Forreal и Неуютният блог по "Хоризонт по обед" този четвъртък

Преди около две седмици получих изключително приятен имейл. Авторът на писмото беше Ирина Недева (с която до този момент не се бяхме познавали лично). Съдържанието - предложение с Ола да й гостуваме в предаването "Хоризонт до обед", където да се случи радио премиерата на песента му "Keep on Walkin'".

Страшно се зарадвах, защото Ола заслужава да му бъде даден тласък да се развива. Талантлив е, освен това и артистичен, както става ясно и от начина, по който рапира, и от излъчването му пред обектива на един професионален  "моден" фотограф, какъвто е Стефан Стоянович. Ако някой се сети да инвестира в развитието му, няма да съжалява. А радио премиерата му е начин да се узнае за него и извън Интернет.

Отделно, че и посланието му има защо да бъде чуто. А изкуството е по-пряк и по-успешен път за предаване на дадено послание от опитите за интелектуално убеждение.

Още не съм разбрала за какво и аз ще участвам в предаването, освен, че направих интернет премиерата на песента на Ола. Предполагам, че  ще поговорим за отношението към чужденците в България. Но приех поканата без никакво колебание (въпреки че досега не съм говорила в ефир и ми е притеснявам да не почна да блокирам, заеквам и да казвам "ъъъъъ", понеже и трите неща са ми присъщи), защото от много години ценя Ирина Недева и като журналист, и като човек с гражданска позиция.

"Хоризонт до обед" е от 10 до 12 часа. Денят на премиерата е този четвъртък, 25 февруари. Ако проявявате интерес, а не слушате (както и аз) вече аналогово радио, програма "Хоризонт" се лови и онлайн. Още не знам в кой отрязък от предаването ще бъде премиерата на Ола, ако науча нещо повече, ще пусна ъпдейт в този пост. 


UPDATE: Очаква се премиерата да в интервала между 10 и 11 часа, но не мога да кажа кога точно, зависи от фактори, които ще станат ясни в последния момент.


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Добри новини... но не съвсем

Към видеото "Гладна стачка в Бусманци! Бежанците протестират" в сайта на PRO BG. 

В последните дни се случиха две по приятен начин съвпадащи добри новини - обвиненията срещу Агенцията за бежанците и тези срещу диреция "Миграция" към МВР. Нека онези, които обичат да повтарят мантрата "нямаме пари да хрантутим бежанци и имигранти", се замислят - за какво се харчат държавни пари и благодарение на какво много чужденци, вместо честно да си плащат данъците, прибягват към други начини за оцеляване. Едни от тях, защото са им отнети възможностите за законно оцеляване (не са платили на когото трябва или не са платили достатъчно), други - защото плащат, но не на държавната хазна.

И в двете истории обаче има нещо съвпадащо, което ме притеснява - говори се за злоупотреби, присвояване, а не за човешки права. 

В репортажа за Агенцията за бежанците на иначе уважавания от мен журналист Васил Иванов става въпрос за средства, които са изразходени, без да е извършена реална дейност. И нито дума, че Европейският бежански фонд е дал тези много пари не просто, за да се извърши ремонт на някакви сгради, а за да живеят в тях истински, живи бежанци.  Със същата цел са били открити и щатове и са превеждани заплати и премии.  А не, за да обитават назначените служители ремонтирани сгради в работното си време. Направи ли ви впечатление, че в заснетите кадри се мярнаха неколцина притеснено бягащи от камерата бежанци, само като обекти, пречещи да се видят достатъчно ясно неизмазаните стени? 

Аналогично е положението и с разкритите злоупотреби в дирекция "Миграция". Ръководетилят й Стефан Христов е обвиняван, че незаконно е предоставил статут на много чужденци. А какво да кажем за онези, на които, също толкова незаконно, не е предоставил легален статут - защото не са си платили? И какво? Оказва се, че много честни чужденци, които  се скитат немили-недраги без документи или са в дома в Бусманци. Така че да не се учудваме, че дирекция "Миграция" посмъртно не предоставя статистика за броя на чужденците в България. Не само публично не я предоставя, а дори и на Националния статистически институт не иска да я даде. Та затова хипотезите за броя на чуждите граждани в България варират с няколко десетки хиляди.

И в същото време, в което медиите са заети да нищят злоупотребите в Агенцията за бежанците и дирекция "Миграция", никой не обелва и дума за това, че поне 25 чужденци в дома в Бусманци са обявали гладна стачка и че към днешна дата четирима от тях са в тежко здравословно състояние (моля, вижте видеото в началото на поста, или кликнете на линка, ако четете блога ми чрез RSS и не виждате видео). А исканията им са съвсем простички - малко повече човешко отношение, по-добри хигиенни условия (предполагам, това означава - тоалетна хартия и да имат достъп до тоалетните и нощем), спазване на елементарни норми за третиране на бежанци (да не затварят хора, които едва-що са дошли в България, за да искат убежище, а не затвор). Ако не беше нюзлетърът, изпратен ми от Елена Дянкова, и аз нямаше да знам за гладната стачка.

Ако трябва да бъда честна, притеснявам се, че споменатите разкрития на корупция и злоупотреби, както и предстоящите обвинения срещу Емилия Масларова, могат да се окажат нищо повече от поредното преразпределение на незаконна дейност и облагодетелстване на гърба (и с парите, полагащи се) на хора, които нямат механизми да се защитят. И ще си мисля това, докато не видя ясни знаци в посока на подобряване на ситуацията с човешките права в България.

В тази връзка, наскоро Българският хелзински комитет алармира, че на прокуратурата в България нещо хич не й се разследват подозрително многото смъртните случаи на (и насилието над) деца с увреждания в институции. Може би и прокурорите смятат, както и Масларова, че тези деца "толкова могат"...

Когато покрай говоренето за пари започне да става въпрос и за хора, вече наистина ще мога да кажа - "ето една е добра новина".


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Експулсираха без предупреждение седем чужденци от нигерийски произход

UPDATE: Днес, в 18,45 по телевизия PRO BG се очаква да бъде излъчено интервю с адвокатката Диана Даскалова по повод на гладната стачка в дома в Бусманци.

Отново влизам в ролята на информационна агенция, защото, първо, на повечето медии у нас им е все едно за чужденците в България и, второ, понякога се случва твърде превратно интерпретиране на информацията. ("Ама представяте ли си - възмущаваше се подигравателно една бивша колега  от ЮЗУ - тя си въобразява, че блогът и е медиа!" Ами понякога е и медиа, да.). Затова публикувам едно към едно (без телефонни номера  и мейли обаче) какво получих от ХЦ "Прелом" преди броени минути:

 

Съобщение до медиите, София 18 февруари 2010


В четири часа сутринта на 17-ти февруари неочаквано седем чужденци от нигерийски произход, задържани в СДНВЧ*, Бусманци са били извадени от леглата си, за да бъдат откарани на аерогара София за полет два часа по-късно с цел депортация в страната им на произход. Предполага се, че организирането на полета на чужденците се е подготвяло в продължение на месеци и датата и часа на заминаването са били известни на служителите поне седмица пред 17-ти. Причината защо чужденците не са били предварително уведомени в разумен срок  за предстоящото депортиранене остава неизвестна. Единственото обяснение на служителите от центъра за задържане са «мерките за сигурност».

Адвокатът на двама от тях сподели, че въпреки техническата допустимост на депортацията по закон, използваните от служителите от центъра за задържане методи напомнят за репресиите при отвеждането на евреите в лагерите на смъртта.

Единият от чуждите граждани, нигериецът Е.О. е в страната ни, за да търси закрила. След първоначален отказ на статут от ДАБ** той се оказва без документ и е задържан в СДНВЧ. По време на престоя си в продължение на 14 месеца той се опитва да подаде повторна молба до ДАБ, което право му е гарантирано от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Но практиката на ДАБ е повторни молби на задържани в Бусманци да не се регистрират, освен ако чужденците лично не подадат своято молба в агенцията, което е противно на закона. По тази причина Е.О. не успява да подаде повторно молба за получаване на убежище.

Адвокатът на двамата нигерийски граждани потвърди съществуването на декларирани гаранции за тях от български граждани и организации за осигуряване на адрес за пребиваване и финансова издръжка. За единият от тях има декларирано изявление за поемане на грижа от Християнски център "Прелом".

Описаният случай е показателен за унизителното и нечовешко третиране на задържаните в СДНВЧ чужденци от страна на българските миграционните служби. Систематичните репресии са повод за поредната ефективна гладна стачка на задържаните в Бусманци, която продължава вече трети ден. Стачкуващите (над 25 чужденци) настояват за човешко отношение, за подобрение на хигиенните условия и за експедитивно освобождаване от центъра за задържане на тези от тях, които са за първи път в страната ни с цел търсене на закрила по ЗУБ. По информация на задържаните в центъра вечерта на 17-ти фивруари четирима от стачкуващите са били със силно влошено здравословно състояние и необходимост от медицинска намеса.

Отчаяните действие на протест на задържаните чужденци са още едно послание, че проблемите в небалансираната миграционна политика на страната ни не са свързани само с наскоро разкритите корупционни практики в ДАБ и Дирекция "Миграция". Нужна е промяна в цялостния начин на мислене и отношението към чужденците в България, както от страна на държавните служители, така и на цялото ни гражданско общество.
За контакт:
Елена Дянкова
Координатор на Гражданска инициатива «Справедливост 21»
към Християнски център «Прелом»
www.prelom.bg

*Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция”, МВР
**Държавна агенция за бежанците към МС на Р. България

Eкип от доброволци от Християнски център «Прелом» всеки месец посещава СДВНЧ, като работи с чужденците, задържани в дома с цел оказване на хуманитарна помощ и морална подкрепа, споделяйки добрите вести на Евангелието.



Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Природа и култура

Знаете ли какъв е произходът на думата "култура"? Ако не, ще намерите отговора в края на този пост. Вие решавате дали да пропуснете съдържанието му.

Нямам мнение по въпроса за ГМО. Признавам си, че не разбирам от биотехнологии. Учудвам се как други, които също не разбират, имат много убедено мнение. А това, което виждам и от едната, и от другата страна, е страшно много идеология, почти никакви научни аргументи и много откровени небивалици.

За сетен начин обаче се удивлявам (както е и с говоренето за корупция, БАН, образование и какво ли още не) от възприемането на темата за ГМО "на парче", сякаш една голяма част от говорещите са извънземни, едва-що кацнали на планетата Земя.

Приемам, че наистина не може да се докаже, че ГМО не са опасни. Но, божем, не може да се докаже за абсолютно нищо, че не е опасно! Само обратното е доказуемо. Не може да се докаже, защото няма такъв инструментариум, който да "калкулира" всички възможни последствия. Когато човек се влюбва и започва връзка, няма никакво доказателство, че връзката няма да свърши зле. Когато отиваме на работа, нямаме никакви гаранции, че ще успеем да стигнем там. И все пак хората се обичат и ходят на работа. И така е с почти всичко, което ние, хората, правим - не можем да имаме пълни гаранции.

Приемам, че ГМО са намеса в природата. Ала сещате ли се коя човешка дейност не намеса в природата? Може би ходенето по нужда в тоалетна? Измиването след това? Банята? Неутрализирането на естествената ни миризма? Топлинната обработка на храната? Живеенето в сграда? Или това, че четете този пост от своя компютър (опитайте се да се замислите за поне част от намесите в природата, благодарение на които е възможно да четете тези редове). Изобщо, може ли да има човешка цивилизация без намеса в природата?

Приемам и че ГМО влияят върху естественото биоразнообразие. Но кои от храните, които консумираме, са плод на естествено биоразнообразие? Може би само неща, отрасли в диво състояние (билки, гъби, горски плодове, дивеч и т.н.). Огромната част от останалите "природни" продукти, които ядем, са резултат от сложни селекции, извършени от човека. Или може би кучето, най-добрият приятел на човека, барабар с всичките си породи, е резултат от естествено биоразнообразие?

Приемам и че ГМО в някои отношения са вредни. Правени ли са обаче сравнения - дали установените вреди за здравето поради консумация на ГМО са по-големи от тези, предизвикани от всякакви нитрати, пестициди и пр., които консумираме обилно в биоразнообразната ни салатки? И в какви отношения са по-вредни или по-малко вредни?

Най-забавно ми е как огромната част от хората се държат така, сякаш изобщо не консумират или никога не са консумирали ГМО; сякаш това е някаква нова юродивост, която едва сега зли сили се опитват да внедрят у нас. Сякаш в България не се продават продукти, резултат от генно инженерство, още от времето на социализма. Сякаш изобщо няма ГМО в голяма част от продуктите, които ядем, включително и в доста от тези с вкус на носталгичен соц. 

Надявам се, че няма да ме разберете погрешно. Нито съм за ГМО, нито съм против. Против съм само срещу наивността и липсата на желание за мислене, на усилие нещата да се възприемат и преценяват в контекст. Защото, когато действаме без разбиране, няма кого да виним, освен себе си, когато резултатите от действията ни се окажат разочароващи.

А думата "култура" е с латински произход и означава "обработване на земята".  


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Моментна онтология 6: "диетата на Емил Дюркем"

Из статистиката на блога:

Eмил Дюркем (или Дюркейм, в англоезичния свят му казват и Дюркхайм) е френски социолог, един от т.нар. "бащи" на социологията и първият,  който се е преборил за институционализирането й.

Пиер Дюкан е известен с така наречената протеинова диета.

Между Емил Дюркейм и Пиер Дюкан има поне четири общи неща - французи са, мъже са, пишат книги и фамилията им започва с "Д".

Всъщност, защо да не интерпретираме "правилата на социологическия метод" на Дюркейм като своеобразна интелектуална диета :-)?

 
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

По повод на зачестилите случаи (брей, как го почвам - като криминална хроника) на препечатване на информация от блога ми, полезно е да уточня няколко неща:

Искам да благодаря на всички, които са преценили, че нещо от този блог е достатъчно смислено, интересно или красиво, че да си струва да бъде копирано на друго място. Ето защо, следващите редове Ви призовавам да не ги разбирате като ограничение - те са с цел улеснение и за мен, и за Вас, и за читателите ни.

Лицензът на блога е Creative Commons. Цитирам условията:

Можете свободно:

• да споделяте — да копирате, разпространявате и излъчвате произведението

• да ремиксирате — да адаптирате произведението

Съгласно следните условия:

• Признание — Трябва да посочите авторството на творбата по начина, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят вас или използването по някакъв начин на творбата от вас).

• Споделяне на споделеното — В случай, че промените, видоизмените или използвайки като основа произведението, го надградите, то полученото производно произведение може да се разпространява само съгласно условията на същия или на подобен на този договор.

Строго желателно е:

Когато препечатвате нещо от моя блог (независимо текст или снимка):

1. Моля, посочете автора.

2. Моля, сложете точен линк към съответния пост, а не изобщо към блога (това би улеснило както мен, така и Вашият читател, който по-лесно ще се ориентира, ако междувременно съм публикувала нови неща).

3. Ако лицензът на Вашия сайт/блог/форум/вестник/друго е различен от Creative Commons, моля, упоменете лиценза на моя блог.

4. Ако сте видоизменили нещо, което аз съм публикувала, моля, уточнете достатъчно ясно, за да не бъркат читателите Вас и мен.

Не е задължително, но ще бъда благодарна, ако:

1. Оставите коментар (кой не обича коментари?) върху поста, който (или снимка от който) сте решили да препечатате, или

2. Ми драснете един ред писмо по въпроса. Може и повече, ако Ви се пише.

3. Ако се чудите дали бих имала нещо против да ме препечатате или ако изпитвате някакви технически затруднения при този процес (примерно, свързани с постнато видео или нещо друго), ще се радвам да ми пишете и да се опитам да помогна.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Премиера: Keep on walkin'

Инфрачервената фотография понякога наистина води до чудати ефекти - при екпозиция от няколко секунди (в конкретния случай - шест) Ола взе, че стана, по-думите му, "беличък като мулатче". А очите...

Направих му няколко снимки, докато ни беше на гости, за да  си поприказваме и най-вече - да конвертираме дебютното му парче в mp3 формат.

Онзи ден гледах по телевизията роднините на загиналите от поредната трагедия с български автобус - плачеха, искаха възмездие, "око за око, зъб за зъб". А какво прави един млад човек от Нигерия, на който му е отнета възможността да завърши образованието си, оставен е без документи за самоличност, прекарал година и три-четири месеца от най-хубавите си години (между 18 и 20) в "българския Гуантанамо" в Бусманци?

Не, Ола не търси възмездие, не кълне, не плаче, не се окайва. Вместо това (тук и малко по-нагоре съм махнала част от първоначалния текст по желание на главния герой; смятам, че казаното е добре да се знае, но уважавам гордостта му)... написва текст за рап парче. И този текст, по думите му, е "позитивен". "Вие, българите - обяснява - все се оплаквате - няма пари, всичко е много зле. А човек трябва да върви напред." И дръпва една дълга реч за Мартин Лутър Кинг, чиято мечта се е сбъднала, въпреки че не я е доживял, за обединението на Африка, за своите мечти да промени света, които ще се сбъднат, казва, "макар и след сто години".

Мога само да съм благодарна, че Ола и другите в неговото положение в България намират начин да преодоляват психически проблемите си по мирен начин,  със силна воля, надежда, мечти, вяра в Бога, понякога дори със средствата на изкуството, а не искат отмъщение и възмездие. Но не мога да разчитам, че това винаги ще бъде така...

Тези думи исках да кажа на "премиерата" на първото демо на Ола (пардон - Forreal, какъвто е артистичният му псевдоним, защото "говори истината").  Според мен, като първи опит в "полеви" условия парчето се е получило доста добре (трябва да благодаря и на непознатите младежи от квартал "Надежда", помогнали с ремикса на "Ера").  Не съм експерт по рапа, но мога да оценя, че въздействието е силно, хваща за гърлото. Надявам се творчеството на Ола да види бял свят и тогава да  си спомните, че за първи път сте го чули, когато сте кликнали на долния линк в моя блог :-):

Forreal on Myspace

А докато слушате, може да следите и текста, който публикувам тук:

Keep on Walkin
by Forreal

Eternity is the key of life and if u 
   wanna obtain it u got to keep on walkin
 
   U got to keep on walkin........
   keep on hustlin....................
  
   What are we  supposed to do
   when the guns are lookin for me and u?
   What are we supposed to do if we get
   knock down when the police shoot?

  We ought always to pray and not to faint,
  every time in season and out of season,
  ain't until that day when we get caught,
  we get  fucked up by the guns
  We  know not  how to pray as we ought
  to do so what we gone do when ey lookin
  for me and u, either we obey the law or we
  get caught  me and the crew, if we want or
  we ain't not we got to keep the rules  for 
  all of us  pay  respect to the god in
   whom  we all do trust

chorus:
  Keep the love 
  Keep the peace
  Keep the hope
  Keep the truth
  Keep the dream 
  Keep the world
 
  We do no crime, but they do come and lock us up,
  deny our rights and we should fight to live our lives
  the way we like,we must survive, we must
  survive till the end of times, dreamin for a better
  day, for a better life, for a better world, that's what
  Jesus Christ used to preach and used to say
  We all use to make the same mistakes, but the truth
  may be fake for us to cure the stains of the bad days
  of the past days, see V-I-C-T-O-R-Y  means victory
  makes us to not cry  even when we lose the one we
  love so much

chorus....................
 Keep the love 
 Keep the peace
 Keep the hope
 Keep the truth
 Keep the dream
 Keep the world

   Keep on dreamin to change the world

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Публикувам едно към едно съобщението до медиите, което получих току що. Вече имам опит, че се случва медии и информационни агенции да изопачават информация (кога от неразбиране, кога поради друго), затова бързам да предоставя информация "от извора" (премахнала съм само телефонните номера, за да не стана повод притежателят им да бъде тормозен).

А на събитието, за което става въпрос по-долу, се запознах с Иван Кулеков, който беше превъплътен в ролята на оператор. Изключително симпатичен, непосредствен и топъл Човек - това мога да кажа като първо впечатление.

Нямам време да пиша повече, следва официалното съобщение.

Съобщение до медиите, София, 2 февруари 2010 г. НПО искат спешни мерки за регулиране статута на увеличаващия се брой нелегални имигранти в страната Организациите настояват и за законодателни промени в посока на ефективен съдебен контрол и проверка на доказателствата при отнемане правото на пребиваване в страната "Зачестяват случаите на налагане на принудителната административна мярка „експулсиране”* спрямо чужденци, търсещи закрила у нас и получили статут на бежанец или хуманитарен статут и нараства броят на „нелегалните” имигранти в България, законовото уреждане на чиито статут става все по-наложително." Това беше съобщено на пресконференцията ЧУЖДЕНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ – НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, ОБЩЕСТВЕН РЕД И ЧОВЕШКИ ПРАВА, състояла се вчера, 1 февруари и организирана от Общността на палестинците в България, Правната клиника за бежанци и имигранти и Фондация „Център за правна помощ – Глас в България”. Организаторите акцентираха върху необходимостта от ефективен, а не просто формален съдебен контрол върху действията на специализираните държавни институции при отнемане правото на пребиваване на един човек в България. Ефективен съдебен контрол означава съдът да извършва проверка на доказателствата, въз основа на които държавните органи заключават, че определено лице е опасност за националната сигурност. «Необходима е надлежна съдебна проверка върху фактическите основания за експулсиране, за да се гарантира правото на ефективна защита на обвинените чужди граждани», каза д-р Иван Генов, Доктор по Международно право. Според адв. Диана Даскалова, съучредител на фондация «Център за правна помощ – Глас в България», в момента съществува неограничена от закона възможност за злоупотреби с власт от страна на държавните органи, както и липсата на ефективен съдебен контрол, в следствие на което България продължава да бъдe осъждана от Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). «Европейският съд определя сегашните законова уредба и практика по издаване на заповеди за експулсиране в България като «особено стряскащи» - посочи адв. Валерия Иларева, координатор на Правната клиника за бежанци и имигранти. Едностранчивата миграционна политика, която се опира само на репресивните мерки, не е достатъчна за разрешаване на предизвикателствата, свързани с увеличаващото се присъствие на чужденци в България, казаха организаторите. Необходим е комплексен подход, при който умело се съчетават както принудителни мерки при законова необходимост, така и възможности за легална имиграция.  Беше изтъкната и необходимостта от вземане на неотложни мерки за регулиране статута на увеличаващия се брой нелегални имигранти в страната – хора, които от години живеят в правен вакуум в България без документи и без право на работа и образование. «Сегашният закон, който не дава никаква възможност на нелегалните имигранти да уредят пребиваването си, принуждава тези хора да прибягват до опасни начини за оцеляване», каза aдв. Валерия Иларева. Много от сегашните „нелегални” имигранти в България живеят от дълги години в страната и са членове на семействата на български граждани. Участниците настояха компетентните държавни органи да дадат отговор на въпроса какво се случва с имигрантите, които биват освобождавани от Специалния дом за временно настаняване на чужденци, кв. Бусманци, след като не са могли да бъдат депортирани. Те също остават в страната без документи, без никакво подпомагане и без право на работа. За наложителната законодателна промяна в тази връзка съществува Подписка, която може да бъде подкрепена на  адрес: http://bgpetition.com/regulirane-statut-imigranti/index.html Отново бе направен призив към държавата за отчетност и прозрачност при задържането на имигранти в СДВНЧ – Бусманци. Според правото на Европейския съюз, такова задържане следва да се използва само като крайна мярка при спазване на строги изисквания и изчерпване на възможните по-леки принудителни мерки, осигуряващи връщането на имигранта. Бе поставен въпросът защо мярката е свръх-използвана в България, в много случаи без да има реална перспектива лицето да бъде депортирано, макар имиграционното задържане по закон да обслужва единствено и само извеждането от страната. Българският хелзинкски комитет подкрепи исканията за законодателни промени в посока на ефективен съдебен контрол и проверка на доказателствата при отнемане правото на пребиваване в страната, както и в посока регулирането на статута на нелегалните имигранти. Участници в пресконференцията бяха: Д-р Ибрахим Догмуш, Председател на Общността на палестинците в България; Д-р Иван Генов, Доктор по Международно право; Адв. Валерия Иларева, Координатор на Правна клиника за бежанци и имигранти и Адв. Диана Даскалова, Съучредител на фондация «Център за правна помощ – Глас в България». За участие в панела бяха поканени и представители на:  Държавна агенция „Национална сигурност”, Дирекция „Миграция” към МВР и Държавна агенция за бежанците. «Тяхното неявяване – заяви д-р Иван Генов – е признаване на слабостите в тяхната дейност и неуважение към гласа на гражданското общество». *Експулсиране – принудително извеждане на чужденец от страната поради заплаха за националната сигурност. За контакт: Диана Даскалова еmail: daskalova.diana@gmail.com  Фондация: Център за правна помощ – Глас в България «Справедливост 21» е гражданска инициатива към ХЦ «Прелом» и е партньор на Правната клиника за бежанци и имигранти и Фондация «Център за правна помощ – Глас в България» в редица съвместни правозащитни дейности и казуси. За настоящата пресконференция «Справедливост 21» осъществи връзките с обществеността и медиите, както и отразяването на събитието.

 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог