Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

4.01.2014 г.

Критика на БДЖ-йския разум

Охранен провинциално-гаров котак

Какво означават словосъчетанията "релационни цени" и "бърз влак със задължителна резервация", как запазените места изчезват и се появяват, както и други измерения на условията за възможност на ползването на услугите на БДЖ - полезни, безполезни и абсурдни - можете да научите, скъпи читатели на Неуютен блог, ако продължите с четенето на този пост.

Признавам си, от дълги години не бях използвала услугите на БДЖ. Вместо това по междуградски маршрути се придвижвам с автобус. Не че и автобусните фирми нямат трески за дялане. Не че по принцип не съм привърженик на по-екологични форми на транспорт. Обаче от "качеството" на "услугите" на БДЖ направо си ме е страх, особено откакто влакове почнаха да горят.

Мои близки хора обаче непрекъснато пътуват с влак и нищо им няма. И ми натякват - защо давам почти два пъти повече пари за автобус, след като понякога автобусът пристига са същото време или дори пътува по-дълго, отколкото влакът?

Преди няколко месеца разчупих статуквото и пътувах с едно прекрасно влакче до Дупница и обратно. Влакчето беше сравнимо с градските железници в Мадрид или с влаковете в Италия, с които съм пътувала. И знам, че по-голямата част от вагоните на БДЖ не са такива, но важното е, че табуто ми по отношение на услугите на родните железници беше разчупено.

Та ме убедиха между празниците да предприема пътуване с влак. За целта направих проучване в сайта на БДЖ. Такава съм си - всичко възможно проверявам в интернет. И разбрах, че имало разлика между билетите "отиване и връщане" и билетите на "релационни цени". Не знам кой маркетингов или, по-вероятно, административен, гений, е кръстил последните така. "Релационните" билети са също за отиване и връщане, но са по-евтини и важат цял месец. Билетите тип "отиване и връщане" са малко по-скъпи и важат до полунощ на:

  • деня на пътуването или на последния от съботни, неделни и празнични дни, когато те са поредни - на разстояние до 100 км;
  • третия ден от датата на пътуване на разстояние до 300 км;
  • 30-я ден от датата на пътуване на разстояние над 300 км.

Геният на БДЖ вероятно знае защо е въвел такива срокове на билетите за отиване и връщане. На мен, която съм свикнала аналогичните билети за автобус да важат в рамките на месец, така и не ми стана ясно. Но в моя случай това нямаше значение, защото си купих от по-умните билети - "на релационни цени".

Релационните цени обаче важат само:

  • Първо, за бързи влакове и "бързи влакове със задължителна резервация". Не за пътнически влакове. Зачудих се какво ще да означава "бърз влак със задължителна резервация". След кратко ровене из нета разбрах, че това е новото название на добрия стар експрес. Може би тази номенклатура е сътворил същият гений, родил и термина "релационни цени".
  • Второ, за определени маршрути. От София до Враца или до Дупница например важат. Обаче до Пазарджик - ядец. И ако пътувате до Пазарджик за празниците и си купите билет за отиване и връщане, нищо чудно да се окаже, че трябва да се връщате навръх посрещането на Нова година. Никакво намаление не ви се полага, значи, ако искате да карате празниците в Пазарджик. Ваш проблем. Вървете в Дупница, релационните цени ви очакват.

Обогатена с тези нови познания, отивам на Централна гара - София да си купувам билет по релационни цени. Със запазено място. Но. Запазени места няма. Някой ги е взел. Да мина пак след 10 минути да проверя дали са ги върнали.

Да. Запазените места са хартийки, които ги "вземат" и "връщат". "По невнятни причини", ако мога да цитирам Георги Рупчев. А не са нещо, което се въвежда в електронна система.

И тъй, закупила билет, започвам да обикалям мразовитото фоайе на гарата. Същото правят и други пътници, които чакат запазените места да ги "върнат". Кръжейки, забелязвам едно стайче с табела "Топла чакалня". В него дори има свободни места. И изискване да влизат само хора с билети. Билет имам, но запазеното място ми е приоритет.

След няколко разходки до гишето, през които ту лелката я няма, ту запазените места не са ги "върнали", изведнъж последните се "появяват" и дори съм поканена да си купя, без да се редя на опашка. До прозореца, ура.

Вече мога да отида в Топлата чакалня. Никой не проверява на вратата имам ли билет. Вътре пушенето е забранено. Но не и яденето. Разни хора са разпънали дисаги и похапват. Гнусничко е, но поне не е студено. Не знам дали заради отопление (източник на каквото не видях с просто око) или поради по-малкия размер на помещението. Седя до двама младежи със симпатично пънкарски вид и мисля.

Мисля за логиката на запазените места. Запазено място може да се купи само от начална гара. Примерно - мога да взема запазено място от София до Своге. Ама от Своге до Русе - не. Във втория случай се качвам на влака с риск осем чака или колкото там трае пътуването да кибича права. А с междуградските автобуси като цяло не е така. Знае се колко човека слизат в Стара Загора, да кажем, и колко могат да се качат от Стара Загора до Бургас. Ама при БДЖ това може да стане, ако има единна информационна система. А не хартийки, които ги "вземат" и "връщат". И при сегашното мърляво състояние на влакове и гари услугите на БДЖ пак могат да се направят по-удобни, ако има достатъчно воля за това.

На връщане трябва да си заверя заветния билет по релационни цени. Право на запазено място нямам, защото не е начална гара. Заверката се изразява, като към наличните листчета се дават още листчета. Не мисли за дърветата БДЖ и това си е.

Ставам свидетел как лелята на гишето скършва ентусиазма на друг пътник да си купи билет по релационни цени до друга част на страната. Можело само от и до София. Но не от Дупница до Видин например. Така и не разбрах как е с билетите в една посока и с тези за отиване и връщане. Според сайта на БДЖ на теория може.

И тук, скъпи читатели, настоящият информативен разказ с елементи на разсъждение свършва. Просто ей така. Разумът (и чист, и практически) на БДЖ е твърде сложен, та способността за съждение на вашия неуютен блогър да е способна на заключение.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

5 коментара :

  1. "...услугите на БДЖ пак могат да се направят по-удобни, ако има достатъчно воля за това. "
    Воля има, при това силна воля, някъде из горните етажи. Само че волята е да се обявят железниците за несъстоятелни и да се продадат за жълти стотинки. Така де, има воля за комисиона.
    А що се отнася до мърлявото състояние на влаковете и гарите, то показва манталитета на всеки от нас, както на служителите, така и на ползвателите на БДЖ. Същият манталитет може да бъде разпознат в състоянито на спирките на градския транспорт, пейките по парковете и пр. Видимо е, че сме достойни жители на Свинария.

    ОтговорИзтриване
  2. За мърлявостта съм съгласна, макар напоследък да се появиха и много приятни влакчета. Но думата ми е основно за друго - за безкрайно остарялата често пъти абсурдна "логика" на услугите.

    ОтговорИзтриване
  3. Абсурдната и неуслужлива "логика" на услугите се корени в две неща: от една страна политическите метли и назначения на некомпетентни "парашутисти", а от друга (както и по-горе написах) нечии интереси за фалиране и разпродаване на още едно държавно предприятие и прибиране на комисиони.

    ОтговорИзтриване
  4. Бърз влак със задължителна резервация, а не регистрация.

    ОтговорИзтриване