Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

25.05.2009 г.

Координатната система на Югозападен университет

(ако искате да видите с очите си прецедента "дисциплинарно наказание за отсъствие от всичко на всичко едно заседание, кликнете на снимката)

Координатната система – такава, каквато сме я учили по математика – е въведена от Рене Декарт. Декарт е смятал, че с “ясно и отчетливо” възприятие плюс последователно мислене като в математиката можем да имаме правилно познание. В този смисъл, координатната система е не просто математически инструмент, тя въплъщава представата, че субектът на познание може да локализира всеки обект с абсолютна точност, ако следва определени “правила за ръководство на ума”.

Концепцията за същността на познанието коренно се променя през 20-ти век – и в математиката, и в природните науки, и в хуманитарните. Оказва се, че познанието всъщност е относително, защото зависи не само от обекта, а и от самия познаващ субект. Можем да имаме, образно казано, различни “координатни системи”. Дори съобразяването с единни системи на формални правила невинаги помага, да не говорим пък в страна като България. Това е особено видно в съдебната система – например, за едно и също провинение се дават съвсем различни присъди, в зависимост от това кой съди и кой е съденият.

Координатната система на Югозападен университет въплъщава духа на Теорията на относителността на Айнщайн в не по-малка степен, отколкото българската съдебна система. Ако правите големи нарушения – фалшифицирате официални документи, записвате незаконно студенти, давате им дипломи със съмнителна валидност, докарате глоба за университета от 400 000 лева, заплашвате подчинените си с шамари, не им давате възможност да изпълняват служебните си задължения и т.н. е възможно не само да не ви накажат, а напротив – да ви наградят, както беше забелязал Стефан Дечев. Ако просто се снишавате и се ориентирате накъде духа вятърът, всичко ви е позволено – да не си взимате часовете, да не попълвате в продължение на цяла учебна година т.нар. материална книга, да отменяте учебни занятия на цяла катедра, без да ви интересува какъв е установеният за това ред, да взимате решения на катедрен съвет и после да си ги отменяте, без да предупреждавате лицата, които биват засегнати от отмяната и т.н. и т.н. Ако обаче имате собствена позиция и – още по-опасно – имате неблагоразумието да я защитавате публично, тежко ви и горко – попадате в координатната система на белязаните и ха ви падне косъм от главата, ха ви я отрежат.

Уволниха Петър Дошков. Този път – изглежда наистина. За цялата сага с часовете му той писа в блога си три поста (1, 2, 3) преди няколко дни. Надявам се той самият да огласи повече подробности по въпроса скоро. Излишно е да казвам, че не е уволнен, защото “не си взимал часовете” (каквито и да са официалните мотиви), а защото... е Петър Дошков. В “координатната система на ЮЗУ” всички нередности, извършени по отношение на Дошков, не съществуват, важен е само резултатът - “не си взима часовете”.

Аз пък съм горд притежател на дисциплинарното наказание “забележка” (предистория). (За незапознатите – наказанието “забележка” има продължителност една година и ако през това време продължа да “не слушкам”, следващите стъпки се наричат “предупреждение” и “уволнение”.) Не ми е известен за друг случай в ЮЗУ някой да е бил наказван дисциплинарно единствено на основание, че е отсъствал от едно катедрено заседание през живота си без извинителна причина. На всичко отгоре съм наказана по грешен член. Както писах в блога си и преди, чл.49, ал.4, т.2 не съдържа нищо по въпроса за задължителността на катедрените заседания. Това само по себе си е достатъчно основание за оборване на наказанието в съда, но далеч по-важна от техническото недоглеждане е несъразмерността на наказанието. За сравнение, правилният член (48, ал.2, т.2) гласи:

“/2/ Всеки член на академичния състав е длъжен:
1. (...)
2. (Нова-2005 г.) да участва в заседанията на катедрения съвет и в заседанията на органите за управление, в които е избран.”

Академичният съвет също е орган на управление. Знаете ли колко са отсъстващите от последния АС, проведен на 15 април? Ами... 10. Мога да ги кажа и поименно, но не виждам смисъл. От тях за един знам, че е в отпуска, някой може и да е бил болен или в командировка, а останалите защо нямат дисциплинарно наказание :-)? Очевидно според “координатната система на ЮЗУ” тяхното не е нарушение, а моето е. И това ако не са двойни стандарти!

Кое, според вас, е по-голямо нарушение – да отсъстваш от едно заседание или да отнемеш възможността на някого да упражнява задълженията си по трудов договор? Годишната натовареност на преподавателите се гласува на катедрено заседание и се утвърждава от Факултетния съвет. При наличие на достатъчен обем от часове в съответната катедра и при удловие, че даден преподавател има пълно право да върши работата си, на която е назначен с конкурс и аз която му се плаща, няма никакви основания на този преподавател да не му се възлагат часове.

Въпреки това, миналия петък ръководителят на катедра “Социология” и председател на университетската комисия по етика доц. Мария Серафимова заяви в присъствието на декана, тримата заместник декани и моя милост, че катедрата просто няма да ми възложи часове за догодина и толкоз, и жертвоготовно предложи да я накажат, ако това е нарушение (познайте дали ще я накажат; вече го има прецедентът с Дошков във Филологическия факултет и е ясно, че произволът към преподавателите в немилост остава ненаказан на ниво университет). Заместник-деканът по научноизследователската дейност доц. Жеко Кьосев (също член на катедрата) пък каза, че в “името на студентите” по социология (на мен ми се чу, че думите му бяха “от името на студентите”, но в това няма много логика, понеже не ги е питал, че да говори от тяхно име... може да не съм чула добре) той няма да допусне аз да им преподавам. Нека съм си търсела часове в други факултети (а че това не е моя работа и нямам право да си уреждам часове на своя глава, кой го е грижа). Призна се, че няма забележки към академичната ми компетентност, резулатите за мен от проучванията на студентските мнения са добри, ама как да ме допуснат да преподавам на студенти по социология, след като съм писала в блога си отворено писмо към тях?

Блогът ми е личен, в него заявявам гражданските си позиции. Никой не е длъжен да го чете, включително и студентите по социология в ЮЗУ. Но те имат право да го четат, ако искат, все едно дали им преподавам, или не. Нещо повече – на блога ми могат да попаднат и онези студенти, на които никога не съм преподавала. Със студентите ми също така имаме право да си приказваме и по имейл, скайп, фейсбук и т.н. и с доста от тях използваме някои от тези форми на общуване редовно. Катедрата няма власт над това, то е отвъд образователния процес. Ала това да влизат делегация от няколко преподаватели от курс в курс – и то в час (!) - за да обясняват на студентите какви лоши работи съм писала в блога си и как “незаменими хора няма” (по адрес на Боряна Димитрова и мен), според моята “координатна система” е злоупотреба със служебно положение. Според “координатната система на ЮЗУ” явно не е.

Според моята “координатна система” е злоупотреба със служебно положение и ако началник заплаши подчинен с шамари. Според “координатната система на ЮЗУ” фактът на заплашването сам по себе си трябва да е доказателство колко лош човек е заплашваният, която обяснява защо заплашващият сам си качва записа в интернет и показва разпечатка от него на декана като доказателство колко съм лоша.

Според моята “координатна система” гледните точки са въпрос на интерпретация, но има факти, за които емпирично може да се провери дали са верни, или не са верни. Ако съм казала нещо, което не е вярно, съм готова да го призная и да се извиня.

Оказва се например, че в интервюто си с “Дойче Веле” съм допуснала една грешка, защото се бях доверила на недостатъчно потвърдена информация. На срещата с декана и зам.-деканите Мария Серафимова каза, че не е вярно, че комисията по етика се е самосезирала за Петър Дошков. За тази ми “непростима клевета” тя дори обмисляла да ме съди и била говорила с адвокат, ама вероятно щяла да ме пощади. Проверих протокола от Академичния съвет и се оказа, че в този случай Серафимова е права – Министерството на любовта (пардон – комисията по етика) е реагирала след получен сигнал от Филологическия факултет. Извинявам се за грешката, извиних се и на Тони Ненкова, че неволно съм я подвела (макар да смятам, че вместо да приказва с адвокати, председателката на комисията можеше първо да направи опровержение в радиото, както се прави в подобни случаи, но изборът си е неин).

В същото време, на срещата в деканата Серафимова се оплака какъв тормоз било над нея как миналата година била записвана на три катедрени заседания с “емпетройка”. Опитах се да уточня, че не ние с Боряна сме записвали заседанията диктофон, а самата тя, но кой да ме чуе. Интересно, ако аз разполагах със записите от заседанията, как така доц. Вл. Дулов качи прословутите шамари в блога си и как така Серафимова собственоръчно свали на 40 и няколко страници (които с удоволствие бих публикувала в интернет, ако ги имах) записа от едно от заседанията? Също така се чудя, защо все онази реплика за шамарите се прилага като доказателство за моето възмутително поведение, защо от записите на цели три заседания не се извади нито една моя дума, която да доказва колко съм лоша? Но според “координатната система” на ЮЗУ разумното обяснение на фактите няма никакво значение. Да взема пък следващия път наистина да си нося диктофон на заседанието!

Най-забавното, което съм забелязвала в начина, по който “координатната система на ЮЗУ” ме третира, е че в качеството си на обект-вредител, подлежащ на наблюдение и наказание, бивам локализирана много лесно. Дори самият ректор разполага – незнайно за мен как – с личния ми мобилен телефон и ми звъни, когато реши (по неизвестни за мен причини той решава да ми звъни все май месец, втора година поред). Писма със заплахи за наказания се изпращат на домашния ми адрес. Ако става въпрос обаче за нещо положително – координатите ми просто изчезват от координатната система. Конференция за Дюркейм? С Боряна бяхме изключени от нея, нищо, че и двете сме преподавали Дюркейм, а тя го е и превеждала. Някой ме търси, защото иска да ми предложи да участвам в международна конференция? Хоп – изведнъж координатите ми изчезват и се казва “нямаме й координатите”, не знаем трите й имена, нито имейл, нито мобилен... Някой друг ме търси, защото е решил, че имам право гледната ми точка да бъде изслушана? Същата работа - “нямаме й координатите”.

Затова, с риск да внеса леко объркване в координатната система на ЮЗУ, нека уточня за тези, които ме търсят. Трите ми имена и имейл адрес са налични от доста години в базата данни за преподавателите в сайта на ЮЗУ. С имейл адреса ми разполага и катедра "Социология" (получаваме дневния ред на катедрените заседания по електронна поща). В блога ми е публикуван и друг имейл адрес за контакт. Личния си телефон и домашен адрес публично не давам, ако ви трябват спешно, питайте ректора на ЮЗУ. Ако искате да ми кажете нещо лично, но споменатите форми на контакт не ви удовлетворяват, можете да използвате и формата на коментарите в този блог. Може и анонимно, може и през прокси ;-). Не обещавам, че ще го публикувам, но със сигурност ще го прочета.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

33 коментара :

  1. Главен асистент - философ, социология, правно-исторически факултет, ЮЗУ ...

    Не може да му хване спатийте човек на това ЮЗУ :D :D :D

    ОтговорИзтриване
  2. подобни преживявания на момента са доста дразнещи и ангажиращи, а след време звучат като виц. това - от собствен опит.

    имам в "архива" си една заповед за наказание със забележка за провинение след датата на заповедта :-)))

    е, иначе имам и медал за принос.

    така че - успех!

    ОтговорИзтриване
  3. Най-официално предлагам побратимяване между катедра "Социология" в ПИФ и катедра "Животновъдни науки" във ФВМ! (Поради очевидната общност на координатните им системи и с цел все по-нататъшно усъвършенстване на академичната автономия и системите за оценка на качеството в двете мастити структури.) Измислих и девиз: "Две катедри - една цел!".
    Безочие, наглост, двоен стандарт... И гръмките слова на току-що отминалия празник...
    Отврат!

    ОтговорИзтриване
  4. Беше нормална специалност с точни преподаватели, пък какво взе да се случва-доста неочаквано.

    Жоро

    ОтговорИзтриване
  5. Балтазаре, хмда, сложно е със спатиите...

    Aria, на мен още от сега ми звучи като виц :-). А медалът за принос за какво е, за забележката за провинение в бъдеще време ли?

    Андрей, аз съм "за" побратимяването! И "за" девиза!

    ОтговорИзтриване
  6. "Жоро, ми какво да ти кажа..."

    Е то не е и за говорене.

    Жоро

    ОтговорИзтриване
  7. Dr, в известен смисъл нещата през ХV-ти век са били по-добри - имало е ясни правила - и ти им се подчиняваш.
    По какви правила функционира родната наукообразна машина - честна дума, на мен ми е много трудно да се ориентирам.
    Примерче, за да стане ясно за какво става дума - на колеги, които ЗНАЧИТЕЛНО ми отстъпват по прословутите "наукометрични" показатели, им обявяват конкурси за доцент; на мен - не. Значи - има някакви ДРУГИ правила и някакви ДРУГИ критерии, извън разписаните в нормативната уредба; ако знаех какви са ИСТИНСКИТЕ правила, по които бих могъл да направя така, че да се хабилитирам - маже би бих им се подчинил. Но - как да разбера какви са тези истински правила?
    Или друг пример - катедрата ми не отговаря на изискването на чл.26д, ал.1 от ЗВО да "включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище" - и - никакви последствия! - значи - има някакви други, истински правила, на които се подчинява функционирането на висшите училища, различни от ЗВО - ама - откъде да разбера какви са те?!?
    А през ХV-ти век какви са били истинските правила е било добре известно на всеки - и за тези, които са желаели да се съобразяват с тях - не е било проблем да се съобразяват.

    ОтговорИзтриване
  8. Аз на тебе ти казах, че СДС-то наникъде не води, ама ти не! Всички в СДС-то сте бивши червени буржоа, но неблагодарни на светлата тоталитарна власт. Нека те наказват.

    ОтговорИзтриване
  9. Реших да пусна този анонимен коментар, за да се види що за хора има на този свят.

    ОтговорИзтриване
  10. И сега на къде с тази лоша трудова харектеристика? Как ги мислиш ти нещата, а? Кой ще те вземе дисщиплинарно наказана? На какво прилича това? Как изобщо може човек да си позволява такива безобразия? Аз съм много възмутен.

    ОтговорИзтриване
  11. Ой, ой, ой, леле, че ме е срам. Ами ако го впишат и в трудовата ми книжка? Кой ще ме вземе на работа? Направо очи нямам да си покажа носа вън от къщи!

    ОтговорИзтриване
  12. Да, как ще се покажа сега пред хората такваз, дисциплинарно наказана?

    ОтговорИзтриване
  13. непослушно момиче! няма да ти се купят бонбонки! и панделки.

    ОтговорИзтриване
  14. Тоталитарен механизъм в действие. Да се снемат титлите на лицата, които си позволяват да вършат такива нарушения спрямо вас. Това не са учени

    ОтговорИзтриване
  15. Лъчезар, а кой да ги отнеме, тези титли? Може би министърът на образованието, чието най-голямо геройство беше учтиво да помоли един нелегитимен декан да си ходи?

    ОтговорИзтриване
  16. Проблемът е много по-тежък, той е навсякъде в държавата! Казва се гьонсуратлък! Това значи - мен не ме интересува твоя проблем, ние сме на власт и ние казваме какво да се прави!!! ПОгледнете какво правят помиярите, които са на власт! За нищо не им пука! Така е и в ЮЗУ! Въпросът е, има ли съпротивителни сили? Не знам!? Просто простаците ни смазаха! Как може да не си решил нито един методически (а даже и нито един научен) проблем и да станеш ПРОФЕСОР по МЕТОДИКА??! Дори наглостта да кандидатстваш за член на президиума на ВАК! Та тогава става обидно такъв ВАК да присвои каквато и да е степен или звание на който и да е почтен учен в България! Единственият начин е да се организираме! Сами ще ни смачкат!! Какво от това, че Дошков, Дечев, Енчева, Потеров, Дянкова, Димитров са преследвани! Те са сами и ще бъдат "отстреляни"!
    Истината е че те са най-достойни, но... Тяхната вина е че досега не предприемат нищо за да организират съпротива на простащината! Обявете митинг! След вас ще убият и нас, ако не се организираме!

    P.S. (За Светла), не си мисли, че тази Дуче-заповед е последна. Справка Г. Дянкова!

    ОтговорИзтриване
  17. Понеже Вие предложихте идеята за митинг, предлагам Вие да го организирате, а аз с удоволствие ще дойда. Сигурно се познаваме, може и приятели да сме, ама да седите в анонимност и да ме убеждавате да организирам митинг ми изглежда малко... ;-). Не че нямате право на анонимност, сакън.

    ОтговорИзтриване
  18. То на тоя хал, с тази характеристика и митинги ако почне да организира .... Те това ще се казва нахалство.

    ОтговорИзтриване
  19. Отделен въпрос колцина колеги биха дошли на такъв митинг... ако призовават анонимно, може би и ще присъстват, ама невидимо ;-)!

    ОтговорИзтриване
  20. "Дори съобразяването с единни системи на формални правила невинаги помага, да не говорим пък в страна като България. Това е особено видно в съдебната система – например, за едно и също провинение се дават съвсем различни присъди, в зависимост от това кой съди и кой е съденият."

    "Координатната система на Югозападен университет въплъщава духа на Теорията на относителността на Айнщайн в не по-малка степен, отколкото българската съдебна система. Ако правите големи нарушения – фалшифицирате официални документи, записвате незаконно студенти, давате им дипломи със съмнителна валидност, докарате глоба за университета от 400 000 лева, заплашвате подчинените си с шамари, не им давате възможност да изпълняват служебните си задължения и т.н. е възможно не само да не ви накажат, а напротив – да ви наградят"

    "От тях за един знам, че е в отпуска, някой може и да е бил болен или в командировка, а останалите защо нямат дисциплинарно наказание :-)?"



    При дисциплинарната онговорност, за разлика от наказателната, важи принципът на опортюнитета, а не на легалитета - дисциплинарно наказнащият и преследващият орган налага наказание и преследва дисциплинарно само на тези от служителите си, нарушили трудовата дисциплина, според както му е угодно - може да преследва всички за и най-малкото нарушение, може въобще да се дезинтересира и да остави вксички служители да се разхаитват или да преследва избирателно.
    Тежестта на наказанието също е въпрос на негова дискреция, с изключение на случаите на налагане на най-тежкото наказание, където съдът би могъл да се намеси.
    Колкото до това, че никъде не пишело, че присъствието на катедрено засед. било задължително, мисля, че този кабакчиевски довод вече съм го оборвал-:)

    ОтговорИзтриване
  21. Хмда, избирателното отношение при наказанията си е въпрос на личните симпатии и антипатии на наказващите и предлагащите за наказание, в случая - на ректора и на ръководителя на катедрата.

    Ама да ме накажат по грешен член - това свидетелства за съзнанието за пълна безнаказаност на наказващия :-).

    ОтговорИзтриване
  22. И не само - свидетелства и за пълна неприязън кам самото понятие за законност.
    Цитатче от последния ни Катедрен съвет (на 27.05) - Деканът (към моя милост, крещейки): "Ей, ти, стига си ни цитирал разни текстове!"
    Ставаше въпрос за моя пореден безуспешен опит да покрепя тезата си със съответни текстове от нормативни документи - всеки такъв опит се посреща на нож.
    Също като в "Pirates of the Caribbean: The Curse of the Black Pearl", когато Елизабет/Кийра се позоваваше на Закона на Морган и Бартоломей - първия път пиратите се стъписаха, друг път невидели и нечули такова чудо, но втория път като се опита - вече й скръцнаха със зъби и поставиха на място тези, които уважават законността.
    ААААРРРРРРР!!!!

    ОтговорИзтриване
  23. Може би ще се опитат да изкарат, че си полудял и се смяташ за "текстовете", които цитираш, както мене ме изкарваха, че се смятам за Кант, след като го цитирам :-).

    Ама не им цитирай, бе, Андрей, хората си имат "установена практика", тя е по-важна от некви там нормативни документи! И от Кант ;-).

    ОтговорИзтриване
  24. В държава, в която ордените се раздават на хора като Васил Мръчков и Неговото Величество, истинският орден са наказанията.

    ОтговорИзтриване
  25. Светла, този консенсус сред научните среди, че "установената практика" (или както аз й викам - "традиционното право") стои над "формалното право" е нещо, което винаги ме е удивлявало. Тук мога да цитирам много случки, на които съм бил свидетел, в това число и изключително комични. Спорим, примерно за нещо, аз вадя закона, показвам съответния текст, а опонентът ми казва тържествуващо: "Е да де, ама преди не беше така!" - и за него е очевидно, че щом нещо Е БИЛО - значи и сега трябва да е така - а какво пише в Закона не е толкова важно - важно е какво е било.
    Не искам да оставям впечатление, че съм някакъв схоласт и смятам, че наистина има ситуации, когато следва да се действа по целесъобразност, а не по законосъобразност. Но в случая става дума за друго. Значи - след малко повече от два месеца аз ще стана на 43. И, когато се позовавам на някакви законови норми, тези хора си позволяват да потупват по рамото един 43-годишен мъж и да ми обясняват, че съм "още много млад, за да имам мнение по тези въпроси" (това също е цитат от последния ни Катедрен съвет), че след като нямам техния опит, трябва да слушам те какво ми казват, а не да им соча в кой закон или наредба какво пише (това също е от последния ни Катедрен съвет), да не говорим, че най-честото обръщение на Декана към мен е "Абе, момче, ...". Не че се засягам - аз съм си момче, понеже претендирам, че не отстъпвам на младите по нито един от атрибутите на младостта - но не може да не ме впечатлява това, че на един 43-годишен мъж се гледа като на прекалено млад, за да е усвоил вече тяхното "традиционно право".

    ОтговорИзтриване
  26. Това за установената практика беше скрит цитат от едно уж служебно писмо, дето не е много за показване, но иначе си е баш традиционно право или, както аз обичам да го наричам, феодализъм.

    Иначе забележките на тема възраст, особено когато се казват от висшестоящ, са ми много смешни. "По-възрастна съм от теб и не ми дръж такъв тон" - и то казано не към мен, а към колега, която прехвърлила 45... Не че и на мен все не ми натякват прословутата ми "младост", но като се опре до недописаната ми дисертация, изведнъж се оказвам почти в третата възраст...

    ОтговорИзтриване
  27. Присъствието на катедрен съвет е задължително във всички катедри на всички университети. Отсъствието е възможно само с уважителна причина. Ако госпожата не е уведомила предварително, че ще отсъства, то е нормално да бъде наказана.

    Представете си, че във частна фирма шефа свика събрание и вие не отидете, а е през работно време. Ще бъдете наказан - нормално е.

    ОтговорИзтриване
  28. Аз предлагам тогава да се наказва дисциплинарно всеки, дето отсъства от заседание, а не за 30 години - само аз :-).

    ОтговорИзтриване