"Не се прибирай, остани на улиците, ела на протест :-)", коментира позната по активистка линия снощния ми статус във Facebook, който гласеше: "Какъв социален живот се очертава тази вечер в София: честване на паметта на Левски, шествие на "Атака", протест срещу сметките за ток, литийно шествие, протест на екозащитници против пистите в Банско. Тръгвам към къщи и дано успея да се прибера..."
Разбирам, че протестът не е просто против високите сметки за ток и монополите. Той е против бедността, против липсата на реформи, против корупцията и - най-вече - заради липсата на санитарен минимум доверие - доверие в институциите, обществено доверие. Все основателни причини за недоволство.
В същото време, протестиращите нямат ясна и единна идея за алтернатива. Дали да се национализират монополите? Че държавният монопол по-малко монопол ли е от частния? Или може би всичко ще се реши, ако "циганите си плащат тока" и им се ограничи раждаемостта? А какво да кажем за етническите българи, които не си плащат парното и за онези, които злоупотребяват с публични средства? Или да изметем всички политици и партии? И какво ще въдворим - пряка демокрация, каквато осъди на смърт Сократ и Христос? Оставка на правителството? И какво ще дойде на негово място?
Не съм фен на ГЕРБ, напротив. На този етап алтернативата му обаче ми се вижда като вариант на още по-неприятен националсоциализъм. Настоящият популизъм, който изкарва голяма част от хората на улицата, не прави разлика между ляво и дясно. Той е в онзи край, където те се сливат. Този популизъм иска национализация, ама е против ромите и турците. Иска ниски цени, а не отваря дума за повишаване на данъците. Иска възмездие, а не солидарност. Иска онези отгоре да бъдат наказани, а не вижда отговорността на отделния човек. БСП, които се очертават печелившите от ситуацията, са толкова анти-наци, колкото е "антифашистът" Велко Вълканов, който нарече бившия президент Желю Желев "турчин с фес".
Склонна съм да се съглася, че провокациите на неонацистките групички по протестите са поръчкови. В никакъв случай не мога да оправдая полицейското насилие, което се излива. Провокаторите са ясно отличими, а и в полицията, предполагам, знаят повечето от тях поименно. Те просто не бива да бъдат допускани на протестите, или да бъдат изведени веднага щом бъдат забелязани. Но не да се оставят да се развихрят и после да се бие наред. Въпреки това, неоправданото полицейско насилие на един протест не прави каузата му оправдана.
И се питам - защо неонацистките групички не компрометираха протестите на Орлов мост през лятото? Защото те си имаха ясна цел и кауза, за разлика от сегашните.
Докато пиша това, Бойко Борисов решил да депозира оставката на правителството. Не съм оптимист за това, което следва...
Разбирам, че протестът не е просто против високите сметки за ток и монополите. Той е против бедността, против липсата на реформи, против корупцията и - най-вече - заради липсата на санитарен минимум доверие - доверие в институциите, обществено доверие. Все основателни причини за недоволство.
В същото време, протестиращите нямат ясна и единна идея за алтернатива. Дали да се национализират монополите? Че държавният монопол по-малко монопол ли е от частния? Или може би всичко ще се реши, ако "циганите си плащат тока" и им се ограничи раждаемостта? А какво да кажем за етническите българи, които не си плащат парното и за онези, които злоупотребяват с публични средства? Или да изметем всички политици и партии? И какво ще въдворим - пряка демокрация, каквато осъди на смърт Сократ и Христос? Оставка на правителството? И какво ще дойде на негово място?
Не съм фен на ГЕРБ, напротив. На този етап алтернативата му обаче ми се вижда като вариант на още по-неприятен националсоциализъм. Настоящият популизъм, който изкарва голяма част от хората на улицата, не прави разлика между ляво и дясно. Той е в онзи край, където те се сливат. Този популизъм иска национализация, ама е против ромите и турците. Иска ниски цени, а не отваря дума за повишаване на данъците. Иска възмездие, а не солидарност. Иска онези отгоре да бъдат наказани, а не вижда отговорността на отделния човек. БСП, които се очертават печелившите от ситуацията, са толкова анти-наци, колкото е "антифашистът" Велко Вълканов, който нарече бившия президент Желю Желев "турчин с фес".
Склонна съм да се съглася, че провокациите на неонацистките групички по протестите са поръчкови. В никакъв случай не мога да оправдая полицейското насилие, което се излива. Провокаторите са ясно отличими, а и в полицията, предполагам, знаят повечето от тях поименно. Те просто не бива да бъдат допускани на протестите, или да бъдат изведени веднага щом бъдат забелязани. Но не да се оставят да се развихрят и после да се бие наред. Въпреки това, неоправданото полицейско насилие на един протест не прави каузата му оправдана.
И се питам - защо неонацистките групички не компрометираха протестите на Орлов мост през лятото? Защото те си имаха ясна цел и кауза, за разлика от сегашните.
Докато пиша това, Бойко Борисов решил да депозира оставката на правителството. Не съм оптимист за това, което следва...
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
