Откакто се интересувам от социология (1996 г.), дълбокото ми убеждение е, че трябва да се гласува. Все по-трудно намирам за кого. Пък не съм представител на т.нар. "плаващ електорат". Мина обаче времето, когато гласувах за дадена политическа сила само защото се води дясна, без оглед на позициите ѝ по отношение на човешките права и други теми, които ме интересуват.
На президентските избори през 2011 г. гласувах за Меглена Кунева. Основанията си, както и разочарованието от т.нар. "синя идея", съм изразила в блога.
Днес смятам, че "България на гражданите" пропиля шанса да се превърне в това, в което можеше. От силните заявки в началото не остана почти нищо. "България на гражданите" допусна две, според мен, основни грешки.
Първа грешка. Жертва либералното (отново да уточня - не неолиберално) в името на консервативното, като така се превърна в една от многото партийки, борещи се на този терен. Привлече хора с открито консервативни убеждения като напусналите ДСБ Прошко Прошков, Христо Ангеличин (които в други отношения уважавам) и Петър Николов, както и гордеещия се с консерватизма си блогър Иван Стамболов - Сула. Същият Петър Николов например е изявен противник на провеждането на гей парада в София и дори в свое публично изказване упреква жеста на защита на прайда на ДСБ. Същият Иван Стамболов, който казва за Асен Генов:
При целия този високомерно самозабравил се консерватизъм се чудя какво прави Йонко Грозев в "България на гражданите".
Втора грешка. "България на гражданите" се отдаде на популизъм, вместо да предлага политики и решения. В периода на протестите, в резултат на които Бойко Борисов подаде оставка, а и преди тях, имаше потребност от силни политически гласове, които да не се боят да предлагат смислени идеи. Дори тези идеи да не са точно това, което хората на улицата да очакват да чуят. Дори хората да твърдят, че не искат да чуват политици. Но липсваха политици, които да се осмелят предлагат визии, да дискутират, да убеждават.
На този фон "България на гражданите" обяви "31 неща, които ще променят нашия живот", кое от кое по-популистки, безсмислени и/или неизпълними, без очертани приоритети и без връзка помежду си. Целта на тези "31 неща" очевидно беше да гражданите да чуят това, което искат, а не да им се предложат работещи решения. Поради което и потънаха в камарата от всевъзможни други популизми.
Някои приятели, които уважавам, разпалено агитират да се гласува за ДСБ. В ДСБ останаха смислени и широко скроени хора като Радан Кънев и Петър Москов. Чудя се обаче защо никой от тези приятели не коментира коалицията между ДСБ и БДФ (Български демократически форум), която, меко казано, ме притеснява. Не забелязах коментари по темата и от страна на Мартин Димитров и Надежда Михайлова, което ще рече, че не заради това се е разпаднал съюзът им с ДСБ.
Макар в името му да се съдържа думата "демократически", БДФ открито и с гордост се смята за наследник на про-нацистка организация, отхвърляща принципите на либералната демокрация - Съюза на Българските Национални Легиони (СБНЛ). Историческата приемственост е видима дори в емблемите. Това е емблемата на БДФ:
За сравнение, ето емблемата на Съюза на Българските Национални Легиони:
И за да няма никакво съмнение каква е идейната основа на тази организация, прилагам и емблемата на Съюза на Младежките Национални Легиони (СМНЛ), както се е казвал СБНЛ първоначално:
Какъв е смисълът на коалицията между ДСБ и БДФ? Обединение на "десните сили", разбира се. Следва по-сериозният въпрос. Каква е основата на това обединение? Какво може да обедини едни консерватори от западен тип, каквито се опитаха да станат ДСБ с помощта на фондация "Конрад Аденауер", и едни наследници на нацистка организация? Ами че антикомунизмът, какво друго! Тогава ДСБ да вземат да се обединят и с Български Национален Съюз, "Атака", ВМРО и т.н. и ще постигнат още по-"широко обединение на автентичната десница".
Не, не мисля, че 23 години след 1989 антикомунизмът може да продължава да бъде достатъчно основание за обединение на дясното. И ако това разбира ДСБ под "автентично дясно", толкова по-зле за ДСБ, а и за "дясното". Ако "дясното" е в идеята, че ако се събори един паметник, всичко ще се нареди, не ща такова дясно. Бих гласувала за Радан Кънев, но за неонацисти няма да гласувам. За съжаление, предлагат ми ги в комплект.
Мислех да напиша някои размисли и за "Зелените", но накрая реших да не го правя. Може би трябва да им се даде шанс да се развиват, пък после да говорим.
На президентските избори през 2011 г. гласувах за Меглена Кунева. Основанията си, както и разочарованието от т.нар. "синя идея", съм изразила в блога.
Днес смятам, че "България на гражданите" пропиля шанса да се превърне в това, в което можеше. От силните заявки в началото не остана почти нищо. "България на гражданите" допусна две, според мен, основни грешки.
Първа грешка. Жертва либералното (отново да уточня - не неолиберално) в името на консервативното, като така се превърна в една от многото партийки, борещи се на този терен. Привлече хора с открито консервативни убеждения като напусналите ДСБ Прошко Прошков, Христо Ангеличин (които в други отношения уважавам) и Петър Николов, както и гордеещия се с консерватизма си блогър Иван Стамболов - Сула. Същият Петър Николов например е изявен противник на провеждането на гей парада в София и дори в свое публично изказване упреква жеста на защита на прайда на ДСБ. Същият Иван Стамболов, който казва за Асен Генов:
Той е от онези хора, които (...) не дават циганите и педерастите да бъдат наричани „цигани” и „педерасти”, защото щели да се обидят.Идващият от пишман "либералната" партия НДСВ пък Даниел Вълчев се обяви за образователен ценз за гласуване, което ще рече - за лишаване на едни от най-уязвимите български граждани от право на политическо представителство.
При целия този високомерно самозабравил се консерватизъм се чудя какво прави Йонко Грозев в "България на гражданите".
Втора грешка. "България на гражданите" се отдаде на популизъм, вместо да предлага политики и решения. В периода на протестите, в резултат на които Бойко Борисов подаде оставка, а и преди тях, имаше потребност от силни политически гласове, които да не се боят да предлагат смислени идеи. Дори тези идеи да не са точно това, което хората на улицата да очакват да чуят. Дори хората да твърдят, че не искат да чуват политици. Но липсваха политици, които да се осмелят предлагат визии, да дискутират, да убеждават.
На този фон "България на гражданите" обяви "31 неща, които ще променят нашия живот", кое от кое по-популистки, безсмислени и/или неизпълними, без очертани приоритети и без връзка помежду си. Целта на тези "31 неща" очевидно беше да гражданите да чуят това, което искат, а не да им се предложат работещи решения. Поради което и потънаха в камарата от всевъзможни други популизми.
Някои приятели, които уважавам, разпалено агитират да се гласува за ДСБ. В ДСБ останаха смислени и широко скроени хора като Радан Кънев и Петър Москов. Чудя се обаче защо никой от тези приятели не коментира коалицията между ДСБ и БДФ (Български демократически форум), която, меко казано, ме притеснява. Не забелязах коментари по темата и от страна на Мартин Димитров и Надежда Михайлова, което ще рече, че не заради това се е разпаднал съюзът им с ДСБ.
Макар в името му да се съдържа думата "демократически", БДФ открито и с гордост се смята за наследник на про-нацистка организация, отхвърляща принципите на либералната демокрация - Съюза на Българските Национални Легиони (СБНЛ). Историческата приемственост е видима дори в емблемите. Това е емблемата на БДФ:
За сравнение, ето емблемата на Съюза на Българските Национални Легиони:
И за да няма никакво съмнение каква е идейната основа на тази организация, прилагам и емблемата на Съюза на Младежките Национални Легиони (СМНЛ), както се е казвал СБНЛ първоначално:
Какъв е смисълът на коалицията между ДСБ и БДФ? Обединение на "десните сили", разбира се. Следва по-сериозният въпрос. Каква е основата на това обединение? Какво може да обедини едни консерватори от западен тип, каквито се опитаха да станат ДСБ с помощта на фондация "Конрад Аденауер", и едни наследници на нацистка организация? Ами че антикомунизмът, какво друго! Тогава ДСБ да вземат да се обединят и с Български Национален Съюз, "Атака", ВМРО и т.н. и ще постигнат още по-"широко обединение на автентичната десница".
Не, не мисля, че 23 години след 1989 антикомунизмът може да продължава да бъде достатъчно основание за обединение на дясното. И ако това разбира ДСБ под "автентично дясно", толкова по-зле за ДСБ, а и за "дясното". Ако "дясното" е в идеята, че ако се събори един паметник, всичко ще се нареди, не ща такова дясно. Бих гласувала за Радан Кънев, но за неонацисти няма да гласувам. За съжаление, предлагат ми ги в комплект.
Мислех да напиша някои размисли и за "Зелените", но накрая реших да не го правя. Може би трябва да им се даде шанс да се развиват, пък после да говорим.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Светле, за пореден път озвучаваш моите мисли.
ОтговорИзтриванеПо чисто организационни причини няма да гласувам този път. От една страна ми е виновно. От друга изпитвам облекчение.
aaa, samo ne zelenite neoliberali
ОтговорИзтриванеСлед като прочетох текста, за пореден път си зададох въпроса има ли изобщо партия, за която е възможно да се гласува в България? За мен също е неприемливо да се подкрепя която и да е политическа сила, без да се взимат предвид позициите й по отношение на човешките права и правата на малцинствата. Но съществува ли изобщо партия, която да се ангажира реално, а не само на думи (ДПС), с тези проблеми? Ако да, то със сигурност тя не е от лявата страна на спектъра...
ОтговорИзтриванеИска ми се да кажа и две думи за ДСБ. Според мен ДСБ се дефинира не толкова през призмата на анти-комунистическото (с която от сърце се идентифицирам) и на дясно-консервативното (с която нямам кой знае какви допирни точки), а като антипод на:
ОтговорИзтриване- разширяването на заробващото руско енергийно и икономическо влияние в България
- ДС-ченгетата и техните методи на изнудващо "управление"
- прането на пари и биографии
- срастването на държава и мафия в т.нар. "задкулисие" (каква дума само!)
- физическата и ценностната мутризация и чалгизация на обществото
- депрофесионализацията и обезличаването на фигурата на експерта
- играта без правила във всички полета - икономическо, политическо, научно - отвъд границата на червения картон
Принципно важно е тези позиции да бъдат представяни в парламента.
Дали това е достатъчно, за да подкрепя отново ДСБ (а с това - и абсурдната коалиция с БДФ), все още не знам...
Съгласна съм за ДСБ и че тези теми са важни и е добре да има кой да ги представя, но на мен това вече не ми е достатъчно. Не искам вече партия-антипод. По-важно ми е една партия не на какво се противопоставя, а какво предлага.
ОтговорИзтриванеПреди няколко дена бях на една много интересна конференция за политическото представителство на малцинствата. Там надълго и нашироко се обговаряше абсурда - от една страна, в Конституцията са забранени "партии на етническа и верска основа". От друга страна, другите партии не са много склонни да слагат представители на малцинствата (особено ромското и мюсюлманското) на избираеми места. От трета страна, има начини този текст в Конституцията да се заобикаля, ама само за някои. От четвърта страна, никому не хрумва, че по логиката на Конституцията не следва да има и партии, които се идентифицират чрез "българското" и "православното"...
А може би трябваше и да кажеш няколко думи за Зелените... :) Иначе ми хареса :)
ОтговорИзтриванеБДФ трудно могат да влязат в понятието "неонацистка" или "неофашистка" организация, по-скоро могат да бъдат определени като патриоти и яростни анти-комунисти. Морални наследници, а и претенции за това имат БНС и БНРП (справка този текст на Велислава Дърева, която трудно може да бъде обвинена в пристрастия към дясното http://velislava-dareva.blogspot.com/2010/08/blog-post_06.html). Самият Иван Дочев е демонизиран след 9ти септември, но пък след 10ти ноември е обвиняван често от неонацисти, че не е расисти, антисемит и прочие, че е предател, за това справка с интервюто му за Георги Коритаров (http://www.segabg.com/article.php?issueid=1846§ionid=11&id=00004).
ОтговорИзтриванеСамите БДФ са от самото начало в СДС, като имат ненатрапчиво и определено не-фашистко присъствие в българската политика вече над 20 години, но в момента фактът, че голяма част от членовете на тази организация са наследници (семейни) на членове на Легионите е добра тема за отклоняване на гласове. Между другото, дядо ми също е легионер и заедно с Иван Дочев в началото на 90те работеха по разни партийни въпроси. Но е трудно човек да ме обяви за неонацист. По същата логика БСП и членовете и са наследници на тоталитарната БКП и на организацията, взривила Света Неделя.
Магде, то си е достатъчно, че се смятат за наследници на СБНЛ и го обявяват на официалния си сайт. При тях това е по убеждение, при теб е по кръв, т.е. нямаш избор. Не съдя хората по произхода, а по съзнателните им решения и действия.
ОтговорИзтриванеНарочно не казвам...
ОтговорИзтриванеИ на мен вече не ми е достатъчна партия-антипод. Но ЗА какво са другите партии? Какви идеи и визии ми предлагат? И има ли изобщо партии, които не се дефинират през "анти"? Имам натрапчивото усещане, че не сме поставени пред избор на идеи, на визии и на програми, а пред избор на политико-икономически кръгове. Сменят се играчите, но не се сменят политиките.
ОтговорИзтриванеПредоставя ми се изборът да гласувам:
А. За нареформиралата се, непокаялата се бивша комунистическа партия, която е родилка на българската мафия, на сенчестата приватизация, на "куфарчетата", на цялата морална помия, която ни залива. И която опакова всичко това в лява, анти-нео-либерална реторика. Това изобщо, ама изобщо не е опция за мен.
Б. За ГЕРБ, които на някого може да се привиждат като автентично десни. На мен те ми изглеждат като автентични мутри, като втората глава на ламята (за първата- - вижте по-горе).
В. За ДПС, за които ми е трудно да гласувам не защото са де факто етническа партия (де факто етнически са всички партии в България), а защото бяха част от Тройната коалиция и грабиха с пълни шепи по формулата 8:5:3.
Тези избори са напълно невъзможни, поне за мен. Възможни избори биха били:
Г. ДСБ, които винаги бяха опция до момента, до който не решиха да се коалират с нацита (аргументите на Нервната А. са интересни, но ще ми трябва повече време да ги проверя и премисля).
Д. Зелените, които биха могли да бъдат опция, ако успеят да ме убедят, че се интересуват повече от проблемите на хората, отколкото от размножаването на поповите лъжички (нарочно огрубявам!). Гласуването за Зелените е свързано и с тактически проблем. Много е вероятно вотът за Д при преразпределяне на гласовете да се окаже глас за А или Б.
Е. България на гражданите? Светла, тук напълно споделям оценката Ви, като ще добавя и личните си резерви към Кунева.
Е, какво остана? Освен да споделя усещането за "предизборна безизходица"...
Хмда... На "Зелените" трябва да им се признае, че в края на програмата им има няколко точки за човешките права. От друга страна, днес си направих труда да прегледам листите им внимателно. При многото повтарящи се имена видях само едно име (в две листи - Плевен и Силистра), което да не ми звучеше като българско (Майдън Мехмедов), и то - на неособено избираеми места. В Кърджали, Разград, Хасково, Сливен и пр. кандидатите са все с български имена. Чудя се дали има поне един от ромски произход. Освен това, идеята им за референдумите в началото на програмата някак обезсмисля хубавите точки за човешките права, защото, ако може да се прави референдум за всичко, едно от първите неща ще е да се върне смъртното наказание. За някои от останалите също можем да се сетим...
ОтговорИзтриванеЧудесен анализ!
ОтговорИзтриванеМерси, друго си е политолог да го каже :-)!
ОтговорИзтриванеЗащо? Какво им е на зелените? Може ли малко факти, ако има някой запознат
ОтговорИзтриванеЗащото все пак бих искала да им се даде шанс. Но по-долу в този коментар съм написала някои от нещата за тях, които мисля.
ОтговорИзтриванеПогледнах програмата на Зелените. В нея определено има силни идеи, например за защита на праватата на човека (с. 31), за десегрегация на образованието на ромските деца (с. 29), за разширяване на жп-транспорта (с. 25), за недопускане на офшорни фирми до участие в обществени поръчки (с.9), за контрол върху дейността на службите за сигурност (с.7), за лустрация (с. 6), за ревизиране на договореностите с Русия в сферата на енергетиката (с. 12).
ОтговорИзтриванеНеучастието във военни мисии без мандат на ООН (с. 8) ми звучи като писмо до Дядо Коледа. Какво ще стане, ако военните мисии са на НАТО и без мандат на ООН? Само да припомня, че пред сходна дилема беше поставена една от култовите фигури на немските Зелени - Йошка Фишер през 1999г. с добре известен и не особено "зелен" резултат.
Идеята за референдум е най-малкото спорна, откровено популистка ми се вижда идеята за отзоваване на депутати.
Не особено зелена, за да не кажа опасна ми изглежда позицията за въвеждане на здравно електронно досие (с. 27). Не бива да забравяме, че в страната на Цецомобила няма сериозни гаранции за защита на личните данни.
В програмата на Зелените открих за съжаление и откровени безумия, като:
- "Осигуряване на адекватно заплащане на медицинските работници" (с. 27)- Питам се, ама само на тях ли? И какво значи "адекватно"?
- "Създаване на механизъм за повишаване на професионалната квалификация" (с. 28) - Ама то механизми и сега дал господ...
- "училищни хорове /.../, финансирани от бюджета" (с. 29) - Ами ако някои деца искат да ходят на езда?
- "Обвързаност на обучението с реалните нужди на икономиката" (с. 29) е една дълбоко нелепа теза. Ми обвържете преподаването на класчески филологии и на философия с нуждите на икономиката ...
Дали е препоръчително да се гласува за тази програма и да се даде шанс на Зелените? Както се казваше в една реклама от началото на 90те - „the choice is yours“...
И аз си задавах подобни въпроси, докато им четях програмата. В кръга на полушегата, може би сред активистите на Зелените има учители по пеене, но не и по езда... Обвързването на образованието с "реалните нужди на икономиката" и мен ме ужасява - не че е лошо това да важи за специалностите с приложна насоченост, напротив, но проблемът е, че на тази основа се "хвърлят на боклука" де-що има фундаментални дисциплини, изкуства и пр. И т.н. Ама си викам - Зелени са, зелените, може би трябва да им се даде шанс да поузреят и да видим дали ще станат една от многото популистки партийки, или ще правят по-смислена политика. Не че ще гласувам за тях.
ОтговорИзтриванеАпропо, здравното електронно досие вече е в сила... и вече има проблеми със сигурността, хи-хи (или поне със сертификата на сайта) - https://pis.nhif.bg/main
Политическа безизходица има само за сегашните политици! За обикновения човек е дошъл моментът, в който стават ясни две неща. Първото е, че ако излезнат 100 човека на улицата и имат справедливи протестни искания могат, да увлекат хиляди след себе си и да нарушат спокойствието на продажните политици. Второто нещо е осъзнаването, за необходимостта за промени в Конституцията и дори направата на нова. В момента политическата ситуация наподобява тази от 1934 година, когато парламентът бъка от дребни партийки и коалиции, които не могат да представят отговорно и работещо правителство. Не случайно по това време се намесват и ветераните от Руско-Турската война и Съединението на България. Известните ни генерали извършват военен преврат с цел да изхвърлят крадящите политици. Ако някой се интересува за подробности, нека намери речта на Генерал Данаил Николаев и Вазов, пред депутатите на сваления парламент. Проблема е, че в днешно време ние нямаме български военни, които да защитят България от разбойниците с бели якички. Както и да е...
ОтговорИзтриванеВ крайна сметка, сега сме на 'етап нужда от нова Конституция', определяща недвусмислено правилата на политиката в стараната и правата на гражданите. Момента е много подходящ, защото народа толкова е обеднял, че почти няма какво да губи и в този смисъл би подкрепил по-твърди рамки вписани в новата Конституция.
За едни, сегашното време може да е безизходица, но според мен се га е момента за основни промени в държавното устройство, в посока ограничаване възможностите на продажни политици и мутри злоупотребяващи с държавата.
На първо време би било добре съществуващата ни конституция да почне да се спазва - тя не е толкова лоша, ако се прилага, според мен има нужда само от козметични проблеми. И аман от военни, крайно време е да се научим да сме цивилни, вместо да пищим за силна ръка.
ОтговорИзтриванеНе ми се иска да предполагам, че не сте запозната с българската история, затова допускам, че не съм ви разбрал правилно коментара. Българските военни 1934г след преврата се оттеглят и предоставят на Царя да организира нови избори и натовари спечелилите партии да създадат правителство.
ОтговорИзтриванеСпазването на сегашната Конституция е съботирано от множество подзакони и наредби, които в крайна сметка и противоречат, което пък дава възможност на политиците да не я спазват. Няма как един политик да се контролира сам да не краде, трябва нова схема с правила (Конституция), която да не се нуждае от посредник за тълкуване, а да е ясна за всеки гражданин.
Ако не избираш, друг избира вместо теб. Предпочитам все пак сам да решавам за кого да гласувам. Какъв е изборът? Почти никакъв, затова по-добре да дам гласа си на малкото смислени хора. Например Радан Кънев, Деница Сачева или Иван Иванов. Защо направиха коалиция? За да запазят отворена опцията за Синьо единство. Всичко останало са хубави размисли, но в момента на никого не помагат.
ОтговорИзтриванеА пък немците просто се чудят как така не мога да гласувам по пощата. Иначе Хамбург, 12 часа и 44 минути във влака, 22 евро за билет и близо 900 километра път. Радостното е, че обичам влакове. Тъжното е, че самото слагане на [X] в еднометровия чаршаф ще играе жалката роля на оправдание за малката ми разходка. Сега само остава питането коя книга да си взема за из път и дали да ям дюнери на междинните гари. Ако има слънце, дори ще е една красива неделя, с вятърни турбини.
ОтговорИзтриванеКоментар горния коментатор (Иван Господинов), който не е получен поради някакъв бъг, предполагам:
ОтговорИзтриванеТъй като блогът не ми публикува коментара и го пиша за трети път, го изпращам направо по пощата, да ми е мирна душата.
Коментарът е:
И аз визирах тази "статия" Първо: Единственото, което подсказва подобно твърдение, е заглавието, което не е цитат обаче. (Въпреки, че изглежда досущ като цитат, нали?)
Второ: Коментар на госпожа Меглена Кунева.
Във връзка с човешките права - Даниел Вълчев каза, че неграмотните не трябва да изразяват гласа си...
- Ставаше въпрос за машинното гласуване. Всъщност г-н Вълчев, който все пак беше министър на образованието, каза "ама вижте, образованието е задължително". Електронното гласуване завинаги ли ще ни бъде забранено, защото не всеки има интернет?
Срещу електронното гласуване има други, чисто технологични аргументи.
- Какво значи "Ама ние не сме дорасли за машинно гласуване". Така ли? Естония няма проблем с кражбата на гласове. Ние имаме ли? Имаме. Как можем да го преодолеем? Щом в една ромска махала хората не могат да четат и да пишат, нека направим курсове и да им кажем "Елате в училище, защото не можете да упражнявате правата си". Ако ние искаме машинно гласуване, ще ограмотим хората да могат поне да се подписват.
Искам сто процента грамотност на българското население. И ще използвам всяко нещо. Ако трябва - да са завършили десети клас, за да могат да вземат шофьорска книжка например. За мен образованието е култ. Няма да се помиря под никаква форма, че някой не може да си напише името. No way, няма как.
http://www.dnevnik.bg/izbori2013/2013/04/24/2043163_meglena_kuneva_moje_puk_ot_nas_da_zavisi_sustavianeto/
Сега все пак ще се поправите ли? Очевидно става въпрос за грешна интерпретация. В статията дори няма интерпретация, а просто е лепнато това гръмко заглавие. Приемам го лично, защото наистина ме отказахте с това си твърдение и не виждам, защо някой друг също трябва да се подлъгва.
Иван.