 |
| Чаша, която си самоподарих чрез поръчка онлайн. Преди коронавируса, признавам. |
Мой преподавател от университета казваше, че статистически е малко вероятно човек да не преживее война през живота си. Чудя се дали пандемията от новия коронавирус е „войната“ на съвременниците ми, с които не помним друга. Ще ми се да си останем с това, макар да няма гаранции.
Колкото и да са драстични ограниченията и колкото и да са тежки последиците за отделния човек и икономиката, все пак имаме покрив над главата. Който напоследък може да сме намразили, но представяте ли си хърватите, които насред пандемията останаха и без къщи заради земетресението? И всички, които нямат достъп до течаща вода, какво остава екстри като маски и дезинфектанти?
Имаме и достъп до медии, както и до телефон и интернет. В ситуацията на принудителна изолация общуването по интернет (или телефон) е спасително. А кризата, която преживяваме, е повод да се свържем с хора, които обичаме, но рядко се сещаме да попитаме как са.
Освен човек да си поговори с близките си, има и други неща за тях, които може да направи. Хем по този начин ще помогне и на икономиката и ще допринесе да не се загубят работни места. Ето няколко предложения:
Може да изненадате някого, като му поръчате доставка на готова храна. Хем ще зарадвате човека/хората, хем заведенията разчитат единствено на доставки по домовете, за да оцелеят.
Това се отнася и за доставката на хранителни продукти. В последно време големите онлайн супермаркети изпитват затруднения. Но сега е моментът да подкрепим малки местни ферми, мандри и прочее, които продават продукцията си по интернет.
Онлайн може да поръчате и цветя, ако искате да поздравите някого за празник. Или ако не сте физически заедно с любимия човек.
Разбира се, храната за духа е не по-малко важна от храната за тялото. На издателствата и книжарниците също никак не им е лесно. Ако поръчвате книги, добре е по-възможност да го правите директно от издателствата или от любимите ви малки книжарнички. Доколкото разбрах, напоследък не е рядкост големите вериги да не плащат на издателствата.
Изобщо, добре е да се замислим кои са ни любимите книжарници, магазини, заведения, цветарници и да проверим дали предлагат доставки по домовете.
Смятам, че на куриерите трябва да се издигне паметник. И на всички, които се занимават със снабдяване, работят по складове, редят рафтове и т.н. И на работещите на каса и изобщо – на всички, на които им се налага да работят в непосредствена близост с хора. На социалните работници.
На лекарите и медицинските сестри, разбира се, работата им е най-рискована в този период. Те заслужават паметник в не по-малка степен заслужават паметник, напротив. Но за куриерите, касиерите, снабдителите и т.н. няма аплодисменти по балконите, а без тях сме го закъсали тотално.
Излишно е да казвам, че след разопаковането на всяка онлайн доставка е желателно човек да си измие хубаво ръцете, както и че при доставките важат правилата за социална дистанция.
За да пощади задъхващия се бизнес на доставки по домовете, човек може да (си) подари дигитални радости. Електронни книги или музика например. Или онлайн абонамент за нещо – медии, сайтове с филми и сериали, приложения за слушане на музика или за езиково обучение, игри или каквото ви харесва. И с каквото вие и близките ви се занимавате.
Накратко – принудителната изолация е повод да се сетим колко е хубаво да бъдем заедно. Да измисляме всевъзможни начини да го правим, въпреки физическата дистанция. И да се опитваме да спасяваме, доколкото ни е по силите, тези късчета от нашия свят, на които държим.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
