Keep on Walkin' - LIVE

Докато чакаме вече всеки момент Аревик да бъде освободена от Бусманци и да се върне в Монтана (подробности и хронология - в блога на lyd и статия на Ирина Недева в mediapool), искам да направя един анонс:

На 30 април, петък, Ола ще направи музикалния си дебют на живо ("нигериецът с чудно име" е той, само малко са му сбъркали фамилията - правилното е "Ибитуй")  - ще изпълни Keep on Walkin' - песента си, която първо беше обявена в този блог, после се чу и в "Хоризонт до обед" и "Аларма" по програма "Христо Ботев". Изпълнението ще бъде в рамките на Аларма Пънк Джаз феста в Дома на киното от 21,30 часа. Ще видим още и Група AC,  Ambient Anarchist и македонската банда Blla Blla Blla. 


За тези от вас, които за отскоро следят темата за чужденците в България - съдбата на Ола е доста подобна на тази на арменеца Давид - почти на същата възраст и също от 6 годишен в България, но без документи. За разлика от Давид обаче, вече няма семейство тук, на което да се опре. Можете да чуете накратко историята му във филма на Иван Кулеков за Бусманци.


Песента на Ола е вдъхновена от опита му на "нелегален имигрант" в България, престоя му от година и три-четири месеца в Бусманци, загубата на близки хора, но в същото време тя е оптимистична, посланието е - продължавай да вървиш, не се предавай. Затова искам специално да поздравя с нея Аревик и Давид, както и всички чужденци в тяхното положение.


И пожелавам успех на сценичния дебют на Ола!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Случая на Аревик и Давид по TV7

TV7 са излъчили сериозен репортаж за Аревик и Давид тази вечер по новините. Взели са интервюта от самата Аревик, от Давид, от баща му, от длъжностни лица. За съжаление, го хванах от края и не го записах. Към настоящия момент няма видео към информацията към репортажа на сайта. Моля, ако някой  случайно го е записал и качил в интернет, да пусне линк в коментар тук или в групата във Facebook за спасяването на Аревик. 

Утре сутринта (22 април, доста вероятно е за вас да е вече днес) в сутрешния блок на TV7 темата за Аревик и Давид ще бъде продължена. Аз ще участвам в студиото и се надявам да успея да кажа най-важните неща. Отново моля - ако някой има възможност да го запише и да го качи в нета, ще съм много благодарна.

В кратката информация за репортажа тази вечер има една сериозна неточност, не знам кой я е подал на екипа. Не само, че не е вярно, че до излизане на решението на Административния съд Аревик няма право да напуска "дома", ами е вярно обратното. "Задържането" в този "дом" в Бусманци има за цел единствено депортацията. Докато няма окончателно - и то негативно - решение, съществува забрана Аревик да бъде депортирана. Следователно - няма никакво правно основание тя да бъде държана в дома и незабавно трябва да бъде пусната оттам. А ако Аревик получи положително решение от Административния съд, ще има пълно право да заживее в България, разбира се.


П.п. Нямам сили и време да коментирам целия шум около историята на Аревик и Давид от последните три дни. Трябва да се подготвям за предаването утре, да чета юридическа документация. Ще го коментирам активността, когато смогна.

П.п. 2. Бррр, никога не съм била в телевизионно студио, дано не заеквам и не ъкам прекалено. Пък и ще ме гримират. Не съм се гримирала повече от 10 години. Стискайте палци :-).


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Да пишем писма за спасяването на Аревик!

Аревик и Давид - пет години любов по Skype

Давид и Аревик - най-сетне заедно, но не за дълго...

Благодаря на Давид за предоставянето на няколко снимки на Аревик и него. От всички избрах да постна тези две, защото първата по много чаровен начин разкрива тяхната скайп любов, а на втората са щастливи и свободни заедно.

Благодаря и на Мишел, Ани, Жюстин, Енея, Меми и Зелен Кроки за това, че подхванаха темата! Публикувам записа на частта от "Хоризонт по обед" на 15 април, която се отнася до случая на Аверик и Давид:

От записа може да видите колко различно от здравия човешки смисъл може да бъде понякога бюрократичнотото мислене - например, от медицинско свидетелство, в което става дума за наличието на плод в матка, длъжностно лице не може да си направи извода, че притежателката на матката е бременна. Друго длъжностно лице пък смята, че Аревик нарочно ще да е забременяла, за да възпрепятства системата.

