Бежанците: анонимно

Покрай празниците си мисля какво ли правят всички бежанци и имигранти без документи, които познавам.

Преди около месец случайно видях един от тях. Прибирах се по изключение по друг маршрут, времето беше меко и реших да се поразходя малко. По едно време забелязах силуета на млад мъж, който седеше на високо столче отвън пред заведение, но не консумираше нищо. Когато стигнах до него, установих, че е един от бежанците, които срещнах преди време. Арабин. Същият, който твърдеше, че е избягал от родината си, защото правилата на исляма му идвали в повече - искал да може да пие алкохол и изобщо - да живее нормален светски живот. Той също ме позна и ми се зарадва.

- Как си?
- Не е лесно без документи...
- Сега вече вярваш ли, че не съм от полицията? А онзи път ме измъчи, като се правеше, че не знаеш български...
- Нали знаеш, това е България. В България не можеш да вярваш на никого.

Говореше български с едва доловим акцент. Започнах да го убеждавам, че съм намерила адвокат, който помага на такива като него безвъзмездно. Гледаше ме с недоверие, по едно време въздъхна:

- Да, аз имам нужда от адвокат...

Обеща да ми се обади, но не ми се вярва да го направи. Предполагам, че си е намерил нишата, в която полицията не го закача много. Предполагам и че работи в заведението, пред което го видях. (Докато разговаряхме, от вратата се показа главата на чернокож мъж, погледна притеснено-недоверчиво и се прибра.) И понеже няма право да работи, седи отвън в студа и се опитва да изглежда посетител.

Не посмях да го попитам дали наистина работи там. Не исках да се уплаши и вече съвсем да ми няма доверие. Като е без документи, все пак има право да оцелява някак, затова има право и да ме лъже.

Когато се запознахме, към края на разговора казах две-три думи на арабски, които си спомням от времето, когато като малка живях в Либия година и половина. Той седеше до мен и макар до този момент да беше говорил само на арабски, ме попита на чист български: "Ти говориш арабски?". Посочих една бутилка с минерална вода и казах "мъя" ("вода" на арабски). Той отвори бутилката и ми сипа да пия. "Не съм жадна", измърморих засрамено. "Нищо, сипал съм ти вода и искам да я изпиеш", отговори той. Изпих водата.

Когато се прибирах вкъщи сред втората ни среща, си мислех - той ми даде да пия вода, а аз не направих нищо за него.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Комита да те поздрави!

Харесвам блога на Комитата. И изобщо - публичното присъствие на Комитата. От известно време обаче нещо леко ме дразнеше. Чета блога му през RSS-то на Мегафон в Google Reader. Доколкото знам, има изискване за включването в агрегаторите на "Дневник" и "Капитал" да няма реклами в емисиите, които се пращат. От известно време обаче под постовете на Комитата излизат някакви реклами. Чудех се как да повдигна въпроса, без да го обидя и без да си помисли, че имам нещо против него. И не щеш ли, онзи ден решението се появи само. Преглеждайки блоговете, ето на какво съкровище попаднах:


След като в продължение на няколко минути се превивах от смях, реших да споделя.

Разбира се, в самия блог на Комитата същата публикация изглежда по друг начин. Вижда се видеото, с което блогърът ни поздравява, а от призива да разберем кога ще мрем няма и следа.

Но не е ли случайността понякога очарователна :-)?

UPDATE от 31 декември. Изглежда, че проблемът с рекламите в емисията на блога на Комитата се е решил безкръвно.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Лошата новина и добрата новина

Лошата новина е, че най-бигбрадъровският вариант на Закона за електронните съобщения (рай за всички, които искат да си разчистят сметките с някого) беше гласуван в парламента на първо четене.

Добрата новина е, че след дълъг период на съмнения и премълчан яд отново не съжалявам, че навремето заложих толкова на Мартин Димитров. Принципите и ценностите му се оказаха по-важни от желанието "да управляваме заедно с ГЕРБ".

Толкова засега. Весела Кока-Коледа! Което ми напомня, че Борислав Борисов отново е на линия - ето още една добра новина, като бонус.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Не питай за кого бие камбаната

Не питай за кого бие камбаната,
камбаната бие за теб.

Този стих на Джон Дън е мото на романа "За кого бие камбаната" на Хемингуей.

Много се изписа за промените в Закона за електронните съобщения, които ще бъдат гласувани днес. Писаха Вени Марковски, Бого, Пейо, Делян, Нели Огнянова и други. За съжаление, както става и с инсталирането на камери в университетите, огромната част от хората си мислят, както добре е забелязал Пейо, "аз нямам какво да крия". А именно те са потенциалните жертви.

В страна, в която
- властта почти никога не лови истински големите престъпници - нито с, нито без специални разузнавателни средства, а преследва Мишел, защото е писал за Рила
- джиповете минават на червено, а твоята трошка я дигат с паяк, ако си паркирал неправилно (поради липса на достъпен "правилен" паркинг наоколо), за да отидеш за пет минути до магазина
- виждаш как известни публични фигури имат по няколко двореца, а ти трябва да даваш обяснение откъде са парите за панелката, която притежаваш (прехвърлена от дядо ти под формата на покупко-продажба)

Та в такава страна... за какво, мислиш, ще бъде използвано запаметяването на електронните ни следи?

Или си мислиш - "преклонена главица сабя не я сече". Така е, по-вероятно е да подгонят хора с гражданска позиция, а не теб, ако си траеш и винаги си съгласен със статуквото. Но понякога изгарят и хора като теб - за назидание на останалите, за да знаят, че всички и във всеки момент са под подозрение.

Нямаш какво да криеш? Да, вече може би имаш легален Windows - лаптопът, който си купи, вървеше с него. Ама онова филмче и ония емпетройки, дето са ти на харддиска? Въй - нелегално съдържание! А онзи ден защо мобилният ти телефон е локализиран, докато си в работно време не на работното си място, а в района на коледния базар? А половинката ти защо си мисли, че си на работа? А защо говориш по телефона и си чатиш подозрително често с онзи колега?

Дори и да не си като лирическия герой на Джон Дън, който преживява всяко посегателство върху човечеството като посегателство срещу него самия, камбаната наистина бие и за теб.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Минарета и (кастрационни) комплекси

(Джамията в София и минарето й,
снимани с инфрачервен филтър Hoya R72 през прозореца на тоалетната на ЦУМ)

Видяха родните патриоти, че швейцарците в изблик на антиислямска параноя забраниха минаретата - и те вдигнаха... глас.

Не може то така минаретата да стърчат над останалите сгради. Това е символ на надмощие, на маркиране на територия, на ислямски фундаментализъм.Щом на Швейцария са й много четири минарета, пък нашите са повече, веднага да ги съборим! (А че според последното преброяване на населението мюсюлманите в България са 12,2% - ами техен проблем...)

В българската Wikipedia пише, че минаретата първоначално служели за фарове, а после - за привикване на вярващите за молитва. Освен това символизирали връзката между земята и небето. Небето на онзи Бог, в който вярват и християните. Оптималната височина за едно минаре била 63 метра, защото толкова години е живял Мохамед. Но най-високото минаре в света било високо 210 метра, а се строяли и две 230 метрови. Не в България.

Опитах се да разбера кое е най-високото минаре в България и колко точно е високо, защото това на софийската джамия изглежда по-скоро скромничко и в контекста на сталинисткия център и стърчащи хубости като паметника на София(нски) изобщо не се "извисява". Не намерих информация за височината му, но различни източници в интернет сочат като най-високо минарето на "Куршум Джамия" в Пазарджик.

А знаете ли коя е най-високото произведение на архитектурния гений в България? Пак в българската Wikipedia открих списък на най-високите сгради и съоръжения у нас. И що да видя - над всичко с фалическо достойнство се извисяват... не, не църкви, не паметници, а... три комина на "ТЕЦ Марица Изток" и един комин между Пирдоп и Златица, високи по 325 метра. Със стотина метра, значи, по-високи от планираните най-високи минарета в света!

Най-високият паметник в нашата китна родина пък се оказва... паметникът на Бузлуджа - 70 метра.

Така че ако наистина височината символизира надмощие и "маркиране на територия", България е "припикана" не от минарета, а от (днес нефелната) мощ на индустрията и идеологията на социалистическата тоталитарна държава.


п.п. В списъка на най-високите сгради и съоръжения у нас, който включва артефакти с размери от 325 до 50 метра, няма минаре. Ще бъда благодарна, ако някой ми каже височината на минарето на "Куршум Джамия" в Пазарджик.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Български правозащитници извоюваха победа в Съда на Европейския съюз за правата на имигрантите в Европа

Знам, обещала съм да публикувам снимки от събитието в Червената къща, а все не смогвам. Физическо време нямам напоследък, затънала съм в работа до ушите. Но ще си удържа на обещанието :-).

