Жан Виденов и дъното на Сена

Из интервю с бившия премиер Жан Виденов, публикувано във вестник "24 часа":

Въпрос: Миналата нощ имаше доста пукнати глави и кръв? 

Отговор: В целия свят така се процедира спрямо такива типове. Как иначе да прочистят улицата? Дори в Париж, столицата на меките китки, подобни ги намират по дъното на Сена. Не може държавата да зависи от такава сган.

Както вече споменах, не участвам в протестите. Намирам обаче за абсолютно недопустимо който и да е, особено бивш премиер, да бъде оставян да говори по такъв начин безнаказано. От "24 часа" обаче, в типичния за огромната част от българските медии стил "преди първо зъбче" (липса на зъби и огромно количество лиги), прилагат не коментар, а следното въведение:

Заварваме Жан Виденов вчера след обяд на работното му място в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. Той преподава по дисциплината европейски проекти, а студентите го боготворят.

Ако българското общество имаше малко повече памет по отношение на близкото си минало, може би и протестите ни щяха да бъдат други.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Оставка на правителството. И какво следва?

"Не се прибирай, остани на улиците, ела на протест :-)", коментира позната по активистка линия снощния ми статус във Facebook, който гласеше: "Какъв социален живот се очертава тази вечер в София: честване на паметта на Левски, шествие на "Атака", протест срещу сметките за ток, литийно шествие, протест на екозащитници против пистите в Банско. Тръгвам към къщи и дано успея да се прибера..."

Разбирам, че протестът не е просто против високите сметки за ток и монополите. Той е против бедността, против липсата на реформи, против корупцията и - най-вече - заради липсата на санитарен минимум доверие - доверие в институциите, обществено доверие. Все основателни причини за недоволство.

В същото време, протестиращите нямат ясна и единна идея за алтернатива. Дали да се национализират монополите? Че държавният монопол по-малко монопол ли е от частния? Или може би всичко ще се реши, ако "циганите си плащат тока" и им се ограничи раждаемостта? А какво да кажем за етническите българи, които не си плащат парното и за онези, които злоупотребяват с публични средства? Или да изметем всички политици и партии? И какво ще въдворим - пряка демокрация, каквато осъди на смърт Сократ и Христос? Оставка на правителството? И какво ще дойде на негово място?

Не съм фен на ГЕРБ, напротив. На този етап алтернативата му обаче ми се вижда като вариант на още по-неприятен националсоциализъм. Настоящият популизъм, който изкарва голяма част от хората на улицата, не прави разлика между ляво и дясно. Той е в онзи край, където те се сливат. Този популизъм иска национализация, ама е против ромите и турците. Иска ниски цени, а не отваря дума за повишаване на данъците. Иска възмездие, а не солидарност. Иска онези отгоре да бъдат наказани, а не вижда отговорността на отделния човек. БСП, които се очертават печелившите от ситуацията, са толкова анти-наци, колкото е "антифашистът" Велко Вълканов, който нарече бившия президент Желю Желев "турчин с фес".

Склонна съм да се съглася, че провокациите на неонацистките групички по протестите са поръчкови. В никакъв случай не мога да оправдая полицейското насилие, което се излива. Провокаторите са ясно отличими, а и в полицията, предполагам, знаят повечето от тях поименно. Те просто не бива да бъдат допускани на протестите, или да бъдат изведени веднага щом бъдат забелязани. Но не да се оставят да се развихрят и после да се бие наред. Въпреки това, неоправданото полицейско насилие на един протест не прави каузата му оправдана.

И се питам - защо неонацистките групички не компрометираха протестите на Орлов мост през лятото? Защото те си имаха ясна цел и кауза, за разлика от сегашните.

Докато пиша това, Бойко Борисов решил да депозира оставката на правителството. Не съм оптимист за това, което следва...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

11 години безмозъчност

Източник: Индимедия България

Знам, че и тази година трябва да пиша за провеждането на Луковмарш. Знам, но нищо ново не ми хрумва.

Преди две години писах за марша на луковите глави.

Преди една година писах:

1. Отворено писмо до кмета на София Йорданка Фандъкова.
2. Жалба до омбудсмана Константин Пенчев, на която дори получих (формално-измъкващ се) отговор.
3. Статия за списание "Обектив": "С Луковмарш към добре облечен неонацизъм".
4. Препубликувах отвореното писмо на Европейската мрежа срещу расизма до кмета на София и омбудсмана.

Позволявам си да цитирам от текста на ХоРа някои от лозунгите и изказванията, документирани на Луковмарш 2012:

„Сърбите по пет на нож, граница с Хърватска” (http://kanal3.bg/?v=7121) 

„Докато в България дерибействат турци и педали, заветите на Луков ще бъдат живи и ние трябва да ги продължим до победен край.” (http://www.ustream.tv/recorded/20532918) 

„Ако тези посланици (явно се има предвид посолствата, които са изрази протеста си срещу провеждането на луковмарш) продължат да се месят във вътрешните ни работи, един ден нашите наследници ще маршируват, но не тук в нашата столица, а в техните столици” (http://www.ustream.tv/recorded/20532918)

Нямам много какво да добавя относно Луковмарш към това, което вече съм казала. Тази година неонацисткото събитие се провежда под надслов "70 години безсмъртие". Което ми напомня лафа "една секунда невнимание - цял живот мъртъв." Безсмъртието нали е вечност, как може да му се броят годините?

Е, не можем да очакваме от организаторите на подобно шествие логическа мисъл, но поне онези, от които зависи провеждането му, биха могли да проявят изобщо някаква мисъл. И да си дадат сметка, че мълчаливото толериране на омразата един ден ще се обърне срещу тях. Най-малкото, защото е престъпление.

Тъй като нямам какво да добавя по темата, препоръчвам да прочетете какво казват:

- Стефан Иванов: неонацисти в клуба
- ХОра срещу РАсизма: ХоРа протестира срещу провеждането на Луковмарш и през 2013!
- Елена Кодинова: За марша на луковите глави - отново
- Български Хелзинкски комитет: Отворено писмо на БХК до националния омбудсман срещу провеждането на "Луковмарш"

Също и да чуете интервюто на Ирина Недева по БНР със Соломон Бали, Елена Кодинова и Стефан Иванов.

Ако пропукам нещо, моля да допълните списъка.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Трендафил и Чугра

След като два пъти ги гледах на живо, най-тържествено обявявам "Трендафил и Чугра" за любимата си съвременна българска група. Заради невъобразимата музикантщина, желание за експеримент, разширяване на границите и свобода, съчетани с невисокомерно отношение към себе си, граничещо с несериозност и самоирония. Дано групата просъществува - засега е само на няколко месеца.

Снощи не можах да им направя видео с прилично качество (телефонът си е телефон, макар и "умен"), затова споделям две от официалния акаунт на групата в YouTube.

"Трендафил и Чугра" са отчасти наследници на "Воцек и Чугра", за които вече писах в блога. А тук може и да видите какво живите от членовете на групата разказват за нея:

Искам обаче да отдам дължимото и на останалата част от името на "Трендафил и Чугра", а именно - група "Трендафил". Значителна част от музикантщината на групата се дължи и на тях. Харесва ми, че хора от две толкова различни поколения (членовете на "Воцек и Чугра" могат да са бащи на тези на "Трендафил") могат да направят нещо заедно и то да звучи повече от добре. Та ето нещо на "Трендафил":

"Трендафил" пък се родеят (по вокал-барабанист) с друга група, която много харесвам - AS. Така звучи парчето "Джибри" на AS в изпълнение на "Трендафил":

Ще продължа изкъсо да следя "Трендафил и Чугра", пък дано доживеем и албум...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Живата душа на Михаил Булгаков в Сатиричния театър

Нямам самочувствието да пиша за театър, не ходя често на театър и не смятам, че разбирам. Но понеже това, което написах, стана малко дълго за моя вкус за публикуване във Facebook, реших да го пусна тук.

Накратко, препоръчвам ви постановката на Тея Сугарева "Мъртви души", която се играе в Сатиричния театър.

Постановката не е директно по Гогол, а по интерпретацията на Михаил Булгаков на произведението. Интересно решение е, че образът на самия Булгаков е включен в пиесата - той хем е хор, хем разказва за тази част от биографията си, която е свързана с отношенията му с театъра в контекста на режима на Сталин.

Играта ми допадна много, в нея има едно класическо театрално преиграване, но това не пречи на емоционалната градация; към края на пиесата емоцията определено ме "хвана за гърлото", а това е, от което имам нужда в театъра - докосване и катарзис.

Движенията на актьорите са прецизно отработени, на границата на танц. Това хармонира много добре с минималистичната, но ефектна, сценография (на Каролина Далкалъчева и Радостина Тодорова), която също съдържа идеята за движение - метални врати, които се завъртат, маси на колелца... Има един момент, в който главният герой Чичиков е закопчан с белезници за стол - за мен той е кулминацията на синхрона между сценография и движение.

Не съм гледала много постановки на Тея Сугарева, но ако съдя и по другата, на която съм била - "Зазиданите" (по сценарий на Ясен Василев, там сценографията също е на Каролина Далкалъчева), имам хипотезата, че този синхрон между сценография и движение е важна част от режисьорския ѝ почерк.

Та дано съм създала у вас интерес към "Мъртви души" в Сатиричния.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог