Каналджиите и клоаката на взаимната зависимост

Ако работата ви е свързана с уязвими групи и се намирате в страна, която няма силно гражданско общество, което да ограничава претенциите на държавата, можете да изпаднете в много трудна ситуация:

От една страна, ако си вършите добре работата, трябва да алармирате за нередностите, които се извършват спрямо тези уязвими групи, дори извършителят да е държавата (определени нейни институции). От друга страна обаче - зависите от същите тези държавни институции, за да имате достъп до въпросните уязвими групи, както и информация за тях. Ако нямате благоволението им, може въобще да не успеете да си свършите работата.

Това е дилема на редица неправителствени организации, доброволци, изследователи, медии... А ако ви финансира същата институция, чиито недъзи откривате, ситуацията става съвсем сложна. Ала и просто да саботират работата ви е достатъчно ефективна форма на натиск. Защото от отношението им може да зависи съдбата на нечий живот. Или собственото ви професионално оцеляване. Или оцеляването на организацията ви.

Затова ние, чиято дейност е свързана с уязвими групи в България, често пъти се страхуваме и се съобразяваме. Резултатите от това в краткосрочен план може и да са полезни (да постигнем поносими условия за бежанците в даден център, да успеем да си осъществим проекта/изследването, да вземем интервю или да направим репортаж...), но като цяло водят до все по-голямо самозабравяне на институциите. Защото по отношение на тях опитите за граждански контрол стават все по-редки. Класическа форма на омагьосан кръг.

Имаме информация, че т.нар. каналджии, чийто бизнес с нелегални имигранти за милиони прекратихме, правят всичко възможно да въздействат на общественото мнение. Много е възможно те да са алармирали международните организации.

Думите са на председателя на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев, цитиран от "Дневник". Под "международните организации" той има предвид "Хюмън Райтс Уоч", които излязоха с критичен доклад по отношение на третирането на търсещите убежище в България.

Заглавието на "Дневник" дори услужливо разширява контекста: "Каналджиите стояли зад сигналите на правозащитните организации за бежанците". Има ли сигнал на правозащитна организация за бежанците, значи, да знаете, че зад това стоят каналджиите. Преизказната форма ("стояли") е гузен и неособено професионален опит да се демонстрира дистанция към позицията на Чирпанлиев.

"Хюмън Райтс Уоч" бълха ги ухапала (освен че за в бъдеще може да не получат разрешение да наблюдават ситуацията на хора, търсещи убежище, в България). Посланието е към българските организации, доброволци, активисти: "ако говорите за нередности, зад вас стоят каналджиите". Сещайте се.

Занимавам се с проблемите на бежанците, търсещите убежище и чужденците в България от 2009 г. Бих искала да знам кои точно каналджии стоят зад мен. Че да си взема дела, нали така.

Не знам кои каналджии стоят зад правозащитните организации, но смятам, че ситуацията на огъване на ръцете на неправителствения сектор и медиите и на взаимната зависимост между тях и държавата прилича на един много мръсен канал.

Направо на клоака.

Коан versus Великден

Само свободните кокошки снасят бели яйца.

(Посвещава се на едни незабравими Коани versus Коледа.)

R.I.P. Габриел Гарсия Маркес

Маркес е починал. Този път - изглежда наистина.

Но ние можем винаги да го препрочитаме. Е, поне докато нас ни има.

Затова - нека почетем Маркес днес. И в двата смисъла на думата.

Първосигнален и неквалифициран институционален расизъм

Полковник Николай Чирпанлиев, председател на Държавната агенция за бежанците, в интервю за сайта Vseki Den:

80% от бежанците от Сирия са неграмотни. Те са част от кюрдски племенни групи, които са живели в землянки при условия, по-лоши от тези на нашите ромски общности и са по-неграмотни от ромите ни. Така че задачата пред българското правителство е доста сериозна.

Проблемите идват от това, че чужденците идват от общности, които са много по-зле интелектуално от нашите роми. Иначе са послушни, изпълнителни, обаче са с нагласата, понеже са неграмотни, да не работят.

Ще чистят, ще метат. Агенцията за трудова заетост и Агенцията за социално подпомагане към трудовото министерство ще им осигурят първосигнална, неквалифицирана работа. Да носят, чистят, докато научат български език и започнат да усвояват други професии.

Без коментар.

Mtel Cloud: да рестартирам сега или да?

В качеството си на клиент на чисто нов абонаментен план, рекох да се възползвам "черешката на тортата" на плана - достъп до онлайн облак с прилично количество гигабайти и безплатен трафик към тях. Нали съм си един интернет Плюшкин - трупам на разни места из нета снимки, музика, писания и какво ли още не.

Инсталацията на "облака" на мобилния ми телефон мина без проблеми. При инсталирането на компютъра обаче бях изправена пред следната дилема - да рестартирам сега или да поискам да рестартирам сега. Рестартирах сега. Компютърът заби. Пак рестартирах. И вече си имам достъп до облака от домашния компютър.

Какво ли щеше да се случи, ако бях поискала да рестартирам сега?

Край.

Моментна онтология на успоредния плач

Докато преглеждах RSS абонаментите си във Feedly, се натъкнах на собствения си пост. Тъй като RSS четецът е спестил автоматичното разстояние между двете колони на текста, се получава забавен резултат, ако се прочете по определен начин. Затова реших да споделя.

Плачът на политическия популизъм

"Когато пътувам в страната и виждам бедните хора, аз плача. Имам богати приятели, те ме помолиха да кажа - и ние плачем, когато виждаме бедните." Николай Бареков, лидер на „България без цензура“, пред TV7.

"Плаках с хората от Долна Митрополия. Хората са жадни за надежда и ние можем да сбъднем тази надежда, а тя в голяма степен е за работа и доходи." Достена Лаверн, кандидат за евродепутат от БСП, пред БЛИЦ.