емпатия

заспа
казва анестезиологът
дава знак на хирурга
изящно
като диригент
ала не знае
че под мъртвешката безизразност
съзнанието е будно
усеща всичко
всичко разбира
ще разбере и скалпела

28.01.2013

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За проекта за нов Наказателен кодекс - II

Продължават да излизат разни чудатости из проекта за нов Наказателен кодекс. След като наскоро писах за пет сериозни проблема в него, сега ще спомена още два:

6. Фашизмът вече не е престъпление.

Да, правилно прочетохте. В досегашния НК съществува член 108: "Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева." Този член в новия проект за НК липсва. Можете да проповядвате, значи, не само фашистка и нацистка, а и всякаква недемократична идеология, според която една или друга част от човечеството няма право на съществуване, да призовавате към диктатура и... нищо не ви заплашва.

7. В затвора заради гардероба на баба

Според проекта за нов НК, ако не съобщите за културна ценност или държите такива, без да ги регистрирате, може да отнесете затвор до 6 години (чл. 394 и чл. 395). Какво е "културна ценност" се определя от чл. 7 на Закона за културното наследство - културни ценности са, например, картини, по-стари от 50 години или антикварни предмети, по-стари от 100 години. Стари портрети, сервизи, мебели, книги и т.н. - всичко трябва да се регистрира според новия Наказателен кодекс.

И тъй. Да обобщим на този етап:

Ако се натъкнете на корупция или злоупотреба, трайте си, за да не ви окошарят. Ако работите за чужда организация, не се учудвайте, ако ви вкарат в затвора. Или ако държите в хола стария сервиз на прабаба ви. Ако ви хванат с половин цигара трева, съвсем сигурно ще ви окошарят. Затова пък можете свободно да проповядвате колко е готин Хитлер. И ако убиете някого заради това си убеждение, дискриминационният мотив няма да се отрази на наказанието ви. Също така, няма защо да се притеснявате да пердашите който не ви харесва на публично място. Колкото по-беззащитен, уязвим, уплашен и зависим от вас човек нападнете, толкова по-добре. Ако се владеете дотолкова, че да не му причините тежка телесна повреда или смърт, нищо няма да ви направят, ако жертвата не подаде жалба срещу вас.

Всяко законодателство изхожда от определена представа за човека. Е, на мен този човек, описан в новия Наказателен кодекс, не ми харесва. Никак.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За проекта за нов Наказателен кодекс

Текущите скандали (на които и аз обръщам достатъчно внимание, впрочем) успешно отклоняват вниманието от теми, чиито последствия могат да са много сериозни, например - проекта за нов Наказателен кодекс, пръкнал се току преди Коледа, за да мине по възможност без обществена дискусия. Или, което е същото, с имитирането на дискусия. Докато пиша следващите редове, проектът е бил набързо приет от Министерски съвет, което обаче не означава, че е фатално късно за обществена реакция.

Тъй като не съм виждала систематизирани на едно място някои от основните критики по отношение на проекта за Нов наказателен кодекс, които досега съм забелязала и съм сметнала за важни, най-добре сама да се опитам да свърша тази работа. Много подробен анализ на законопроекта са направили от БХК. В него са отчетени неизмеримо повече проблеми от тези, върху които ще се спра аз, една от точките ми обаче не я виждам отразена.

1. Цензура - погазване на правото на достъп до информация.

В член 146 се предвижда затвор за фотографиране, записване и т.н. без съгласието на отсрещната страна - до една година, а ако е извършено от длъжностно лице - до две, както и пробация и глоба. За издаване на служебна тайна в чл. 204, ал. 2 също се предвижда затвор до две години. И на други места в проектозакона видях наказания в този дух.

Това означава, че на практика при журналистически разследвания или опити за доказване на корупционни схеми и т.н. журналистите, гражданите, служителите, които искат истината да излезе наяве, могат да влязат в затвора.

По сега действащото законодателство жалбите срещу снимане и т.н. са обект на частното право и съдът решава за всеки отделен случай дали са основателни, както е и по света. В предвидените промени не се защитава правото на разгласяване на информация, ако тя е от обществен интерес. Тоест - не се прави разлика дали снимате съседката и любовника ѝ или даването на подкуп за сделка за милиони, или за прокарване на промени в закон например.

Впрочем, словосъчетанието "обществен интерес" липсва в проектозакона. Думата "обществен" се среща в него всичко на всичко четири пъти, два пъти от които в словосъчетание с "транспорт", веднъж с "деятел" и веднъж - "обществен характер". Това е само пример за несъразмерния приоритет на представеност (и защитеност) на държавата спрямо обществото в новия НК.

2. Против "чуждите организации"

Чл. 305, ал. 3: "Български гражданин, който се постави в услуга на друга държава или на чужда организация, или на организация под чужд контрол, за да й служи във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години."

Особено мракобесна интерпретация на мракобесното руско законодателство против "чуждестранните агенти". В Русия обаче, ако се регистрираш като "чуждестранен агент", може да ти се размине.

В историята на българското законодателство тази норма е сравнима най-вече с нацисткия Закон за защита на нацията, но и там е доста по-ясно формулирано какво е "международна организация", кои точно международни организации нямат право на съществуване и се предвижда затвор само за ръководството им, и то в случай, че не предаде доброволно имуществото на организацията.

"Кока-Кола" чужда организация ли е? Кока-колата вредна ли е? Може да ни изглежда абсурдно дело, което разглежда работенето в "Кока-кола" като служене във "вреда на републиката", но по проекта за нов НК не е невъзможно.

На пръв поглед, тази алинея е насочена към правозащитниците и "соросоидите" (и може би точно те са се имали предвид), но на практика всяка организация, която е "чужда" собственост, може да попадне под ударите му - медии, технологични компании, банки, какво ли още не. А всичко, което по един или друг начин критикува държавата или, ако щете, се явява конкуренция, може да се разглежда като нанасящо "вреда на републиката". "Кока-Кола" например може да се разглежда като подкопаваща родното производство на алтай.

3. "Затвор за всеки джойнт"

Взех формулировката от блога на Юлия Георгиева, чийто текст по темата горещо препоръчвам. В Раздел IV от законопроекта - „Престъпления против режима на наркотични вещества, аналози на наркотични вещества и прекурсори“ - се налагат дори по-строги санкции от тези в сегашния НК, отново без по никакъв начин да се дефинират "еднократна доза" или както там се нарича количеството за лична употреба. Вече за половин цигара марихуана дори няма да можете да се отървете с глоба - или пробация, или затвор. Нещо повече - може да се озовете в затвора дори ако сте домакини на купон, на който някой пуши трева.

Това, от една страна, ще катализира още повече корупция сред полицаите. От друга, ще затлачи и съдебната система, и полицията, с дребни случаи, вместо да се обърне необходимото внимание върху сериозните престъпления. От трета, ще криминализира по-строго и от преди хора, които имат нужда от лечение и подкрепа. И така ще ги превърне в още по-рискова група, отколкото вече са. Ако човек, зависим от хероин, на всичко отгоре е преследван и от закона, много по-трудно става да му бъде оказана помощ. Затова и рискът, специално при венозно приемане на наркотици, зависими да бъдат заразени с HIV, хепатит и т.н. и да предават заразата на други, се увеличава.

4. Третиране на дискриминацията

Положителна промяна спрямо сега действащия НК е отчитането на сексуалната ориентация като признак на дискриминация, или, както е формулировката в проектозакона, "защитен признак". (БХК препоръчва да се включи и "полова идентичност", съгласна съм с което, но този признак не присъства и в Закона за защита от дискриминация.) Не виждам причина обаче да не бъдат включени всички признаци, които присъстват в Закона за защита от дискриминация. Те са описани в чл. 4, ал. 1 на ЗЗД:

"пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна."

В проекта за НК като защитени признаци присъстват (в "Допълнителна разпоредба", §1, т. 22):

"раса, цвят на кожата, народност, националност, етническа принадлежност, произход, религия, вяра, здравословно състояние, възраст, пол или сексуална ориентация".

Тоест има признаци на дискриминация, по които човек може да си търси правата, ако е дискриминиран, само в Комисията за защита от дискриминация, която има правомощията да наложи най-много глоба, не и по реда на Наказателния кодекс.

Сериозният проблем с третирането на дискриминацията и в настоящия НК, и в проекта за нов, според мен е друг. За прояви на дискриминация се налагат определени наказания, примерно - за употреба на насилие по дискриминационни причини - до пет години затвор (чл. 189 от проектозакона). Вместо това смятам, че ще е много по-ефективно, ако дискриминацията се смята за утежняващо вината обстоятелство. Защото в противен случай престъпленията по дискриминационни подбуди не се разглеждат като такива, а като хулиганство, нанасяне на телесна повреда и т.н., за да има шанс за по-строги наказания.

Нещо подобно виждам, и то - частично - в чл. 589 от проектозакона, който третира изтезанията. Но там, първо, изтезанието се преценява като такова единствено във връзка с "нарушение на международен договор, влязъл в сила за Република България" (странно защо се налага позоваването на международни договори, за да се доказва наличие на изтезание). Второ, дискриминационният мотив е даден (в ал. 2) като алтернатива за по-тежка присъда. И отново трябва да се преценява, примерно, дали средната телесната повреда или дискриминацията да е водеща. А при причиняване тежка телесна повреда или смърт дискриминацията отсъства като обстоятелство, което да се вземе под внимание.

Не съм последовател на идеята за необходимостта от максимално строги наказания. Смятам обаче, че присъдите трябва да са адекватни на извършеното. Ако е извършено например убийство по дискриминационни подбуди, ми се вижда разумно присъдата да бъде за убийство, плюс добавка за дискриминационния мотив. А не само за убийство, нито само за дискриминация.

5. Защитата на жертвите - проблем на самите жертви.

"Престъпление от частен характер" означава, че нещо не се преследва от закона, ако жертвата не подаде жалба. "Престъпление от общ характер" означава, че прокуратурата може да се самосезира и без жертвата да подаде жалба. (Изяснявам това, защото юридическият език не е много ясен и на мен самата.) В чл. 131 нанасянето на средна телесна повреда се третира като престъпление от частен характер, а в чл. 139 - престъпленията от страна на близки и роднини - също. Това ще рече, че ако някой бъде бит, включително - тормозен от страна на роднини, това е проблем само на жертвата, не и на държавата. А много хора са зависими от роднините си и поради това не биха предприели действия срещу тях. И ако жертвата не смее да си потърси правата, никакви последствия няма да има.

Следователно, в колкото по-уязвимо положение е жертвата, толкова по-малка е вероятността тя да си търси правата и изобщо някой да се загрижи за нея. А има не само уязвими хора, а и цели уязвими социални групи. Сещайте се. Пребиването на роми или на бежанци например си става само техен проблем.

Ето защо съм съгласна с тезата на БХК, че всяка умишлено нанесена телесна повреда трябва да се третира като престъпление от общ характер.

***

Не твърдя, че това са най-сериозните проблеми на проекта за нов Наказателен кодекс. Има и множество други, голяма част от които са разгледани от БХК, например - дефиницията за изнасилване, видовете лишаване от свобода и т.н. и т.н. Подборът ми е много субективен. Но колкото повече граждани и организации вземат отношение, толкова по-големи са шансовете той да не бъде приет в настоящия му вид.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Три години по-късно: щастие и социокултурна реалност

Друго мислех да пиша по повод на една мрачна годишнина. После реших да бъде нещо по-оптимистично. Сега... сега не знам какво ще излезе.

Многократно съм препрочитала поста на Боби, озаглавен "Профилактика на щастието". И съм мислила.

Социализацията, според Норбърт Елиас, е превръщането на външната принуда в самопринуда - един вид, сами да поискаме това, което обществото иска от нас, и да го възпроизвеждаме, без да се замисляме много-много. Колкото и да си мислим, че щастието ни е вътрешна потребност, обществото използва цялата си мощ да ни научи как да бъдем щастливи - с морковче и камшик.

"Камшикът" - това са социалните норми, които ни се набиват в главите чрез възпитанието, образованието, средата ни, общественото мнение, обичаите, законодателството и т.н.

"Морковчето"- това са рекламната индустрия, филмите, видеоклиповете, хитовете, бестселърите, модите, моловете, "лайфстайлът" и т.н.

Има обаче и хора, които така и не успяват да бъдат щастливи според общоприетите стандарти. Ако се замислим, тези стандарти се отнасят към толкова много неща. Например в любовта: пол, сексуална ориентация, подходяща възрастова разлика, подходяща разлика в ръста, семеен модел, сексуални практики, външен вид, здравословен статус... Ако се опитаме да сме щастливи извън някои от изброените (и редица други) стандарти, обществената принуда ни показва разнообразни аспекти от прелестта си, за да ни вкара в правия път.

И то нямам предвид представи за щастие, които причиняват вреда на други, а само такива, които съзнателни хора желаят по взаимно съгласие. Например - висока жена с дребен мъж, по-възрастна жена с по-млад мъж, според общоприетите стандарти за красота единият от партньорите да е "много по-грозен" от другия, партньорите да са повече от двама и/или да са от един и същи пол, или двама души да са семейство, но всеки от тях да има собствен живот, без да лъже другия, или семейство да не иска да има деца и т.н. и т.н.

Ако си от тези хора, за теб има няколко възможни сценария (както и частични комбинации между тях):

Първо, опитваш се да паснеш на обществените стандарти. Харесваш повече по-дребния, но се омъжваш за по-високия, за да можете спокойно да се показвате пред хората. Зарязваш онзи в инвалидната количка, защото мама иска мъжът ти да те пренесе през прага на сватбата. Гей си, но се жениш и правиш деца. И тъй нататък.

Второ, криеш се и живееш двойнствен живот. Обществото те възприема просто като самотник, което също не е съвсем приемливо, но поне това можеш да понесеш. Паралелно имаш таен свой свят и най-големият ти ужас е някой да не разбере за него.

Трето (възможно следствие от останалите варианти, всъщност) - не издържаш на обществения натиск, не си в състояние да понесеш себе си. И полудяваш или се пропиваш... Или се самоубиваш.

Четвърто. Отстояваш себе си и се бориш за щастието си. Най-успешният път за това е да има общност от хора като теб, която да те подкрепя. Като ЛГБТ или БДСМ общностите. Но може точно за твоята особеност да няма общност, която да те подкрепя или да нямаш контакт с такава (има ли общност на хората с "грозни" половинки например?), или да не ти е уютно в нея. В такъв случай е желателно да близки хора, с които можеш да споделяш и които те подкрепят, за да не изгърмиш. Не е нужно това да са всичките ти приятели, роднини и близки. Често пъти точно средата от най-близките ти хора е в състояние да те подложи на смазващ натиск "за твое добро". Може и само един човек да е. Но да те обича, разбира, приема и подкрепя - такъв, какъвто си.

Иска ми се повече от тези хора, които не пасват на общоприетите стандарти, да се борят за щастието си. Не е нужно непременно да е публично, активистко, с биене в гърдите. Да отстояваш себе си в личния си живот също не е малко, ако има и други, които правят същото.

Човек не си избира роднините, но поне може да избира приятелите си. Особено в големите градове и при наличие на достъп до интернет. (Но щом четете това, достъп до интернет ви се намира). И това, дали имаме приятели, които ни разбират и подкрепят, или такива, които изискват от нас да бъдем каквито "трябва", зависи в немалка степен от това, самите ние как искаме да възприемат и какви искаме да бъдем.

Вярно е, че социокултурната реалност е тук преди нас, но е вярно също и така, че в определена степен - може да е минимална, но пак това да е от огромно значение за нас - можем и да я променяме. Защото сме част от нея.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

По-добре късно

Плакат, който направих през лятото

Чувствам се като развален грамофон. Имам желание да кажа неща, които нееднократно съм казвала.

Преди близо три години алармирах, че "Атака" си позволява с месеци да окупира изход на метрото, за да протестира срещу новините на турски език по БНТ. По онова време изцепките на Волен Сидеров не правеха впечатление почти на никого, включително и на самата БНТ.

Тук съм направила кратък и неизчерпателен преглед на последващите действия на В.С. и "Атака". Не съм споменала пиянските изпълнения в самолет на "Луфтханза" и много други.

Ако нечии скандални действия се радват на безнаказаност, логично е авторът им да разширява периметъра им докъдето може. Първо - новините на турски, после - джамията, после - български граждани, после - международни скандали, дела в Страсбург... Както и: първо - вербално насилие, после - физическо, после - заплахи с оръжие... какво следва, според вас?

Волен Сидеров не трябва да бъде игнориран, а спрян. Преди да е станало късно.

Петиция за снемане на имунитета на Волен Сидеров и оставката му като народен представител.

Протест "Имунизирай България срещу Волен Сидеров" - днес, от 13 часа, пред Съдебната палата.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Критика на БДЖ-йския разум

Охранен провинциално-гаров котак

Какво означават словосъчетанията "релационни цени" и "бърз влак със задължителна резервация", как запазените места изчезват и се появяват, както и други измерения на условията за възможност на ползването на услугите на БДЖ - полезни, безполезни и абсурдни - можете да научите, скъпи читатели на Неуютен блог, ако продължите с четенето на този пост.

Признавам си, от дълги години не бях използвала услугите на БДЖ. Вместо това по междуградски маршрути се придвижвам с автобус. Не че и автобусните фирми нямат трески за дялане. Не че по принцип не съм привърженик на по-екологични форми на транспорт. Обаче от "качеството" на "услугите" на БДЖ направо си ме е страх, особено откакто влакове почнаха да горят.

Мои близки хора обаче непрекъснато пътуват с влак и нищо им няма. И ми натякват - защо давам почти два пъти повече пари за автобус, след като понякога автобусът пристига са същото време или дори пътува по-дълго, отколкото влакът?

Преди няколко месеца разчупих статуквото и пътувах с едно прекрасно влакче до Дупница и обратно. Влакчето беше сравнимо с градските железници в Мадрид или с влаковете в Италия, с които съм пътувала. И знам, че по-голямата част от вагоните на БДЖ не са такива, но важното е, че табуто ми по отношение на услугите на родните железници беше разчупено.

Та ме убедиха между празниците да предприема пътуване с влак. За целта направих проучване в сайта на БДЖ. Такава съм си - всичко възможно проверявам в интернет. И разбрах, че имало разлика между билетите "отиване и връщане" и билетите на "релационни цени". Не знам кой маркетингов или, по-вероятно, административен, гений, е кръстил последните така. "Релационните" билети са също за отиване и връщане, но са по-евтини и важат цял месец. Билетите тип "отиване и връщане" са малко по-скъпи и важат до полунощ на:

• деня на пътуването или на последния от съботни, неделни и празнични дни, когато те са поредни - на разстояние до 100 км;
• третия ден от датата на пътуване на разстояние до 300 км;
• 30-я ден от датата на пътуване на разстояние над 300 км.

Геният на БДЖ вероятно знае защо е въвел такива срокове на билетите за отиване и връщане. На мен, която съм свикнала аналогичните билети за автобус да важат в рамките на месец, така и не ми стана ясно. Но в моя случай това нямаше значение, защото си купих от по-умните билети - "на релационни цени".

Релационните цени обаче важат само:

• Първо, за бързи влакове и "бързи влакове със задължителна резервация". Не за пътнически влакове. Зачудих се какво ще да означава "бърз влак със задължителна резервация". След кратко ровене из нета разбрах, че това е новото название на добрия стар експрес. Може би тази номенклатура е сътворил същият гений, родил и термина "релационни цени".
• Второ, за определени маршрути. От София до Враца или до Дупница например важат. Обаче до Пазарджик - ядец. И ако пътувате до Пазарджик за празниците и си купите билет за отиване и връщане, нищо чудно да се окаже, че трябва да се връщате навръх посрещането на Нова година. Никакво намаление не ви се полага, значи, ако искате да карате празниците в Пазарджик. Ваш проблем. Вървете в Дупница, релационните цени ви очакват.

Обогатена с тези нови познания, отивам на Централна гара - София да си купувам билет по релационни цени. Със запазено място. Но. Запазени места няма. Някой ги е взел. Да мина пак след 10 минути да проверя дали са ги върнали.

Да. Запазените места са хартийки, които ги "вземат" и "връщат". "По невнятни причини", ако мога да цитирам Георги Рупчев. А не са нещо, което се въвежда в електронна система.

И тъй, закупила билет, започвам да обикалям мразовитото фоайе на гарата. Същото правят и други пътници, които чакат запазените места да ги "върнат". Кръжейки, забелязвам едно стайче с табела "Топла чакалня". В него дори има свободни места. И изискване да влизат само хора с билети. Билет имам, но запазеното място ми е приоритет.

След няколко разходки до гишето, през които ту лелката я няма, ту запазените места не са ги "върнали", изведнъж последните се "появяват" и дори съм поканена да си купя, без да се редя на опашка. До прозореца, ура.

Вече мога да отида в Топлата чакалня. Никой не проверява на вратата имам ли билет. Вътре пушенето е забранено. Но не и яденето. Разни хора са разпънали дисаги и похапват. Гнусничко е, но поне не е студено. Не знам дали заради отопление (източник на каквото не видях с просто око) или поради по-малкия размер на помещението. Седя до двама младежи със симпатично пънкарски вид и мисля.

Мисля за логиката на запазените места. Запазено място може да се купи само от начална гара. Примерно - мога да взема запазено място от София до Своге. Ама от Своге до Русе - не. Във втория случай се качвам на влака с риск осем чака или колкото там трае пътуването да кибича права. А с междуградските автобуси като цяло не е така. Знае се колко човека слизат в Стара Загора, да кажем, и колко могат да се качат от Стара Загора до Бургас. Ама при БДЖ това може да стане, ако има единна информационна система. А не хартийки, които ги "вземат" и "връщат". И при сегашното мърляво състояние на влакове и гари услугите на БДЖ пак могат да се направят по-удобни, ако има достатъчно воля за това.

На връщане трябва да си заверя заветния билет по релационни цени. Право на запазено място нямам, защото не е начална гара. Заверката се изразява, като към наличните листчета се дават още листчета. Не мисли за дърветата БДЖ и това си е.

Ставам свидетел как лелята на гишето скършва ентусиазма на друг пътник да си купи билет по релационни цени до друга част на страната. Можело само от и до София. Но не от Дупница до Видин например. Така и не разбрах как е с билетите в една посока и с тези за отиване и връщане. Според сайта на БДЖ на теория може.

И тук, скъпи читатели, настоящият информативен разказ с елементи на разсъждение свършва. Просто ей така. Разумът (и чист, и практически) на БДЖ е твърде сложен, та способността за съждение на вашия неуютен блогър да е способна на заключение.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог