Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

24.02.2011 г.

За културното наследство и наследството на културата


Наскоро слушах предаване на "Аларма" за "Литературен вестник". В него, покрай другите неща, стана дума и за това, че от сайта на Министерство на културата е видно, че в структурата на министерството на литературата е отредено място в дирекция... "Културно наследство". А там литературата битува в качеството й на "литературно наследство".

Тежко ви и горко, ако сте жив литератор. В още по-неизгодна позиция сте, ако сте хем жив, хем млад, литератор.

То пък да не е по-добре, ако сте млад и талантлив архитект?

И после се чудим, защо си отиват
 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

23.02.2011 г.

Туитър етюди/упражнения по стил за баницата

Ако четете блога ми през RSS или блог агрегатор, вероятно няма да видите фоновете и форматирането в този пост.

За тези, които смятат, че Туитър е само за глупости и че в по-малко от 140 знака нищо смислено не може да се каже - може да изпробвате нещо подобно на долното упражнение. Удоволствието е гарантирано.

@sdawn @yradunchev @svetlaen Абе къде е баницата?link to this tweet via Seesmic Desktop


@dtsonev @sdawn @svetlaen съпсенс тряя има :) но ако в началото на пиесата на сцената излезе баница - до края на предст. тряя експлоадира!link to this tweet via web


@yradunchev това е валидно само за пищовите. Ако излезе баница в началото, до края несъмнено някой ще разбърка айрян! @sdawn @svetlaenlink to this tweet via Seesmic Desktop


@dtsonev @yradunchev @sdawn Е стига с този Станиславски! По Брехт, ако в началото има баница, в края има монолог с гръб към публиката.link to this tweet via web



@sdawn @dtsonev @yradunchev Чехов е бил добър приятел на Станиславски и е защитавал неговата театрална парадигма.link to this tweet via web


@sdawn @svetlaen @dtsonev @yradunchev а по бекет: в началото баница - в края крап пуска срс-етата :)link to this tweet via web


@yradunchev @sdawn @dtsonev По Вендерс - в началото - баница, в края главният герой се рее във въздуха и държи много дълъг монолог.link to this tweet via web


По Димитър Цонев: В началото баница, а в края се оказва, че между действията Митьо я е изял зад кулисите :D @yradunchev @sdawn @svetlaenlink to this tweet via Seesmic Desktop


@dtsonev @yradunchev @sdawn По svetlaen спестяваме баницата, в кулминационния момент поднасяме кекс "Електронен вестник" http://goo.gl/w3aWHlink to this tweet via web


@svetlaen @dtsonev @sdawn по дали - изнасят баница в тава без тава, до края на пиесата се е превърнала в рог от носорог.link to this tweet via web


@yradunchev @dtsonev @sdawn По Frank Zappa - Някой подпалва баницата и после Пърпъл пишат песен за това.link to this tweet via web


По Морфов: Сцената в НТ се тресе и изменя непрекъснато, а на нея целият състав на театъра точи кори за баница @yradunchev @sdawn @svetlaenlink to this tweet via Seesmic Desktop


@dtsonev @yradunchev @sdawn По Мариус: Мариус се превъплъщава в ролята на баница. Публиката чак сега разбира какво е баница.link to this tweet via web


@yradunchev @sdawn @svetlaen По Камен Донев: Мляскайки и оригвайки се, със зор изяжда цялата баница. Публиката се залива от смяхlink to this tweet via Seesmic Desktop


@dtsonev @sdawn @svetlaen по Сте Ле Костов - в началото Големанов пече баница, в края другите я изяждат.link to this tweet via web


@sdawn @svetlaen @yradunchev По режисьор, който поставя на извънстолична сцена: Сцените с баницата отпадат поради липса на бюджет!link to this tweet via Seesmic Desktop


@dtsonev @sdawn @yradunchev По Бойко Борисов: Щом го черпят с баница, не му трябва социология.link to this tweet via web


@dtsonev @sdawn @yradunchev По Божидар Димитров - баницата отива за поклонение в "Ал. Невски", понеже е замесена със светена вода от Созополlink to this tweet via web


@sdawn @yradunchev @svetlaen По Б. Димитров №2: На публиката се показват мощи от древна баница, която не се знае баница ли е.link to this tweet via Seesmic Desktop


@dtsonev @sdawn @svetlaen дянков изнася petit баница,гоце щипва от нея, цвцв в акция баничарите, end:всички са мазни,влиза бб целия в бяло.link to this tweet via web


@sdawn @svetlaen @yradunchev ЯКолев: Иззема баницата преди началото на спектатъла, защото за корите е използвано пиратско брашно.link to this tweet via Seesmic Desktop


@yradunchev @dtsonev @sdawn По Вежди Рашидов: баницата е отишла на кино. Бюджетът за нея е разпределен между любовниците на Берлускони.link to this tweet via web


@svetlaen @dtsonev @sdawn берлускони- аз тая баница не я познавам, то всичко отиде на кино, вие за една лазаня ми завиждате че съм ял.link to this tweet via web


@svetlaen @sdawn @yradunchev Дебелянов/ Едгар По: Ще има ли баница? - Никога веч! #banitsastylelink to this tweet via Chromed Bird


@boyanski @sdawn @yradunchev По Константинос Кавафис/Атанас Далчев: Сега какво ще правиме без баница? За нас тя все пак беше разрешение.link to this tweet via web


@svetlaen @sdawn @yradunchev [Поток на съзнанието] Тя отвори фурната (баница за какво ни е баница всичко отиде на кино)..
-Готова е, скъпи!link to this tweet via Chromed Bird


@dtsonev @boyanski @yradunchev @sdawn Епилог: Рьоне Магрит - Това не е баница.link to this tweet via web


@svetlaen Това не е епилог:)) Баница. Без Баница. Революция (по Жан-Мишел Жар) @dtsonev @yradunchev @sdawnlink to this tweet via Chromed Bird


@svetlaen @sdawn @boyanski А ла Близкия Изток: @yradunchev не споделя баницата с други!link to this tweet via Seesmic Desktop


(Пинтър) @svetlaen @dtsonev @yradunchev @sdawn -Искаш ли? -Какво? -Баница. Мазна? Не, вчерашна. (Отхапва) Знаех си,не искам. Сирене? -Баницаlink to this tweet via Chromed Bird


@svetlaen @yradunchev @sdawn @boyanski по Толкин: Баницата трябва да се унищожи! или "3 баници за едрите мъже под този небосвод..." :)link to this tweet via Seesmic Desktop



изтървала съм една дискусия за баница... по Шпатова: нечовешка кемп-баница.link to this tweet via web



п.п. Специално за Стефан Иванов, който не харесва социални мрежи, но е прочел всичко дотук много внимателно, посвещавам извън Туитър, но в не повече от 140 знака:

По Сфумато: Снежина Петрова танцува около баницата. Стефан Иванов посвещава стихотворение на танца и го чете в Сфумато.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

18.02.2011 г.

Туитър, Туитъри (пролегомени към ненаписаната статия "Туитър културата")


Избягвам reply понеже някои tweets остават извън контекст за останалите, които четат фийда. В този смисъл във Фейсбук се получава по-добре.Tue Dec 14 09:12:29 via web

Ето, че най-сетне се включвам и аз в дискусията за същността на Туитър между Лидия Стайкова и Димитър Цонев.

Спотайвах се, за да видя как ще се развият нещата, въпреки че именно аз станах повод за тази дискусия, като в лична кореспонденция с Лидия вметнах, че не виждам смисъл да се прави Туитър акаунт на нещо, ако поддържащия акаунта не го използва за общуване. Така че в спора съм очевидно по-скоро на страната на Димитър. И все пак, позицията ми е по-умерена, бих казала.

Признавам си - само до преди няколко месеца Туитър изобщо не ме привличаше. Изглеждаше ми безсмислено допотопна система за писане на неща от 140 знака, в която някакви хора се правят на оригинални, а други (или същите) си приказват публично, без трети човек да може да схване контекста на разговора. В сравнение с това, кичозно претрупаният Фейсбук ми изглеждаше по-удобен - може да придобиеш много по-пълна представа за човека срещу теб, да проследяваш дискусии, да участваш в групи, да правиш и да разглеждаш албуми със снимки и т.н. Едва ли щях да си направя акаунт в Туитър, ако не беше Борислав, който възторжено го пропагандираше и дори смяташе да напише статия "Туитър културата" за вестник "Култура". Та си казах - защо пък да пробвам да разбера, какво толкова намира този Много Умен Човек в Туитър.

@svetlaen Чак толкоз богат не съм станал, но ми стига това богатство някой готин и умен приятел да се радва на блога ми. Мерси! :)Sat Dec 11 12:04:01 via web

Борислав наричаше Туитър "рафинирана хипарска комуна", беше съгласен със съоснователя му, че посредством Туитър светът става по-емпатичен, твърдеше, че там се срещат "умни, добронамерени и отзивчиви хора". Обичаше да повтаря (това беше една от тезите на ненаписаната му статия), че всеки има "своя Туитър". Имаше предвид не просто различните контакти, а възможностите на Туитър да бъде ползван по различни начини.

От тази гледна точка, Лидия също има "своя Туитър"; и има правото да си го има. В "нейния Туитър" като че няма противоречие - пишейки от дъжд на вятър и не отговоряйки на туитове, тя има пъти повече последователи от мен (която доскоро имах заключен акаунт и държах да запазя малък брой последователи, защото във Фейсбук контактите ми станаха плашещо много), което й дава основание да се чувства обективно права в стратегията си. "Нейният Туитър" просто "работи" :-). Друг е въпросът, дали при нейния тип активност Лидия щеше да има толкова последователи, ако не беше известен блогър и нямаше връзка към Туитър акаунта й на видно място в нейния блог (каквато аз умишлено нямам).

От една по-"обективистична" гледна точка, тази на Klout, начинът на употреба на Туитър може да бъде анализиран и оценяван. По скалата на Klout тримата с Лид и Димитър се подреждаме така:

http://klout.com/lydblog
http://klout.com/svetlaen
http://klout.com/dtsonev

Въпреки че тази подредба определено е в моя полза в спора ми с Лидия, не я фаворизирам. Доколкото съм социолог, много добре знам, че зад всяка система за оценка има скрита друга система - от ценности. И че тези ценности не са нещо абсолютно - те биха могли да бъдат и други и тогава и оценката ще е различна.

И все пак, Туитър е на първо място социална мрежа - начин хората да се свързват и да комуникират, да обменят мисли, връзки, асоциации и не на последно място - информация. Обменената по подходящ начин информация в Туитър обаче има свойството мълниеносно да се мултиплицира, без да се губи автентичността на произхода й. Това мултиплициране се случва не механично, а поради живи хора, които проявяват човешки интерес и споделят помежду си. Ето защо тези от активните потребители, които възприемат Туитър като общност (а те са "ядрото" на Туитър), реагират негативно на използването му като чисто механично подаване на информация, особено, когато това става и автоматизирано.

@svetlaen понякога темата и авторът си заслужават изключението :-)Wed Feb 09 12:45:15 via Seesmic Desktop

На второ място, Туитър е мрежа за "моментална комуникация" в много по-голяма степен, отколкото, примерно, Фейсбук. Потребителят вижда туитовете като поток и в повечето случаи веднага решава дали да реагира (с отговор, с ретуит), или не. Докато във Фейсбук центърът е самият потребител (неговите връзки, интереси, линкове, статуси, снимки и т.н.), в далеч по-минималистичния Туитър основното е съдържанието, което потребителят генерира и комуникациите, в които влиза. Преценявате дали да следвате някого, или не, основно на базата на поведението му (освен ако мотивът ви не е, че потребителят ви е известен от другаде). Въпреки това, съвсем не е невъзможно да се проследи разговор между двама и повече потребители - като цъкна на балончето вдясно на туита (ползвам Туитър през уеб интерфейс), виждам съобщението, на което е отговор (ако събеседникът не е със заключен акаунт) и евентуално предишния туит, на който е отговорено и т.н., и така успявам да проследя диалога.

 

(кликнете върху снимката, ако искате да я видите в пълен размер)

Да, съгласна съм - Туитър не изглежда като Фейсбук и това може да бъде объркващо за човек, който не е свикнал (особено, ако няма мотивацията да свикне). Но, ако се замислим, и Фейсбук не изглежда като роман, дори не и като разказ :-), но това не ни е попречило да свикнем с него. И вестниците не са структурирани като книги, но това не е попречило на хората преди няколко века да започнат да ги четат. Сещам се за онзи момент преди много години, когато за пръв път си направих електронна поща. В началото не можах да разбера, защо новите писма се слагат отгоре - та нали всеки "нормален" текст върви отгоре надолу (не ми се смейте - беше миналото хилядолетие, все пак)? Затова веднага промених тази опция и новите писма ми се показваха отдолу. До момента, в който първата страница на пощата се запълни - тогава разбрах защо е препоръчително новите писма да са отгоре :-).

На трето място, Туитър е платформа за обмен на кратки съобщения. От една страна, можем да възприемем това като регрес и опростяване на словото. От друга страна, малкият обем концентрира върху смисъла - авторите на хайку знаят най-добре :-). Освен това, краткият обем и типът комуникация са препятствие срещу влизането в пререкания. Не че не може двама души да се скарат в Туитър, но във Фейсбук е далеч по-вероятно това да стане. Обстановката в Туитър в много по-голяма степен предразполага към сътрудничество и симпатия, отколкото към клюкарство, интриги и кавги.

Добре е да удържаме в съзнанието си, че от една страна има хора (и медии, марки и т.н.), от друга страна има начини на комуникация между тях - били те личен контакт, сайт, блог, телефон, социална мрежа или нещо друго. Някои (и медии, марки и т.н.) използват едни начини на комуникация по-успешно, други - други.

- Някой може да ми е добър приятел във Фейсбук, чудесно да се разбираме на живо, в писма и по телефона, но в Туитър непрекъснато и некомуникативно да ме бомбардира с линкове, поради което да престана да го следвам там (имах такъв случай).
- Друг може внимателно да следи всичко, което правя във Фейсбук, но да не се намесва, да не отговаря на писма и ако има да ми каже нещо, да ме търси по телефона (имам и такъв случай).
- Туитър акаунтът на Webcafe пък публикува само линкове към нови статии - безмислено е да го следвам, абонирана съм за RSS емисията на Webcafe.

Шефът на@LEKI_BG веднага да им повиши заплатата заради това: RT @boyanski Ще я пробвам тая шунка накрая :)))) Толкова слушах за нея :)Sat Feb 12 10:26:14 via web

- Не обичам кренвирши и инстинктивно не изпитвам особено доверие към марката "Леки", но единствено заради симпатичното, общително и човешко присъствие на LEKI_BG в Туитър на два пъти си купих пуешка шунка "Леки". И я изядох с апетит :-)!
- Единственият шанс да не престана да следвам някого, който само подава информация без да общува с останалите, е той или тя да го прави... рядко. Тогава не е дразнещо. Като Дейвид Линч (всъщност, той общува понякога, дори даде цяло интервю в Туитър, което проследих в реално време, преливаща от еуфория). Или като Лидия Стайкова ;-).

Сериозният въпрос, според мен, не е дали Туитър се използва за диалог или за монолог - нормално се случва и едното, и другото. Някой изръсва интересна мисъл или подава линк, друг му отговаря и т.н. Ако хората само си отговаряха, нямаше да има на какво. Сериозният въпрос е - дали Туитър е просто канал за информация (като новинарските сайтове, RSS емисиите и т.н.), или е социална мрежа. Ами - социална мрежа е. 



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

13.02.2011 г.

Моментна онтология: "хора срещу" в Google

Без да знаят, моите приятели ХОра срещу РАсизма победиха флаш-играта "Хора срещу извънземни". 
 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

11.02.2011 г.

Маршът на луковите глави

Изображение: Индимедия България
Наскоро един мой млад приятел попита във Фейсбук: по какво заклеймяването на "Луков марш" се различава от заклеймяването на гей парада? И едните викат "това е лошо и опасно", и другите. Държа да отбележа, че въпросният приятел съвсем не е наци, нещо повече - той е гей. Задава подобни въпроси поради вътрешноприсъщата си саморефлексивност.

Иска ми се да му отговоря сериозно. При провеждането на един гей парад хора с различна сексуалност отстояват правото да бъдат себе си. При провеждането на нацистки публични събития едни хора не признават правото на други хора да бъдат себе си. И то не става дума за неща, свързани с убежденията на другите, а за непризнаване на това, че си се родил с различен етнос, раса, националност или че си се оказал с различна сексуалност. Не просто не признават, а се опитват и да унищожат. Понякога - физически.

В началото на декември в автобус беше пребит мой приятел от Африка - само защото е чернокож. Когато видял петима подстригани младежи да се приближават към него, първата му реакция била да хвърли очилата си по-далеч на пода на автобуса, защото е разбрал какво ще последва. А е без постоянна работа и не може да си позволи нови очила. За убийството на младеж, само защото заприличал някому на гей и за пребиването на хора, отиващи на митинг за защита на чужденците, няма смисъл да споменавам - случаите са добре известни.

Ето защо за поредното провеждане на т.нар. "Луков марш" трябва да се говори.

Преди няколко седмици по друг повод аргументирах защо е важно да има позиция по отношение на (нео?)нацистките нагласи у нас. Няма да се повтарям, вместо това ще насоча вниманието ви към три текста по повод на "Луков марш":

- Декларацията на ХОра срещу РАсизма
- Отвореното писмо на Български активистки алианс и София Прайд
- и любимото ми (защото хуморът, както и изкуството, може да бъде по-ефикасен от всяка аргументация): Ежегоден панаир за генномодифицирани семена за арпаджик, праз, кромид и чесън "Луков Марш 2011"

Изображение: Индимедия България
 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

10.02.2011 г.

В името на коректността: преброили се или преброени?


Който притежава необходимия минимум социологическа грамотност, е в състояние да забележи, че много често се представя по манипулативен начин статистическа информация, основана на иначе верни цифри. Например - "вдигат осигуровките с два процента". Два процента изглеждат нищожно, но като си дадем сметка, че те всъщност се отнасят към заплатата, а не към предишния размер на осигуровките, ще стигнем до извода, че процентите всъщност са многократно повече.

Та така и с електронното преброяване. Днес комай всички медии твърдят, че над 3 милиона "българи" (каквото и да означава това, след като преброяването е и за етнически малцинства, както и за чужденци) са се преброили онлайн. Тук манипулацията е в залога на глагола - използван е активен, вместо пасивен, залог. За който е забравил часовете по български в училище, активен залог е, че подлогът върши действието (пример: "Иванчо обича Марийка"), а пасивен, че някой друг върши нещо по отношение на подлога ("Иванчо е обичан от Марийка").

Аз преброих електронно себе си. Освен това, преброих и съпружеското тяло, с което споделяме общо семейство и домакинство, после преброих и баща си, а накрая и свекървата, понеже последните двама ме помолиха. Следователно, в моя случай имаме един активно и трима пасивно преброени. Знам и други, които са преброили цялото си домочадие и де що имат по-възрастен роднина.

Тъй че коректен е пасивният залог - електронно са преброени над 3 млн. души от населението на България ("население" е термин, неутрален по отношение на етнос и националност). Забележката ми може и да ви изглежда дребнава, но на базата на подобни манипулации понякога се взимат управленски решения, в резултат на които се харчат грешни пари.

Пък дори и да се абстрахираме от политиката и парите, не вреди човек да се опитва да мисли. Е, понякога вреди, но все пак си струва.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

Точно преди един месец ("И той стана и си тръгна.")


 
I Grieve by Peter Gabriel. Текст.

Дигиталните ми следи съдържат някои детайли, а други помня. Трети, за съжаление, съм забравила.

Точно преди един месец се събудих с лоша кашлица, но в добро настроение. Навън беше студено и мъгливо, но не бързах да излизам. Двамата с Крис най-сетне бяхте успели да ме убедите да си взема болнични заради бронхита. Отворих хладилника и видях, че сме останали без кисело мляко. След известно чудене с какво да си изям мюслито, изстисках два портокала за целта. Направих си обичайния половин литър зелен чай, включих лаптопа и ти написах писмо.

По това време вече не си вдигал телефона.

Предишната вечер се бяхме видели. Ти се обади да ме помолиш да ти дам нещо и аз те поканих вкъщи. Звънна отново две-три минути преди да дойдеш, за да кажеш, че си "на Рамщайн" и скоро идваш. Зачудих се - нямах спомен с Крис да сме ти казвали, че наричаме така бившия магазин Рамстор. Може би съм забравила, а може и това да беше просто едно от многото съвпадения, които се проявяваха в общуването ни.

Когато влезе, отбеляза, че у нас е топло и мирише вкусно. Все ти беше студено... Тъкмо бях сготвила сьомгова пъстърва с лук, бамя, гъби и розмарин на фурна и гарнитура - каша от черен ориз със спанак, гъбени пънчета и сух джинджифил. Не посмя да пробваш кашата, но останалото ти хареса, въпреки че според мен рибата беше станала на подметка.

Същата вечер проведохме, мисля, най-хубавия от всичките си разговори. Удържа да не запалиш нито една цигара, защото много кашлях. Ти не остана много. Като се нахрани, рече: "И той стана и си тръгна." Стана, но не си тръгна веднага, а дръпна един дълъг и вдъхновен монолог, както стоеше насред кухнята. Не мога да си простя, че голяма част от монолога ми се губи, само помня, че ме наричаше "човече златно". Когато накрая все пак се запъти към вратата, каза: "Знаеш ли, липсват ми разговорите ни." Отговорих: "И на мен", въпреки че от предишния ни разговор на живо бяха минали по-малко от две денонощия, и допълних: "Човек се привързва..." Уверихме се един-друг, че ще имаме още много такива разговори. На вратата те попитах дали утре ще идеш на работа и ти отвърна: "Такава е идеята". Прегърнахме се за довиждане, каза: "Ще ти звънна утре привечер". Помислих си, че нямаше нужда да го казваш - през последните седмици ни беше станало ритуал да се чуваме привечер.

За този разговор си мислех, докато ти пишех писмо на сутринта. Ти не отговори на писмото, не се появи и в Туитър. Реших, че може би си затрупан с работа - това трябваше да е първият ти ден на работа след празниците. Помотах се из нета. Забелязах, че публикация от Неуютния блог е препечатана в "Електронен вестник", и се зарадвах.

Искам да престана да си представям какво точно си правил по същото време.

След като обядвах, реших да си легна малко и да почета Турние. Не се чувствах много добре. С Крис ти бяхме подарили "Горски цар" за Нова година. Бях ти обещала, когато прочетеш книгата, да ти дам и "Метеорите", която, уверявах те, щеше да ти хареса дори повече.

По това време вече и двата ти телефона са били изключени.

После отидох при личния лекар, дишах, издишвах, взех заветния болничен лист и поредната рецепта, купих лекарства и радостно се прибрах вкъщи.

Искам да престана да си представям какво точно си правил по същото време.

Още нямах отговор на писмото си, нямаше те и в Туитър. Изнервих се и дори се заядох леко с двама туитърци. В 17,30 би трябвало работното ти време да свърши, но ти не се обади. Не се обади и по-късно. След като мина 18,30, започнах да те търся. Телефонът ти беше изключен. Често се случваше да е изключен в последно време, но се притесних. Преди да си легна вечерта, вече бях убедена, че нещо не е наред и казах на Крис, че си изчезнал.

На другата сутрин първото, което направих, е да видя в нета има ли следа от теб. Нямаше. Телефонът ти продължаваше да е изключен. Това, което изпитах, беше ужас. После те търсих на работа, свързах се с най-близките ти приятели (поне с тези от тях, за които знаех), давах странни сигнали в Туитър и Фейсбук... но това вече няма значение.

Все ти беше студено.

Григор е прав. Трябва да престана да мисля защо не съм успяла да ти помогна и вместо това да подкрепям онези, които имат нужда от мен. Безсмислено е да си мисля за нещата, които не успях да ти кажа. Безсмислено е да продължавам да се опитвам да те спасявам. Не те спасих. Точка. Колкото и да мисля къде сбърках, колкото и виновна да се чувствам, това няма да те върне.

Но истината е, че още отказвам да приема, че вече те няма. Дори и след като те видях в ковчег, пред който успях да прочета стихотворението, което ти посвети Стефан, без да плача.

Поне те прегърнах за довиждане.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

6.02.2011 г.

Що е Интернет социална мрежа?


Преди доста време Един Gregg попита "Коя е първата социална мрежа, която сте ползвали?". Преобладаващият отговор като че беше "IRC". Но когато наскоро попита: Що е то "социална мрежа"?, никой не му отговори. "Всички ползват социални мрежи - заключи Gregg - но никой не може да каже кога една услуга се превръща в социална мрежа." Като не можем да кажем, не е толкова учудващо, че никой тук не се сеща, че идва Седмицата на социалните медии...

От няколко дена сериозно мисля върху въпроса на Gregg и за себе си нямам категоричен отговор. Клоня обаче към позицията, че чат каналите и форумите отпреди десет и малко повече години не са социални мрежи. Стигнах до този (не окончателен) извод, мислейки за... историята на социологията. Има едно такова нещо в родната традиция за изучаване на история на социологията (и не само в родната, но по света начините на изучаването й са по-шарени, включително има и възгледи, че такова животно като "история на социологията" няма), което се нарича "протосоциология". Накратко, това понятие е израз на разбирането, че можем да търсим и намираме социологически идеи във времена и епохи, преди социологията да е била обособена като наука. Например, в творчеството на Монтескьо и Макиавели, Платон и Аристотел, Лао Дзъ, Буда, ако щете и при Мойсей, че и при маите.

Подобно широко разбиране за социология е достойно за душата (на социолозите), но въпросът е дали в познавателно отношение повече губим, или повече печелим, от него. За мен, по-скоро губим. Поне по две причини. Първо, така се размива спецификата на социологията, която неслучайно е възникнала в определен исторически период, в който именно период "обществото" се е превърнало в нещо, което да се нуждае от специално научно разбиране. Второ, но не по значение, ако сме научени да гледаме на Платон, Монтескьо и т.н. като на социолози и да интерпретираме съвременната социална реалност чрез някакъв осъвременен вариант на техните възгледи, това вреди както на разбирането на съответните мислители, така и, особено, на разбирането на съвременноста. Бях свидетел как поколения млади социолози пред очите ми бяха професионално погубени и така и не разбраха какъв е смисълът от теоретичната социологическа грамотност, понеже за тях тя се свеждаше до отговори на въпроси като: "Прилича ли ви Ахмед Доган на лисица?".

Та да се върна на социалните мрежи.

Не че не можем да кажем, че IRC каналите и форумите са социални мрежи, но проблемът е, че можем да го кажем единствено пост фактум, след като вече имаме понятието за "социална мрежа" и на интуитивно равнище смятаме, че "знаем" какво е социална мрежа. Никой не е "знаел" преди 10 години, че IRC е социална мрежа. Смятам, че за да разберем социалните мрежи (а и каквото и да е), първо трябва да сме в състояние да можем да направим разликата и чак след това вече да търсим подобията.

На техническо равнище съм неграмотна, но ще се опитам да отговоря на Gregg, що се отнася до социалните измерения на "социалните мрежи". Има същностна разлика в структурирането на социалното пространство при чат каналите и форумите, от една страна, и "социалните мрежи", от друга. При форумите и чат каналите отношенията са по правило йерархични. Тоест, има модератори/администратори, които "колят и бесят" и "обикновени" потребители, които спазват "правилата на играта" или биват натирени, ако ги нарушават. Отношенията, значи, са на власт и подчинение - типични за една класическа "институция".

Като се замисля, през 2005 създадох първия си блог (който просъществува до 2009), понеже бяха почнали много да ме дразнят демонстрациите на власт в интернет форумите и възжелах да съм независима. После покрай интернет приятели станах член на иначе доста глупавата (логично - вече покойна) мрежа Yahoo 360°, в която човек си имаше профил, контакти, можеше да поддържа някакво жалко подобие на блогче, да участва в групи и т.н. При цялата си недомисленост и бъгавост, Yahoo 360° имаше за мен това предимство спрямо форумите, че осигуряваше хоризонтална, независима от ничия властова амбицийка, комуникация.

Та, според мен, ако при чат каналите и форумите на първо място е властово удържаната институционалност, при социалните мрежи на първо място е персоналността и нейната свързаност с други персоналности. Разбира се, и при форумите и чат каналите се осъществява връзка между персоналности, както и при социалните мрежи има граници на употреба и власт, което ще разберете, ако волно или неволно нарушите правилата на даден сайт - социална мрежа. (Така например наскоро бяха изтрити от facebook доста добри актови снимки на моя контактка; някои от любимите ми фотографи във Flickr редовно биват цензурирани там по същите причини.)

Границата между социални мрежи и не-социални мрежи е тънка (трудно ми е да отговоря, например, дали Flickr е социална мрежа) и двете неща едва ли съществуват "в чист вид", по-скоро в едните можем да намираме елементи от другите и обратно. Но е важно да поставим акцента върху най-важните отличителни характеристики, за да знаем за какво говорим.


п.п. Между другото, трите въпроса, които зададох наскоро в края на този пост, продължават да стоят неразрешени.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

3.02.2011 г.

Бавно: Изговорен свят II

Горещо препоръчвам преживяването (не мога да кажа "пърформанс") "Бавно: Изговорен свят II", което ще се случи (а не "състои") петък, 4 февруари, от 19 ч. в Сфумато. 

Преживяването ще случват Стефан Иванов, Иван Димитров, Иван Ланджев и група "Блуба Лу". 

Първият "бавно изговорен свят" се случи на 27 ноемри, събота.  Тогава бяха само Стефан Иванов и "Блуба Лу". Спомням си деня много добре. По-рано следобед Борислав се обади да каже, че е наблизо и предложи да се видим. Поканихме го на гости, поприказвахме сладко го убедихме да дойде с нас в Сфумато. И така, отидохме тримата с Боби и Крис. Там го запознахме с Надето.

Първото бавно изговаряне на света се оказа изключително въздействащо за нас, после коментирахме, че сме като хипнотизирани, че сме били изпаднали в нещо като транс. Рядко са ми се случвали такива преживявания, в които се губи границата между автор, публика, музика, визия и успява да се случи общо пространство на споделеност, чувстваш се докосващ и докоснат.

Тук можете да видите кратко видео от онази вечер.

Надявам се да се видим там. Струва си - не само, за да поощрим съвременното изкуство, а и за да утвърждаваме човешкото. Включително и нашето собствено.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?