Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

23.03.2010 г.

Първият протест пред "дома" в Бусманци и анонс


Първо - анонсът. Утре в предаването "Хоризонт до обед" на БНР ще има репортаж от протеста пред дома в Бусманци и интервю с адвокат Валерия Иларева. Още не знам точен час, но предаването е от 10 до 12 часа. Ще бъде разказана и една любовна история, за която не знам подробности, така че чакам с интерес :-).


Публикувам обещаната информация първия по рода си протест в защита на задържаните. Забавих се няколко дена с отразяването на събитието, но исках да обработя снимките, да скрия лицата, за които не е безопасно да бъдат показвани и най-вече да се опитам да извлека максимална информация от кадрите. Фотоапаратът ми е все пак "сапунерка" и въпреки 12 кратния zoom трудно улавя дребни детайли на голямо разстояние. И все пак успях да схвана, че чужденците са си направили плакати и после у дома засилих характеристиките на плакатите в част от снимките, за да се види какво пише. Яд ме е, че някои от плакатите не можах да разчета:


Очевидно пише "Please help me", но останалото не се чете... Струва ми се, че текстът продължава с "I was", но нататък вече съвсем не мога да разчета.


Поне успях да установя, че на големия плакат пишеше "Busmanci freedom". Отделно затворените чужденци имаха малки лентички, на които пишеше "freedom". Както можете да видите на първата снимка, някои показваха и снимки на децата си.


В самото начало на протеста се чуха викове "Freedom" и от една друга сграда с малки прозорчета. По някое време виковете оттам замлъкнаха.  Интересно, дали са ги закопчали за радиаторите, за да им запушат устите? После разбрах, че там били изолаторите или, по израза на Йотко Андреев, "стаите с индивидуални мерки за сигурност". Ако се съди по децибелите на виковете, викащите ще да са били доста хора. Очевидно "стаите с индивидуални мерки за сигурност" се използват пълноценно.

С ръка на сърцето трябва да призная, че полицията се държа много добре. миролюбиво, добронамерено и контактно. Нямаше проблеми нито да се снима, нито да се скандира, нито да се ходи насам-натам (стига да не се влиза в "дома", де). Полицаите дори бяха отворени за разговор с протестиращите. Един се опита да защити гледната точка на ръководството на "дома": "Това не е затвор. Бодливата тел - това е изискване на Европейския съюз. Много им е добре вътре, всичко си имат. Има парно, кетъринг по три пъти на ден, всеки ден им сменят чаршафите. А аз, ако не си платя тока, ще ми го спрат..." Без коментар.


Протестиращите бяхме около 30 души. Най-смелите ми прогнози бяха за максимум 20 участници, така че мога да определя резултата като обнадеждаващ. Надявам се следващия път да има по-широко разгласяване, така че да могат да дойдат и онези, които биха подкрепили подобна инициатива, но не са научили за събитието (или са научили в последния момент и не са могли да се организират).


Сред протестиращите беше и Джавед Нури. Никога не съм го виждала толкова щастлив, момчето просто сияеше. След всичко, което е преживял, не на последно място поради безразличието на обществото към съдбата на чужденците в България, той стана част от първата групова проява на солидарност към хората, затворени в "дома". Все повтаряше: "Това означава много за хората вътре". И разказа, че когато го освободили от "дома", седнал на поляната, която виждате зад него, и му се сторило, че ръка го хваща за рамото - ръка на някой, който иска да го върне обратно в онова ужасно място. Не можел да повярва, че вече е свободен... Джавед съвсем спонтанно се нареди сред тези, които носеха плаката с надпис "Нелегални хора няма". И, всъщност, неговото място беше точно там.


Доколкото беше възможно да се прецени от дистанцията на оградата с бодлива тел и прозорците с решетки, "обитателите" на "дома" действително бяха много развълнувани. Те скандираха "Freedom" и "Гуантанамо", а когато протестът приключи, и "thank you". Част от нещата, скандирани от протестиращите, бяха "We are here to protect everybody's right", "No one is illegal", а накрая - "We'll be back". 

Ако някой проявява интерес, ето повече снимки (общо 50, но на последните две, на които се виждам аз, не съм автор и тях не ги предоставям без съгласието на автора им) от първия протест за защита на правата на затворените чужденци в "дома" в Бусманци. Те са свободни за използване при условията на Creative Commons, като единствените ми изисквания са да ме споменете като автор на снимките, да сложите линк към блога ми и да упоменете лиценза, ако вашият е различен от CC. Ако ви трябват някои от снимките в пълен размер, ще ви ги предоставя при същите условия.

Още снимки от събитието, доста от които - много добри, има в indymedia (вижте и в коментарите).  Най-искрени поздравления за авторите им!



Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

22.03.2010 г.

И героят е...


Вчера, след няколкочасова нелека борба, малко бира и няколко парчета кекс "Електронен вестник", проблемите на Сусамчо (Asus EEE PC 901 под Xandros) най-сетне бяха оправени от Великия Гонзо. Оказа се, че някой от ъпдейтите е пречел на кирилизирането, така че, когато не се инсталират ъпдейтите, свързани с клавиатури и езикови настройки, кирилицата може да бъде инсталирана успешно. За другия проблем (препълването на съответния дял с ъпдейти), благополучно научих, че имало sudo apt-get clean. Третият проблем май си изчезна самичък.

