Нямам самочувствието да пиша за театър, не ходя често на театър и не смятам, че разбирам. Но понеже това, което написах, стана малко дълго за моя вкус за публикуване във Facebook, реших да го пусна тук.
Накратко, препоръчвам ви постановката на Тея Сугарева "Мъртви души", която се играе в Сатиричния театър.
Постановката не е директно по Гогол, а по интерпретацията на Михаил Булгаков на произведението. Интересно решение е, че образът на самия Булгаков е включен в пиесата - той хем е хор, хем разказва за тази част от биографията си, която е свързана с отношенията му с театъра в контекста на режима на Сталин.
Играта ми допадна много, в нея има едно класическо театрално преиграване, но това не пречи на емоционалната градация; към края на пиесата емоцията определено ме "хвана за гърлото", а това е, от което имам нужда в театъра - докосване и катарзис.
Движенията на актьорите са прецизно отработени, на границата на танц. Това хармонира много добре с минималистичната, но ефектна, сценография (на Каролина Далкалъчева и Радостина Тодорова), която също съдържа идеята за движение - метални врати, които се завъртат, маси на колелца... Има един момент, в който главният герой Чичиков е закопчан с белезници за стол - за мен той е кулминацията на синхрона между сценография и движение.
Не съм гледала много постановки на Тея Сугарева, но ако съдя и по другата, на която съм била - "Зазиданите" (по сценарий на Ясен Василев, там сценографията също е на Каролина Далкалъчева), имам хипотезата, че този синхрон между сценография и движение е важна част от режисьорския ѝ почерк.
Та дано съм създала у вас интерес към "Мъртви души" в Сатиричния.
Накратко, препоръчвам ви постановката на Тея Сугарева "Мъртви души", която се играе в Сатиричния театър.
Постановката не е директно по Гогол, а по интерпретацията на Михаил Булгаков на произведението. Интересно решение е, че образът на самия Булгаков е включен в пиесата - той хем е хор, хем разказва за тази част от биографията си, която е свързана с отношенията му с театъра в контекста на режима на Сталин.
Играта ми допадна много, в нея има едно класическо театрално преиграване, но това не пречи на емоционалната градация; към края на пиесата емоцията определено ме "хвана за гърлото", а това е, от което имам нужда в театъра - докосване и катарзис.
Движенията на актьорите са прецизно отработени, на границата на танц. Това хармонира много добре с минималистичната, но ефектна, сценография (на Каролина Далкалъчева и Радостина Тодорова), която също съдържа идеята за движение - метални врати, които се завъртат, маси на колелца... Има един момент, в който главният герой Чичиков е закопчан с белезници за стол - за мен той е кулминацията на синхрона между сценография и движение.
Не съм гледала много постановки на Тея Сугарева, но ако съдя и по другата, на която съм била - "Зазиданите" (по сценарий на Ясен Василев, там сценографията също е на Каролина Далкалъчева), имам хипотезата, че този синхрон между сценография и движение е важна част от режисьорския ѝ почерк.
Та дано съм създала у вас интерес към "Мъртви души" в Сатиричния.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Няма коментари :
Публикуване на коментар