Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

10.11.2011 г.

Спомен за репетиции: Десети на 22


Дойде време да отговоря на поетичната загадка. Стихотворението е на Георги Рупчев и се казва "Спомен за репетиции". Днешният ден е подходящ, за да обогатя с това произведение достъпното в Интернет наследство на автора.

За първи път прочетох стихотворението в самиздатския алманах "Мост" - брой 1 от далечната 1990 г. С т.нар. "самиздатски" списания (както виждате - тънки брошурки, захванати с телбод) "Мост" и "Глас" още преди 10 ноември 1989 г. - тогава те бяха нелегални - ме снабдяваше тогава вече бившата ми учителка по литература Веселина Димитрова. Предишните броеве съм й върнала, този някак е останал у мен. Била съм 8-9 клас по онова време. Криех ги под матрака на леглото. В онези времена човек не можеше да има доверие и на семейството си. Не че моето би ме изпортило, но за всеки случай. А и бях в тази пубертетска възраст, в която повечето деца възстават срещу семействата си. Някои го правеха с пушене, гаджета и купони, аз го правех с литература. Затова и "Синият път" на Кенет Уайт ми беше отнет и скрит за цели няколко месеца - откъде-накъде детето ще чете такива "ненормални" книги?

Днес хора от всякакви възрасти ми казват, че нищо не се било променило. Същите тези хора преди 22 години биха могли безнаказано да задръстват Попа с флаш мобове, да си позволяват публични критики към управляващите, да участват в гей паради на кукуво лято.

Имаме си и молове, с което антиконсуматорските интелектуалски нагласи най-накрая намериха, по думите на Маркс, корелат в реалността. Защото и преди си имахме антиконсуматорски интелектуалски нагласи, но те логично се насочваха към "гнилия Запад", където впоследствие си устроиха живота онези от изповядващите ги, които можаха.

Разбира се, критерият зависи от това - какви са ни мерките. В Любляна проведох изключително приятен и интересен разговор с един австрийски еколог. Говорехме за Модерността, за идеологии, за расизъм, за Карл Попър, Томас Кун, Норбърт Елиас, Питър Бъргър, Робърт Фридрихс... Тезата му беше, че преди Модерността човешките права са били съблюдавани повече, отколкото днес, защото е било спазвано основното човешко право да бъдеш нахранен, без да се налага да работиш за тази цел. Аз твърдях, че човешките права са идеологически конструкт на Модерността, но (по Фуко и Елиас) контролът върху човешкото тяло, който упражнява Модерността, е по-силен от предмодерния. Той казваше, че капитализмът е виновен за всичко и че всичко в съвременния ни свят е капитализъм, а аз репликирах, че за да установим дали капитализмът е виновен за едно или друго, или други елементи от социалния свят, трябва да имаме база за сравнение, каквато е невъзможна, ако всичко е капитализъм.

Както и да е. Вчера, на връщане от работа, видях двама мъже, най-спокойно хванати под ръка, да влизат в кварталния супермаркет (уточнявам, че нито един от тях не куцаше и не беше сляп). Каквото и да си говорим, за мен това има значение.

И така, на вашето внимание:

Спомен за репетиции
Георги Рупчев

Остарялата физкултурничка ни обичаше много.
Тя си нямаше нейни деца - ние бяхме ѝ всичко.
Втора майка ни бе - справедлива, грижовна и строга.
Иначе бе истеричка.

Тя обичаше страстно да ни строява:
с тояжка и топка - младежите,
а девойките - с обръч и лента.
Най-отпред баш левентът байрак да развява
между двете си асистентки.

Знаменосците впрочем ги сменяха често.
Асистентките също.
По невнятни причини.
Ние крачехме с мощно ура, с дружна песен,
щом не можехме да изклинчим.

И отгоре надолу, и отдолу нагоре
ние крачехме правилно, праведно,
нямахме грешка.
(Тъй ни учеха винаги в час по история -
положението на народа е винаги тежко.)

Видиотен,
униформен,
идиотски остриган,
слънчасал,
марширувам из двора
на празника на гимназията.
Леви! Леви! Горе ръцете!
По няколко часа...
Господи, колко мразех това,
господи, колко го мразех.

Там, високо в небето се вият
нашите родни
орли и гарвани.
А отдолу пълзим като охлюви ние -
млади, силни и гордо изправени.

Бием крак като новобранци в казарма -
цял живот ли ще репетираме
между живия плет и оградата?
Стига с тия паради, другарке ма,
стига паради.

Знаменосците впрочем ги сменяха често.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

2 коментара :

  1. Там, високо в небето се вият

    нашите родни

    орли и гарвани.

    А отдолу пълзим като охлюви ние -

    млади, силни и гордо изправени.


    Силно...

    ОтговорИзтриване