Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

26.12.2012 г.

Музикален сандвич


Primus - Jerry Was A Race Car Driver


King Crimson - Elephant Talk


Primus - Hamburger Train

Тази музикална асоциация съвсем не е нова, но ме осени чак сега. Има си чар човек да открие някои неща на стари години...

Давам си сметка, че човек трябва да има, хм, доста особен музикален вкус, за да му се понрави този пост. Затова ще се радвам, ако "сандвичът" ви е харесал, да дадете знак - с коментар тук или другаде по ваш избор, лично съобщение или каквото прецените.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

24.12.2012 г.

Кока-Коледа 6


"Единственото решение - живот."

Димитър Воев


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

23.12.2012 г.

Активно вреден

Има теми, за които се чувствам длъжна да говоря, и една от тях е изборът на нов Главен прокурор.

За Борис Велчев мога да кажа, че беше по-скоро пасивно вреден главен прокурор. По време на неговия мандат не само не се случиха кой знае какви действия от страна на прокуратурата по отношение на организираната престъпност, особено в частта на срастването ѝ с държавата. Лично за мен по-неприятното, но не без връзка с първото, е знаковата липса на активност по дела, свързани с нарушението на човешките права и престъпленията от омраза. Тук бих споменала два емблематични случая, с които съм лично ангажирана - убийството на Мишо (Михаил Стоянов) в Борисовата градина и побоя в трамвай 20 над младежи, отиващи на митинг в защита на чужденците. Не е трудно да се споменат и други подобни случаи.

Що се отнася до Сотир Цацаров, боя се, че той ще бъде и активно вреден главен прокурор. Неизменно свързвам името му с друг случай, с който се ангажирах лично - задържането на Максим Савов по напълно скалъпено обвинение и делото срещу него. Накрая Максим Савов беше оправдан от Върховния касационен съд и, живот и здраве, ще осъди България в Страсбург. Естествено, казусът с Максим Савов съвсем не е единственото, което може да се каже за стила на Сотир Цацаров. Но е показателно за този стил - стил, в който системата не възпроизвежда справедливост, а най-вече себе си, мултиплицирайки собствените си порочни практики.

При всичките си кусури, Борис Велчев беше общо взето благ главен прокурор (вярно, че твъде благ понякога, до безхарактерност) и на фона на предишните двама ми беше даже симпатичен. Още обаче помня ерата на Никола Филчев и знам, че ако в България главният прокурор реши да "коли и беси", обществото става безпомощно. Не мога да очаквам професионализъм и справедливост от обвинението и съдебната система, освен в случаите, когато не се засягат определени интереси, и/или комфорта на самата система. Не мога да очаквам свобода за медиите, блогърите и де-що има независими гласове. По улици, социални мрежи и където и да е. Не мога да очаквам, че ще се изгражда съдебна култура на защита на човешките права. Което ми е особено болезнено, защото в последните години имаше и добри прецеденти в тази посока. Не мога да очаквам разделение на властите; не мога да очаквам дори подобие на защита от произвола на държавата на национално ниво.

Очаквам много, много дела из европейските съдилища и санкции срещу България от различен порядък - от отделни дела до наказателни клаузи.

И смятам, че е много важно да не преставаме да говорим, макар че оттук нататък ще е доста по-лесно да мълчим.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

20.12.2012 г.

Тематично, с намигване



Масовите истерии "не са моята чаша чай", както казват англичаните. Но отдавна чакам този ден, за да ви поздравя с едно от любимите ми български парчета от поледните години - "Преди края" на група "АС". С особено удоволствие прилагам текста:

Преди края

Да не забравя
Да оправя кревата, да полея цветята
Преди края
Да събера прането, да дръпна пердето
Преди края
Да изключа печката, да взема витамин от аптечката
Преди края
Да позяпам телевизонни телета, да хакна нещо в нета
Края преди края преди края (4)

Преди края на света
Искам да свърша няколко неща
Преди края на света
Искам да е всичко по реда

Да не забравя
Да дупча билет в транспорта, да пусна тото за спорта
Преди края
Да платя месечната сметка, да купя за колата винетка
Преди края
Да я заредя с бензин, да пазарувам от евтиния магазин
Преди края
Да преям със салам сам, да повърна и пак да ям

Защото и без това и на всичкото отгоре (8)
Края преди края преди края (4)

Преди края на света
Искам да свърша няколко неща
Преди края на света
Искам да е всичко по реда

Да не забравя
Да отида на работа пръв, да се боря пред шефа кат' лъв
Преди края
Нормите да препокрия, трябва да съм най-добрия
Преди края
Да се върна в къщи уморен, да направя график за утрешния ден
Преди края
Да не ти се обадя с разговор в чужбина, да заспя с дрехите, за да си почина
Края преди края преди края (4)

КРАЯ

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

17.12.2012 г.

Не е само оръжието

След поредното масово убийство в Щатите за пореден път си мисля, че ако зависеше от мен, хората нямаше да имат право да притежават оръжие, а само да ползват и да им се дава за строго определени случаи - изпълняване на професионални задължения, спорт и т.н. И след изпълнението на дейността да се връща някъде на съхранение. По същия начин, по който се постъпва с лабораторни, медицински и прочее небезопасни субстанции и устройства.

Знам, че това не би спряло убийствата. Ако на някого толкова му се убива, има достатъчно незабранени вещи, които могат да послужат за тази цел. Не е нужно да се притежават устройства, предназначени специално за убиване; и особено - улесняващи убиването на много хора. И - по-важно - не приемам държавата да легитимира правото да притежаваш нещо, предназначено за убиване.

В същото време, знам, че правото да се притежава оръжие съвсем не е единствената предпоставка за масови убийства. По този повод Юлиан Попов прилага в блога си статистика, която ме накара да се позамисля. И в САЩ, и във Финландия, и в Швейцария има висока степен на притежание на лично оръжие. Но в САЩ стават над седем пъти повече убийства (изчислено на 100 хиляди души), причинени от огнестрелно оръжие, отколкото във Финландия. Въпреки че притежателите на оръжие във Финландия са процентно малко под два пъти по-малко от тези в САЩ.

Не е само до притежанието на оръжие, а и до културата, ценностите и как тези ценности се променят в определени социално-исторически контексти.

Един мой американски приятел, вярващ католик, твърдеше, че Христос учел да не се убива, освен когато човек защитава личната си собственост. Това убеждение е някак дълбоко вградено в американската култура - че частната собственост е в известен смисъл по-важна от живота. Не че всички американци го споделят, разбира се. Ала е част от духа на тази страна.

Сещам се и за понятието "loser", също типично за американската мисловност. На български нямаме адекватен превод на тази дума. "Загубеняк" е по-скоро нещо като "смотан", а "неудачник" - такъв, който няма късмет. Докато лузърът сам си е виновен, че е лузър. Ако работиш здраво, ще успееш. Ако си се провалил, то е поради собствените ти мързел, безволевост и т.н. Струва ми се, че тук прозира и някакъв имплицитен калвинизъм - хората са призвани или осъдени, а осъдените са и виновни, че са такива, и не заслужават никаква милост, понеже така и така ще горят в ада.

Финландия, от своя страна, като уважаваща себе си скандинавска страна, е характерна с ценности като зачитане на достойнството на всеки човек, даване на равен шанс на всички и т.н. Оттук - макар притежателите на оръжие също да са много, употребата му не е така честа.

В предишния си пост писах, че в България човекът като такъв не е ценност. Ето защо смятам, че и тук правото на притежание на оръжие е, меко казано, вредно. Отделен въпрос къде и кому може да помогне то... аз не виждам особена полза. Има средства за самозащита, които не убиват.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

10.12.2012 г.

За човешките права - отрезвяващо


Днес е Международният ден за защита на човешките права.

Важно е да се говори за човешки права, и то в България, където такова нещо като "ценност на човека като такъв" не съществува. Където понятието "човешки права" е толкова аморфно, че се бърка - дори от професионалистите, призвани да ги защитават - с всякакви други форми на гражданска активност.

Не всичко, което е достойно за душата, а още по-малко това, което е извор на масов ентусиазъм, е поради този факт "човешки права". Човешките права могат да изглеждат и гадни и съвсем не вдъхновяващи. Например правото на циничен убиец на невинно сладичко детенце да не бъде съден на базата на неправилно събрани доказателства, дори тези доказателства да са единственото, което доказва вината му.

Когато има социална чувствителност, че и това е човешко право, че гнусният убиец и сладкото детенце са еднакво хора, говоренето за човешки права ще има смисъл отвъд трупането на някакво его или усвояването на някакви пари.

От друга страна, самият дискурс за човешките права неизбежно е ограничен. Той е плод на определен исторически период и съдържа определени очевидности за това що е човек и що е право.

С типичната нагла липса на усет за контекст, характерна за универсализма на Модерността, този дискурс се налага върху всички времена и култури. В рамките на този дискурс е голям проблем, че жените през Средновековието или жените в ислямския свят "нямат права", но не е проблем, че на някои хора се отказва основното човешко право на живот, защото други имат, например, основното човешко право на собственост. Не е проблем, че в името на човешките права се правят войни и се убиват хора.

Дискурсът за човешките права ни моделира по свой политически коректен образ и подобие. Той ще даде на децата правото на невинно детство. И ще включи в действие цялата принуда на съвременния информационен паноптикум, за да предпази невинните деца от правото им на детска сексуалност. Понеже според същия дискурс такова право не съществува.

Накратко - повече дискурс за човешките права в България ще ни дойде добре, но нека не забравяме, че и той не е всичко. И да го ползваме с мярка и - най-вече - с рефлексия.

Може би не точно това очаквахте да прочетете на днешния Международен ден на човешките права. Но този блог все пак се води Неуютен. Отстоявам го като пространство на свобода. Понякога свободата е и неуютна.

Използвам случая да анонсирам, че се каня да възродя рубриката "недисциплиниран дискурс". Настоящият пост е първата стъпка от този процес.

п.п. А снимката е правена в Любляна.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

8.12.2012 г.

Честит 8 декември, драги студентки и студенти!



Нямала съм такъв Осми декември, но малко по-големите от мен са имали.

Не ми остават много сили за блогване напоследък. В свободното си време съм потопена в кашлица, бас и - най-вече - в собствен сос.

I'll be back.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

1.12.2012 г.

Ноева Генерация


Софийски университет, Ректората, някъде между входа откъм двора и Втора зала, перваз на прозорец. Изобразено със слънчогледови семки.

Моите поздравления за анонимните автори.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?