Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

27.04.2016 г.

Как ще изглежда Дом Витгенщайн


Ето как ще изглежда Дом Витгенщайн след "професионалната реставрация", обещана от министъра на културата Вежди Рашидов. Или поне - как би могъл да изглежда, ако Австрия не упражни контрол върху ремонта и ако професионалната общност и гражданското общество във Виена нямат думата. Защото съмнявате ли се, че могат да се намерят "австрийски специалисти", които срещу съответната облага биха се подписали под всякакъв проект?

За първи път се притесних, че тази емблематична за модерната архитектура сграда е българска собственост...

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


20.04.2016 г.

Референдумът на Слави: 6+1 "не" и 1 "да"

От доста време се каня да пиша за референдума на Слави Трифонов. Междувременно Божидар вече написа. Голяма част от позициите му практически се покриват с моите, освен основно една. Та след поста му се чудех дали и аз да се отчета, но реших, че повече мнения по темата при всички случаи са от полза. А и приятелите от ДЕОС организират дискусия по темата, на която се надявам да мога да присъствам, така че ще е добре предварително да систематизирам позициите си.

И така, по въпросите на Слави:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Не. При мажоритарната система печели кандидатът, получил най-много гласове. Това означава, че големите партии ще имат свои депутати, а малките ще бъдат смазани. Абсолютното мнозинство вдига летвата още повече - за един кандидат трябва да са получени поне 50% + един гласа. Понеже това е трудно постижимо на първи тур, Слави предлага и втори. Резултатът от такава система ще е... ами представете си парламент, в който има само ГЕРБ, БСП и ДПС. Може и някой местен мафиот, подкупил/заплашил цял избирателен район, за цвят.

С други думи, резултатът ще е по-ниска степен на представеност на гражданите във властта.

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

Не. Това е откровено популистко предложение. Ако се приеме, то също би довело до по-ниска степен на представеност на гражданите във властта. Ще имаме два пъти по-малко представители в парламента. И два-пъти по-малък шанс сред тях да има човек, който изразява вашите или моите интереси. Това няма да доведе до запълване на дупките в бюджета, но ще създаде допълнителна пропаст между гражданите и властта.

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

Не. Освен всички аргументи, които вече са изговорени по темата, има още един, който за мен е решаващ и на който не се обръща особено внимание:

Става дума за гласуване на изборите и на референдумите (така е и в предложението на Плевнелиев).

Най-добрият начин да се противостои на популистки и вредни референдуми с опасни последици е да не се участва в тях. Така се увеличава вероятността те да не надхвърлят прага, над който резултатите от тях ще трябва да влязат в сила. Моля да си представите какви биха били резултатите от референдуми на теми като например възстановяване на смъртното наказание, изгонване на ромите от България или дали хора да имат право да търсят убежище у нас.

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Да. Това ще е огромно облекчение за хората, които живеят в чужбина, както и за хората с увреждания. Но също и за онези, които по различни причини в деня на изборите са затруднени да бъдат там, където са избирателните им секции - болест, командировка, лично пътуване и т.н.

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Не. Понастоящем субсидията е 12 лева на глас. Предложението на Слави означава тя да бъде намалена 12 пъти. Не мога да окачествя такава идея иначе, освен като популистка. Известно намаление може би не вреди, но ако то е 12 пъти, откъде ще намират партиите и коалициите нужните им средства, за да осъществяват дейността си? Пак ще ги намират, но по неособено легални начини.

Освен това, малоумно е да се гласува за конкретна сума на референдум. Защото стойността на парите се променя. Ако доходите на населението чувствително се повишат или пък намалеят, или курсът на еврото драстично се промени, или ако България излезе от валутния борд, нов референдум за субсидията ли ще трябва да се прави?

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Не. Полицията трябва да прилага закона, а не да се харесва на широките маси. Затова и е част от изпълнителната власт. Да, полицията в България трябва да се научи да работи с гражданите човешки. Но това с референдум като този няма да стане. Ако длъжностите на полицейските началници са изборни, ще бъде пълно с полицаи като Опиц, Динко и Калеев, както и с такива, които са някакви на някого.

6+1. Бих ли гласувала в референдума на Слави?

По-скоро не (ако прогнозите са, че броят на гласуващите ще е под необходимия минимум). По причината, изразена в т.3: най-добрият начин да се противостои на вредните референдуми е да не се гласува в тях.

В обобщение:

В голямата си въпросите в референдума на Слави са популистки и опасни. Те се осланят на омразата на голяма част от българските граждани към политическата класа. Но в същото време, положителният отговор на тях би бетонирал политическото статукво, като би допуснал до властта само най-големите "акули" и би направил обикновения човек още по-уязвим към произвол.

Резултатът би бил допълнително отчуждаване на хората от политиката и допълнително обезправяване.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


13.04.2016 г.

Сън сънувах...



„България е държава с една от най-древните истории и култури, която е имала своите славни моменти на толерантност“.

Това каза Ирина Бокова по време на изслушването си в ООН. Тези ѝ думи ме поразиха толкова дълбоко, че като заспах, сънувах странен сън:

Сънувах българската толерантност. Тя имаше черепа на Никифор вместо глава. От очните ями грееха светещите очи на Самуил. Надолу продължаваше с тялото на Динко, облечено в типичния му син анцуг. Но вместо надписа "Adidas", на него се мъдреше числото 11343, извезано със златен конец.

Изведнъж едното око изгасна. Тогава се събудих, обляна в студена пот.

Не, не е за мен тази толерантност. Твърде... славна е. Добре поне, че не е обичайна практика, а се случва на "моменти".

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


3.04.2016 г.

Плуването и аз. Част 3. (Монолог за бабите, внуците и тоалетните)

Източник: CC BY-SA Samir Luther, Flickr

Женската съблекалня. Монолог на служителка в басейна (пресъздаден по памет):

И не се отучихте да влизате в съблекалнята с обувки! Детето гледа и се учи от вас. До гуша ми дойде от баби! Миналата седмица събрах всички баби и им казах: не може така! Казват на внуците си: "иди, баба, до тоалетната". Ама тоалетните тук не са като вашите вкъщи! И едно момче отива, ама не може да се оправи. И после - цялата тоалетна в лайна! Плочките в лайна! Няма да ги пускате да ходят сами до тоалетната! Ще влизате вътре с тях!

Слушам и разсъждавам:

1. Статуквото в басейна се приема от служителката като природен факт. Тоалетните са с клекало и не биха могли да бъдат други. Въпреки че една инвестиция в три-четири тоалетни чинии (примерно - две за женската, една плюс един-два писоара - за мъжката) не би била разорителна.

2. По-интересното е, че статуквото в басейна е от толкова висш порядък, че е над джендър стереотипите. Очаква се от бабите (жени) да влизат с внуците си (включително момчета) в тоалетната. В тоалетната на коя съблекалня - мъжката или женската?

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог