Този пост не е за вегетарианството, а за ценността на човешкия живот.
Вчера отидох да си купя риба. Ядеше ми се дребен американски сом, но единствените сомове в магазина бяха съвсем живи, плуваха в аквариум, мърдаха бодро мустаци, без дори да подозират, че на мен ми се яде сом. Не съм в състояние да кажа - моля, убийте ми 4-5 сомчета, затова се преориентирах към вече убитата риба и купих няколко броя морски език. Излязох от магазина, мислейки за лицемерието си.
Ставащото в Иран е страшно и за него трябва да се говори. Иво Инджев, Никола, Милен Радев и други блогъри пишат за видеото с убитото иранско момиче Неда. Видях видеото, разплаках се. После се замислих, за кой ли път - никое убийство на мирен, невинен човек не е по-малко трагично от друго, жертвите в Иран, Ирак и навсякъде другаде са еднакво жертви, а съкрушеността на оцелелите им семейства не може да се степенува. Малцина от жертвите имат шанса да се превърнат в символ - като Неда. Останалите са късметлии, ако изобщо влязат в някаква статистика - дори и само като бройка. А ние научаваме за бройките, докато вечеряме и не се и замисляме, защото как може да се понесе единичната трагедия, умножена по хиляди пъти.
Не съм оригинална, не казвам нищо по-различно от Сартр. Но отново си мисля за лицемерието...
А в събота, разбира се, пак ще ходя на гей парада (от 16 часа на моста на НДК, ето инфо и във Facebook) и силно се надявам, че и този път полицията ще е на мястото си, за да не се запомни този парад с някоя "Неда".
Вчера отидох да си купя риба. Ядеше ми се дребен американски сом, но единствените сомове в магазина бяха съвсем живи, плуваха в аквариум, мърдаха бодро мустаци, без дори да подозират, че на мен ми се яде сом. Не съм в състояние да кажа - моля, убийте ми 4-5 сомчета, затова се преориентирах към вече убитата риба и купих няколко броя морски език. Излязох от магазина, мислейки за лицемерието си.
Ставащото в Иран е страшно и за него трябва да се говори. Иво Инджев, Никола, Милен Радев и други блогъри пишат за видеото с убитото иранско момиче Неда. Видях видеото, разплаках се. После се замислих, за кой ли път - никое убийство на мирен, невинен човек не е по-малко трагично от друго, жертвите в Иран, Ирак и навсякъде другаде са еднакво жертви, а съкрушеността на оцелелите им семейства не може да се степенува. Малцина от жертвите имат шанса да се превърнат в символ - като Неда. Останалите са късметлии, ако изобщо влязат в някаква статистика - дори и само като бройка. А ние научаваме за бройките, докато вечеряме и не се и замисляме, защото как може да се понесе единичната трагедия, умножена по хиляди пъти.
Не съм оригинална, не казвам нищо по-различно от Сартр. Но отново си мисля за лицемерието...
А в събота, разбира се, пак ще ходя на гей парада (от 16 часа на моста на НДК, ето инфо и във Facebook) и силно се надявам, че и този път полицията ще е на мястото си, за да не се запомни този парад с някоя "Неда".
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Банда лицемери. До тях може някой да умира, няма да му обърнат внимание, ама за някой на оня край на света много са се зажалили. Професионални оплаквачи.
ОтговорИзтриванеПиша единствено и само от свое име. И в единствено число. А този коментар го публикувах, за да се види заради какво трия анонимни коментари.
ОтговорИзтриванеЩях да почна да обяснявам как "друг край на света" няма, но не виждам смисъл. Видетото беше може би най-ужасното нещо, което съм виждал. И ме е срам, че българското правителство още не е осъдило терора в Иран.
ОтговорИзтриванеНикола,
ОтговорИзтриванеВидеото безспорно е ужасяващо и е задължително да бъде разпространявано. Но не мога да степенувам трагичните смърти по "ужасяващост". Дали отрязвянето на човешка глава, което съм гледала на видео, е по-малко ужасяващо, или пък може би филмът "Изоставените деца на България", в който, вярно, не се дава как деца умират, но се обяснява как се погребват; и бащите на тези деца не са до тях, докато умират, нито пък майките им?
Напълно съм съгласен. Просто аз не съм виждал нещата, които споменаваш. Със сигурност си права обаче.
ОтговорИзтриванеНапълно разбирам, че внимание най-лесно се привлича със случай, като този на Неда - той е най-лесен и за използване като символ. А другите жертви? Не са така млади, красиви и образовани или не са имали "късмета" някой да заснеме смъртта им? Някак не ми е приятно да превръщаме в мъченик само една от жертвите...
ОтговорИзтриванеЛинче, и аз това исках да кажа. От една страна, хората сме така устроени, че ни трябва трогателен символ, за да схванем, че нещо се случва. От друга страна, добре е все пак да не забравяме, че символът далеч не изчерпва трагедията.
ОтговорИзтриванеМислех си и по повод на първия коментар на Никола - за "другия край на света" говорят хора, за които има значение само това, което се случва под носа им, само запазването на собственото спокойствие, на нарушаването на което се гледа като на смърт. Убили някого в Иран, чудо голямо, ама нас някой ни критикува, това е истинската трагедия!
П.п. Никола, не ми се вярва да си пропуснал целия шум около филма на Кейт Блюет "Изоставените деца на България"...
ОтговорИзтриванеШума по филма не пропуснах, но самия филм не видях...
ОтговорИзтриванеMust see.
ОтговорИзтриванеТочно вчера четох есе за фотографията на тема срещата на погледите. Най-силно въздействащите са тези, на които субектът гледа в камерата и погледът му се среща с погледа на наблюдателя. Програмирани сме генетично едно око да ни въздейства най-много от всичко друго. Ако всички сами си отглеждахме животните, които ще ядем или пък поне ги познавахме, сигурно хората щяха да консумират месо също толкова, колкото и преди стотина години, тоест много малко.
ОтговорИзтриванеЧестно казано, видеото не ми въздейства психологически особено много. Може би защото съм гледала много по-жестоки кадри и съм чела за още по-жестоки събития и съм претръпнала. Не че ги степенувам според метод на убиване, но смисълът зад тях е по-жесток. Погазването на достойнството е различно. Разбирам, че други хора преоткриват сега значеинето на насилието чрез това видео, но ме изненада тази реакция на хората по света. Нима не са си представяли други убити по други начини и събития? Хора, интересувайте се какво става по света... Не го хигиенизирайте в съзнанието си.
Споделям реакцията ти. Нейната смърт е дори хубава, защото получава подкрепа и може би затова не ми въздейства. Други, които са мъже, не толкова млади и хубави, не толкова "чисти", техният живот и смърт не е толкова атрактивен символ. Цинично, нали? Но така работи масовото мислене...
Клипчето е наистина потресаващо. Научих за случая от вашия блог. Въпреки жестокостта на кадрите, аз също не останах много впечатлена. Можеби защото от малка гледам всякакви бруталности - художествени, документални и т.н. Осъдително е всяко едно убийство и всеки акт, който наранява по някакъв начин живо същество. Най-осъдително, обаче, е човешкото поведение като цяло. Той (човекът) е единственото същество, което убива за удоволствие. Винаги ме е било яд, че ние хората се зживяваме като господари на планетата и си мислим, че контролираме всичко и всичко зависи от нас. Уж сме най-разумното познато зъщество, а в същото време допускаме да се случват войните и неща, като тези от клипчето. А за вегетарианството - винаги ме е било яд защо ние ядем месо, при положение, че имаме толкова алтернативи. Ескимосите ядат месо, защото нямат избор. Ние имаме избр (и то богат), а пак ядем месо. Много ми харесва една мисъл на Питагор - "Недопустимо е да се яде това, което има очи". В очите като че ли е събрана цялата душа на всяко живо същество. Никой не заслужава да унре заради един каприз - било красиво палто, било храна. Нали бяхме разумни същества, надживели животинското? А яденето на месо е типично животинско. Аз също ям месо, макар и не често и не много. От месец и нещо съм намалила месото, което приемам още и смятам напълно да го изключа от менюто си. Просто така го чувствам. Пък и винаги съм обичала животните и ми е съвестно да ги ям. Всичко това си е мое мнение и не искам да засегна никого. :)
ОтговорИзтриванеПоли Илиева, Социология 4-ти курс, ЮЗУ
Ели, не бих могла да го кажа по-добре! На мен лично, както споделих, видеото ми въздейства, но масовата реакция е, мисля, резултат от слабата ни памет и притъпената ни чувствителност...
ОтговорИзтриванеПоли, привет! Приятна изненада :-)! Това за вегетарианството е друг разговор... аз самата нямам изчистена позиция по този въпрос. Просто бях дала примера със сомчетата, за да подчертая основния проблем. А за това дали само човекът убива за удоволствие - виждала съм и котки да трепят мухи, за да си играят после с тях ;-).
П.п. @ Ели - всъщност и аз си мислех за това - красива млада жена е по-"подходяща" за символ от безличен мъж на средна възраст, пък ако е и необразован и мръсен, директно остава само за статистиката (ако има късмет).
ОтговорИзтриване...емоционалните последици от първосигналната нервна система са нещо наистина уникално! :.) ...
ОтговорИзтриване...когато излъчиха кадрите в някаква новинарска емисия, първото което ми мина през ума бяха червените лампички - "пропаганда" (ала 80-те години на миналия век) и "Да разлаем кучетата" (едно филмче от преди време) ...после си спомних за бетонните доводи (за забравилите - едни картинки на имагинерни, подвижни лаборатории за производство на хим.оръжия), та, бетонните доводи на скалъпената широка коалиция, която нахълта в една суверенна държава, развяваща лозунги от типа: " За един усмирен, разпределен и разграбен Ирак" и "Халибъртън форевър" и т.н. и т.н. прочее примери в близкото и не толкова близко минало ...
...ставащото в Иран се развива по стандартна схема, която ще им докара познат (на нас до болка) 20-годишен нестабилен преход към светло бъдеще в което ще дъвчат Риглис и ще пият Кока Кола...поне докато все още могат да си ги плащат със суров петрол ...
...според мен ужастното е че все още се използва енергията на 18-20 годишни идеалисти за всякакви чисто материални цели ...
Поздрави!
Потребител