Освен това си прекарахме много добре, освен кеска ядохме и картофки на фурна с подправки и зехтин и филе от бял амур, поговорихме сладко за музика, за море, за блогове и блогъри и за други аспекти от живота... 


Благодаря на всички, които се включиха със съвети и коментари. Основанията ми да се доверя на Гонзо бяха две:

- първо, дори и да смята, че друга дистрибуция би била за предпочитане, уважава правото ми на избор и не се опитва да ми наложи кое е "най-добро" за мен
- не е анонимен, има блог, в който се подвизава с име и снимка и имаме общи не само виртуални, а и реални, познати, които могат да потвърдят, че той съществува и няма да ме обере или заколи :-). (Отделно съм го и снимала, преди да знам кой е.)

Та колкото и да съм леймърче-идиотче, оказа се, че не съм сгрешила в преценката си. Оказа се че и проблемът не е бил фасулски. С чиста съвест мога да кажа - ако сте пишман леймър като мен и опрете до проблем с линукс (най-вече с дебиан-базиран линукс), с който не можете да се справите, имайте предвид Гонзо! Сигурна съм, че много други също биха могли да помогнат, но за Гонзо имам лични впечатления.



Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

19.03.2010 г.

Протест пред "Българския Гуантанамо" в Бусманци в събота от 11 часа

Информационна агенция "Неуютен блог" ;-) съобщава, че събота, 20 март 2010 г. от 11 часа пред "дома" за "временно" "настаняване" на чужденци ще има протест - проява на солидарност с обитателите му и с искане за затваряне на "дома". Протестът има разрешение от полицията. Доколкото разбрах, организира го инициативен комитет от анархисти и други. Но кои са точно - това не можах да разбера. Ако някой от организаторите попадне на блога ми - моля, оставете коментар с повече подробности!

Аз ще отида на протеста. Не съм убедена дали "домът" трябва да бъде точно затворен. Центрове за задържане (detention centers) има навсякъде, където има нелегално пребиваващи чужденци. Но обикновено (и в по-цивилизованите страни) сроковете за задържане са много по-малки (в Испания например - 45 дена, докато тук - година и половина, и то отскоро, а преди това изобщо нямаше срок), битовите и хигиенните условия са по-добри и се спазват елементарни човешки права. "Домът" в Бусманци е конструиран ката казарма - по 20 човека в стая с двуетажни легла, и то не от липса на място - "капацитетът" на дома е 400 души, а вътре са около 200, нощем стаите се заключват, дори на обитателите да им се ходи до тоалетната, липсва медицинска помощ. Затварянето в "стаи с индивидуални мерки за сигурност" (сиреч - изолатори) е широко разпространена практика, а не крайна мярка. Ако има такива центрове за задържане в България, там трябва да се затварят чужденци само в краен случай (основно - предстояща депортация), а не с цел осигуряване на заплатите на многочислен персонал.

За много от описаните тук проблеми (и за още по-сериозни други) е необходимо много повече от реформа или затваряне на "дома" в Бусманци - необходими са промени в българското законодателство, като се започне със закон за регуларизацията. Но "домът" в Бусманци е най-подходящото място, пред което да се протестира, защото в него се съдържат в концентриран вид дефектите на политиката към чужденците в България.

Ако и вие искате да дойдете, казаха ми, че се отивало там с маршрутка 35. От bgmaps видях, че ходи още и маршрутка 19 и автобуси 8,10 и 14. А като се слезе в селото (пардон - квартала) се пита, но било близо. За съжаление, не разполагам с точен адрес, но ако го разбера, ще го добавя. Адресът е: Бусманци, бул. "Ген. Йосиф В. Гурко" № 65а, маршрутките минавали съвсем наблизо. Местните знаели това място като "старите казарми". Благодаря на адвокат Валерия Иларева за обяснението!
В bgmaps адресът не излиза, но мястото горе-долу се вижда, като намерите кметството на Бусманци и видите къде наоколо е бул. "Гурко".


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

16.03.2010 г.

Въпрос, запис и обява за работа

(тук има аудио запис)

Започвам с малко отклонение. С риск пак да играя информационна агенция - получих непотвърдена информация от източник, който предпочитам да остане анонимен, че Йотко Андреев вече не е директор на "дома" за "временно" "настаняване" (всяка от тези думи си заслужава кавичките) на чужденци в Бусманци и че новият директор се казва Николай Ангелов. В Гугъл обаче не можах да намеря нищо по въпроса. Някой може ли да потвърди или отрече тази информация?

С известно закъснение публикувам обещания запис от деметомартенската "Аларма" по програма "Христо Ботев" на БНР, който направих с VLC (в блога ми се вижда, в Блогосферата - вероятно не, във вашия RSS reader - зависи). Предаването е дългичко, към час и половина, но ако проявявате интерес към темата и сте изпуснали да го слушате в ефир, тук е мястото да го направите. И искам специално да благодаря не само на Ола, който разказа много неща, а особено на водещия Ивайло Стефанов - за ангажимента му към темата за чуждеците в България, за излъчването на още подробности около репортажа му съвместно с Ирина Недева от Бусманци (части от репортажа бяха излъчени в "Хоризонт до обед" с Ирина Недева). Благодаря му също и за концептуално подбраната и интересна музика. Не знам дали много слушатели се дразнят, когато музиката в едно предаване няма никаква връзка с духа му и с тематиката му. Обратното е приятно изключение и затова го поздравявам винаги, когато се случва. Благодаря и на Иван Кулеков, който се включи по телефона.

Сега преминавам към най-важното - отскоро Ола има напълно легално разрешително за работа (видях го с очите си, а ако някой се интересува как е възможно, ще обясня), така че вече с чиста съвест мога да изпълня молбата му от началото на ноемри да се опитам да му помогна в намирането на работа. И понеже силата на интернет и блоговете не бива да се подценява, реших да пусна обява тук. Блогът ми не се чете от много народ, но обикновено го намират точно тези, които трябва. Пък да видим ще има ли ефект.

И така - търси се работа за Оладотун Йбитуй - Ола, на 21 години от Нигерия, живял 16 години в България, с перфектен български и още по-перфектен английски (родителите му са писали учебници по английски език за българските деца). Ола не е могъл да завърши средно образование не по своя вина, а по нелепи бюрократични причини, "благодарение" на които се е оказал без документи (за подробности може да чуете публикуваното в този пост интервю с него или интервюто на Ирина Недева него). Познанията му по българска литература и по история обаче (и българска, и световна), както и общата му култура, в много отношения превъзхождат тези на един средностатистически съвременен български студент, казвам го без преувеличение.

Какво би могъл да работи Ола? Започвам не от професиите, където е най-вероятно да си намери работа, а от тези, в които смятам, че го бива най-добре (и тези, които на него би му се искало).

Първа група професии - свързани с музика и шоу:

- Голямата мечта на Ола е да пробие в рап музиката. Не само вече има записано собствено парче и идеи за поне няколко други, а и рапът му е в кръвта. Способен е да израпира най-невероятни неща. С Крис си глътнахме езиците, когато му дадохме да прочете поемата "Гарванът" на Едгар По в оригинал и той напълно спонтанно взе, че израпира невероятно успешно половината от нея, докато се умори. Вече възприемам Едгар По по нов начин... Та ако - съвсем случайно - съществува място нашата татковина, където плащат да си рапър - Ola is the one :-).

- Ола би могъл да работи в някакво шоу - телевизионно, шоу в заведение или нещо такова. Артистичен е, естествен, с чувство за хумор и способност за импровизация, колоритен. Има всички данни да привлича достатъчно аудитория (посетители), само гледайте да не засенчи звездата на шоуто :-).

- Ола може да бъде и статист, фотомодел и пр., но това все пак в повечето случаи не дава редовен и достатъчен доход. Ала все пак е опция.

Втора група професии - свързани с английски език:

На Ола английският му е роден език и е отрастнал в атмосфера, в която се преподава английски. Затова, той би се вписал добре на място, където има много чуждестранни гости, клиенти, посетители (или контакти с такива), например:

- хотел, хостел
- кол център
- ресторант
- заведение, клуб
- международна компания/организация или такава, която често се посещава от чужденци - Ола би могъл да работи на пропуска
- фирма за кетъринг
- и т.н. от сорта

Ола би могъл да бъде и учител по английски:

- би могъл да се грижи за дете (на родители без расови предразсъдъци), ако детето е най-малко на предучилищна възраст, като го научи на много приличен разговорен английски, а може да помага и с някои от другите уроци (история или учене на стихотворения по литература, например). Понеже е забавен, детето ще навлиза в английския с интерес, убедена съм.

- би могъл и да преподава начален и разговорен английски на конкурентни цени на възрастни (без расови предразсъдъци), които имат нужда от основно навлизане в езика и да се отпуснат да общуват свободно

Трета група професии - груба/неквалифицирана работна сила:

Естествено, Ола би могъл и да работи по строежи, складове, да меси тесто, да прави банички, да бъде нощна охрана (за предпочитане - на закрито, за да не го пребият скинари), да бъде градинар, да работи в оранжерия, консервен комбинат и т.н. Всякакви възможности в този дух са опция. Но предпочетох да започна от поприщата, в които би бил най-добър с качествата, които притежава.

Ако се припознавате като работодател в някое от изброените поприща или в друго, близко до тях, моля да оставите коментар или да ми пишете писмо.


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

15.03.2010 г.

Давам 20 лева!


Резюме: давам 20 лева на този, който се наеме (и успее) да накара Xandos линукса на новия ми Asus EEE PC 901 да работи нормално (проблемите са описани по-долу). Защо засега държа на Xandros-а, също ще обясня. Чак ако не се намери такъв човек, давам 20 лева на този, който ми подкара друг линукс за нетбуци на машинката, ама така, че да нямам проблеми с драйвъри и т.н.

Напоследък се чувствам пълен идиот (за радост на форума на "Електронен вестник" и на бившите ми колеги). Но вече се примирих, признавам, че съм идиот и най-официално моля за помощ. И докато умните и изтъкнати блогъри търсят начини да печелят пари от блоговете си, аз от моя давам пари.

Та за какво иде реч:

Наскоро си купихме Asus EEE PC 901, линукската версия. (Отварям скоба - искам да похваля момчетата от магазина PC Store на "Коперник" - докараха ми нетбучето за има-няма половин час, бяха много симпатични и отзивчиви и не настояха да ми запишат личните данни, като им казах, че не ми трябва фактура. Дано шефът им да прочете това.) От всички нетбуци, за които имам информация, този ме привлече най-много, защото е това, което аз бих желала да е моят нетбук:

- малък, но не прекалено, 9-10 инча е добре, защото смисълът на нетбука е да го лангъркаш насам-натам
- с държелива батерия, заради горното
- евтин - все пак, става въпрос за нещо, което служи основно за интернет, писане на текстове, такива работи - не за сложни обработки на изображение, например
- но пък здрав - заради лангъркането
- под линукс - заради цената (между Win и няколко гигабайта дисково пространство предпочитам второто) и защото вече ми е дошло до гуша от XP, а и защото си обичам линукс, какво да правя
- със SSD, защото нали смисълът на нетбука е да го лангъркаш насам-натам, пък аз съм джаста-праста
- ако може, да си върви и с калъфче, защото... съм джаста-праста

Сусамчо (както кръстих мъничето) има всички тези неща и изобщо е прекрасен. Освен това върви и с кърпичка за почистване, една листовка и две книжки - забележете, на български език, и два диска. Сега имаме втори лаптоп и няма да се притесняваме как ще пътуваме, защото старият Посерко (Acer TravelMate 2410) е със счупен капак и не може да се затваря и съответно пренася.

И така, щастлива, пуснах Сусамчо (както кръстих мъничето), Xandos-ът се самоинсталира и после си поиска ъпдейти. И не щеш ли:

Проблем номер едно: Ъпдейтите обаче се свалят един по един и по някое време време започват да не щат да се даунлоудват вече. Трябваха ми няколко дни, докато схвана, че те се свалят на някакъв логически дял, който е много малък и се пълни за нула време, така че не може да ги поеме всичките. Те не ми и трябват всичките, но не ще и тези ъпдейти, които искам. А целият диск все пак е 20GB, така че предполагам, че би трябвало да е възможно или да се увеличи този дял, или ъпдейтите да се свалят на друг. Или да се разкарат част от ненужните неща - не ми трябват нито игри, нито уроци по китайски.

Проблем номер две: кирилицата. Предварително бях проучвала информация за това лаптопче и за Xandros бях чела, че има проблеми с кирилицата, но че има и начини да си я подкарам. И наистина - един от ъпдейтите съдържа програмка за настройка на различни клавиатури - хубавичка е, има шарени знаменца, включително и българското, но на практика не работи.

От всички начини да подкарам кирилицата, на които бях попаднала, най-добре обяснен ми се видя този на delafer и реших да почна от него. Послушно свалих kkbswitch, опитах се да го инсталирам, махнах gcin, настроих кирилица в Xorg и... не само, че нищо не тръгна, ами се появиха сериозни проблеми и конфликти (за който се интересува, мога да приложа запис от конзолата, но сега не го правя, за да не стане твърде дълъг постът). На всичко отгоре, при опит за ъпдейт (sudo apt-get update) се оказва, че има някакъв грешен сорс, който обърква всичко:

W: Couldn't stat source package list file: tmp/main Packages (/var/lib/apt/lists/_tmp_.tkykL9Cr_dists_tmp_main_binary-i386_Packages) - stat (2 No such file or directory)
W: You may want to run apt-get update to correct these problems
E: Some index files failed to download, they have been ignored, or old ones used instead.

Пробвах процедурата и следвайки инструкциите на Lukav - същата работа. Това нещо kkbswitch си иска някаква библиотека, която пък не може да се инсталира. След много блъскане се оказа, че проблемът с грешния сорс възниква поради същото kkbswitch, така че се наложи да го махна. И си останах и без поддържащото китайски шрифтове gcin, и без kkbswitch.

Покрих следите от цялата мазня, като с F9 при рестарт възстанових фабричните настройки. След което минах на вариант 2 - описаното от Ik0, където цялата част с kkbswitch е спестена. Уверявам ви, че спазвах инструкциите много точно (естествено, вместо phonetic пиша bds, понеже съм стара и първо съм прописала на пишеща машина). Но въпреки това системата блокираше и се налагаше да възстановявам фабричните настройки с F9 отново и отново. Имам подозрение, че проблемът може да е в кодировката, защото при пействане на резултатите от труда ми във форум десните кавички излизат на маймуни. Но не знам какво бих могла да направя по въпроса.

Най-накрая ме посъветваха нещо кратко и просто, дето работи - setxkbmap -option grp:switch,grp:alt_shift_toggle,grp_led:scroll us,bg и кирилицата тръгва без проблеми :-). Да де, ама тъпият момент е, че туй нещо трябва да се прави при всяко ново включване на Сусамчо. Затова си държа кодчето на жълто "листче" на екрана, та да ми е под ръка. Крис, който беше свидетел на всичките ми мъки, заяви, че това решение го устройва, но според мен е дебилско човек да трябва да въвежда setxkbmap -option grp:switch,grp:alt_shift_toggle,grp_led:scroll us,bg всеки път, когато пусне компютъра.

Проблем номер три: понякога при изключване Сусамчо не изключва напълно, копчето за включване продължава да свети, а вентилаторът - да работи. Оправя се само с вадене на батерията. Предполагам, че проблемът е софтуерен, защото в началото си изключваше нормално. Може би зависи от някой от ъпдейтите, които сега не съм посмяла да инсталирам.

Предполагам, че при достатъчно ясни инструкции бих могла да се справя с описаните проблеми и сама, но, да си призная, вече нямам нерви. От мъките със Сусамчо ми се разби сънят, получих твърде неприятно усещане за лицева парализа и започнах да се притеснявам да не ми рецидивира хроничното заболяване, от което съм решила, че съм се излекувала. Затова предпочитам да си запазя здравето, да се призная за идиот и да помоля за помощ.

След всички тия главоболия, защо продължавам да държа на Xandros?

- Защото е правен специално за Сусамчо и му поддържа прекрасно всички драйвъри, дори, изненадващо за линукс, особено пък за нарочен за допотопен линукс - няма никакви проблеми и с принтера :-).
- Защото е с преинсталирани Skype и Picasa (на любимото ми Ubuntu не мога да подкарам Skype).
- Защото поддържа различни енергийни режими и не знам дали с друг линукс ще издържа толкова дълго на батерия.
- Защото не ми трябва дистрибуция с всички екстри за машинка, с която няма смисъл да бъдат прилагани.

Затова ужасно моля поне на първо време да се въздържате от коментари в стил: "зарежи я тая тъпа дистрибуция, сега ще ти предложа нещо много по-хубаво, специално за нетбуци". Знам, че си го мислите. И може и да сте прави. Но първо искам да се опитам да извлека максималното от дистрибуцията, с която си върви Сусамчо. Признавам си, че за това ми повлия и този пост от блога на delafer.

В същото време, тъй като продължавам да бъда фен на линукс, се ядосвам, че все още не съм попаднала на тази дистрибуция, която би привлякла тези, които са на Windows, защото е по-лесно. Повечето хора искат просто да използват компютрите, а не отново и отново да им се налага да пишат в команден ред, за да им тръгне това или онова. И не са виновни за това. По този въпрос съм писала преди време, а много ми хареса и един пост в същия дух на delafer (като цяло, много ми хареса блогът му, въпреки че не сполучих с ккbswitch).

Тъй че - давам 20 лева на този, който успее да се справи с описаните три проблема. За тази цел трябва да живеете в София или поне да имате път към София. Ако Вие сте човекът, моля, оставете коментар или ми пишете писмо (оставила съм си имейл адреса под снимката в sidebar-а). Освен 20-те лева, ще Ви поканя на гости, където с Крис ще Ви почерпим с нещо вкусно и с каквато бира обичате (може и вино, де).

И чак ако никой не се намери, признавам се за победена и обявявам втори тур - за друга дистрибуция.


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

10.03.2010 г.

Рецепта за кекс "Електронен вестник"


Тази рецепта за солено, хрупкаво и пикантно кексче я измислих преди няколко месеца. Кексчето си нямаше име, но реших да го посветя на коментаторите в "Електронен вестник", прекрасно описани от главния му редактор Иван Бакалов, по повод на коментарите към мой пост, препечатан там.

Необходими продукти за кекс "Електронен вестник":

- четири яйца
- осем лъжици (много пълни) овесени трици
- две-три супени лъжици слънчогледови семки - белени, сурови
- две-три супени лъжици тиквени семки - белени, сурови
- едно парче бяло саламурено сирене - около 50 грама, аз предпочитам да съм го обезсолила предварително
- маслини, нарязани на парченца, вид и количество - на вкус. Аз предпочитам хрупкави зелени маслини.
- нигела (подправката е наричана още черен сусам, черен кимион, семена от черен лук, посевна челебитка, благодай) - купила съм я от едно от арабските магазинчета при Женския пазар. Семенцата са черни, с размер на сусам, но по-ръбести и с пикантен вкус. Аз слагам много.
- розмарин - сушен, може и нарязан пресен - на вкус (при мен това значи много)
- ким на семенца - на вкус
- кориандър, смян - по-малко, само като намек
- пипер - аз ползвам смес "шарен пипер" с мелничка - не прекалено много, добре е да е леко пикантно, но не чак да люти
- черен сусам - истински, аз го взех от китайския супермаркет на Пиротска 18. Слагайте смело.
- обикновен, бял сусам - слагайте смело
- ленено семе - слагайте смело
- маково семе - слагайте смело
- малко зехтин - такъв, дето става и за готвене. Сипвам на око, количеството може би се равнява на 2-3 супени лъжици.
- пакетче бакпулвер. При мен най-добре се получава с бакпулвер на Доктор Йоткер

Яйцата се счупват в купа и се разбъркват хубаво. Добавя се сиренето, намачквате го с вилица. Номерът е да останат парченца, които да се усещат в кекса. Добавят се триците, ядките и всички останали съставки. Разбърква се хубаво. Целта е да се получи по-скоро тестообразна смес, да не е много течно. Ако ви се види рядко, добавете трици, ядки или маслинки по желание.

Приготвяте една йенска тенджера. Изрязвате парче хартия за печене с формата на тенджерата, но по-широко от дъното - достатъчно, за да изсипете вътре сместа и да бухне, докато се пече, като имате предвид, че не бухва много. Може и да не слагате хартия, но в такъв случай се налага яко да намазните съда, защото много залепва. А с хартия е чиста работа и си спестявате мазнотията. Слагате хартията на дъното на йенската тенджера. Изсипвате сместа на кекса. Въпрос на лично предпочитание с кое от семенцата ще го поръсите най-отгоре - аз обикновено наблягам на нигела и мак. Обезателно слагате капака на йенската тенджера и я поставяте във фурната. Фурните пекат различно, при мен двадесетина минути на 180 градуса и вентилатор са достатъчни. Хвърляте по едно око, без много-много да отваряте тенджерата и когато прецените, че произведението е придобило готов вид, приключвате процеса на печене. Ако имате съмнения, отваряте за малко капака на тенджерата и пипвате с подходящ предмет дали се е втвърдило достатъчно.

Следва най-главното. Наскоро установих, че този кекс става най-сочен и приятен за ядене, ако не го вадите от тенджерата и не махате капака й, докато изстине. Поемането на по-голямата част от влагата от конденза му се отразява добре.

Когато кексът "Електронен вестник" поизстене, го вадите барабар с хартията. Хартията изхвърляте, кекса го нарязвате на каквито прецените парчета (аз предпочитам на дребни хапки, за да го ям по-дълго време) и го връщате в тенджерата, или в друг подходящ съд. Съхранява се в хладилник. Може да се яде и студен, и стоплен на микровълнова.

Както виждате, приготовлението на кекс "Електронен вестник" и, съответно, крайният резултат, в известна степен зависят и от вашите вдъхновение, усет и вкус. За мен готвенето без творчество просто не е интересно и затова трудно мога да ви дам рецепта, която не търпи никакви вариации.

п.п. А сериозният пост във връзка с коментарите към предосмомартенската публикация предстои.


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

9.03.2010 г.

Ола по БНР: запис и анонс


Започвам с анонса - днес, от 21,30 часа, в предаването "Аларма" по програма "Христо Ботев" на БНР, Ола ще бъде гост на Ивайло Стефанов. Ще има разговор за Бусманци и ще звучи Keep on Walkin'. Освен по ефира, програма "Христо Ботев" може да се слуша и онлайн.

Публикувам, благодарение на верни приятели като DownloadHelper, обещания запис от предаването "Хоризонт по обед", излъчено на 25 септември (като съм отрязала музиката - с изключение на парчето на Ола, разбира се, рекламите, такива неща). Вградила съм записа във флаш плейър, така че предполагам, че от Блогосферата или Facebook няма да може да го прослушате, но в блога ми няма проблем:



Съдържание на предаването (накратко):


- Прелюбопитен репортаж на Ирина Недева от дома в Бусманци. Първа част - интервю с директора на дома, в което той казва някои, според мен, доста противоречиви неща. Например - гладна стачка всъщност е нямало, човекът, който е съобщил за това, е в "стая с индивидуални мерки за сигурност" (сладък евфемизъм за "изолатор", а?), защото се е сбил с друг човек, един от двамата е с по-тежки телесни повреди. На въпроса на Ирина Недева - кой от двамата, той увърта, че и двамата. Но откакто той е директор на дома, надзирателите не бият вече чужденците (всъщност са били само веднъж и само един, който ги е предизвикал - Саид Кадзоев). А жените и децата вече са напуснали дома. Предавам само малка част от твърденията му. Не стана въпрос дали са са се подобрили хигиенните условия в дома - една от основните причини за скорошния протест.

- Коментар на адвокатката Диана Даскалова, определено си струва да се чуе.


- Продължение на репортажа, този път - интервю с двама (предполагам - предварително одобрени от началника на дома) чужденци, които са затворени там. Лъсват някои противоречия, например на въпроса на Ирина Недева има ли жени и деца в дома, те казват, че да. После се усещат и започват да увъртат - ама всъщност не съм ги виждал днес, видях едно дете, ама то беше голямо.

- Следва интервюто с Ола, който се представи много добре, като че все по радиото е приказвал, по едно време се включвам и аз (не ъкам много), после пак Ола, после звучи Keep on Walkin, после финални думи и край.

Дългичко е, около 38 минути, но слушалите го твърдят, че било много силно предаване. Ако ви представлява интерес, приятно слушане.

Искам да благодаря на Ирина Недева за безкомпромисно професионалния, смел и принципен репортаж, както и за приятната атмосфера, която  с лекота успя да създаде в студиото. Когато прослушах записа, видях, че на едно-две места си личи как се смеем, докато тече разговорът. 

В един от предварителните ни разговори по телефона, Ирина Недева ми каза да не се притеснявам, защото радиото е, цитирам, "много по-хуманна медия от телевизията". Може би е така, но съм убедена, че хуманността на медията допълнително може да се усили от личността на водещия, който схваща професията си като призвание да въплъщава и разпространява хуманистични ценности.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

7.03.2010 г.

Концентриран сексисъм по НТВ

Снощи гледах "Темата на Нова" и се чувствах като в 80-те. Предосмомартенски, темата беше посветена на жените. Без никакъв размисъл и никаква възможност за алтернативна гледна точка се изляха всички клишета, които можете да си представите:

- жените са "крехки създания"
- нормално е мъжете да седят пред телевизора и да чакат жена им да им сготви, изчисти, направи салатката и сипе ракийката (нали Джон Ленън е казал "жената е негърът на света", значи си е така)
- жената е майка и домакиня по дефиниция, ако иска да постигне нещо в професията си, тя задължително трябва да има предвид, че основната грижа за родителството и домакинството е нейна
- нещо повече - най-голямото щастие за една жена е да бъде майка, защото
- жените са създадени, за да бъдат майки

А преди това, в новините на същата телевизия, имаше много интересен репортаж - жените заемат по-непрестижните професии и получават по-ниски заплати от мъжете... в Шумен.

Пък в рубриката "Звезден репортер" ни беше обяснено от крехкото създание Маги Желязкова, че ако децата ядат боклуци, затова е виновно единствено и само семейството. (И понеже от същата емисия научихме, че възпитанието на децата е грижа на жената, следва, че главният виновник децата да ядат вафли и чипс са майките им.) Съвсем по социалистически - ако в обществото има проблеми, виновно е семейството, тя, системата, си е наред.

Чудя се дали става дума за интелектуалното, по-точно - цивилизационното - равнище на новинарите, репортерите и пишман (сиреч звездните) репортерите на Нова Телевизия, или за съзнателна редакционна политика,  същата, която чрез "Биг Брадър" ще ни учи на семейни ценности.

Скептичен индивидуалист съм, което допълнително се усилва от философската и социологическата ми закваски, и се отнасям дистанцирано към всички "изми", включително и към феминизма. Но при такава долнопробна пропаганда - как да не се почуствам феминистка :-). 

Аз съм преди всичко човек, а после всичко останало. И независимо от различните аргументи, които мога да извадя в полза на това да продължавам да нямам деца - здравословни, жилищни, биографични, ясно ми е, че основната причина е друга: аз просто живея пълноценно. Не изпитвам потребност от дете, което да осмисля живота ми и да осъществява природата ми. Той, животът ми, си е предостатъчно осмислен и дори по-пълноценен, отколкото мога да поема, а в "човешката природа" не вярвам. (Не казвам, че осмислянето на живота е единствената предпоставка за една жена да иска дете, говоря само за себе си.)


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

3.03.2010 г.

Честит празник, скъпи сънародници!

Натюрморт: Био тор и био ябълка върху асфалт, made in Bulgaria

Днес е празник на истинските, на чистите българи! Но как може да сме щастливи на днешния ден, братя и сестри, когато в тия тежки времена, в разгара на икономическата криза, българският народ е поставен на колене? Когато трябва да отделяме от залъка и данъците си, за да просперират чужди хора?

Нека бъдем твърди и веднъж завинаги кажем - България на българите! Чужденците да си вървят у дома. Българският народ е достатъчно велик да се справи и без тях.

За съжаление, не можем да изгоним чужденците с произход от Европейския съюз, защото според европейското законодателство, представете си, те не били чужди граждани. Трябва сериозно да се замислим дали членството на страната ни в тази организация не е национално предателство. Но е нужно време, за да узрее българският народ за тази идея. Дотогава обаче трябва да направим следните неща като елемент от едно ново Национално Възраждане:

Да премахнем китайските ресторанти! Китайската мафия да си ходи в Китай и да не развращава българския вкус. Какви са тия сладко-кисели сосове, водорасли, пържени сладоледи! Всеки китайски ресторант - шкембеджийница!

Долу дюнерджийниците! Всички знаят, че те са проводник на ислямски фундаментализъм и тероризъм. Вън мюсюлманските терористи от България! Да превърнем всяка дюнерджийница в баничарница!

И какви са тия глезотии, суши-муши. Кой нормален българин яде сурова риба и люта зелена горчица? Българският народ си има традиции - скумрия на скара, пържена цаца през лятото на морето и шаран плакия на Никулден. И люти чушлета.

И руските ресторанти да премахнем, руската кухня е тежка и нездравословна. Руски книжарници почти не останаха, но ако още съществува някоя, моментално да се затвори и на нейно място да се открие книжарница за български книги.

Изобщо, да ликвидираме всички чужди заведения и магазини и на тяхно място да открием родни. Всякакви китайски, арабски, турски, индийски и прочее магазини да превърнем в български! Долу Илиянци! И долу търговците - национални предатели, които купуват евтини стоки от Илиянци и ги продават в магазините си из цялата страна. Вместо всяка китайска дрешка и обувка - българска! Ако някой не може да си я позволи, негов проблем.

А знаете ли, о, българи, че ако един чужденец иска да развива бизнес в България, трябва да наеме на работа поне десет български граждани? Знаете ли, че работодателите чужденци са хиляди? Значи десетки (може и стотици да са) хиляди българи им работят, на чужденците! И то - в България! Докога ще се продаваме на инородни чорбаджии и експлоататори? Да ги изгоним и да отворим място за родни, български работодатели - ето така ще се справим с икономическата криза!

И никакъв аутсорсинг повече. Как така български специалисти ще работят за чужди фирми? HP - това е новият душманин на народа. Да изгоним HP и всички фирми за американски и китайски компютри, да възстановим производството на българските компютри Pravetz! Като знак за ново начало, предлагам да ги прекръстим на компютри "Bankya". Лаптоп Bankya 2.010 BB Copy Face-T series - добре звучи, нали?

И да се махат всички чужденци и хора с небългарски произход, които трупат известност в нашата родина и така не дават възможност да истинските българи да се прочуят.

Да започнем с евреите - да си ходят в Израел! За какво ни е Соломон Паси да ни вкарва в родоотстъпнически военни съюзи? За какво ни е баща му, Исак Паси, да ни учи какво било естетика? Българинът си е естет по природа. Не ни трябва и Валери Нисим Мавроах, който с псевдонима "Петров" се опитва да заблуди цял народ, че е българин. Ще се намери кой да преведе отново Шекспир, да напише любовна лирика и сценарии за филми. Всъщност, и Шекспир не ни трябва - имаме си Вазов и Ботев. А книжарница "Нисим" да се прекръсти на името на някой български будител. Не ни трябват тези национални предатели Татяна Ваксберг и Емил Коен, които не знаят друго, освен да плюят по българския народ. И за какво ни е тоя Роберт Леви, да ни се прави на битник и хипар. Битничеството не е българско явление, ние си имаме хъшове.

Вярно е, че според някои християнската религия е допринесла много за съхраняване на нацията, но не е ли време да се освободим от евреина Христос и да преминем в лоното на религията на Българския Бог - Тангра?

И арменците да си вървят в Армения! Начело с халтураджиите Хачадур Крикор (Хачо) Бояджиев, Хайгашот Агасян, Мъгърдич Халваджиян и цялата му шуробаджанашка фамилия. И ченгето Кеворк Кеворкян. Имаме си родни, български ченгета. И Жюстин Томс да си ходи - бива ли да позволяваме на една арменка да организира награди за български сайт? Да върнем конкурса "БГ Сайт" на българите! А за какво ни е Люси Сетиян да печели международни блогърски награди от името на България? Да си ги печели като арменка! И тая Силви Вартан да престане да пее "Я кажи ми, облаче ле бяло" и да ходи да пита арменския поп какво да пее.

Не ни трябват и проводници на ислямския фундаментализъм като сириеца Руслан Трад и турчина Ибрям Папазов.

Нямаме нужда и от кубинеца Алфредо Торес и неговите латино танци. Изобщо, каква е тая латино мода, сънародници? Трябва моментално да се закрият всички клубове за латино танци, тангота-мангота, румби-толумби - да ги задължим своевременно да се превърнат в клубове за български народни танци!

А Миро се оправя блестящо и без Галя от "Каризма", нека дружно да изпратим Галя да си ходи в Русия. И Енчев може без Румънеца, но още не го е осъзнал. За съжаление, Румъния е страна-членка на ЕС и не може толкова лесно да отпратим онзи мамалигар - Румънеца, но всички знаят, че Румъния не заслужава да е в ЕС. И като я изгоним оттам, всичко ще си дойде по местата. И ще изпратим по живо - по здраво и Владимир Береану.

И какво е това име - Енея Вородецки. Тая сто на сто не е българка. Най-добре хич да не се прибира повече в България.

Пък Комитата е крайно време да се самоопредели бугарин ли ке биде, или македонец.

Честит празник! Напред към чиста България!


п.п. Читатели всякакви, моментни състояния - също, затова държа да уточня, че не заставам зад нито една дума, написана в този пост. Всичко, което прочетохте дотук, е пародия (знам, че не е проява на добър вкус да го казвам, но понякога се случва на човек да не му сработи чувството за хумор, по разни причини, пък и не всички имат чувство за хумор). Идеята за настоящия пост ми хрумна, когато прочетох тази публикация в Електронен вестник.



Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

1.03.2010 г.

Земетресението в Чили през една лична история

"Земетресение". Фотограф: Паула Бертран Салинас, Сантяго де Чили

Паула Бертран Салинас е любимият ми фотограф на автопортрети. Досега не съм срещала някой друг, способен да изразява вътрешния си свят чрез лицето и тялото си по толкова поетичен начин. Освен това и рисува.

Когато разбрахме за земетресението в Чили, първата ни мисъл беше за Паула. Моментално й писахме, отговори бързо. Добре е, въпреки изпотрошените вещи в дома й и наводнението там, където е отишла на другия ден (не стана ясно къде поради слабия й английски, може би става въпрос за работното й място). Живее на втория етаж. Земетресението я съборило на пода. Първата нощ спала в колата, вече си е у дома, но още изпитва страх. За щастие, никой от близките й не е пострадал. Но поне 400 чилийци са загинали...

Снощи Паула публикува тази снимка във Flickr. Помолих я да ми позволи да я публикувам в блога си, а тя дори ми я прати в по-голям размер (ще го видите, ако кликнете на нея). Възхищавам се на хора като нея, които са способни да правят изкуство дори в моменти на опасност за живота.

Интернет е велико нещо - помага ни да се свържем с хора от различни точки на света и така новините по телевизията придобиват конкретно, човешко, измерение.


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?