Ако работата ви е свързана с уязвими групи и се намирате в страна, която няма силно гражданско общество, което да ограничава претенциите на държавата, можете да изпаднете в много трудна ситуация:
От една страна, ако си вършите добре работата, трябва да алармирате за нередностите, които се извършват спрямо тези уязвими групи, дори извършителят да е държавата (определени нейни институции). От друга страна обаче - зависите от същите тези държавни институции, за да имате достъп до въпросните уязвими групи, както и информация за тях. Ако нямате благоволението им, може въобще да не успеете да си свършите работата.
Това е дилема на редица неправителствени организации, доброволци, изследователи, медии... А ако ви финансира същата институция, чиито недъзи откривате, ситуацията става съвсем сложна. Ала и просто да саботират работата ви е достатъчно ефективна форма на натиск. Защото от отношението им може да зависи съдбата на нечий живот. Или собственото ви професионално оцеляване. Или оцеляването на организацията ви.
Затова ние, чиято дейност е свързана с уязвими групи в България, често пъти се страхуваме и се съобразяваме. Резултатите от това в краткосрочен план може и да са полезни (да постигнем поносими условия за бежанците в даден център, да успеем да си осъществим проекта/изследването, да вземем интервю или да направим репортаж...), но като цяло водят до все по-голямо самозабравяне на институциите. Защото по отношение на тях опитите за граждански контрол стават все по-редки. Класическа форма на омагьосан кръг.
Думите са на председателя на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев, цитиран от "Дневник". Под "международните организации" той има предвид "Хюмън Райтс Уоч", които излязоха с критичен доклад по отношение на третирането на търсещите убежище в България.
Заглавието на "Дневник" дори услужливо разширява контекста: "Каналджиите стояли зад сигналите на правозащитните организации за бежанците". Има ли сигнал на правозащитна организация за бежанците, значи, да знаете, че зад това стоят каналджиите. Преизказната форма ("стояли") е гузен и неособено професионален опит да се демонстрира дистанция към позицията на Чирпанлиев.
"Хюмън Райтс Уоч" бълха ги ухапала (освен че за в бъдеще може да не получат разрешение да наблюдават ситуацията на хора, търсещи убежище, в България). Посланието е към българските организации, доброволци, активисти: "ако говорите за нередности, зад вас стоят каналджиите". Сещайте се.
Занимавам се с проблемите на бежанците, търсещите убежище и чужденците в България от 2009 г. Бих искала да знам кои точно каналджии стоят зад мен. Че да си взема дела, нали така.
Не знам кои каналджии стоят зад правозащитните организации, но смятам, че ситуацията на огъване на ръцете на неправителствения сектор и медиите и на взаимната зависимост между тях и държавата прилича на един много мръсен канал.
Направо на клоака.
От една страна, ако си вършите добре работата, трябва да алармирате за нередностите, които се извършват спрямо тези уязвими групи, дори извършителят да е държавата (определени нейни институции). От друга страна обаче - зависите от същите тези държавни институции, за да имате достъп до въпросните уязвими групи, както и информация за тях. Ако нямате благоволението им, може въобще да не успеете да си свършите работата.
Това е дилема на редица неправителствени организации, доброволци, изследователи, медии... А ако ви финансира същата институция, чиито недъзи откривате, ситуацията става съвсем сложна. Ала и просто да саботират работата ви е достатъчно ефективна форма на натиск. Защото от отношението им може да зависи съдбата на нечий живот. Или собственото ви професионално оцеляване. Или оцеляването на организацията ви.
Затова ние, чиято дейност е свързана с уязвими групи в България, често пъти се страхуваме и се съобразяваме. Резултатите от това в краткосрочен план може и да са полезни (да постигнем поносими условия за бежанците в даден център, да успеем да си осъществим проекта/изследването, да вземем интервю или да направим репортаж...), но като цяло водят до все по-голямо самозабравяне на институциите. Защото по отношение на тях опитите за граждански контрол стават все по-редки. Класическа форма на омагьосан кръг.
Имаме информация, че т.нар. каналджии, чийто бизнес с нелегални имигранти за милиони прекратихме, правят всичко възможно да въздействат на общественото мнение. Много е възможно те да са алармирали международните организации.
Думите са на председателя на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев, цитиран от "Дневник". Под "международните организации" той има предвид "Хюмън Райтс Уоч", които излязоха с критичен доклад по отношение на третирането на търсещите убежище в България.
Заглавието на "Дневник" дори услужливо разширява контекста: "Каналджиите стояли зад сигналите на правозащитните организации за бежанците". Има ли сигнал на правозащитна организация за бежанците, значи, да знаете, че зад това стоят каналджиите. Преизказната форма ("стояли") е гузен и неособено професионален опит да се демонстрира дистанция към позицията на Чирпанлиев.
"Хюмън Райтс Уоч" бълха ги ухапала (освен че за в бъдеще може да не получат разрешение да наблюдават ситуацията на хора, търсещи убежище, в България). Посланието е към българските организации, доброволци, активисти: "ако говорите за нередности, зад вас стоят каналджиите". Сещайте се.
Занимавам се с проблемите на бежанците, търсещите убежище и чужденците в България от 2009 г. Бих искала да знам кои точно каналджии стоят зад мен. Че да си взема дела, нали така.
Не знам кои каналджии стоят зад правозащитните организации, но смятам, че ситуацията на огъване на ръцете на неправителствения сектор и медиите и на взаимната зависимост между тях и държавата прилича на един много мръсен канал.
Направо на клоака.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
