?

Надявам се с горните разсъждения да не съм обидила някой философ, още повече, че авторите на теста и на изискванията е доста вероятно да са мои бивши преподаватели. Просто споделих мнение. Ако много съм ви ядосала, спокойно си кажете - абе тя стана социолог, не бива да я вземаме на сериозно ;-).

А иначе съм твърдо за матурите по принцип.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Кучето, наречено Сортпедерсен

Да си призная, искам моят блог да е за много неща и все ме е яд, че така става, че пиша за едно и също. Та реших да сменя дискурса и да пусна нещо разведряващо. Преди около година ме беше прихванало да пиша кратки разказчета под влиянието на един ирландски приятел. Хрумна ми да публикувам първия от тях в този блог. Всяка прилика с действителни лица и събития означава, че човек е свободен да си прави асоциации.

Та ето го разказчето.

Беше добър служител. Не можеше и едно изречение да напише без грешка, но далеч по-важно беше, че обожаваше събранията. Особено когато големият шеф присъстваше. Винаги приемаше официалната позиция на фирмата. Обичаше да притежава всичко с фирменото лого - химикалки, папки, календари, бутилки вино, вратовръзки (понякога плачеше вечер в леглото, задето не можеше да ходи на работа с някоя от онези вратовръзки - единственият повод са съжалява, че беше жена), баджове, визитки, органайзъри, CD-та с музика, изпълнена от някой от служителите, CD-та с Франк Синатра (отново с логото на фирмата, по твърде неясни причини). Иначе не харесваше Синатра. Беше пристрастена към фирмените партита, на които имаше възможността да играе хора и на които големият шеф ще я покани, когато оркестърът засвири някоя балада (доста фалшиво, но на кого му пука?), ще я притисне плътно и ще усети младите й гърди, тя ще го помоли за услуга и той ще се съгласи, след което ще му хрумне отново да я повиши.

Веднъж видя в офиса големи пластмасови папки с логото на компанията. Съдържанието им включваше повечето от фетишите й на куп - химикалки, листа с логото, по-малки папки, CD-та и някакви очарователни покани, принтирани, ах, на оризова хартия. Беше повече от шокирана, когато осъзна, че името й не беше сред поканените. Това я вкара в дълбока екзистенциална криза и на следващата сутрин забеляза първите два бели косъма в корените на боядисаната си коса.

Един ден бяхме на събрание. Седеше до мен, защото всички места до по-важните колеги бяха заети. Разбира се, не ме поздрави. Не бях от служителите, на които би се гордяла да каже "здравей" на публично място. Докато големият шеф обясняваше колко много членове на правителството са посетили фирмата ни, тя си водеше бележки на листата с фирменото лого. Всеки път, когато шефът кажеше шега, тя се смееше (с цяло гърло, та да е сигурна, че той ще забележи). Беше се научила да ръкопляска така, че всички да чуят. В кафе паузата беше първата измежду 27-те служители, които се бяха наредили на опашка да молят шефа (на четири очи) за лична услуга. После, щастлива, зае мястото си до мен, но усмивката й веднага се изпари. "Къде ми е папката? Къде са ми листата?", попита. Бях твърде заета да бъда завеяна по време на почивката, така че и казах, че не съм видяла какво се е случило с листата й. Отговорът не се оказа достатъчен за нея, та отвори папката ми и видя, че нейните листа не бяха там. Вече не беше способна да контролира гласа си: "Къде са ми листата? Аз имах важни бележки на тях! Кой ми открадна листата и папката?" Мълчах, но забелязах, че извади нещо от чантата си ("Прада").

Беше нож. С фирменото лого. Не знаех, че ги произвеждат. Схванах, че трябва да си спасявам живота по най-бързия начин. Избягах от конферентната зала, чувайки уникалния звук на двадесетсантиметровите й токчета. Което ме накара да се сетя за горкия й баща, който й купуваше нови ботички всеки път, когато счупеше токче. Токчетата се чуваха все по-близо и по-близо, ала изведнъж видях кучето.

Тя също го видя. Сортпедерсен (кучето) беше само с три крака след катастрофа и шефът имаше навика да го храни. За нея беше чест да му прави компания в това и дори сега носеше сандвич в чантата си за тази цел. Кучето я погледна с двете си влажни тъжни кучешки очи. Схвана, че Сортпедерсен ще се оплаче на шефа, ако този път не го нахрани. Така че му даде сандвича и си поприказваха известно време. Добра възможност да се изпаря. Голям късмет извадих този ден.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Обръщение на Боряна Димитрова и Светла Енчева по повод Деня на социолога в ЮЗУ

На 12.05.2008 се провежда за пореден път Ден на социолога, тази година под надслов "Формиране и функциониране на гражданско общество в българското общество". Приветстваме усилията на студентите от Клуба на социолога да организират социологическа дискусия по тази изключително значима тема. Ние обаче не можем да участваме в нея. За решението ни има формална и съдържателна причина:

Формалната причина е в начина, по който бе обявено “решението”, по думите на доц. Серафимова (в коментар, написан в този блог), да се проведе поредния Ден на социолога на тема “Формиране и функциониране на гражданско общество в българското общество" на 12.V. 2008 г. “Решение”, което на катедрено заседание беше просто “сведено”, а не поставено на обсъждане, както предполага академичната етика, зачитането на колегиалното мнение, а и всяко реално вземане на решение в гражданско общество. С други думи, решението за дискусията беше анти-проява на гражданско действие.

Далеч по-важни са съдържателните ни възражения. Смятаме, че има същностни противоречия между начина, по който ние, от една страна, и ръководството на катедра "Социология", от друга, разбираме природата на гражданското общество. Тези противоречия избуяха през последните месеци, когато трябваше да заемем ясни граждански позиции по казуса със законосъобразността на факултетното ръководство.

За нас основна характеристика на модерното гражданско общество е възможността за аргументирано отстояване на различни позиции и уважение на позицията на другия. В едно модерно общество правото е основен социален регулатор именно, за да се даде възможност на всички участници в обществения живот да постигат целите си, без с това да вредят на другите участници. Тоест законите, от една страна, ограничават, но от друга - дават свобода, понеже поставят гражданите в равни позиции и карат всички да се подчиняват на едни и същи правила. В една модерна държава не може да има право по “целесъобразност” – някой, който се “харесва повече”, или осигурява повече “привилегии”, да има повече права от останалите, вкл. и правото да определя нашите права.

Въпреки че някои не харесват да се цитира "Отговор на въпроса: Що е Просвещение" на Кант, ще рискуваме да припомним няколко реда от знаменитото му есе:

"Та колко е удобно да си непълнолетен! Щом имам книга, която има разсъдък вместо мен, духовен пастир, който има съвест вместо мен, лекар, който ми определя диета и пр., и пр., то тогава съвсем няма защо да се мъча. Аз не съм принуден и да мисля, след като мога само да плащам: нека другите поемат заради мен досадните неща."

Гражданското общество не може и не бива да бъде свеждано до властта, политиката и законите. Гражданското общество се формира от свободни, автономни индивиди и техните обединения, а не от зависими поданици. Гражданско общество не е да се ослушваш в посока към по-силния, да слушаш какво ще ти нареди и съвсем не е, ако използваме думите на Вебер, "желязната клетка на бъдещето". Напротив, гражданското общество е в стремежа да осъществиш идеите си, да следваш принципите си, вярата си, да защитаваш каузи. В гражданското общество участват по дефиниция хора, които са отговорни за постъпките си, а не чакат някой да им каже коя е правилната гледна точка. Властта и законите са условието това да се случва. Ако законите не се спазват, ще се облагодетелстват по-силните, онези с пари и връзки, корумпираните. Според нас именно личният ангажимент към спазването на законите е проява на гражданско общество, а не очакването “силната ръка” вън и независимо от гражданите, да гарантира техните права.

Не мислим, че катедра, чието ръководство с поведението и действията си пряко се противопоставя на подобно общоприето разбиране за гражданско общество, има моралното право да организира дебати на тази тема. Според ръководството на катедрата спорът от последните месеци няма две страни, а само една; гражданското общество е приравнено с военното, а законността – с “целесъобразността”.

Същевременно смятаме, че ако нашите млади колеги от Клуба на социолога се вълнуват от реалното формиране и отстояване на мнения в гражданското общество, а не от красиви декларации, те нямат нужда от ментори. Те са способни и сами да организират една истинска дискусия, в която да отстояват позицията си като социолози и като граждани. На тази дискусия пожелаваме успех.

Боряна Димитрова, Светла Енчева

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Привет на I. Stoyanov!

От чатовете ли се взимат описанията на продуктите в рекламните брошури?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог