Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

31.08.2009 г.

Infrared с Panasonic FZ7


(кликнете на снимките, ако искате да ги видите в по-голям размер)


От три месеца не смогвам да напиша в блога си за това, че се сбъдна една моя голяма мечта - най-сетне си имам съвсем истински инфрачервен филтър Hoya R72!

По инфрачервената фотография ме запали Дейвид преди 2-3 години. Понеже е максималист, той има два огледално-рефлексни Nikon D-200, като единия го е изпратил на специално място да го "оперират" (само тази "операция" струва поне толкова, колкото моя клет FZ7), в резултат на което фотоапаратът вече може да снима само в инфрачервено. После си купил още един Nikon от същия модел - за "нормални" снимки. Понеже не всички цифрови апарати стават за инфрачервена фотография без такава конверсия (май повечето огледално-рефлексни не стават, освен ако не експонирате, примерно, поне 20 секунди), Дейвид ми каза за следния тест - натискам копчето на дистанционното (на телевизор или каквото имам под ръка) и гледам през фотоапарата - ако видя светлина, снимането с инфрачервен филтър е възможно. Аз видях ярка светлина. Виолетова :-).

Ако имате цифров апарат, конвертиран в инфрачервен, снимането става по-лесно, отколкото с филтър, най-малкото - по-бързо. И няма нужда от статив С моя Panasonic FZ7 и филтъра Hoya R72 си трябва по-дълго експониране (в зависимост от осветеността, между 1/3 секунда и няколко секунди, една секунда в повечето случаи работи) и стативът е задължителен (освен ако не целите подобен ефект). Така че моят Орангутанчо ми е незаменим помощник в инфрачервените опити.

Въпреки че инфрачервеният филтър ми беше голяма мечта, си имах едно на ум, че снимането с него може да се окаже доста трудна работа, особено за някой като мен, който няма особени технически познания и умения във фотографията. Така и се оказа. Всъщност, никак не е трудно, ако искате да правите пейзажна фотография или да снимате сгради. В общия случай ви трябва само статив и да улучите за колко време е подходящо да експонирате. (И внимавайте, когато снимате в посока на източника на светлината, защото се появяват странични ефекти. Вярно, че може да се получи интересно, но невинаги ги желаете, нали?) После на компютъра вероятно ще се наложи да пипнете някои настройки, примерно да добавите баланс на бялото (обикновено помага), да позамажете хроматичен шум, ако ви дразни... такива неща. И много хора, като видят малко мистични дръвчета, снегоподобни листа, облачета и подобни, казват - ау, страхотно, фантастично, невероятно. Но ако човек погледне в Google, ще види, че нетът просто е заринат от такива снимки.

Ако искате да правите цветни снимки обаче, ще се наложи впоследствие да нагласяте цветовете. В интернет има достатъчно упътвания как става това, аз тук не мога да помогна, защото като цяло (с единични изключения) изобщо не харесвам цветна инфрачервена фотография и нямам желание да се пробвам в нея.

Страховете ми относно трудността на снимането с IR филтър с апарат като моя се оказаха основателни най-вече, защото мен ме интересува основно портретната инфрачервена фотография. Ето това е, по което ме запали Дейвид със снимки като тази (той обикновено добавя и Orton ефект, но аз за себе си не виждам необходимост да го правя). Няма нищо друго, което може да накара човешката кожа да сияе по такъв начин, както инфрачервените лъчи.

Основните проблеми в портретната инфрачервена фотография, с които се опитвам да се справя, са следните:

1. Фокусът. Обикновено задният план излиза на фокус за сметка на предния, поради което често се налага ръчен фокус. Когато това условие е изпълнено, е възможно да се получи достатъчно "чиста" снимка. Иначе, понякога разфокусиран модел може и да е готин ефект, но ако човек прави само това, язък. Всъщност, има и изключения от необходимостта за ръчен фокус. Автопортрета, който поствам тук, е направен с напълно автоматичен фокус, вечерта, на стайно осветление плюс включена настолната лампа, практически почти опряна в лицето ми, но така, че да не свети към апарата, за да не се получат характерните "ореоли". Апаратът също почти допираше физиономията ми. Извод: снимането отблизо, съчетано със силнатсветлина, насочена към модела, помагат на фокуса (особено ако няма "разсейващ" заден план).

2. Експозицията. Както вече казах, експозицията трябва да е по-дълга, което, в общия случай, пречи на спонтанността. Или трябва да убедите модела да стои неподвижно в продължение на няколко секунди (ако моделът съм си аз, обикновено успявам, но тогава става два пъти по-сложно с фокуса), или да се впуснете в "спонтанни" и улавящи движението снимки. Или - да се надявате на Щастлив Момент, какъвто ми се случи с първата от постнатите снимки. Детето вдясно се е задържало неподвижно в продължение на секунда, с изключение на ръката си. И въпреки че снимката беше "изстреляна" в Explore на Flickr и за три дена е видяна над 200 пъти... и въпреки че и аз бях очарована, като видях какво съм снимала... улавянето на този момент си беше жив късмет.

3. Обработката. Червеното оцветяване, което се получава на цветни снимки без допълнителна обработка, става едно такова сиво на чернобелите снимки. Добавянето на баланс на бялото често има добър ефект при пейзажни снимки, но при портретите се появява опасност от преосветяване на отделни участъци, когато той се прилага (в случая е поносимо, но понякога може да стане неприятно). Затова е желателно много да се внимава и да се избягват "готовите" ефекти. И тук силната насочена светлина и снимането отблизо също се оказва, че помагат. Автопортретът горе няма абсолютно никакви цветови корекции, нито "замазване" на хроматичен шум - както съм го снимала, така съм го постнала, само с леко кропване.

Сигурно ви прави впечатление, че на снимката съм излязла с бели мигли. Вярно, че нямам най-тъмните мигли на света, светлокестеняви са, но все пак не са нито руси, а още по-малко бели. Едно от забавните неща с този филтър е, че различни цветове и материи понякога излизат по най-неочакван начин. Лесно е да се разбере защо по правило червеното излиза бяло, синьото - черно, а тъмните очила стават напълно прозрачни и безцветни. Но още не съм успяла да разбера - защо един и същи цвят може да изглежда по различен начин в зависимост от материята. Понякога черното излиза черно, понякога... бяло. Вижте например тази снимка, на която сияя в белите си дрешки (знам, не е на фокус, направена е само заради цветовите странности). А ето и "нормална" снимка, направена минути по-рано, на която можете да видите как всъщност съм облечена. Не мога да проумея защо черният ми часовник си остава черен, черният ми панталон става съвсем бял, шарената ми чанта - и тя бяла. Върхът са джапанките - уж са в един цвят, а по-голямата част от тях е излязла бяла, с изключение на една черна лентичка. Може да зависи от материята, може - и от типа боя, знам ли (една черна памучна тениска може да излезе черна, а друга памучна черна тениска - бяла).

Толкова мога да споделя за опита си с инфрачервена фотография досега, дано е някому полезно. Като натрупам повече практика, пак може да понапиша нещо.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

7 коментара :

  1. Това е доста интересно. Никога не съм снимал в инфрачервено, може някой път да тръгна и аз по експериментаторския път -- така, както го описваш, май е доста зарибяващо! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Зарибяващо е, особено ако човек намира нещо интересно в този тип фотография... навремето се залъгвах с използването на софтуерни червени филтри, ама с тях доста от ефектите не могат да се получат, например - не можеш да видиш очите през тъмните очила :-).

    ОтговорИзтриване
  3. Зарибяващо е, защото описанието е доста увлекателно поднесено. А това е талант.

    ОтговорИзтриване
  4. Е, ако се съди по количеството коментари, не ще да е чак толкова увлекателно поднесено... Но мерси!

    ОтговорИзтриване
  5. Страхотни снимки, особено автопортретът.

    Количеството коментари няма значение, просто който търси информация за този вид фотография ще си я намери. :) Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  6. Ели, благодаря ти! Автопортрета и аз много си го харесвам и леко страдам, че е недооценен - много хора го намират за "плашещ". А от моя гледна точка си е добре композиран и експресивен, но гледната точка на автора е едно нещо, на аудиторията - друго... Тъй че много се радвам, че поне ти го харесваш.

    ОтговорИзтриване
  7. Действително автопортретът е много добър, а черно-белия фон допълнително подсилва изразителността на изражението.Успех за вбъдеще!

    ОтговорИзтриване