Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

9.09.2013 г.

Може би. И все пак.

Снимка: Гроздан Караджов

Да, може би протестиращите не са съвършени. Никой не е съвършен.

Да, може би има опити протестът да бъде употребен политически. Особено от ГЕРБ. От протестиращите обаче зависи дали ще поддадат, или не, а голямата част от тях не симпатизират на ГЕРБ изобщо.

Да, може би има партии и коалиции, които се опитват да спечелят на своя страна протестиращите. Например Реформаторският блок. Не виждам защо това да е лошо. Притеснението ми не е, че протестът се политизира, а че не се политизира достатъчно - че на този етап няма политическа сила, която да спечели доверието на онези, които са против правителството. Притеснявам се, защото от това следва отново мъчителна следизборна коалиция.

Да, може би сред активно протестиращите има такива, които на следващ етап ще се се опитат да "осребрят" участието си в протестите. Кариерно, властово, символно и т.н. Може би трансформацията на някои от тях ще бъде разочароваща за онези, които сме им вярвали.

Да, може би сред активно протестиращите има и такива, които ще се окажат предатели. Или по-късно ще се извъртят на 180 градуса. Няма да е за сефте. И винаги е болезнено.

Какво прави революцията с децата си и те - с нея, съм виждала след 1989 и 1997 г. Както и след други, по-локални, "революции". Разочароващо е и боли. Нямам основания да смятам, че този път ще е по-различно.

И все пак. От всичко по-горе не следва, че от настоящия протест няма смисъл.

Напротив. Защото протестът избухна в резултат от тоталната подмяна на властта - на политиката и институциите - с лично облагодетелстване. На конкретните политики - с корпоративни интереси. На прозрачността - със задкулисни договорки.

Протестът избухна, защото прагът на поносимост към тези подмени беше прехвърлен.

Затова от този протест продължава да има смисъл. Въпреки умората, демотивацията, компроматите, опитите за насъскване на протестиращи едни срещу други, разочарованието от публични личности (журналисти, публицисти и т.н.), на които сме имали доверие.

Защото е добре да не забравяме заради какво е всичко и онези отгоре също да не забравят. Защото в следващия момент, когато някои от протестиращите бъдат измежду тези "отгоре", същото ще важи и за тях. И срещу тях ще има протести, ако се "олеят".

Да, нищо не е съвършено. Но в известни граници можем да правим живота си по-добър или по-лош. Нямам илюзии, че протестите ще премахнат мафията и корупцията. Могат обаче да бъдат фактор за ограничаването им.

Добре е, протестирайки, да съумяваме да запазим способността си за критичност и самокритичност. Да не се вземаме твърде на сериозно. Да не забравяме, че с онези, които не симпатизират на протеста, ще ни се налага да обитаваме общ свят. И че човек има право да бъде и против протестите, което не означава непременно, че е платен.

Но ако се поддадем на натиска за обезсмисляне на протеста, със сигурност нищо няма да се промени. Поне - не и към по-добро.

Това имам да кажа на революционната дата Девети септември :-).

п.п. А, за малко да забравя - ОСТАВКА!


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог