 |
| JK HGZ, Pixabay, Public Domain |
За социологията
Понякога е добре
да се намери социолог, който да напомня, че социологията като наука не е
„моментна снимка“ на това какво са казали хората, а разбиране на обществото. Каквото
не излиза от сондажите, трябва поне да може да се предположи в анализите.
Все пак трябва да
се признае, че българският избирател е изключително труден обект на изследване.
Сменя си мнението в последния момент, често лъже анкетьорите, постъпва в разрез
с учебниците по политология. Ала грешните „моментни снимки“ трябва да са повод
за преосмисляне на изследователския инструментариум, а не само за безпомощни
констатации.
За „Възраждане“
и ИБГНИ
Че „Възраждане“ влиза
в парламента, за мен не е изненада. Следя дейността на Копейкин от години (писала
съм тук
и тук)
и очаквах подобно развитие. Интересното, което предстои да видим, е как останалите
партии в парламента ще се позиционират по отношение на „Възраждане“, дали ще се
стигне до „исторически компромиси“ с тях и дали Костадинов ще влезе в ролята на
„златен пръст“, ако се наложи.
Жалко за ИБГНИ,
макар и също неизненадващо. Впрочем най-жалкото е решението на Маяма да смени
цвета на косата си насред кампанията. Така отправя директно послание към
избирателите си, че единствената ѝ цел е да им се хареса. Което е обидно за
тях. Ще ми се „Ние идваме“ (под по-адекватно име) да се опитат да продължат без
„Изправи се“ и Дончева.
За Лозан Панов
и ДБ
Лозан Панов,
когото допреди кампанията безкрайно уважавах, беше голямо разочарование. Питам
се как се стигна дотук, след като в началото изглеждаше, че има потенциал да
бъде поне трети на първия тур, а ако си изиграе добре картите, защо не и втори.
Изцепките му срещу „Демократична България“ бяха недопустими.
От друга страна,
направи ми впечатление, че от самото начало ДБ го подкрепи като че насила и не си
даваше зор, а вместо това се концентрира само в своята кампания. Усещаше се
някаква антипатия от страна на ДБ към Панов.
Не знам на какво
се дължи това, вероятно поне отчасти е било поради непоносимостта между ДБ и
Ивет Добромирова (за която се твърдеше, че му е пиар), може и други фактори да
са се насложили. Но е малоумно да не удариш рамо (не финансово, а с послания) на
кандидат, за когото си заявил подкрепа. Допускам, че Панов се е обидил от
честолюбие. Което не го оправдава, но нищо не оправдава и ДБ.
Така че ДБ и Панов
се постараха да се потопят взаимно. Единствената невинна жертва (без да броим
избирателите им) в тази ситуация е Мария Касимова-Моасе, която от началото до
края беше прекрасна и пазеше достойнството на другите с цената на, предполагам,
трудни лични преглъщания.
За
„Демократична България“
ДБ е крайно време
да разберат, че не може винаги някой друг да е виновен на „демократите“, че им
е издърпал килимчето изпод краката. Преди 20 години НДСВ „потопи“ ОДС, после
ГЕРБ видя сметката на остатъците от „десницата“. А само през тази година първо
„Има такъв народ“, после „Продължаваме промяната“ се настаниха на терена,
разчистен с „кървава пот“ от ДБ – с акцията в „Росенец“ и протестите, които
последваха.
Няма обаче да се
връщам до „Костов е виновен“, а ще представя накратко позицията си само за
настоящата ситуация.
ДБ е коалиция между
три партии. Те не само са различни в ценностно отношение, а и вътре в две от
тях има сериозни различия и противопоставяния. Най-консистентно (макар и не без
известни ценностни опозиции) е „Зелено движение“. После са ДСБ, които се
определят като повече или по-малко консервативни и се идентифицират през антикомунизма.
И накрая са ДБ, които са се фокусирали върху правосъдната реформа,
дигитализацията и антикорупцията, а иначе се опитват да нямат идеология. Поради
което членовете ѝ са от социалнолиберални до религиозни фундаменталисти.
Тази крехка конструкция
на ДБ е основание коалицията да избягва да се позиционира достатъчно
категорично по важни теми, свързани с ценности, както и по други въпроси като
например пандемията и ваксинирането. Да не би да настане вътрешен разкол и/или
да се отблъснат избиратели. Липсата на ясни позиции обаче също отблъсква
избиратели и е повод за вътрешни напрежения.
За пример ще дам
поведението на ДБ по повод на предизборната
декларация на София Прайд. Правата на ЛГБТИ хората е една от темите, които
силно разделят коалицията. „Зелено движение“ официално се обявяват в защита на
равните права. ДСБ нямат категорична позиция, но председателят на партията
Атанас Атанасов официално е против, а евродепутатът (и бивш председател) Радан
Кънев е по-скоро за. „Да, България“ няма официална позиция по темата, а
председателят Христо Иванов и най-приближените му са пас.
Да се върна на
декларацията. През април тя
беше подписана от едва 17 кандидат-депутати (от различни партии и коалиции). 13
от тях бяха от ДБ – 7 от „Зелено движение“ и 6 от „Да, България“. През ноември
те бяха 49. От тях цели 43 са от ДБ – 17 от „Да, България“, 13 от „Зелено
движение“ (включително съпредседателите на партията), 8 от ДСБ (!) и 5 граждански
кандидати.
От страна на
подписалите декларацията от ДСБ този жест е демонстрация, освен на защита на
равните права, и на несъгласие с ръководството на партията в лицето на Атанасов.
Което пък избива в контекста на скандала с изхвърлянето от листата на зам.-председателката
Цецка Бачкова. Подписалите от ДаБГ пък са „прескочили“ желанието на ръководството
си в лицето на Христо Иванов (и приближените му Иво Мирчев и Антоанета Цонева) да
не се заема позиция.
Освен ценностни
несъвместимости, в ДСБ и ДаБГ има сериозни конфликти между ръководството и членовете,
близки до него, от една страна, и останалите, от друга. Първите не пускат
властта, нареждат се на избираемите места в листите (поради което беше и скандалът с
Методи Лалов), не се вслушват в критика и често излизат с неадекватно
артикулирани публични послания.
Приказките за дигитализация,
задкулисие и сараи например могат да са привлекателни само за едно силно ограничено
ядро от избиратели. На останалите трябва да им се обясни по понятен и привлекателен
начин какъв е, джанъм, смисълът от тези неща – че за много хора ще е по-лесно,
ако могат да подават и получават документи, както и да гласуват, електронно, че
едни хора разпределят ресурсите и така прецакват останалите, и т.н.
И преди да
обвиняваме „Продължаваме промяната“, следва да се запитаме защо ДаБГ не успяха
да оценят, да задържат Кирил Петков и да го направят ако не публичното лице, то
едно от публичните лица на партията. Той може да има трески за дялане, но има и
това, от което ДаБГ (и ДБ като цяло) има болезнена нужда – харизматично
излъчване, способност да обяснява понятно и конкретно за широк кръг избиратели,
отвореност и приветливост.
За бъдещето на ДБ
След чутовния
изборен провал на ДБ си мисля, че най-добре ще е коалицията да се саморазпусне
и да се започне начисто. Както и ДаБГ и ДСБ да направят същото. Да се обособят
поне две ценностни ядра – консервативно и социалнолиберално – които да заявят
ценностите и приоритетите си открито. И да преценят могат ли да правят нещо
заедно, или не, да се коалират ли (или влеят) в други политически субекти, да
привлекат ли нови хора и какво изобщо да правят.
Но вече трябва да
е ясно, че отказът да се заемат позиции по критични теми не е печеливша
стратегия. Защото, ако не убеждаваме избирателите си в нещата, които смятаме за важни от
страх да не ни „разлюбят“, пак няма гаранция, че те ще останат при нас. А няма да
отидат при „врага“, който е по-убедителен от нас.
Политиката не е в
това да правиш каквото мислиш, че избирателите искат, а да успееш да ги убедиш
в това, което смяташ, че е добро за обществото. Другото е популизъм, който, ако
не уцелиш адекватния тон, изглежда нелеп. Освен това е смъртоносен. Както политически,
така и буквално – достатъчно е да погледнем равнището на смъртност в България.
Накратко –
бъдещето на ДБ (или каквото остане от коалицията) зависи от това, дали има воля
за минаване през катарзис и рестарт.
Заглавно
изображение: JK HGZ от Pixabay.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