Сега имам удоволствието (и благодаря за любезното разрешение на Валерия Иларева) да постна нюзлетър, който получих преди няколко часа. Благодарение на адвокати като Валерия и като Диана Даскалова има шансове България да бъде понатисната да бъде по-демократична страна :-). А съдебното решение създава прецедент и за целия ЕС.

Поздравления, момичета! Кой казва, че истински важната работа не може да се върши безвъзмездно?




Съобщение до медиите, София, 2 декември 2009

Съдът в Люксембург за първи път се произнесе относно задържането на имигранти

На 30 ноември 2009 г. Съдът на Европейските общности в Люксембург постанови решението си по дело С-357/09 PPU в отговор на преюдициалното питане на България относно продължителното имиграционно задържане на Саид Кадзоев в страната. Решението на Съда в Люксембург гласи, че при никакви изключения максималният срок на задържане от 18 месеца според Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) не може да бъде удължаван.

Така българските правозащитници адв. Валерия Иларева от Правната клиника за бежанци и имигранти и адв. Диана Даскалова от Фондация "Център за правна помощ - Глас в България" извоюваха победа в Съда на Европейските общности за правата на имигрантите в Европа. Това първо и задължително тълкуване на Новата Директива на ЕС 2008/115 е прецедент в европейското право и ще бъде валидно за имигрантите във всички 27 държави-членки на ЕС. То създава гаранции срещу възможностите за произволно ограничаване правото на свобода на чужденците.

Делото беше гледано от Голямата камара на Съда в състав от 13 съдии, което е показател за неговата значимост.

Според администрацията на Съда «делото е и прецедент по бързината на неговото разглеждане и вземане на решение в толкова кратки срокове». Това показва отношението на Европейския съд към подобни случаи, когато предмет на делото е човешкото право на свобода и чужденецът очаква решението на съда задържан.

«Решението на Голямата камара, постановено за по-малко от 3 месеца, илюстрира как питане от национален съд може да доведе до важни гаранции за широка общност от имигранти» - споделя уважаван европейски преподавател–експерт по имиграционно право.

Тълкуването на Директивата на ЕС, предложено от българския съдия в преюдициалното питане и подкрепено от българското правителство щеше да доведе до удължаване на 18-месечния срок на задържане и да допусне допълнителни основания за задържане.

Становището на Комисията на Европейските общности и на адвокатите на Саид Кадзоев, потвърдено в решението на Европейския съд е, че максималните срокове за задържане са абсолютни и не могат да бъдат удължавани въз основа на никакви други обстоятелства, освен на изрично описаните в Директивата.

Съдът в Люксембург обърна внимание на това, че задържането на имигрантите не е санкция за извършено от тях престъпление, а обслужва еднинствено изпълнението на решението за тяхното извеждане от страната. Поради това Съдът подчертава, че чужденецът може да бъде задържан, само докато съществува реална възможност за успешно извеждане от страната и то само, докато действията по неговото депортиране се предприемат с необходимата грижа. Европейският съд постанови, че когато не съществува разумна възможност за извеждане, задържаният чужденец трябва да бъде НЕЗАБАВНО освободен.

Поводът за поставяне на въпроса пред Европейския съд бе задържането на г-н Саид Кадзоев в Специалния дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци от месец октомври 2006 г.

Решението на Съда на Европейските общности в Люксембург задължава българския съд и правителство да се съобразят с абсолютния 18 месечен максимален срок, потвърден от решението на Съда и да освободят Саид Кадзоев незабавно.

Гражданска инициатива «Справедливост 21»
към Християнски център «Прелом»


За контакт:
Адв. Валерия Иларева
Правна клиника за бежанци и имигранти
valeria.ilareva в gmail


* Гражданска инициатива “Справедливост 21» към Християнски център «Прелом» си сътрудничи с Правната клиника за бежанци и имигранти и Центъра за правна помощ "Глас в България" в работата си с бежанци и имигранти. От една година следи случая на г-н Саид Кадзоев като емблематичен за грубо нарушаване правото на свобода и редовно информира медиите за отказа на държавните институции да разрешат този казус, въпреки застъпничеството на международни правозащитни организации и жалбата на г-н Кадзоев до Европейския съд по правата на човека.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог