Моментна онтология на котката

Котката според Google.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Болница и цирк

Направих тази снимка днес, в двора на "Пирогов". Предполагам, че клоуните са били на посещение в някое детско отделение.

Не знам дали щях да се изкуша да снимам, ако не се бях сетила за един диалог от един от любимите ми български филми - "Басейнът". Героят на Коста Цонев, архитект, разказва на младо момиче как е направил проект за детска болница, която прилича на цирк. И какви са били реакциите към проекта му.

Опитах се да заредя диалога от точното му време, но при предварителния преглед видеото тръгва няколко минути по-рано. Ако и при вас е така, да знаете, че сцената започва около 4 секунди след началото на 57-мата минута.

Приятно гледане!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Щастието на любопитния пътник в градския транспорт

Ватмобил (трамвай, вапцан а ла Батман)

Социологът е човек, който обича да подслушва чужди разговори, казва известният американски социолог Питър Бъргър. Та и аз така. Оправдавам с Бъргър присъщото си любопитство да подслушвам какво се говори около мен.

Днес например слизам по стълбите на метростанцията и чувам, че възрастен мъж говори на висок глас на жената, която е с него: "И им казах да не продават апартамента на бившата ми жена. Там са идвали Христос, Света Петка и Дева Мария. Само да намерят някой да почиства от време на време. Защото там влизат Христос, Света Петка и Дева Мария - може ли да не е почистено за тях?"

Миналата седмица си седя в трамвая, а млада жена зад мен говори по телефона. Оплаква се, че е имала ужасен ден и всичко ѝ вървяло наопаки. Дори сутринта се събудила с гащите наопаки.

Преди около две години чух три жени да си говорят в трамвая - две на средна възраст и една млада, двадесетина годишна. Чудеха се:

- Какво всички толкова му харесват на тоя Фейсбук, като всичко му е на испански?
- На испански ли?!
- Ами да, на испански!

И в интересни диалози може да влезе човек понякога. Само снощи ми се случиха два. Вървя си аз по "Стамболийски" към спирката на "Константин Величков" и ме спира ухилено-притеснено момиче, което пита: "Много извинявайте, но къде се намирам?" Обясних ѝ и тя щастливо припна в посока към мола.

Само няколко минути по-късно. Чакам трамвай на "Константин Величков". Мъж гледа дюнерджийницата отсреща и не ми е ясно дали си говори сам, или говори на мен: "Тук нямаше ли хлебарница?" Накрая фиксира погледа ми и зададе същия въпрос очевидно на мен. Отговорих му - да, преди хлебарницата беше на целия ъгъл, после направиха друг магазин и я изместиха в по-малка част от сградата, а сега на нейно място са направили дюнерджийница. "Бива ли така - възмущава се мъжът - но това беше хлебарница толкова години! Да затварят хлебарници! Колко хлебарници са останали?" Накара ме да се замисля.

И на други интересни разговори съм била свидетел в градския транспорт, по улицата, в магазина и т.н. Преди години съм блогвала за два от тях:

Вавилонската рибка (тук лично допринесох за абсурдизма)

За Витгенщайн и езиковите игри

И си мисля - колко изпускат хората, които пътуват с кола из града. Ако са любопитни като мен, разбира се. Може би трябва да си записвам по-интересните диалози и монолози, които чувам...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Защо не подкрепям изцяло Визия 2020

Много мои приятели публично подкрепиха предложената от министъра на отбраната Велизар Шаламанов Визия 2020. Причина за това е критичното отношение към Русия в контекста на инвазията в Украйна и реакцията на служебния премиер Георги Близнашки, на когото не му харесва да се казва, че "Русия е заплаха за България". Аз обаче се въздържам от подкрепа и ще обясня защо.

Подобни документи, които се кръщават на някоя година в бъдещето, са програмни. Тяхната цел е да очертаят приоритети за периода до съответната година, в случая 2020. Тоест Визия 2020 очертава (поне на теория, защото на практика такива стратегии често пъти се оказват се оказват "врата в полето") приоритетите на България в областта на външната политика (с акцент върху отбраната) за следващите шест години.

Напълно споделям патоса на Визия 2020 по отношение на Русия. Под носа ни се случва сериозна война с още по-сериозни последствия и нито България, нито Европейският съюз е редно да си затварят очите за това.

От друга страна, от пет години лична кауза са ми правата на чужденците в България. Затова не мога да се идентифицирам с документ, в който миграцията се разглежда като заплаха.

Цитат от Визия 2020: "Съществува реална опасност лица от криминалния контингент или членове на терористични организации да се възползват от регионалната нестабилност и миграционните потоци и да достигнат на територията на страната ни".

Опровержение: В повечето случаи бежанците бягат ОТ фундаменталистите, терористите и т.н. В България международно издирваните престъпници и терористите влизат по други канали, не като бежанци. Дискриминационното отношение към определени групи чужденци обаче създава терористи.

Цитат от Визия 2020: "Миграционният поток е предизвикателство към системите за защита на границите и способностите за интеграция на компактни маси хора с различна култура. Той налага и необходимост от преразпределение на национален доход за подпомагане на търсещите закрила, както и носи рискове от здравен характер".

Бежанците се разглеждат единствено и само като заплаха. Различната култура - също. Нагнетява се обществена истерия, че бежанците сеят зарази. Като се говори за "преразпределение на националния доход", не се казва нито каква е неговата тежест, нито колко милиони европейски средства за бежанците (не) се усвояват.

Визия 2020 ще претърпи промени. Отношението към политиката на Русия вероятно ще бъде смекчено, но не вярвам нещо от написаното за миграцията и бежанците да се промени, за съжаление.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог