Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

30.05.2013 г.

Да кажа и аз за тютюнопушенето


Досега избягвах да обсъждам публично темата за тютюнопушенето, защото не ми се влизаше в конфронтация. Не пуша, не съм пробвала дори, но имам приятели пушачи. Позицията ми не е свързана със стигматизиране на пушачите, обаче знаете, че когато има остър спор по нещо, някои хора са склонни да се връзват. Впрочем, както вече стана ясно, има както пушачи, които подкрепят забраната за пушене на обществени места, така и непушачи, които поддържат предишното статукво.

Когато обаче първата задача на първата задача на новото правителство се оказа отмяната на забраната за пушене на обществени места, реших най-сетне да си кажа. Ще споделя личен опит - какво означава за мен и за начина ми на живот да се пуши на обществени места, включително и с отделни помещения за пушачи и непушачи, и какво означава да не се пуши.

Ако ме познавате лично, с голяма вероятност сте ме виждали и чували да кашлям. От двадесетина години, в резултат от четене на прашни томове на Маркс в студената библиотека на СУ през зимата 1993-1994, си влача нещо като хронифициран бронхит, което се обостря почти с всяко разболяване и минава много трудно. При последното от тежките усложнения кашлях от началото на август до края на декември - въпреки всички доктори, изследвания, диагнози и лекарства. Ако съм в задимена среда, това влияе много зле на кашлицата ми.

Освен това, макар от години да не припадам, на теория продължавам да съм болна от епилепсия. И понякога ми прилошава, например пролет и есен, или ако съм дишала много дълбоко (хипервентилация му се вика), или от напрежение, или ако съм на място, на което се пуши. Да ми прилошее често пъти се изразява в това да не мога да запазя равновесие и да се приземя я на най-близкото място за сядане, я на земята, треперейки от ужас да не припадна. Не е приятно.

Преди забраната по възможност избягвах заведения, в които се пуши, дори и с отделни помещения за пушачи и непушачи. Често пъти помещенията за непушачи биваха забутани в най-студените и неприятни места на заведението. Беше практика вратата между частта за пушачи или да се отваря често, или направо да си стои отворена, така че димът си влизаше и при непушачите. Така че с Крис посещавахме основно две-три вегетариански местенца, в които не се пуши.

По-сложно беше, ако трябва да излизаме с приятели, които пушат. Имам приятели, които никога не пушат пред мен в затворено помещение, но като цяло те са рядкост. (Те, впрочем, и подкрепят пълната забрана за пушене на обществени места.) При други приятели е било според зависи - имат доброто желание да се съобразяват, но невинаги го правят. Трети са толкова страстни пушачи, че ако имат възможност, пушат непрекъснато в лицето ми, изразявайки съчувствие, че кашлям от това.

Може би си мислите, че никой не ме е бил по главата да оставям приятели да ме опушват. Но представете си следната ситуация - ваш близък приятел преживява тежък период от живота си и се тревожите за него/нея, а вие сте от малкото хора, с които може да сподели. Естествено, че ще искате да се видите и да поговорите. А човекът не е на себе си, седи срещу вас и пуши цигара от цигара. В такива случаи съм поставяла приятелството над здравето си, но после ми е било много лошо.

И ако с приятелите все пак поне на теория съм имала избор да отида с тях в заведение/помещение за пушачи или за непушачи, има случаи, когато не съм имала избор. Не съм можела да отида в музикален клуб, без да се натровя с дим. Затова и до забраната опитът ми с музикални клубове беше почти никакъв, защото след концерт ми беше лошо с дни. По същия начин стоеше въпросът и с литературните четения, представяне на книги и други подобни събития в клубове, заведения и други закрити места, които бяха изцяло за пушачи. Ето защо ограничавах подобни събития, от което културният ми живот страдаше.

След забраната, както можете да предположите, се чувствах много добре, а и не забелязах някой от приятелите ми пушачи да е много зле. На когото му се пушеше, излизаше навън да запали една цигара. По същия начин, по който аз преди излизах навън посред зима, но за да дишам чист въздух, когато ми ставаше много лошо. Вече можех да ходя в което заведение ми харесва, а не само в две-три, в които можех да дишам. Понаваксах и с културния живот - бях няколко пъти на клуб, на четения и т.н.

През лятото очевидно имаше спад в оборота на заведенията, които нямат градина. През зимата обаче не забелязах заведенията да страдат чак толкова. Случи ми се в една и съща вечер (щях да посещавам едно събитие, а имах време преди това, беше ми студено и исках да седна някъде да хапна и да се стопля малко) от няколко видимо почти празни ресторанта да ме изгонят, като видят, че съм сама, под предлог, че всичко било резервирано. Накрая се смилиха в едно заведение, но ме забиха на възможно най-неудобното място, защото другите били резервирани. Докато си ядях заветната салата, пред очите ми изгониха още няколко премръзнали индивиди, самотни или по двойки, с познатия ми вече аргумент. А за повече от половин час заведението остана почти празно. Ако толкова бяха на зор заведенията, нямаше ли да се борят за всеки клиент?

Какво следва за мен, ако се върне положението отпреди забраната?

Отново ще започна да посещавам само няколко заведения, рязко ще огранича културния живот и всеки път ще съм пред дилемата къде, как и дали да се виждам с приятелите си пушачи. И отвреме-навреме ще жертвам бронхита, ще преглъщам страха да не припадна и ще се оставям да ми е лошо, защото са ми много важни някое събитие или човек.

По-сложно стоят нещата, ако напредна със свиренето на бас. Не че съм се престарала, но принципно не е невъзможно. Досега "сценичните ми изяви" се свеждат до две участия на читалищно равнище. Но ако допуснем, че някога стигна до свирене в клуб (басистите са дефицитни, поради което понякога се прибягва и до некадърни такива - по тази логика някой може да опре и до мен), ще съм изправена пред тежка дилема. Дали да участвам в истинско, не-читалищно, свирене (особено ако е с музиканти, които харесвам, а ако не ги харесвам, не бих си правила труда да свиря с тях), или да си пазя здравето.

Дилемата придобива и финансови измерения, ако има заплащане за свиренето. Добре, аз получавам заплата и не ми е до хонорара, но се замислям за онези, които нямат други доходи, не пушат и единственият им шанс да оцелеят финансово е да забавляват/обслужват пушеща публика/пушещи клиенти.

Забраната за тютюнопушене на обществени места често се тълкува от противниците ѝ като опит да се забрани на пушачите да пушат, като посегателство върху свободата им. Според мен и личния ми опит не става дума за това. Лично аз не искам да забранявам на никого да пуши, да пие или да прави каквото му харесва. Не възразявам, ако някой намира пушенето за секси, изпитва удоволствие от него или не иска да престава да бъде пристрастен и т.н. Има едно полезно клише обаче, че свободата на другия свършва там, където започва моята.

Пушенето на обществени места, дори и с ограниченията отпреди пълната му забрана, оказва пряко влияние върху мен. Създава сериозни рискове за здравето ми, води до рязко ограничаване социалния ми и културен живот. Ето защо е посегателство срещу свободата ми и никой не може да ме убеди, че в човешката свобода влиза да ми се причинява това. Свободата е и отговорност, а липсата на мисъл за другия е безотговорност.

Никой не може да ме убеди и че потребностите на даден бизнес са по-важни от човешките здраве и живот. А ако това го твърди новоизлюпеният здравен министър, толкова по-зле за управлението, което ни чака. Изглежда ще бъдем жертвани на всяка крачка заради корпоративни интереси.

И не, не деля хората на пушачи и непушачи. Има непушачи, на които не им пречи да е задимено, както и пушачи, които се чувстват по-добре след забраната. Има хора като мен, които имат избор дали да се ограничават, или да излагат здравето си на риск, но има и такива, на които абсурдният им "избор" се свежда до това дали да оцелеят физически, или финансово.

И не, макар да не пуша, не съм от агресивните противници на тютюнопушенето. Просто за близо година видях какво е да дишам спокойно - и в прекия, и в преносния смисъл. Ако се върне старото положение, това ще ми липсва много.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

25.05.2013 г.

За Цацаров без ентусиазъм

В морето от информация е неизбежно общественото възприятие да страда от "слепи петна" и "дупки в паметта". Именно това го прави благодатно за манипулация. Ако бъде насочено по подходящ начин, то бурно ще се възмущава, че чичото на половинката на еди-коя си публична фигура бил еди-какъв си, но няма да забележи очевадните престъпления, извършвани от друга публична фигура.

Напоследък общественото внимание е възхитено от новия главен прокурор Сотир Цацаров. Изглежда, че Цацаров има воля да изправи предишните управляващи пред наказателна отговорност, като по този начин не само възстанови справедливостта, а и спомогне за отварянето на шенгенското пространство за България. Изглежда, че Цацаров е против безконтролното използване на СРС-та, задкулисните договорки и злоупотребата с власт.

Преди време споделих опасенията си, че Сотир Цацаров ще бъде "активно вреден" главен прокурор. Ще ми се да мога да повярвам в противното, но досегашните му действия не ме убеждават.

Главният прокурор иска Цветан Цветанов да отговаря за използването на СРС-та. Звучи прекрасно, ако нямах в ума си една от основните идеи в социологията на Макс Вебер: за да разберем едно социално действие, трябва да му проумеем мотивите. Дали основният мотив е да се уважава правото на гражданите да не бъдат следени безконтролно? Ако е така, как да си обясним факта, че самият Сотир Цацаров е обвиняван в прекомерно използване на специални разузнавателни средства, докато е председател на Пловдивския окръжен съд? Цитирам становището на Българския Хелзинкски комитет против кандидатурата му за главен прокурор:


(...) господин Цацаров, в качеството си на председател на окръжен съд, е известен с това, че системно злоупотребява с властта си да разрешава използване на специални разузнавателни средства (СРС) срещу гражданите, в нарушение на закона и основното гражданско право на неприкосновеност на личния живот. Той открито заявява, че не спазва закона в това отношение: „Не съм привърженик на тезата, че СРС-та трябва да се използват в краен случай.” Следователно, господин Цацаров е съдия, който се счита над закона и смята, че му е позволено да го нарушава. Това не е добър юрист.

По неговите собствени думи, през 2011 г. той е издал 1321 разрешения за СРС и само 67 отказа. Засегнатите хора са 482, а вмешателствата са произвели само 357 веществени доказателствени средства (ВДС). До 2011 г. разрешенията за СРС, които господин Цацаров дава, отбелязват стабилен растеж. За 2010 г. те са 1753, близо двойно повече от 2009 г., когато са били 1049 и доста повече от разрешенията, дадени през 2008 г. – 759.

Хипотезата ми за мотивите на Сотир Цацаров е, че той не толкова е загрижен за правата на гражданите, колкото желае да използва в максимална степен властта, с която разполага, за целите, които си е поставил. С действията си срещу управлението, чийто фаворит доскоро е бил, той показва кой командва. Над главния прокурор в България на практика не стои нищо. Добре е да си даваме сметка за това, да опресним спомените си за Никола Филчев, а тези, които нямат такива, да се поинтересуват.

Безпорно, важно е за един главен прокурор да има воля да покаже на политическите и икономическите елити, че не са над закона. Ако Сотир Цацаров направи, каквото зависи от него, за да има справедлив процес срещу хора от висшите етажи на властта, добре. Не по-малко важно е обаче спазването на човешките права.

Именно нарушаването на спазването на човешките права е, според мен, основният проблем на Сотир Цацаров по времето, когато председателства Пловдивския окръжен съд. През този период въпросният съд действа на практика като прокуратура и такова нещо като "презумпция за невинност" не съществува. Отново цитирам становището на БХК:

Закономерно, процентът осъдителни присъди на ръководения от господин Цацаров съд е непочтено висок – 95-98.5%, при средна европейска стойност 80%. По данни от НСИ оправданите подсъдими през 2011 г. в Пловдив са 1.64 % от всички предадени от прокуратурата на съд; през 2010 г. са 1.48 %; през 2009 г. – 0.41 %; през 2008 г. – 0.49 %; през 2007 г. – 2.71 %; през 2006 г. – 2.16 %; през 2005 г. – 0.85 %; през 2004 г. – 0.84 %. Това означава, че почти всеки, обвинен от прокуратурата, е осъден. Съдът там действително е сътрудник на прокурора, а не негов съдник.

Европейският съд по правата на човека в Страсбург се е произнесъл 77 (!) пъти срещу решения на този съд от времето на председателството на Цацаров, като по данни на интернет изданието "Репортер" само за 25 от случаите сумата, която България е осъдена да плати, е близо 150 000 лева (!). Сред осъдителните решения в Страсбург има такива за пряка етническа дискриминация, както и за многократно нарушаване на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Тази "наказателна политика" на Пловдивския окръжен съд е сред основанията и на възражението на Фондация "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", чийто председател е правозащитният адвокат Михаил Екимджиев, срещу кандидатурата на Цацаров за главен прокурор.

Емблематичен е случаят с пловдивския програмист Максим Савов, който прекара пет месеца зад решетките в резултат на абсолютно скалъпени обвинения, че е откраднал 484 лева от магазина, от който си купува цигари, упорито поддържани от същия съд.

Ако в качеството си на съдия Сотир Цацаров е поддържал практически изцяло позицията на обвинението, не смея да си представя какво може да настане, ако се развихри като главен обвинител. По-сериозното ми опасение обаче е, че вниманието на гражданското общество може да бъде приспано от някоя и друга показна акция срещу доскорошни величия от ранга на Цветан Цветанов. Масовото съзнание не прави особена разлика между справедливост, възмездие и лов на вещици. То продължава да има нужда от силна ръка. И може да усетим твърде късно, че в един момент обвиняеми сме станали и самите ние.

Ще следя с особено внимание действията на новия главен прокурор в областта на човешките права и по отношение на престъпленията от омраза. За мен лакмус ще бъде движението по две дела, с които се чувствам лично ангажирана и които се точат доста години вече: делото за убития Мишо в Борисовата градина и делото за побоя в трамвай 20. И ще се опитвам да не забравям нито за миг, че всеки е невинен до доказване на противното. Дори и бат Бойко, дори и Цвъ Цвъ.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

15.05.2013 г.

Столица на културата без "София: Поетики"?

Поетичният квартет "4х4" по време на пролетното издание на "София: Поетики", 2012 г. 

Който в последно време е имал досег с проекти в областта на културата към Столична община, знае, че всеки такъв проект трябва да е подчинен на основната цел София да стане европейска столица на културата. Ако например искате да получите финансиране, за да докарате в България любимия си поет, писател, режисьор, актьор, музикант и т.н., желателно е да сте много убедителни, че той/тя става и ляга с мисълта София да стане европейска столица на културата.

В същото време има неща, които правят София, ако не столица, то притегателно място за култура. Едно от тях е поетичният фестивал "София: Поетики". На Поетиките година след година стотици млади хора са способни да прекарат доста часове (от ранния следобед докъм полунощ) на едно място, за да слушат поезия. Поетиките имат международно участие и дават шанс да видим поети на световно равнище. Към фестивала има много различни инициативи като например Седмиците на четенето, които дават възможност да се включи всеки, който иска. Дори аз го направих миналата година (не със собствени стихове, сакън).

Не виждам разумна причина тази пролет да няма "София: Поетики", да няма Седмици на четенето, да няма международно издание. Особено в контекста на кандидатурата на София за европейска столица на културата. Но е факт. Или поне е факт, че досегашните спонсори на фестивала не са го подкрепили тази година. Всъщност фестивал ще има, но за него няма пари.

Освен ако не ги съберем.

Не знам как ви се вижда посред криза някой да ви призовава да давате пари за поезия. Ако трябва да говоря за себе си, не моловете или 3D кината, не наличието на маркови стоки и лъскави заведения ме карат да мисля, че днес в България е по-добре, отколкото в 90-те. Осъзнах, че е по-добре, когато за първи път отидох на есенно издание на Поетиките и видях стотиците младежи в Борисовата, които в продължение на около шест часа не само се радваха на музиката, но и слушаха и коментираха поезия. Осъзнах го и когато на миналогодишното пролетно издание пред очите ми се събраха пари за втората стихосбирка на Мирослав Христов. Осъзнах го, защото, ако имаме потребност от култура, има надежда.

Препечатвам едно към едно обръщението на двигателя на Поетиките Ясен Атанасов, публикувано във Фейсбук:


След като от началото на годината фестивалът София: Поетики понесе няколко удара под кръста от уж благородни партньори (което обяснява факта, че тази година нямаше нито Седмици на четенето, нито пък сте чули нещо за Пролетно издание), то, тъкмо когато дойде време да обявим Международното издание, излезе ново "двайсе"...

Или по-точно: окончателна липса на около 20 000 лв.

Не че няма да направим феста, но той няма да бъде същият. Ще можем да платим само озвучаването, по десетките други пера бюджетът е 0. За пръв път няма да я има и финансовата себестойност на наградата на публиката.

Така че София: Поетики 2013, ще мине под мотото ПОЕТИКИ НА КРИЗАТА (не кризата на Поетиките, не!)

Без излишен драматизъм се обръщам към вас, приятелите на София: Поетики, с молба да подпомогнете фестивала. Не го възприемайте като задължение, а като дълг. Разликата - за първото ви пържат, второто си зависи от вас.

И побързайте - фестивалът ще се състои на 15-ти и 16-ти юни. Мястото ще бъде обявено до дни.

Ето банковите данни (моля, отбележете прилежно, че става въпрос за "Дарение за фестивала "София: Поетики"):

Сдружение „София Поетики”

Райфайзенбанк (България) ЕАД
клон централен, София 1504, ул.Гогол 18-20
IBAN № BG53RZBB91551035979003
BIC: RZBBBGSF

Поздрав,
Ясен Атанасов


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

13.05.2013 г.

Следизборно обезболяващо


Текстът на песента на "Артерия" не е свързан с резултатите от вчерашните избори. Или почти. Колкото повече го чета, толкова по-свързан ми изглежда.

Поздрав за всички читатели на блога и специално за един скъп приятел, който днес има рожден ден.


Once in the dark cellar
Of my parents house
I was searching for the velvet box
Full of inspirational muse

I found a picture of a woman
Black and white and pretty old
It was hard to recognize the year
But not the questions in her eyes or her fears

Miracles, euphoria past redemption
Pornography, hysteria, lack of education
War, pathetic greed, stupidity and pain
Leaders making money acting insane

There is no such thing as lasting forever
Did forever ever exist
Their greed fucks us all together
Their legacy leaves everyone pissed

The girl from the picture
Was she crying, or had she smiled?
Timeless questions, eternal dreams
What is life for? then she screamed

You are my pain, you are my painkiller
You are my drug, you are my drugdealer

Do you feel the need to talk
With dignity to walk
In this life to provoke
The ability to joke!


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

11.05.2013 г.

Филмът "Баклава"


След като от пет години пиша в блога за филма "Баклава", как накрая да не го публикувам тук? Докато не е "флагнат" от YouTube.

Припомням призива на автора му да го сваляме нелегално и безплатно. Аз вече го направих.

Саундтракът на филма според мен си заслужава да бъде самостоятелно издаден.

Приятно (или неприятно) гледане!


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

10.05.2013 г.

Баклава за размисъл


За филма "Баклава" писах в блога още в началото на 2008 г. когато гръмна скандалът около него и властите погнаха режисьора Алексо Петров. Писала съм за него и автора му още няколко пъти, от които бих споменала отразяването на пресконференцията за "Баклава" през 2011 г. и текста ми по повод прожекцията на филма за списание "Обектив".

Добрата новина е, че "Баклава" ще стане достъпен в Youtube в полунощ, в началото на "деня за размисъл" преди изборите. Така всеки ще може да го гледа и да прецени какво има в този филм и дали му харесва, или не. Новината, разпространена от Алексо Петров, върви с необичайна молба:


Тъй като филмът подтиква към размисъл и най-вероятно веднага ще бъде докладван на властта от "бдителни граждани", искаме да се обърнем към българската торент общност с една молба: "Моля ви, преди да бъде "флагнат" в Youtube, свалете и споделете този филм! Съвсем нелегално и безплатно! Благодаря!"

А ето и цялото обръщение:


Здравейте, приятели,

имаме удоволствието да поднесем на българския избирател и данъкоплатец една абсолютно безплатна прожекция!

Българският игрален филм "Баклава" ще бъде достъпен онлайн с HD качество, в пълната си режисьорска версия, точно в 0.00 часа на 11 май 2013 година - денят за размисъл преди изборите в България - на уеб адрес: http://youtu.be/zpjm0q6Aw2g.

Тъй като филмът подтиква към размисъл и най-вероятно веднага ще бъде докладван на властта от "бдителни граждани", искаме да се обърнем към българската торент общност с една молба: "Моля ви, преди да бъде "флагнат" в Youtube, свалете и споделете този филм! Съвсем нелегално и безплатно! Благодаря!"

Защо чак сега и защо точно сега? Отговорът на този въпрос най-вероятно се крие на дъното на българското политическо блато. Седем години по-късно, един филмов призрак все още стряска и е толкова актуален колкото и тогава. А дискусията не е спирала - очакваме вашите коментари, мнения, оценки и най-вече вашите мисли по повод на това, което всъщност се случва в България. На улицата, в панелките, по спирките, на тв екрана, на препълнените стадиони на попфолк концертите, в баровете, в домовете за сираци и изоставени деца...

Разкажете ни вашата "Баклава"!

Желаем Ви приятно гледане!

*За ценители, приятели и хора, които искат да помогнат на независимото българско кино, филмът вече е достъпен и на DVD: https://www.createspace.com/367979


Алексо Петров,
Режисьор и Продуцент
office@lostvulgaros.com
http://lostvulgaros.com/

От името на екипа и организациите, които стоят зад проект Баклава:
Lost Vulgaros productions
Фондация “Креативен център за обмен - България”
Червен кръст - Бургас
Филмова компания “Две и половина”
Сдружение против насилието в училищата „Лумена”


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

9.05.2013 г.

Последно: ще гласувам за Зелените

Въпреки че имам немалко резерви, накрая все пак реших да гласувам за Зелените (№ 26, да не се бърка с другите "зелени" издънки). Убеждението ми, че е по-добре да се гласува, надделя над това, че не мога да застана безрезервно зад нито една от политическите сили, които участват в предстоящите избори. Наскоро споделих разочарованието си от Движение "България на гражданите" и ДСБ. Четох предизборни програми и мога да кажа, че само в програмата на Зелените виждам представени ценностите си за защита на човешките права. Обърнато е дори специално внимание на бежанци, имигранти, хора с различна сексуална ориентация, хора с увреждания и др. Цитирам:


• Сътрудничество с ООН в усилията да се разширят и гарантират правата на бежанците и имигрантите по света.
(...)
• Стриктно спазване на основните човешки, граждански, социални, икономически и политически права, провъзгласени в ратифицираните от Република България международно-правни документи и в Конституцията.
• Недопускане на личностна дискриминация на каквато и да е основа.
• Инкриминиране на случаите на физическо и психическо насилие на основание раса, пол, възраст, етнос, националност, религия, здравословно състояние, политически убеждения, сексуална ориентация и др.
• Узаконяване на фактическото съжителство на разнополови и еднополови двойки по отношение на правата и задълженията, свързани с материални и здравни въпроси.
• Образователна система, която възпитава подрастващите в толерантност към всички малцинствени групи.
• Облекчаване на административните процедури за престой на чужди граждани в България и придобиване на българско гражданство.

Зелените са и против атомната енергия, общо взето аз също.

За други моменти от програмата на Зелените мога много да споря. Например за идеята им:


• Отпадане на ограниченията върху обхвата и естеството на въпросите и темите, по които гражданите могат да вземат преки решения, тъй щото суверенът да не е лишен от възможност да решава пряко въпросите, които решават неговите представители – съответно Народното събрание и общинските съвети.

Ако може да има референдуми за всичко, то от това ще пострадат на първо място малцинствата, чиято защита Зелените искат да гарантират. От пряката демокрация печели мнозинството. Спомнете си на кого се дължат смъртните присъди на Сократ и Христос. Ако тази идея се реализира, можем да очакваме и връщане на смъртното наказание, и други промени, които нарушават основни човешки права. Предполагам, на Зелените им изглежда самоочевидно, че мнозинството хора биха застанали зад екологични каузи. Но и това не е гарантирано така, а преди 10-15 години, когато имаше масова истерия в защита на атомната енергия, съвсем не беше така.

И все пак, сега целта е Зелените не да влязат в парламента, а минат бариерата от 1%, за да могат да вземат субсидия, за да не се окажат зависими от тези или онези "бизнесмени". Да имат време, в което да се развиват и да узряват политически.

Освен това, в на челните места листата на Зелените от моя район (25-ти многомандатен) има хора с опит в правозащитната дейност (продължавам да правя разлика между "правозащитна" и "природозащитна" дейност дори след като някои изтъкнати правозащитници престанаха да я правят.)

Между другото, с Крис получихме (както и много наши познати получиха) писма от политическа партия с призив да гласуваме за нея. Освен че в съдържанието на писмото нямаше нищо, което да ни убеди да гласуваме точно за тази партия, много се зачудихме откъде тя разполага с личните ни данни (трите имена и адрес). Днес мой познат изказа правдоподобната хипотеза, че ги е взела, понеже сме гласували на предварителни избори. Според доста познати и приятели тук няма нарушение на Закона за защита на личните данни. Все пак отправих питане в групата на КЗЛД във Фейсбук. Както можете да видите от дискусията, нарушение на закона има и същата партия вече е била санкционирана за същото. Та смятам, че симпатизанството не бива да вреди на критичната преценка. Повече ще помогнем на политическата сила, на която симпатизираме, ако правим възможното да коригираме недостатъците ѝ.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

6.05.2013 г.

Escapism 2


И една ужасна снимка, но от сърце :-).

(Към Escapism 1).


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?