Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

7.03.2010 г.

Концентриран сексисъм по НТВ

Снощи гледах "Темата на Нова" и се чувствах като в 80-те. Предосмомартенски, темата беше посветена на жените. Без никакъв размисъл и никаква възможност за алтернативна гледна точка се изляха всички клишета, които можете да си представите:

- жените са "крехки създания"
- нормално е мъжете да седят пред телевизора и да чакат жена им да им сготви, изчисти, направи салатката и сипе ракийката (нали Джон Ленън е казал "жената е негърът на света", значи си е така)
- жената е майка и домакиня по дефиниция, ако иска да постигне нещо в професията си, тя задължително трябва да има предвид, че основната грижа за родителството и домакинството е нейна
- нещо повече - най-голямото щастие за една жена е да бъде майка, защото
- жените са създадени, за да бъдат майки

А преди това, в новините на същата телевизия, имаше много интересен репортаж - жените заемат по-непрестижните професии и получават по-ниски заплати от мъжете... в Шумен.

Пък в рубриката "Звезден репортер" ни беше обяснено от крехкото създание Маги Желязкова, че ако децата ядат боклуци, затова е виновно единствено и само семейството. (И понеже от същата емисия научихме, че възпитанието на децата е грижа на жената, следва, че главният виновник децата да ядат вафли и чипс са майките им.) Съвсем по социалистически - ако в обществото има проблеми, виновно е семейството, тя, системата, си е наред.

Чудя се дали става дума за интелектуалното, по-точно - цивилизационното - равнище на новинарите, репортерите и пишман (сиреч звездните) репортерите на Нова Телевизия, или за съзнателна редакционна политика,  същата, която чрез "Биг Брадър" ще ни учи на семейни ценности.

Скептичен индивидуалист съм, което допълнително се усилва от философската и социологическата ми закваски, и се отнасям дистанцирано към всички "изми", включително и към феминизма. Но при такава долнопробна пропаганда - как да не се почуствам феминистка :-). 

Аз съм преди всичко човек, а после всичко останало. И независимо от различните аргументи, които мога да извадя в полза на това да продължавам да нямам деца - здравословни, жилищни, биографични, ясно ми е, че основната причина е друга: аз просто живея пълноценно. Не изпитвам потребност от дете, което да осмисля живота ми и да осъществява природата ми. Той, животът ми, си е предостатъчно осмислен и дори по-пълноценен, отколкото мога да поема, а в "човешката природа" не вярвам. (Не казвам, че осмислянето на живота е единствената предпоставка за една жена да иска дете, говоря само за себе си.)


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

27 коментара :

  1. Съгласна съм с теб. Особено с този абзац: "Скептичен индивидуалист съм, което допълнително се усилва от философската и социологическата ми закваски, и се отнасям дистанцирано към всички "изми", включително и към феминизма. Но при такава долнопробна пропаганда - как да не се почуствам феминистка :-)."
    Е, аз нямам точно твоите закваски, но имам други, които водят до същото светоусещане:)Освен това - не се поддавай на клишето, че само детето осмисля живота ти;)

    ОтговорИзтриване
  2. Това е последното клише, на което бих се поддала :-)!

    ОтговорИзтриване
  3. Правилно си решила, Светла. На теб не би ти се удало да гледаш и възпитаваш дете. Просто при някои хора не се получава, не стават за родители. Добре, че днес човек има избор да има или няма дете - преди 50 години беше немислимо жена да реши да няма дете.

    ОтговорИзтриване
  4. Очаквах такъв коментар, очаквах и да е анонимен. Отдавна беше, когато престанах да публикувам всички недоброжелателни и нападащи ме лично коментари, но някои ги пускам, защото са показателни за житейския хоризонт на авторите им.

    ОтговорИзтриване
  5. не вярвам да е политика. просто медиите разчитат предимно на клишета, за да си правят предаванията. по-лесно е, отколкото да мислят.

    поздрави за добрия пост.

    ОтговорИзтриване
  6. Аз пък имам дете. Обичям си го, но не мога да кажа, че само то осмисля животът ми.
    Проблемът на хората с деца, е че нямат време за абсолютно нищо друго и са изцяло заети с битовизъм... следователно, за тях Животът е...
    И стига вече с тези клишета: трябва да се омъжиш, да имаш деца, да си добра домакиня и т.н.
    Е, няма нужда. И язи съм човек!

    Продължавай все така!

    ОтговорИзтриване
  7. Не мисля че всички тия "осмомартенски" репортажи заслужават чак пък такъв сериозен разбор.
    В края на краищата - каквото се гледа - това се показва.
    Аз бих се хванал за името на Маги Желязкова - какво е направила тя, та да бъде титулована "звезда"? - питам съвсем сериозно - разбрах, че била красива - възможно е - за мен не е - но, както се казва - за вкусовете не спорят - ала при всички случаи по-красиви от нея има десетки хиляди в тази страна.
    А сериозен разговор за половата дискриминация у нас не можа да има, защото той минава през признанието, че българската жена сама си е виновна за онеправданото си положение - а това признание е тежко и няма да го чуем скоро.

    ОтговорИзтриване
  8. В България трудно може да има сериозен разговор за много неща, особено за такива, свързани с дискриминация. И все пак, това не е основание да не се говори, защото единственият начин да се промени нещо е да се действа, колкото и слаби да изглеждат шансовете за успех.

    България, освен това, не е изолирана от света, някои неща започват да се променят по естествен път.

    ОтговорИзтриване
  9. Симон дьо Бовоар говори много точно как отношението към жените като към "други" и различни, като отклонения от нормата (сиреч мъжки пол) се вижда най-ясно по начина по който всяко действие и мисъл на жените се пречупва през това, че са от женски пол, а не от това, че са хора. Съответно може да се чуе логика "мислиш това защото си жена" (използвано за омаловажаване или отхвърляне на думите... не винаги, все пак, но често), но ако мъж каже на мъж "мислиш това защото си мъж" или пък жена го каже, ще звучи малко идиотско.

    Цялото това разделение с "женски списания, женски книги, женски интересни, женска логика" и пр., само задълбава и усложнява комуникацията и затвърждава стереотипите, които, като всяко нещо, което геерализира, са просто вредни и глупави.

    Аз лично намирам 8 март за доста глупав празник, защото няма аналогичен за мъжете (което задълбава различието на жените, като на нещо 'друго') и второ, защото представя идеята, че трябва да се сещаме за жените в нашия живот само в един конкретен ден, в който да наваксаме за всички останали.

    Последно, според мен с К. бихте станали чудесни родители. Горещо сърце и хладен разум.

    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  10. Хм, от една страна искам да коментирам, от друга се опасявам, че ще излезе другояче и ще ме разбереш погрешно- затова нека от самото начало да кажа, че коментирам с добро чувство :-). Знам, че блога си е твой и може да си пишеш постовете както намериш за добре, но като стил публикацията ме обърка- тъкмо четях и кимах с глава и си мислех в насока "роля на медиите"/съвременни ценности, социален коментар/критика, и последния ти абзац падна като някаква бомба- хвърли фитила и избяга, дето се казва :-) Публикацията стана много лична накрая (забравих за предишното изчетено и какво исках да се изкажа), но и не разбрах тезата ти, именно защото бе споменато бежешком и не си я доразвила. Личния ти избор е личен- няма да ти го оспорвам- но говоря за публикацията като подредба сега- каква е връзката с това, което са давали по телевизията или "феминизма като реакция срещу шовинистичните представи за ролята на жената в обществото", които бяха мини-тезите в предишните абзаци (и с които доста читатели/ки бихме се съгласили, дори и да имаме деца :-P) ? Би ми било интересно да доразвиеш мисълта си и да направиш нов пост, защото подозирам, че ще се оформи интересен спор доколко модела какво трябва да представлява една жена са "измислена конструкция" (от медии, от мъже, от баба Пена от село Горно Нанадолнище) или пак въпрос на личен избор от жените...
    Ще чакам с интерес :-)

    ОтговорИзтриване
  11. Енейке, ами какво да ти кажа... стереотипите не са нещо изкуствено сложено, а са си част от културата, дори и да не ни харесват... това не значи, че са непроменими, разбира се.

    Тина, сега разбирам защо хората все за последния абзац се хващат - понеже е личен, тежи повече. Пък на мен ми се искаше смисълът му да е само в това да дам пример - един вид, и аз съм жена, но не се разпознавам в пост-соц клишетата.

    Но пак казвам - не става дума за "измислени конструкции" и не бива да ги омаловажаваме. Идеята, че хората са равни помежду си по ценност, е доста по-нова от идеята, че хората са изначално не-равни. Равенството на половете не е абсолютна ценност, а е модерна ценност, доста новичка, всъщност (не че и Христос не е казал това-онова по въпроса, но това е друга тема). Така че отхвърлянето на въпросните клишета не е отхвърляне на глупости, а стрееж да бъдем модерни хора.

    А дали ще доразвия идеята си - ами не знам дали имам желание... понякога е по-добре просто да подхвърлиш някаква тема, отколкото да дадеш готово решение...

    ОтговорИзтриване
  12. Христо Василев/hr1stovasilev@abv.bg/
    Да не кажеш,че съм анонимен,просто нямам блог и не смятам и да си водя.

    "аз просто живея пълноценно." Това като го прочетох и като разбрах причината ти да нямаш деца,направо отидох по "тъча"! Да живееш пълноценно и да имаш деца не са свързани по между си,поне от моя гледна точка. Вие г-жо/це може и да се невероятно нравствен,морален и одухотворен човек,но не забравяйте че децата са всичко което оства след вас. Реално какъв е смисъла на живота Ви,ако се позамислите,да поразпишете малко в блога,да поработите 20-30г.,да понапсувате и обичате трети,пети или десети,малко кариерка,успех и провал и т.н. Все неща,които са преходни и колкото и емоции да носят за момента,те се забравят и преминават.Едва ли и трябва да гоните ватериалните успехи в живота,ще е доста малоумно...Децата са най съкровенното нещо в живота на един човек.Клише,казвате че са били,че Вие сте модерна,а не пост соц. нещо си,моля Ви се...Та вашия съзнателен живот,прикойто се е изградил характера Ви и Вие като личност е преминал през соц-а,този така рош който отричате и се протипоставяте. Не аз съм модерния в случай,имайки в предвид годините и разбиранията ни за живота явно,все пак 14год.по-млад съм от Вас и позицията си на младеж,който е израсал в пълна свобода,някак прицинявам,че не децата осмислят един човешки живот,те са неговото продължение....Нищо лично към Вас,но да заклеймявате раждането на деца и създаването на семейство,с думички като клишета, осмисляне и т.н. е висша форма на цинизъм! Хм за жалост имам доста неща да изпиша,но работодателя не би разрешил да отделя още минути в моите пътеписи,та за това приятен ден и разглеждай нещата от всички страни,би си обогатила мирогледа си доста повече ;p

    ОтговорИзтриване
  13. Господин Василев,

    Имейл не беше нужен, и име стигаше. Искам да бъда правилно разбрана - не заклеймявам нито децата, нито желанието на хората да имат деца. Аз самата харесвам деца и се разбирам с тези от тях, с които съм общувала, много добре. Гледала съм и две бебета - 17 години по-малката ми сестра и 18 години по-малката ми племеница. В гледането влизаше практически всичко, освен прекарването на нощите с тях. Прала съм и пелените им, щото в онези години нямаше пари за памперси.

    Още по-малко пък заклеймявам семейството - омъжена съм от 14 години (тоест толкова, с колкото казвате, че сте по-млад от мен - това се равнява на по-голямата част от съзнателния Ви живот), заедно с мъжа си съм от 16. Но ако някой не иска да има семейство, това си е негово право.

    Въпросът е принципен - уважавам тези, които искат да имат деца и всъщото време държа на правото си да искам да нямам собствени. Уважавам, че за някои хора децата са най-съкровеното нещо, но за мен не е така. Изрично уточних, че говоря за себе си.

    Моля да не ми се вменяват неща, които не съм искала да кажа.

    ОтговорИзтриване
  14. Е, е, чак толкова конспиративно то не ми се вярва да е :) Хората просто си запълват програмите и това е, а обичайните им зрители не очакват нещо повече :)

    Тази сутрин, обаче, преди да пусна компютъра си мислех, че ще се появят текстове за 8 март в блоговете и бях сигурна, че някои от тях ще са от типа на този :) Дали да разглеждаме това като клише?

    Аз имам едно дете на 17 и съм бременна, но продължавам да смятам, че мога да мина и без тях и да се чувствам съвсем "пълноценна" (кавичките употребявам защото не използвам думата в активния си речник).

    Относно това, че детето било единственото дето остава след мен ... първо не е задължително да остане след мен, второ - ако остане, не е задължително да е единственото, и трето - все ми е тая дали нещо ще остане след мен ... не съм чак толкова суетна, че да държа на това :)

    А 8 март, както знаем, не е празник на крехките жени, а на жените-труженички, така че в тая връзка, да се поздравим, Светла, с празника :)

    ОтговорИзтриване
  15. Ами честито, труженичке :-)!

    Хм, и да, първо, съвсем не е вярно, че детето е единственото, което остава след човека, второ - не е задължително на всяка цена да оставиш нещо.

    ОтговорИзтриване
  16. Напоследък всички мъже около мен са толкова недорасли, толкова егоистични и ревящи за личната си свобода, че не. Не се чувства жена. Не желая да готвя на никого. Нито да му раждам деца. И не празнувам днес.

    ОтговорИзтриване
  17. Е, аз не мога да се оплача от липса на свестни мъже, които познавам, а за собствения си със сигурност мога да твърдя, че не е ревящ за личната си свобода егоист. Освен това, обичам да готвя. Ако нямаше на кого, и само на себе си бих готвила.

    Но смятам, че една жена има правото да не иска да има деца, да не иска да готви и дори да не иска да се обвързва. Както и един мъж има това право. Човек си носи кръста и не е длъжен да обяснява на света причините за житейския си избор.

    ОтговорИзтриване
  18. @sh!msh!-M@st3r

    Молиер, Шарл Перо, Кант, Фридрих Ницше, Аристотел, Лудвиг ван Бетовен, семейство Кюри, Айн Ранд и още куп хора са пример как децата изобщо не са всичко, което оставяме след нас. (Повечето хора и пари да им даваш не могат да кажат имали ли са изброените примери деца или не, но почти всички знаят кои са и какво са направили.) Какво остава след хората, все пак?
    Купчинка генетичен материал може и да е начин да запазим генома си, но дефакто това го може всеки един организъм - да се размножи. Нима размножаването е най-висшата функция на всеки един организъм, включая човешкия?
    Ако смяташ така, доста ниско мнение имаш за човешкия вид.

    ОтговорИзтриване
  19. За жалост някои от преждеговорившите със своята арогантност до голяма степен компрометираха това, което исках да кажа. Въпреки това ще опитам да си пусна петте пари.
    Откакто съм женена и особено откакто имам деца, имам нов поглед върху някои неща, по-точно - подкрепям повечето стереотипове, за които пишеш. Накратко бих описала новия си поглед като "гордост, че съм негърът на света".
    Не искам да кажа, че всички жени (или мъже) трябва да се напъват да се женят и да имат деца, дори да не им се иска. Покрай работата си често срещам хора с инфертилитет и забелязвам, че много от тях се измъчват не само защото не могат да имат детето, което искат, а и защото усещат, че обществото ги приема за непълноценни. Бих искала това да се промени.
    И същевременно, още преди да стигна до края на коментара ти, си мислех, че възгледите ти са повлияни от твоята лична житейска позиция.
    Че жените са крехки създания, знаех още преди да се размножа. Нали съм биоложка. Случва се някой студент (без изключение мъж) да изрази мнение, че жените са по-силни от мъжете. Аз отвръщам, че ако беше така, мъжете-спортисти щяха да вземат като допинг женски полови хормони. Ако вместо студент имах пред себе си равноправен и свободен събеседник, щях любезно да го попитам има ли акъл и чува ли се какво говори.
    Още преди да родя, бях против западния тип еманципация, която дава на жените право да носят тежко и да работят с вредности дори ако са бременни, да имат 40 дни отпуск по майчинство, да кърмят бебетата си в обедната почивка и при корабокрушение да се бият с мъжете за място в спасителните лодки на равни начала.
    Но още повече станах против, след като родих и лекарите ми забраниха да нося тежко.
    Не знаех дали да се смея или да плача, когато една дама, принудена след 3 раждания да ходи с памперси, изрази гордост, че може да бута колата си сама, и ме заклейми с думата "слабачка" (weakling) заради неодобрението ми към вдигането на тежко от жени. Всичко това във форум за хора с увреждания (!).
    В същия форум един мъж се оплака, че просто не можел да яде здравословно. Не можел да се насили да изяде докрай дори един домат. Посъветвах го, вместо да ръфа домата като ябълка, да го направи на салата, със сол, олио и лимонов сок. А наум предположих (и се оказа вярно), че човекът няма жена.
    Аз много-много не признавам Осми март, но нямам нищо против на този ден ние - негрите на света, да пием за факта, че женените мъже живеят по-дълго.

    ОтговорИзтриване
  20. А ако мога да попитам авторката, въпреки, че би било доста лично (то така или иначе вече е лично), каква е мотивацията й да няма деца. Защо не искате да имате деца, Енчева?

    Георги Н.

    ОтговорИзтриване
  21. Мая, говориш за това, което разбираш под "американска еманципация." Френската, която също е западна, има съвсем различен вид. На майките с деца са предоставени много услуги и права, защото майчинството се цени.

    Светла, много ми хареса постингът. За уточнение: има феминизми, не феминизъм. Според мен лично, много хора се заблуждават, мислейки си, че "измите," непременно вредят на индивидуалността. Индивидуализмът също е "изъм" и според мен един от най-фетишизираните в пост-соц обществото ми. Толкова хора, които се тупат в гърдите какви са индивидуалисти, не умеят да се отнася с околните с елементарното уважение, което според мен всеки човек заслужава до доказване на противното. Мисля си, че не можем да сме индивиди, ако не възпиемаме околните като такива. Индивидът не е индивид, ако по презумпция възприема околните като маса.

    ОтговорИзтриване
  22. Георги Н, смятам, че съм обяснила защо не искам да имам деца. Ако за Вас, Н, това не е обяснение, нищо не мога да направя по въпроса.

    Ена, съгласна съм за феминизмите и измите, напълно :-).

    ОтговорИзтриване
  23. (...)"И независимо от различните аргументи, които мога да извадя в полза на това да продължавам да нямам деца - здравословни, жилищни, биографични, ясно ми е, че основната причина е друга: аз просто живея пълноценно. Не изпитвам потребност от дете, което да осмисля живота ми и да осъществява природата ми. Той, животът ми, си е предостатъчно осмислен и дори по-пълноценен, отколкото мога да поема, а в "човешката природа" не вярвам."

    Разбира се, че това (по-горе) не е никакво обяснение.

    Не случайно Ви попитах каква е мотивацията Ви да нямате деца, а не какви са причините. Причини колкото щеш, а и нали знаете, причините са като задника, всеки ги има.

    Ще Ви задам същият въпрос: Защо не желаете да имате деца? и ще Ви помоля този път да махнете капаците от очите си, да спрете да се оправдавате с обстоятелствата и да бъдете откровена, представайки истинските мотиви за нежеланието Ви, да имате свои собствени деца.

    P.S. Вярвам, че сте благоразумен човек, разбирате какво точно Ви питам, и няма да възприемете коментарите ми като заяждане. Не случайно в първия коментар, казах, че би било твърде лично... и все пак.

    Георги Н.

    ОтговорИзтриване
  24. Уважаеми Георги Н., Петър Й. Стоянка Щ. или който/която и да сте,

    Не се правете, че не разбирате. Човек има право на личен избор и решение по отношение на собствения си живот, без да държи сметка на целия свят за това и без да e длъжен да отговаря на въпроси за дълбинните си мотиви.

    С това приключвам с Вашите коментари.

    ОтговорИзтриване