Това е първият от поне два поста за алтернативната култура в Поморие. Макар да съм наполовина от Поморие (по линия на баща ми), чак в последните години започнах да забелязвам, че в градчето се случвали интересни неща, някои от тях - от десетилетия.
Както може би помните, през зимата част от черноморието ни пострада от бури, имаше сериозни наводнения и разрушения. Поморие е с формата на тесен полуостров, така че имаше разрушения и от двете страни.
Към днешна дата не виждам сериозни щети от разрушенията, каквото може, е възстановено. Част от бетонните пейки на крайбрежната алея са циментирани. И тук идва най-хубавото - по инициатива на местни хора (и с подкрепата на общината, нека отдадем дължимото) тази пролет повечето пейки бяха превърнати в произведения на изкуството. В рисуването са се включили предимно художници от Поморие и Бургас. От тях познавам Жоро Димитров, култова личност в поморийския ъндърграунд, и (засега, но не за дълго, надявам се само виртуално) Албена, която се подписва като Алберта.
Рисуването на бетонните пейки в Поморие за мен е важно не само като прекрасен пример за алтернативно изкуство, което бързо успява да се превърне в една от забележителностите на града - туристите се надпреварват да се снимат на това шарено място. Не по-малко значимо е друго - този акт на изкуство е отговор на травмата от разрушенията по време на наводненията. Без оплакване, без страх, а напротив - с въображение и усмивка.
Природните бедствия могат да бъдат трагични. Но природата, сама по себе си, не е трагична или радостна - радостта и трагизмът са свойства на човешкото. А човешкото тържествува, когато е способно да създава изкуство и радост дори тогава, когато природата му дава поводи за обратното.
Ако ви е любопитно да видите целия ми албум с поморийските шарени пейки - заповядайте.
Както може би помните, през зимата част от черноморието ни пострада от бури, имаше сериозни наводнения и разрушения. Поморие е с формата на тесен полуостров, така че имаше разрушения и от двете страни.
Към днешна дата не виждам сериозни щети от разрушенията, каквото може, е възстановено. Част от бетонните пейки на крайбрежната алея са циментирани. И тук идва най-хубавото - по инициатива на местни хора (и с подкрепата на общината, нека отдадем дължимото) тази пролет повечето пейки бяха превърнати в произведения на изкуството. В рисуването са се включили предимно художници от Поморие и Бургас. От тях познавам Жоро Димитров, култова личност в поморийския ъндърграунд, и (засега, но не за дълго, надявам се само виртуално) Албена, която се подписва като Алберта.
Рисуването на бетонните пейки в Поморие за мен е важно не само като прекрасен пример за алтернативно изкуство, което бързо успява да се превърне в една от забележителностите на града - туристите се надпреварват да се снимат на това шарено място. Не по-малко значимо е друго - този акт на изкуство е отговор на травмата от разрушенията по време на наводненията. Без оплакване, без страх, а напротив - с въображение и усмивка.
Природните бедствия могат да бъдат трагични. Но природата, сама по себе си, не е трагична или радостна - радостта и трагизмът са свойства на човешкото. А човешкото тържествува, когато е способно да създава изкуство и радост дори тогава, когато природата му дава поводи за обратното.
Ако ви е любопитно да видите целия ми албум с поморийските шарени пейки - заповядайте.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Няма коментари :
Публикуване на коментар