Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

14.07.2012 г.

Спомен за "На седмото небце"




Още от откриването си през март "На седмото небце" (на "Славейков", в мазето на сградата на бившето кино "Култура") се превърна в моето ресторантче и заплаши да свали от пиедестала две-три любими вегетариански местенца (любими - не защото са вегетариански, а заради милите хора, работещи в тях и най-вече, защото са за непушачи). Защото беше създадено за мен и за хора, чиято компания обичам - предимно поети и други хора на изкуството (ресторантът беше опит за изпълнение на мечта на Ясен Атанасов). Без обаче да е снобарско. С кухня с някои интересни хрумвания и на доста прилични, като се има предвид високото качество на продуктите, цени. С оригинални названия в менюто (ястията от телешко например бяха в рубриката "Не луда, а весела"). С книги на български автори, които можеш да си купиш на място. С немско пиано на 120 години, което вади невероятен звук. С интересна културна програма - почти всяка вечер имаше литературни четения или музика.




Не съм от хората, които често ходят по заведения, но в Небцето веднага се почувствах у дома си. Почти винаги, когато отида там, виждах хора, които познавам (като се има предвид, че се знам и с тези, които го държаха, пък те обикновено се появяваха привечер). Веднъж заведох баща ми и на него толкова му хареса, макар мястото да е предназначено за доста по-различен типаж от неговия, че после няколко пъти ходил там да яде шкембе, а веднъж ни заведе с Крис да ни черпи.

Не ми харесваше само това, че в заведението се пушеше (пространството е малко, така че нямаше обособени зони за пушачи и непушачи). Не съм от крайните заклеймители на пушенето на обществени места, но физически ми става много лошо, когато съм в задимена среда, та неведнъж се е налагало да излизам да подишам въздух, както сега пушачите ще излизат да изпушат по една цигара. Случвало ми се е да съм на крачка да припадна. За здравословното ми състояние пушенето е строго забранено. Затова пропуснах по-голямата част от културните събития, но дадох дума, че като влезне в сила забраната за тютюнопушене, по-често ще идвам.

След забраната с Крис отидохме в Небцето още на трети юни, за да се почерпим преди рождения ми ден (искахме на първи, но тогава се случихме с приятелка пушачка, та не отидохме) и бяхме единствените клиенти в заведението. Никога няма да забравя този ден. Решихме да използваме случая, да да "опитомим" малко персонала, който, според нас, се държеше доста стегнато за подобен тип заведение. Всъщност добре си се държеше, но ние предпочитаме да бъдем третирани, особено на такова място, като хора, а не като клиенти, и да се отнасяме към работещите също като към хора, а не като към келнери и т.н. И точно тогава се случи нещото, което никога няма да забравя:

Тъкмо бяхме успели да накараме момчето, което сервираше, да се поотпусне, и дойде барманът. След малко сервитьорът (не бих искала да го наричам с длъжността му, но не му знам името) рече: "А сега нашият барман ще ви посвири на пиано".

И така - изненадващо получихме класически концерт, изпълнен на 120-годишно пиано, само за нас двамата с Крис. Накрая имаше и бис - произведение на Любомир Пипков, защото Мартин (впоследствие научихме, че пианистът-барман се казва Мартин Нинов) каза, че сме го кефили. Какъв по-хубав подарък бих могла да си пожелая за рождения ден?

В Небцето за първи път четох свои неща (прочетох това и това). Стана инцидентно - дори нямах намерение да излизам от къщи същата вечер, отидох за морална подкрепа на Крис, но желаещите да четат стихове в навечерието на 24-ти май бяха малко - повечето бяха заминали за празниците.

В Небцето първи път видяха бях свят и стихове на анонимен автор, които няма да ви покажа (ако не сте били там, губите).

В Небцето най-сетне със стара приятелка си разменихме подаръците за рождения ден, приготвени преди повече от година. Бяхме си обещали да си подарим една на друга "Малкият Никола тръгва пак на училище" и така и не можахме да се организираме. До вчера, когато и двете, без да се предупреждаваме, всяка взела книгата, та си поднесохме една и съща книга за учудване на цялата маса, включително и за наше собствено.

В Небцето придоби очертание идея за концерт, който ще бъде едно от най-хубавите събития в живота ми, ако се осъществи.

Защо говоря за Небцето в минало време? Защото 13-ти юли, петък, беше последната вечер от неговото съществуване. Каква историческа ирония - ресторантчето стана жертва тъкмо на това, заради което аз щях да го посещавам по-често - забраната за тютюнопушене. В хубавото време много хора, особено пушачите, предпочитат заведения с градина, а Небцето се намира в мазе. Да, в жегите е добре вентилирано и прохладно, аз бих прекарвала часове там. Но е логично пушачите да искат да има къде да пушат, а непушачите или им правят компания, или не ходят по заведения, или ходят по такива, за които отдавна знаят, че не се пуши, и още не са научили това.

След разговора ми с Ясен за затварянето на "На седмото небце" в главата ми възникнаха много въпроси, на които не бързам да дам отговор:

  • Много ли заведения, които нямат градина или масички навън, и в които преди се е пушело, ще фалират през лятото?
  • Колко от заведенията, които са пряко губещи от забраната за пушене, са пробвали чрез маркетинг да привлекат определени групи посетители въпреки забраната?
  • Как щеше да се приеме забраната за тютюнопушене, ако се беше случила през есента или зимата? Вероятно щеше да има по-силно недоволство от страна на пушачите, но дали фалитите на заведения биха били по-малко?
  • Честно ли е да се забранява пушенето на обществени места без същевременно да се ограничава продажбата на тютюневи изделия? В някои страни тези процеси вървят заедно.
  • Възможно ли е забраната за пушене (която иначе като цяло подкрепям), осъществена по такъв начин, да обслужва определени заведения (или вериги) за сметка на други?
  • В един от най-изисканите ресторанти във Варшава видях във фоайето нещо, приличащо на телефонна кабина, но открито. Там стоеше човек с пура, и отгоре абсорбатор дърпаше въздуха толкова силно, че дори аз, която подушвам дим от няколко метра на открито, не усетих нищо. Възможно ли е такива "кабинки", отворени или затворени, да бъдат алтернатива на залите за пушачи?

Отговорите на тези въпроси наистина нямат значение за мен сега. "На седмото небце" вече не съществува, а аз останах без най-моето ресторантче. 



Ако искате да видите повече снимки от "На седмото небце" - ето ги. И без това вече може да се види само на снимка.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

2 коментара :

  1. Този четвъртък за пръв път го забелязах и името ме закачи, та щях да приканвам приятели за вечеря. Моите съболезнования. Не се изненадвай, ако след месец видиш на негово място супаджийница - такива неща се случват с труповете на храмове. Няма да забравя моя - http://www.capital.bg/light/lica/2010/07/09/929815_sbogom_i_blagodaria_za_kafeto/ .

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за коментара, Макс! Странно, не съм получила съобщение за него... Да се надяваме, че ще има и друго подобно местенце един ден, в което да се засечем някой път :-).

    ОтговорИзтриване