Държавата като "граждански патрул"

Докато с половин уста държавата обяви, че ще се бори срещу т. нар. "граждански патрули", в същото време на практика иззе функциите им. Не знам дали това е повод националистите да се радват или да страдат, но имаме новина - гражданските патрули вече са излишни.

Защо, ще попитате.

Целта на гражданските патрули е "прочистването" на родината от бежанци и хора, търсещи убежище - изобщо, от хора, дето не изглеждат като българи. Държавата прави същото, но по-успешно, използвайки цялата си репресивна мощ.

Държавата изгражда стена на границата ни с Турция, та пиле да не може да прехвръкне през нея, освен през граничните контролно-пропусквателни пунктове. Където, естествено, никой кандидат за убежище няма да бъде пуснат. За да станеш кандидат за убежище, трябва вече да си преминал границата. Това държавата го знае, но продължава да нарича търсещите убежище "нелегални имигранти" - именно защото са преминали границата.

Държавата депортира хора, дошли тук да търсят убежище, обратно в Ирак. Сред тях - много жени и деца. Депортира ги показно, като медийна акция и медийна атракция.

Държавата се хвали, че ще депортира още стотици и хиляди чужденци.

Държавата не изпълнява основното международно изискване по отношение на хората, търсещи убежище - да им осигури подслон и храна, ами се тупа в гърдите, че ги гони от местата, където са успели да се приютят - хостели, полуразрушени сгради, дори частни квартири.

Държавата незаконно затваря търсещите убежище в концлагери. Или ги "настанява" на места без елементарни условия за оцеляване и без достъп до медицинска помощ. Когато някой от тях умре, според държавата това си е нормално.

Държавата готви нов закон за бежанците, с който ги приравнява с нелегалните имигранти и им отнема основни човешки права. Това нарушава де-що законодателство в тази област държавата е ратифицирала, че и Конституцията, но на държавата очевидно не ѝ пука от това.

С отношението си към хората, търсещи убежище, държавата подкопава един от основните принципи на Европейския съюз, към който уж принадлежи - този на солидарността. Но и от това не ѝ пука, както се вижда. Нека другите страни приемат хора, бягащи от войни и преследване, не България.

С такава държава, какво ще правят доброволните отряди, пардон, гражданските патрули?

Сещам се какво. Получих информация, че наскоро група "хигиенисти" (като тези, които "прочистиха" Борисовата градина от Мишо) са ходили на оглед в гей бар. После проследили двойка момичета, след като напуснали бара, и ги спукали от бой. Едното момиче е с пукната глава и ребро, другото - със счупен нос и обезобразено лице. Момичетата ги е страх и засега не са се оплакали официално.

Та ето работа за гражданските патрули - поради липса на чужденци, могат да се захванат с прочистване от хора с различна сексуална ориентация. Или вече са се захванали, но още не са го обявили официално?

Представям си и светкавична реакция на държавата - криминализиране на "демонстрирането" на сексуална ориентация - като в Русия. И не ми изглежда утопично. Днес, по време на парламентарния контрол, Павел Шопов от "Атака" държал сметка на министъра на образованието - защо е имало събитие, посветено на тормоза над ЛГБТ младежи, в Американския колеж и вярно ли е, че младежката ЛГБТ организация "Действие" е изпратила писмо до различни български университети с предложение да се организират подобни събития и в тях. Министърката на образованието отговорила, че университетите са автономни, но в същото време благодарила на депутата от "Атака" - вероятно, че ѝ е обърнал внимание върху тези пъклени планове на гей активистите.

Не ни стигат ксенофобията и расизмът, та вече и хомофобията е легитимна позиция в парламента.

Не, отдавна не става дума вече за Пеевски. Става дума за нас. Настоящите парламент и правителство са решени да "прочистят" държавата от всичко, което се опитва да отстоява себе си - чужденците, хората с друга раса и друга религия, несъгласните, инакомислещите, следват ЛГБТ хората, след тях кои, може би хората с увреждания?

Ще разберем. Гражданските патрули ще зададат дневния ред, а държавата ще ги последва.

Ако не я спрем.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Снимката

Снимката, след която мога да кажа, че вече имам своя Мадрид. Не знам дали ми харесва повече черно-бяла, или в оригинал. Ето оригинала:

Ако искате да разгледате и другите ми снимки от Мадрид, заповядайте!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Първичен расизъм

Заглавието е намигване към известния текст на Умберто Еко "Първичният фашизъм".

Днес в студиото на "Хоризонт до обед" с Ирина Недева разговаряхме за надигащия се в България неонацизъм и за това доколко "безобидно" е медиите да му дават трибуна. Разговора можете да чуете тук:

 

На телефона се включи Борислав Зюмбюлев, главен редактор на "24 часа", и му се наложи да отговаря защо тиражира твърдения за това как полицията е разрешила "доброволните отряди", което полицията впоследствие отрече, и защо публикува на страниците си интервю със скинар, който се гордее, че е пребил стотици хора. В опита си да убеди слушателите на "Хоризонт до обед", че дава трибуна на подобни елементи, за да ги изобличи, той каза, че за него те били "бели цигани".

Без коментар. Освен заглавието на поста.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

В часа на реформаторско-зелената мъгла

Докато се каня да напиша защо "Зелените" не трябва да напускат Реформаторския блок, те взеха, че го напуснаха. Защото за тях "дясното е тясно". С оглед на предстоящите избори обаче (и европейските, и родните), съм длъжна да кажа, каквото мисля.

На последните парламентарни избори гласувах за "Зелените", защото се идентифицирам с някои от ценностите, които защитавам. Когато се присъединиха към "Реформаторския блок", се зарадвах. Не защото мислех, че така стават десни, а, напротив, защото се надявах, че ще изкарат РБ от тясната идентификация с дясното. Не само заради личните ми политически убеждения, които от няколко години насам все повече се разминават с дясното, а и от прагматични съображения.

Какво искам да кажа?

Протестиращите, големият дял от населението, който подкрепя протестите, и още по-големият дял, който не одобрява настоящите правителство и парламент, имат нужда от политическо представителство. От политически сили, които съумеят не да се възползват от протеста (протестиращите не прощават подобно лицемерие, както разбра ГЕРБ наскоро), а да бъдат изразители на исканията им и - най-вече - да бъдат читава алтернатива. И да бъдат достатъчно смели, за да убедят избирателите, че са такава - избиратели, които в настоящата ситуация трудно се доверяват на когото и да е.

А хората, които не одобряват настоящото управление и на са от твърдия електорат на ГЕРБ, не са разочаровани от лявото или дясното. Защото в България се случват не ляво или дясно, а имитация на политика. Именно от тази перманентна имитация, която става все по-цинична, са разочаровани хората. Алтернативата, значи, е истинска политика срещу имитация на политика.

Голяма част от тези, които традиционно участват в екологични протести, са част и от настоящия. Сред протестиращите има и много с леви убеждения, лично аз познавам доста такива. Има и редица представители на етнически и религиозни малцинства, представители на ЛГБТ "общността" и т.н., които трудно могат да се припознаят в ценностите на "европейската християндемокрация".

Преди две години и половина написах нещо. И смятам да го повтарям дотогава, докогато е още актуално:

На този фон, една голяма група остава без политическо представителство. Тази група се състои от хора, които знаят, че светът е шарен и искат да живеят именно в такъв свят. Не искат да бъдат следени и да се страхуват, че всеки момент полицията може да разбие вратата им по погрешка. Не искат да живеят в държава, в която има концлагери за чужденци и за хора с увреждания, дори и за деца. Искат хората на инвалидни колички да не са приковани по домовете си, а да могат да излязат на разходка. Искат да имат правото да бъдат различни. Или поне, да бъдат индивидуалисти. Знаят, че има малцинства и че малцинствата се състоят от хора, които заслужават уважение толкова, колкото и мнозинството. Знаят, че истинското приятелство не зависи от етнос, националност или сексуална ориентация. Знаят, че не всичко е държава, но и че не всичко е пазар.

Преди двадесет години тези хора щяха да гласуват за СДС. Днес много от тях не виждат за кого да гласуват, въпреки че са убедени, че правото да гласуваш е сред най-важните елементи на демокрацията.

Ако всички тези хора отново не намерят за кого да гласуват, в следващия парламент отново не ни очаква особено приятна конфигурация. Но ако се обединят и гласуват за политически субект, който не е непременно ляв или десен, а въплъщава читавото, за което се борят, този политически субект ще има големи шансове да влияе върху политическия живот в страната.

Представям си го като "широка коалиция" от партии с различен профил, обединени от желанието си да правят истинска, а не имитационна, политика. Дори ми се ще в нея да присъства и лява партия, но засега не се задава такава на хоризонта. На следващ етап, когато укрепне и получи сериозна електорална подкрепа, е нормално и закономерно тази коалиция да се разрои, дори да се изпокара - заради несъвместимости в политическите и икономическите си принципи и програми. И да се обособят различни политически субекти, които да отстояват реалните интереси на различни социални групи.

Но ако това се направи още сега, се "слага каруцата пред коня" - за кой ли път ще имаме малки партийки, които или няма да влязат в парламента, или, ако влязат, почти нищо няма да зависи от тях.

В Реформаторския блок има много "трески за дялане" - инерция, липса на достатъчно политически кураж и т.н. Но - все пак - основните начала на РБ не са строго десни, а целят "изграждане на модерна и справедлива обществена среда" чрез разрушаване на "мафиотско-олигархичното статукво".

Затова мястото на "Зелените" е там. Което не пречи да участват самостоятелно в изборите за Европейски парламент, ако смятат, че така ще имат повече шансове. Но ако на парламентарните избори не се явят заедно с РБ (като част от него или в коалиция), отново резултатите им ще са под прага на статистическата грешка за предизборните изследвания, а, от друга страна, доста хора биха се отказали да гласуват и за РБ, защото ще виждат в него строго дясна политическа сила.

В сегашната ситуация, на фона на едно напълно делегитимирано управление, огромна криза на доверие в политическата система и възход на ксенофобски и неонацистки партии, повече от всякога има потребност от читави, отговорни и решителни политически субекти. Които да действат заедно. Защото срещу тях има огромна машина на власт, насилие, манипулации и много, много пари, за да се удържа цялото това чудовище.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Десети. Отново.

И отново идва Десети ноември. Този път - като че за първи път. За първи път опит да се стигне до дъно, до здрава основа, от която да се тръгне.

А водата е мътна, мъглата на подмяната и димните облаци на омразата - плътни.

И все пак - върху четвъртвековните паяжини има капки чиста вода.

Може да започнем от нея.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Зомбиране в метрото

В Деня на будителите, изпълнена с празнично настроение, чувство за изпълнен дълг (предния ден успешно беше подаден проект, чиято наративна част почти изцяло написах за рекордно кратко време, с цената на безсъние и нерви) и носталгичен мързел (все пак, бях преподавател 11 години), тръгнах за работа порядъчно късно. Озовах се в метростанцията малко след 10 часа и що да видя.

Голяма част от чакащите четяха едно и също. Вгледах се и почнах да мигам на парцали. Такъв парцал - шедьовър на проправителствената пропаганда - най-малко очаквах да видя онази блажена сутрин. Посредством безплатния "Вестник за метрото" пътниците се облъчват как Прокопиев, Соросоидите, Реформаторският блок, Комитата и Асен Генов финансират протестите, как за това се харчат пари на пенсионери и прочее гнусотии. Всичко това е гарнирано с обилни дози расизъм и ксенофобия (както е видно още от първата страница). Против бежанците, против африканците, против турците, против чужденците изобщо.

И за да няма съмнения кой финансира тази "медия", цялата последна страница е заета от кафеникавочервена реклама на телевизия "Алфа Атака". Има и редовна петъчна рубрика на Волен Сидеров "Дневник на автора". Това поне отговаря на въпроса кой е авторът на този парцал.

Моята метростанция и следващите няколко бяха заредени с огромни камари от парцала, който за пръв път забелязвам, но други вече са сигнализирали за него преди няколко дена. И се чудя колко пари отиват за този долнопробен боклук - черешката на тортата на правителствената компроматна война. После да не се чудим, че са взети едни заеми, които не е ясно къде са потънали, докато Здравната каса няма откъде да плати на болниците, бежанци буквално умират от глад, ако не са благотворителните акции, и т.н.

А хората в метрото си четат - нали е без пари.

Гадно е. Гнусно е. Срещу протестиращите повече от 140 дена, срещу студентите, които спят в аудиториите и някои от които рискуват образованието си, за да отстояват своите позиции, стои огромна пропагандна машина, захранвана от адски много пари. Нашите пари, всъщност. Управляващите не подбират. Колкото и да сме изтощени, тепърва трябва да се подготвим да понасяме все по-мръсни удари в гърба.

А на искрените противници на протестите, за които е голям проблем, че се блокират улици и се окупират аудитории, но не са проблем нещата, заради които е протестът - дано ви е поносима компанията, в която сте попаднали. Компания на нацисти, мутри, олигарси и много, много пари.

UPDATE от 03.11.2013. Я! Видях коментар във Facebook и проверих: "Вестник за метрото" се оказва едно към едно вестник "Атака", има само едно дребно разместване на първа страница. Уважаеми пътници в метрото, които обичате да четете безплатни вестници, вече сте наясно какво четете (или поне тези от вас, които прочетат това).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог