Кока-Коледа 12

Свежа глътка минимализъм по Коледа. За дванайсти път.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Как празнуват Коледа различните?

„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“. Първото изречение от романа на Лев Толстой „Ана Каренина“ става особено актуално по време на семейни празници. Те имат свойството да изострят конфликтите и да оголват проблемите – там, където ги има. Превръщат се в сцена на особено ефектни скандали. Или в най-тъжните и самотните дни. А кой е най-семейният от семейните празници? Разбира се, Коледа.

Бива ли така – точно в навечерието на най-светлия християнски и семеен празник! Това беше една от основните прояви на възмущение срещу билбордовете за правата на еднополовите двойки, на които пишеше „Няма страшно. Това е просто любов“. Защо „ни навират тези в лицето“ точно по Коледа?

Какво означава това възмущение – та гей хората нямат ли семейства, не могат ли също да празнуват? Клишето „семейни празници“ всъщност включва най-вече „правилните“, „нормалните“ семейства и изключва останалите, както и хората, които по една или друга причина нямат семейства.

Доколкото все пак в България има гей хора, който са във връзка помежду си,

как еднополовите двойки прекарват Коледа?

Най-простият отговор е – празнуват по различни начини, както и хетеросексуалните. Това е отчасти вярно, но не съвсем. Стигмата няма как да не се отрази върху празнуването. Според скорошно изследване на „Галъп интернешънъл“ над три четвърти от българите не одобряват еднополовите бракове. Сред тези 78% има и роднини на гей хора. Хомофобията не е само нещо, което се случва отвън. Тя е и вътре в семействата, а нерядко – и в самите гей хора.

Разбира се, има късметлии, които са приети от родителите и близките си. Те са добре дошли у семействата си за празниците. Някои дори празнуват Бъдни вечер у семейството на единия партньор, а Коледа – при това на другия. Дори само семейството на единия партньор да ги приема, пак ще има къде да са добре дошли.

Когато роднините и на двамата партньори не ги приемат, двойката поне има възможност да празнува заедно, като отделно семейство. И да се радва на усещането за семеен празник, напук на стереотипите. Някои еднополови двойки в България вече имат и деца, така че на Коледа могат да се почувстват като истинско семейство, каквото всъщност и са.

Роднините, които отхвърлят свои деца, братя, сестри и т.н. поради сексуалната им ориентация, на Коледа се чувстват допълнително наранени, защото и те не празнуват като „нормалните“ семейства. Техен близък човек липсва и те го третират като умрял, за да не си развалят празника – прилагат принципа, че за покойниците се говори или добро, или нищо. В случая – нищо. Споменаването на „блудния“ роднина може да стане повод за един от онези забележителни скандали, които се случват само по празници.

Има обаче две групи гей хора, които избират да не прекарат празниците с любимия човек.

Първите не са разкрили сексуалната си ориентация пред семействата си. Било за да не загубят любовта им, било за да не ги разстроят или да се влоши здравословното им състояние, било, защото няма кой друг да се грижи за родителите, ако са стари и болни, освен те. Затова някои предпочитат семейството им да вярва, че още са заедно с гаджето от ученическите или студентските си години, когато са се опитвали да убеждават себе си, че са „нормални“, тоест хетеросексуални. И на Коледа слушат и преглъщат типични родителски монолози:

– Кога най-сетне ще се ожените с Лили? Времето минава, искам да ме дариш с внуци, преди да умра! А онези билбордове видя ли ги? Срам нямат – да провокират хората точно по празниците! На мене обратните не ми пречат, нека си правят в леглото, каквото искат, ама не искам да ги гледам, какво само ми ги навират в очите! Разбра ли, че на Стоянови детето, и то излязло от тия. Тю, тю, да не ти влезе в къщата…

Представителите на втората група са се разкрили пред семействата си. И са получили отговор от типа на „Ти си ми дете и те обичам, но не искам да ме излагаш пред хората“. Има родители, които приемат детето си в тези рамки, в които то не противоречи на представите им. А останалата част от него игнорират, сякаш я няма. Детето е добро дошло на Коледа, но не и партньорът му, защото „Коледа е семеен празник“.

В тези случаи гей хората са принудени да избират между родителите си и любимия човек. Това е много труден избор, защото от едната страна стоят собствената идентичност и ценността партньора, от другата – обичта към родителите, които може би вече са възрастни и болни и които няма да бъдат вечни. Сблъскват се отговорността към себе си и собствения избор и отговорността към другите. И е човешко да избереш родителите, а любимият човек… може да почака, ще те разбере. Нормална реакция е да възприемеш хомофобията, която те обгражда, като част от себе си, за да можеш да понесеш избора си. Да, Коледа е семеен празник, казваш си, мястото на партньора ми не е в семейството.

И да, много гей хора са свикнали да стискат зъби и да чакат – чакат да мине и този „светъл семеен празник“, чакат някой ден обществото да се промени и те да бъдат приети в него. В същото време една връзка е толкова по-крехка, колкото по-малка е подкрепата, която получава. Когато връзката ти се радва на одобрението на роднини, близки, приятели и цялото общество, прекратяването ѝ не е невъзможно, но не е и толкова лесно. А когато е и скрепена от закона – един развод размества целия живот на човек.

Когато обаче двама партньори са си създали свой мъничък свят, а близките им и обществото са срещу тях, никак не е трудно този свят да се спука като сапунен мехур. Тогава външно почти нищо не се променя, животът си продължава като преди. Там, където липсва подкрепа, еднополовите връзки често се разпадат. Не че няма и такива, които оцеляват въпреки всичко. Винаги има изключения.

Клишето за светостта на „семейните празници“ – така, както се интерпретира масово в България – не само допринася за засилване на напреженията и конфликтите у „несъвършените“ семейства. То разкъсва отвътре хората, които не пасват на шаблона. Наранява онези, които са различни, които за мнозина загрозяват и опетняват светлия празник със самото си съществуване. Поставя ги пред болезнени избори. Кара ги да мразят себе си. Предизвиква самота.

А би могло и да е друго. Празникът би могъл и да събира, не да разделя. Да бъде повод за приемане, не за отхвърляне. Особено когато става дума за рождения ден на онзи, дошъл в името на отхвърлените, а не на правилните.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог