Поетичният квартет "4х4" по време на пролетното издание на "София: Поетики", 2012 г.
Който в последно време е имал досег с проекти в областта на културата към Столична община, знае, че всеки такъв проект трябва да е подчинен на основната цел София да стане европейска столица на културата. Ако например искате да получите финансиране, за да докарате в България любимия си поет, писател, режисьор, актьор, музикант и т.н., желателно е да сте много убедителни, че той/тя става и ляга с мисълта София да стане европейска столица на културата.
В същото време има неща, които правят София, ако не столица, то притегателно място за култура. Едно от тях е поетичният фестивал "София: Поетики". На Поетиките година след година стотици млади хора са способни да прекарат доста часове (от ранния следобед докъм полунощ) на едно място, за да слушат поезия. Поетиките имат международно участие и дават шанс да видим поети на световно равнище. Към фестивала има много различни инициативи като например Седмиците на четенето, които дават възможност да се включи всеки, който иска. Дори аз го направих миналата година (не със собствени стихове, сакън).
Не виждам разумна причина тази пролет да няма "София: Поетики", да няма Седмици на четенето, да няма международно издание. Особено в контекста на кандидатурата на София за европейска столица на културата. Но е факт. Или поне е факт, че досегашните спонсори на фестивала не са го подкрепили тази година. Всъщност фестивал ще има, но за него няма пари.
Освен ако не ги съберем.
Не знам как ви се вижда посред криза някой да ви призовава да давате пари за поезия. Ако трябва да говоря за себе си, не моловете или 3D кината, не наличието на маркови стоки и лъскави заведения ме карат да мисля, че днес в България е по-добре, отколкото в 90-те. Осъзнах, че е по-добре, когато за първи път отидох на есенно издание на Поетиките и видях стотиците младежи в Борисовата, които в продължение на около шест часа не само се радваха на музиката, но и слушаха и коментираха поезия. Осъзнах го и когато на миналогодишното пролетно издание пред очите ми се събраха пари за втората стихосбирка на Мирослав Христов. Осъзнах го, защото, ако имаме потребност от култура, има надежда.
Препечатвам едно към едно обръщението на двигателя на Поетиките Ясен Атанасов, публикувано във Фейсбук:
В същото време има неща, които правят София, ако не столица, то притегателно място за култура. Едно от тях е поетичният фестивал "София: Поетики". На Поетиките година след година стотици млади хора са способни да прекарат доста часове (от ранния следобед докъм полунощ) на едно място, за да слушат поезия. Поетиките имат международно участие и дават шанс да видим поети на световно равнище. Към фестивала има много различни инициативи като например Седмиците на четенето, които дават възможност да се включи всеки, който иска. Дори аз го направих миналата година (не със собствени стихове, сакън).
Не виждам разумна причина тази пролет да няма "София: Поетики", да няма Седмици на четенето, да няма международно издание. Особено в контекста на кандидатурата на София за европейска столица на културата. Но е факт. Или поне е факт, че досегашните спонсори на фестивала не са го подкрепили тази година. Всъщност фестивал ще има, но за него няма пари.
Освен ако не ги съберем.
Не знам как ви се вижда посред криза някой да ви призовава да давате пари за поезия. Ако трябва да говоря за себе си, не моловете или 3D кината, не наличието на маркови стоки и лъскави заведения ме карат да мисля, че днес в България е по-добре, отколкото в 90-те. Осъзнах, че е по-добре, когато за първи път отидох на есенно издание на Поетиките и видях стотиците младежи в Борисовата, които в продължение на около шест часа не само се радваха на музиката, но и слушаха и коментираха поезия. Осъзнах го и когато на миналогодишното пролетно издание пред очите ми се събраха пари за втората стихосбирка на Мирослав Христов. Осъзнах го, защото, ако имаме потребност от култура, има надежда.
Препечатвам едно към едно обръщението на двигателя на Поетиките Ясен Атанасов, публикувано във Фейсбук:
След като от началото на годината фестивалът София: Поетики понесе няколко удара под кръста от уж благородни партньори (което обяснява факта, че тази година нямаше нито Седмици на четенето, нито пък сте чули нещо за Пролетно издание), то, тъкмо когато дойде време да обявим Международното издание, излезе ново "двайсе"...
Или по-точно: окончателна липса на около 20 000 лв.
Не че няма да направим феста, но той няма да бъде същият. Ще можем да платим само озвучаването, по десетките други пера бюджетът е 0. За пръв път няма да я има и финансовата себестойност на наградата на публиката.
Така че София: Поетики 2013, ще мине под мотото ПОЕТИКИ НА КРИЗАТА (не кризата на Поетиките, не!)
Без излишен драматизъм се обръщам към вас, приятелите на София: Поетики, с молба да подпомогнете фестивала. Не го възприемайте като задължение, а като дълг. Разликата - за първото ви пържат, второто си зависи от вас.
И побързайте - фестивалът ще се състои на 15-ти и 16-ти юни. Мястото ще бъде обявено до дни.
Ето банковите данни (моля, отбележете прилежно, че става въпрос за "Дарение за фестивала "София: Поетики"):
Сдружение „София Поетики”
Райфайзенбанк (България) ЕАД
клон централен, София 1504, ул.Гогол 18-20
IBAN № BG53RZBB91551035979003
BIC: RZBBBGSF
Поздрав,
Ясен Атанасов
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Светло ега пукнеш дано тъпа краво!
ОтговорИзтриване