Различни хора ме питаха - какво конкретно би могло да се направи, за да спасим Аревик. Вярвам, че ако гражданското общество се организира, ще имаме успех. Междувременно научих, че преди две години бежанецът Саид Кадзоев е бил спасен от депортиране в резултат на стотиците писма, изпратени до различни институции. На Аревик е наложена заповед за депортиране от Областна дирекция на РДВР - Монтана. Затова написах и преди малко изпратих, използвайки тази форма, писмо до директора на тази дирекция, като преди това се постарах да разбера юридическите измерения на казуса. Озаглавих го: "Моля, освободете Аревик Шмавонян!" Ето го текстът на писмото:

До
Комисар Валери Димитров
Директор на ОД на РДВР - Монтана

Уважаеми комисар Димитров,

В резултат на разпореждане на РДВР - Монтана, вече повече от месец арменската гражданка Аревик Шмавонян пребивава в СДВНЧ - Бусманци. Известно Ви е, че понастоящем Аревик е в третия месец на бременността си и в много тежко здравословно състояние, не е в състояние нито да се храни, нито да спи, непрекъснато има гадене и повръщане, откарвана е два пъти в болница в безсъзнание. Въпреки състоянието си, тя продължава да бъде затворена в "дома" в Бусманци в стая с още десетина жени, без адекватна медицинска, а и всякаква, грижа.

Комисар Димитров, не бих искала да се съмнявам във Вашата добросъвестност. Вероятно сте решили, че по този начин се придържате към закона. Но придържането само към едни точки от закона и пренебрегването на други не означава спазване на закона. Знаете освен това, комисар Димитров, че международното законодателство е с приоритет пред българското.

Според Директива 2008/115/ЕО, принудителното задържане е крайна мярка, която се прилага, когато са изчерпани по-леките мерки, например подписка. Аревик не е извършила престъпление, не е заплаха за националната сигурност, не се е опитала да се укрие. Нещо повече - семейството на нейния приятел и е осигурило издръжка и адрес на пребиваване, а бащата на приятеля ѝ е подписал нотариална декларация, че е неин гарант. Кое, тогава, налага задържането ѝ? И то по време, когато тя е била с разрешение за две седмици да се движи свободно в страната от Агенцията за бежанците?

Това не е всичко - според решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург от 30.11.2009г. по дело С-357/09 PPU (случаят "Саид Кадзоев"), принудителното настаняване на чужденци може да бъде единствено с цел депортиране. Аревик обаче не може да бъде депортирана, по няколко причини:

- чл.67, ал.1 от Закона за убежището и бежанците ясно показва, че до влизането в сила на съдебно решение процедурата по депортиране не може да се приложи
- Чл. 3 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по коята България е страна, гласи: "Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание." Да се държи затворена и без достъп до медицинска помощ една бременна жена в тежко здравословно състояние определено е нечовешко отношение, а също и наказание. Освен това е и унизително.
- депортирането на Аревик в този момент също би бил нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ - би било изтезание, ако тя бъде принудена да пътува в това тежко състояние
- чл. 8 от ЕКПЧ и чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България защитават правото на неприкосновеност на личния и семейния живот. Технически Аревик не може да сключи брак с бащата на детето си, тъй като той е без документи за самоличност, но принудителното й отделяне от него грубо би нарушило правото й на личен живот. А и семеен живот, тъй като тя има връзка с Давид Арутюнян, бащата на детето, от пет години, и откакто е в България, е живяла с него на семейни начала. В перспектива биха се нарушили и правата на детето, понеже принудително ще бъде разделено от баща му.

Поради гореизложените причини Ви призовавам приложите закона, като незабавно издадете заповед за отлагане на депортирането и за освобождаване на Аревик Шмавонян от СДВНЧ - Бусманци.

Комисар Димитров, от интернет страницата на РДВР - Монтана научих, че сте баща на две деца. Моля Ви, не рискувайте други два човешки живота - на Аревик Шмавонян и на нероденото й дете.

С уважение,
Светла Енчева

Ако и вие намирате идеята за изпращане на писма за добра, чувствайте се свободни да копирате този текст и да го подпишете с вашето име, или да го модифицирате според собствения си вкус. С общи усилия бяха установени три начина да се изпрати писмото - чрез тази форма и на адреси rdvrmon@net-surf.net и police@net-surf.net. За по-сигурно използвах и трите. РДВР - Монтана са оставили и адрес (ако предпочитате да пратите на хартия) и телефон (ако искате лично да ги попитате защо държат Аревик в Бусманци):

ОД"Полиция"- Монтана
пощ.код 3400
гр.Монтана
бул."Александър Стамболийски"№2
 
тел.: 096/ 396 396

Това е първата стъпка. Ако нямаме успех, предлагам после да пишем и до други институции. 

UPDATE: Току-що ми се обадиха да ми кажат, че е за предпочитане да се пращат хартиени писма, защото институциите са длъжни да ги заведат с входящ номер и да им отговорят. Затова ще пусна писмото си с обратна разписка и ще помоля и вас за същото.

Update 2: Благодаря на съвсем непознатата Росица, която създаде група за спасяването на Аревик във Facebook. Признавам, бях скептично настроена, но интересът към групата се оказва огромен.


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Ако Аревик беше планина или куче

Повече за случая, който ви разказвам, можете да чуете четвъртък, 15 април, в предаването "Хоризонт до обед" от 10 часа. Ще участва Валерия Иларева, която ще съобщи подробности. Вече знаете - предаването може да се слуша и онлайн.

Ако Аревик беше планина или куче, хиляди граждани щяха да излязат в нейна защита. Щяха да организират протести пред парламента, подписки в интернет, каузи във Facebook. Ако Аревик беше планина или куче, щяха да я дават по телевизията, зрителите щяха да подсмърчат и в резулат гражданското общество щеше да извоюва спасяването на Аревик.

Аревик обаче има лошият късмет да не е нито планина, нито кученце. Аревик е момиче от Армения - младо, влюбено в арменското момче Давид от българския град Монтана, бременно и в много тежко здравословно състояние. И затворено в концлагера в Бусманци.

Аревик и Давид се запознали по интернет и от чат на чат - влюбили се. И така - четири-пет години. Давид обаче е един от многото нелегални чужденци в България. Дошъл със семейството си преди много години, отраснал в България, чувства се българин. Ама куцуз - цялото му семейство получило статут на постоянно пребиваване освен него, защото е мъж и трябвало да отбие военния си дълг от три години в Армения, която практически не познава. Давид, както много арменски младежи в България със същия проблем, естествено, не ще. Поради тази причина Българската държава масово ги обрича на нелегалност. Въпреки че едва ли се сещате за някого, изпратен в България от САЩ, Германия или където и да е, за да отбие дълга си към родината (по времето, когато казармата у нас беше задължителна), или оставен в негелалност в тези страни, защото не е поискал да бъде войник в България. Ако все пак Давид замине за Армения, го чака десетгодишна забрана за връщане в България - страната, в която иска да живее.

Както и да е, понеже Давид не може да отиде в Армения при Аревик, Аревик идва в България при Давид с едномесечна виза. Абсурдният момент е, че на практика тя няма право да остане за постоянно в България, защото не може да се омъжи за Давид, понеже той няма лични документи. И след като месецът на щастие изтича, започват мъките - Аревик търси легални начини да остане в България, но получава отказ. След известни перипетии получава разрешение да остане за 14 дни, но на деветия ден... е затворена в концлагера за чужденци в Бусманци - сякаш е терорист, заплаха за националната сигурност.

В Бусманци Аревик разбира, че е бременна. Първоначално се опитва да бъде позитивна, но бременността й се оказва тежка. Предполагам, че причина за това е и стресът - да се окаже в затвор, с неясно бъдеще, разделена от Давид, с много непознати жени в една стая, строг режим, да не изключваме и храната... Каквито и да са причините за състоянието на Аревик, то е факт - тя не може да се храни и повръща непрекъснато. Водят я в болница единствено тогава, когато припада, аз поне знам за два-три пъти. Като я посвестят, я връщат обратно в Бусманци, защото не е здравно осигурена, а пък съдът в Монтана смята, че след като има заповед, че тя не може да остане в страната, трябва да я държат в Бусманци. Не я връщат обаче и в Армения.

След филма на Иван Кулеков за Бусманци и особено след гладната стачка в "дома" (реакция на арестуването на шефовете на дирекция "Миграция" и Агенцията за бежанците), доста жени с деца бяха освободени оттам. Това е положителна стъпка, но защо държат затворено едно бременно момиче, което не е извършило престъпление и чиято единствена вина е, че иска да бъде с човека, когото обича?

Лесно е да защитаваме горите и планините (освен когато  си хвърляме боклуцитев тях и искаме да ги застрояваме) - те просто са си там и не ни пречат. Лесно е да защитаваме и животните - макар че имат емоции, те нямат ценности и интереси.

Най-трудно е да защитаваме чуждите хора... защото не искаме да приемем, че са толкова хора, колкото и ние.


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Демографска криза в БАН

Очите ли ме лъжат, или Центърът за изследване на населението при БАН (бившият Институт по демография) наистина е пуснал обява за три хабилитирани лица в jobs.bg?

Един почти-институт трябва много да го е закъсал, за да издирва старши научни посредством сайтове за обяви за работа. И то - в тези смутни времена на реформи, когато феодалите (не казвам "старци", защото феодалното е въпрос на манталитет и структура, а не на възраст") провеждат най-малоумната възможна "реформа" с цел бетониране на статуквото си, когато се планират съкращения, когато не е ясно въпросният Център, в какво, джанъм, ще е трансформира.

Та ако сте доцент по социология, статистика или демография и сте в такъв биографичен период, че сте готов да постъпите на работа дори със скромна заплата и на място с неясно бъдеще, тези обяви са за Вас.

п.п. Сред работещите в Центъра за изследване на населението има учени, които уважавам. С настоящия пост не искам по никакъв начин да омаловажа тяхната работа.


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Абел Тифож по пътя към Катин

Имам чувството, че случилото се в Катин е сред тези събития, след които животът ни вече няма да е същият.

Иво Инджев напълно основателно предупреждава: 

"При такава трагедия, заредена при това с взривоопасна за чувствата на поляците символика, всякакви спекулации без доказателства за друго, освен за нещастен случай, са изключени."

Ако случилото се е зловеща случайност, то тя е като извадена от роман на Мишел Турние.

Моите съболезнования за полския народ.


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Минимализъм по Великден и линкове (вместо яйца)

Няколко неща из блоговете, които ме впечатлиха и ме наведоха на размисъл по Великден:

"Метаморфози" на Надежда Московска. С Надето се запознахме първо офлайн, а веднъж имахме изключително приятен разговор в едно задимено място. Човек, с когото можеш да говориш за много неща и който, освен ум и ерудиция, има и сетива. Чак напоследък открих, че пише. Харесва ми да се мотая из блога й и да изравям разни съкровища.

"възкръсването на христос/смъртта на Тибалт":  Стефан припомня Георги Рупчев. Винаги е време за Георги Рупчев.

Доктор Колевски разсъждава за великденските страсти на чалга поколението. Хареса ми не заради моралния патос, а заради есеистичния дух. Установявам, че понякога чета блога му с интерес.

"Как се купува журналист - към коментара за Валерия Велева"  . По повод аферата Доган/Велева Иван Бакалов препечатва в e-vestnik своя статия, публикувана в "Новинар" преди почти 6 години. Реакциите на голямата част от журналистическата "гилдия" по отношение на писмото на Доган за Мадам В. поразително ми напомят щраусово-самозащитните реакции и на други гилдии:

- Академичната "общност", която с усърден план почерня живота не на корумпираните и злоупотребяващите с власт, пари и статус, а на тези, които се осмеляват да говорят за това. Която развява знамето на борбата срещу корупцията само когато иска да се разправи с някой неудобен, когото е защитавала, докато е имала полза от него. Карикатурната комисия по етика в Югозападен университет - Благоевград, която е създадена с цел да смазва и малкото несъгласни преподаватели в университета според ръководния принцип "преклонена главица сабя не я сече".
- Ръководството на БАН, което имитира "реформа", за да бетонира статуквото си и да разкара неудобните и обвинява всеки, който нададе глас, че "руши авторитета" на БАН
- лекарите, които реагират на всяко твърдение за корупция в здравеопазването с вой, че се поругава достойната лекарска професия
- магистратите, които правят същото
- и така натакък...

При такава "гилдийна етика", личности като Иван Бакалов и Иво Инджев се опитват да оцелеят на малките си независими островчета, уволненият за трети път от ЮЗУ Петър Дошков си живее в село Калояново и продължава да се надява, че в България ще се намери съд, който поне да се съгласи да постави на разглеждане въпроса дали ректорът на ЮЗУ е нелегитимен... много други или изпадат от "гилдиите" си, или накрая се пречупват.

Иво Инджев за показните арести на Николай Цонев и Борислав Гуцанов. Да си невинен до доказване на противното е важно човешко право и не зависи от политическата ни принадлежност, нито от тази на обвинените. Демонстрирането на (излишна) сила, унижаването на тези, които до вчера са разполагали с власт и показното поведение в стил посредствен полицейски сериал са радост за масите. Притеснително е обаче, че правителството на ГЕРБ легитимира полицейското насилие, за което много важен знак беше и оправданието на полицаите, убили Чората. Притеснително е поне поради две причини. Първата е, че ако допускаме и, нещо повече, насърчаваме полицейския произвол, той много бързо ще се разпростре и ще се насочи и към журналисти, фотографи, обикновени граждани... (Не че това не се случва и сега, но все пак случването още не се е легитимирало като нещо напълно правилно и редно.) Втората е, че цялото това показване на муксули не на последно място замества липсващите неотложни реформи. И колкото повече лъсва липсата, толкова по-интензивна ще трябва да става мускулната показност, за да прикрие реалната управленска немощ.



Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Предпразнични импресии

Един човек вчера не ми пожела "Весели празници" на изпроводяк. Стана ми много мило и все пак му пожелах "весели празници", защото преди това  същия ден ми се беше наложило да го кажа много пъти. Какъв съм конформист. Или беше от инерцията?

Британски учени доказаха, че Христос се е жертвал на кръста в името на великденските зайци. И най-вече на шоколадовите от тях.

След малко излизам по магазините да търся боядисани яйца - хем роднините да са доволни, хем да си спестя принудителния творчески напън.


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог