Това не е пътепис, а размишления на тема "градска среда" и "култура".
Бяха ми казвали, че Любляна е много красив град. Вместо да правя обаче снимки тип "картичка", което не ми е по вкуса (е, понаправих и такива, но не много) или да фотографирам абстрактни детайли (и това правих, но по-малко от друг път), преобладаващо снимах - без никакви претенции за фотография - графити и всевъзможни форми на улично изкуство. Толкова графити видях и исках да снимам всичките, докато в един момент вече имах чувството, че ще се удавя в графити. За да не се удавите и вие, няма да пълня поста си с тях, но се чувствайте поканени да разгледате галерията.
Графитите в Любляна варират от прости надписи, лозунги и картинки до огромни и сложни композиции, като тези с някаква художествена претенция са безспорно много повече от простите надписи. Има и най-чудати други форми на улично изкуство - статуи, дървета, облечени в рокли, катинарчета на мост, които жителите на града са започнали да поставят спонтанно, а впоследствие тази практика е получила своеобразен отговор в скулптурни композиции...
Най-интересното за мен в уличното изкуство на Любляна е липсата на резки граници - както между чисто "улично" и "високо" (професионално) изкуство, така и по отношение на функцията - между "чисто" улично изкуство, изпълняване на някакви социални функции и реклама. Например - оформление на магазин или заведение, изрисуване на цели сгради или на тоалетна в кино...
Винаги съм смятала, че когато възникне естествено място на градска култура, то трябва да се пази и развива, вместо да се затрива. Трудно ми е да се сетя за обществено пространство в София, което е имало специфичен дух и този дух не е бил съсипан. Като се почне от Синьото кафе, мине се през градинката на "Кристал", площад "Славейков", чиято "реформа" остави там най-вече търгашите... В по-ново време - унищожаването на инсталацията "Герои на нашето време" на Паметника на съветската армия, идеите да се премахне Женският пазар, вместо да се направи опит да се подчертае и развие колоритът му, създаването на "Музей на съвременното изкуство", който самите автори на съвременно изкуство не могат да припознаят като свое място. И така нататък, примери много.
Докато в Любляна уличното изкуство е очевидно поощрявано. Всъщност мястото, където добих усещането, че ще се удавя в улично изкуство, е цял комплекс от сгради на улица "Метелкова" (казвам го в случай, че имате път натам), в които се помещават клубове, неправителствени организации и не знам какво още. Ако правилно съм разбрала, същото място се стопанисва от словенското Министерство на културата. Коментарът е излишен, сравнението със София (и България) - също.
Надявам се и по нашите ширини някога да стане очевидно, че уличното изкуство не е "счупен прозорец", а е култура.
Бяха ми казвали, че Любляна е много красив град. Вместо да правя обаче снимки тип "картичка", което не ми е по вкуса (е, понаправих и такива, но не много) или да фотографирам абстрактни детайли (и това правих, но по-малко от друг път), преобладаващо снимах - без никакви претенции за фотография - графити и всевъзможни форми на улично изкуство. Толкова графити видях и исках да снимам всичките, докато в един момент вече имах чувството, че ще се удавя в графити. За да не се удавите и вие, няма да пълня поста си с тях, но се чувствайте поканени да разгледате галерията.
Графитите в Любляна варират от прости надписи, лозунги и картинки до огромни и сложни композиции, като тези с някаква художествена претенция са безспорно много повече от простите надписи. Има и най-чудати други форми на улично изкуство - статуи, дървета, облечени в рокли, катинарчета на мост, които жителите на града са започнали да поставят спонтанно, а впоследствие тази практика е получила своеобразен отговор в скулптурни композиции...
Най-интересното за мен в уличното изкуство на Любляна е липсата на резки граници - както между чисто "улично" и "високо" (професионално) изкуство, така и по отношение на функцията - между "чисто" улично изкуство, изпълняване на някакви социални функции и реклама. Например - оформление на магазин или заведение, изрисуване на цели сгради или на тоалетна в кино...
Винаги съм смятала, че когато възникне естествено място на градска култура, то трябва да се пази и развива, вместо да се затрива. Трудно ми е да се сетя за обществено пространство в София, което е имало специфичен дух и този дух не е бил съсипан. Като се почне от Синьото кафе, мине се през градинката на "Кристал", площад "Славейков", чиято "реформа" остави там най-вече търгашите... В по-ново време - унищожаването на инсталацията "Герои на нашето време" на Паметника на съветската армия, идеите да се премахне Женският пазар, вместо да се направи опит да се подчертае и развие колоритът му, създаването на "Музей на съвременното изкуство", който самите автори на съвременно изкуство не могат да припознаят като свое място. И така нататък, примери много.
Докато в Любляна уличното изкуство е очевидно поощрявано. Всъщност мястото, където добих усещането, че ще се удавя в улично изкуство, е цял комплекс от сгради на улица "Метелкова" (казвам го в случай, че имате път натам), в които се помещават клубове, неправителствени организации и не знам какво още. Ако правилно съм разбрала, същото място се стопанисва от словенското Министерство на културата. Коментарът е излишен, сравнението със София (и България) - също.
Надявам се и по нашите ширини някога да стане очевидно, че уличното изкуство не е "счупен прозорец", а е култура.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Благодаря ти за снимките, прекрасни са, просто прекрасни!
ОтговорИзтриванеМоля, за мен е удоволствие!
ОтговорИзтриванеСтрахотно, много, много готино!:)
ОтговорИзтриванеРадвам се, че ти е харесало!
ОтговорИзтриване