Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

13.01.2011 г.

За препечените филийки и за грижата


Понеделник сутринта пратих на един приятел по e-mail тази снимка за закуска, като символ на препечените филийки, които му правехме с Крис и които той толкова обичаше. Така и не разбрах дали е получил писмото.

Снощи, докато не можех да заспя и се опитвах да не кашлям, си мислех, че тези филийки са двойна имитация - първо, не са истински, а са на снимка, второ, дори не са препечени, а ефектът на "препичане" е получен чрез засилване на контраста. И тези филийки, казвах си, са замазване на гузната ми съвест, че не съм му направила истински филийки, че не съм проявила онова истинско човешко отношение, от което човешките същества единствено имат нужда.

Тази сутрин, докато се опитвам да си отговоря на някои въпроси, вече не съм на мнението си от снощи. Човешките отношения се опосредяват чрез символи. Чрез реч, чрез жестове, чрез изкуство и т.н. Не е възможна директна, неопосредена от символи, комуникация. Тя не би била човешка, защото човешкото се изразява чрез смисъла, а смисълът няма как да се прояви, освен чрез символ. Дори поднасянето на една реална препечена филийка може да има различни смисли - може да ви я поднесат, защото сте си платили за нея, защото сте шефът и готвачката в стола знае, че шефът държи на препечените филийки, или член семейството ви отказва да запомни, че не обичате препечени филийки и ви ги прави отново и отново, или може да бъде проява на най-искрено приятелство и грижа. И т.н...

Затова и не е вярно, че дигиталното битие не е реално - то ни дава възможност да изразяваме себе си и отношението си към други човешки същества, да съсипваме или да спасяваме животи. И препечените филийки, които изпратих в понеделник, са съвсем истински, защото не само изразяват, а и концентрират отношението ми към получателя. Те са израз на грижа. И съдържат посланието, че грижата за себе си е невъзможна без грижа за другия. Защото сме немислими като хора без човешкия свят.

Заедно с филийките изпратих и слънце - толкова силно, че бе способно не само да пробие понеделнишката мъгла, а и да препече филийките вместо тостер.

Слънцето също беше съвсем истинско. Защото беше изпълнено с грижа.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

7 коментара :

  1. много размисли ,само за две препечени филийки :)

    ОтговорИзтриване
  2. Препечените филийки са просто повод за размисъл за същността на човешките отношения.

    ОтговорИзтриване
  3. Не е елементарност - просто си очаквал текст за филийки ;-)

    ОтговорИзтриване
  4. Общувайки с бебета съм открила, че смисълът може да се комуникира и без символи, че човешките отношения може да не се опосредстват чрез символи. Или пък не съм те разбрала правилно :)

    ОтговорИзтриване
  5. Няколко пъти започвам отговор и го изтривам... Абе зависи какво разбираме и под човешко общуване, и под символ. Дано все пак таргетът на текста ми схване какво съм имала предвид, ако изобщо го прочете, де.

    ОтговорИзтриване
  6. Бих ти направила всичките препечени филийки на света, ако това можеше да те върне. Сбогом.

    ОтговорИзтриване