Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката кока-коледа. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката кока-коледа. Сортиране по дата Показване на всички публикации

26.12.2011 г.

Кока-Коледа 5

"Кока-Коледа 2010". Снимка: Борислав Борисов

Пета поредна година блогвам на тема "Кока-коледа". Смятам да продължавам в същия дух, докато имам блог. Всяка година кока-коледният пост е бил посветен на Борислав (което също не смятам да променям).

Този път е по-специален, защото Борислав гостува със своя снимка. Изпрати ми я в писмо на 26.12.2010 г., озаглавена "Кока-Коледа 2010". В писмото нямаше нищо друго.

п.п. Публикувам снимката в пълния ѝ размер (достъпен след кликане върху нея), за да може да се види ясно кока-колата. На мен ми трябваше известно време, докато я забележа.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


7.01.2017 г.

Кока-Коледа 10 (на патерица)



Вчера внезапно се сетих, че съм пропуснала ежегодната порция коледен минимализъм. И така съм попречила на рубриката Кока-Коледа да навърши цели 10 години. Как лети времето...

Затова реших да отбележа юбилея на патерица. Чудех се коя снимка да подбера. Накрая избрах една, която направих на 21 декември, в един от най-трудните моменти от живота си. И която е свързана с причината, поради която за първи път забравих Кока-Коледата. Не е точно минимализъм, извинявам се за което.

Та, макар и на патерици – весела Кока-Коледа!

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


22.12.2010 г.

Минимализъм vs Кока-Коледа 4


Не е за вярване, че вече за четвърти път (1, 2, 3) публикувам минималистичен постинг по Коледа. Както че и четирите неизбежно препращат към едни коани от един несъществуващ вече блог.

Животът тече с бясна скорост. Едни неща се оказват ефемерни, а други - константни. Банални размисли, но по Коледа е трудно да бъдеш оригинален. 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


15.01.2014 г.

За проекта за нов Наказателен кодекс

Текущите скандали (на които и аз обръщам достатъчно внимание, впрочем) успешно отклоняват вниманието от теми, чиито последствия могат да са много сериозни, например - проекта за нов Наказателен кодекс, пръкнал се току преди Коледа, за да мине по възможност без обществена дискусия. Или, което е същото, с имитирането на дискусия. Докато пиша следващите редове, проектът е бил набързо приет от Министерски съвет, което обаче не означава, че е фатално късно за обществена реакция.

Тъй като не съм виждала систематизирани на едно място някои от основните критики по отношение на проекта за Нов наказателен кодекс, които досега съм забелязала и съм сметнала за важни, най-добре сама да се опитам да свърша тази работа. Много подробен анализ на законопроекта са направили от БХК. В него са отчетени неизмеримо повече проблеми от тези, върху които ще се спра аз, една от точките ми обаче не я виждам отразена.

1. Цензура - погазване на правото на достъп до информация.

В член 146 се предвижда затвор за фотографиране, записване и т.н. без съгласието на отсрещната страна - до една година, а ако е извършено от длъжностно лице - до две, както и пробация и глоба. За издаване на служебна тайна в чл. 204, ал. 2 също се предвижда затвор до две години. И на други места в проектозакона видях наказания в този дух.

Това означава, че на практика при журналистически разследвания или опити за доказване на корупционни схеми и т.н. журналистите, гражданите, служителите, които искат истината да излезе наяве, могат да влязат в затвора.

По сега действащото законодателство жалбите срещу снимане и т.н. са обект на частното право и съдът решава за всеки отделен случай дали са основателни, както е и по света. В предвидените промени не се защитава правото на разгласяване на информация, ако тя е от обществен интерес. Тоест - не се прави разлика дали снимате съседката и любовника ѝ или даването на подкуп за сделка за милиони, или за прокарване на промени в закон например.

Впрочем, словосъчетанието "обществен интерес" липсва в проектозакона. Думата "обществен" се среща в него всичко на всичко четири пъти, два пъти от които в словосъчетание с "транспорт", веднъж с "деятел" и веднъж - "обществен характер". Това е само пример за несъразмерния приоритет на представеност (и защитеност) на държавата спрямо обществото в новия НК.

2. Против "чуждите организации"

Чл. 305, ал. 3: "Български гражданин, който се постави в услуга на друга държава или на чужда организация, или на организация под чужд контрол, за да й служи във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години."

Особено мракобесна интерпретация на мракобесното руско законодателство против "чуждестранните агенти". В Русия обаче, ако се регистрираш като "чуждестранен агент", може да ти се размине.

В историята на българското законодателство тази норма е сравнима най-вече с нацисткия Закон за защита на нацията, но и там е доста по-ясно формулирано какво е "международна организация", кои точно международни организации нямат право на съществуване и се предвижда затвор само за ръководството им, и то в случай, че не предаде доброволно имуществото на организацията.

"Кока-Кола" чужда организация ли е? Кока-колата вредна ли е? Може да ни изглежда абсурдно дело, което разглежда работенето в "Кока-кола" като служене във "вреда на републиката", но по проекта за нов НК не е невъзможно.

На пръв поглед, тази алинея е насочена към правозащитниците и "соросоидите" (и може би точно те са се имали предвид), но на практика всяка организация, която е "чужда" собственост, може да попадне под ударите му - медии, технологични компании, банки, какво ли още не. А всичко, което по един или друг начин критикува държавата или, ако щете, се явява конкуренция, може да се разглежда като нанасящо "вреда на републиката". "Кока-Кола" например може да се разглежда като подкопаваща родното производство на алтай.

3. "Затвор за всеки джойнт"

Взех формулировката от блога на Юлия Георгиева, чийто текст по темата горещо препоръчвам. В Раздел IV от законопроекта - „Престъпления против режима на наркотични вещества, аналози на наркотични вещества и прекурсори“ - се налагат дори по-строги санкции от тези в сегашния НК, отново без по никакъв начин да се дефинират "еднократна доза" или както там се нарича количеството за лична употреба. Вече за половин цигара марихуана дори няма да можете да се отървете с глоба - или пробация, или затвор. Нещо повече - може да се озовете в затвора дори ако сте домакини на купон, на който някой пуши трева.

Това, от една страна, ще катализира още повече корупция сред полицаите. От друга, ще затлачи и съдебната система, и полицията, с дребни случаи, вместо да се обърне необходимото внимание върху сериозните престъпления. От трета, ще криминализира по-строго и от преди хора, които имат нужда от лечение и подкрепа. И така ще ги превърне в още по-рискова група, отколкото вече са. Ако човек, зависим от хероин, на всичко отгоре е преследван и от закона, много по-трудно става да му бъде оказана помощ. Затова и рискът, специално при венозно приемане на наркотици, зависими да бъдат заразени с HIV, хепатит и т.н. и да предават заразата на други, се увеличава.

4. Третиране на дискриминацията

Положителна промяна спрямо сега действащия НК е отчитането на сексуалната ориентация като признак на дискриминация, или, както е формулировката в проектозакона, "защитен признак". (БХК препоръчва да се включи и "полова идентичност", съгласна съм с което, но този признак не присъства и в Закона за защита от дискриминация.) Не виждам причина обаче да не бъдат включени всички признаци, които присъстват в Закона за защита от дискриминация. Те са описани в чл. 4, ал. 1 на ЗЗД:


"пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна."

В проекта за НК като защитени признаци присъстват (в "Допълнителна разпоредба", §1, т. 22):


"раса, цвят на кожата, народност, националност, етническа принадлежност, произход, религия, вяра, здравословно състояние, възраст, пол или сексуална ориентация".

Тоест има признаци на дискриминация, по които човек може да си търси правата, ако е дискриминиран, само в Комисията за защита от дискриминация, която има правомощията да наложи най-много глоба, не и по реда на Наказателния кодекс.

Сериозният проблем с третирането на дискриминацията и в настоящия НК, и в проекта за нов, според мен е друг. За прояви на дискриминация се налагат определени наказания, примерно - за употреба на насилие по дискриминационни причини - до пет години затвор (чл. 189 от проектозакона). Вместо това смятам, че ще е много по-ефективно, ако дискриминацията се смята за утежняващо вината обстоятелство. Защото в противен случай престъпленията по дискриминационни подбуди не се разглеждат като такива, а като хулиганство, нанасяне на телесна повреда и т.н., за да има шанс за по-строги наказания.

Нещо подобно виждам, и то - частично - в чл. 589 от проектозакона, който третира изтезанията. Но там, първо, изтезанието се преценява като такова единствено във връзка с "нарушение на международен договор, влязъл в сила за Република България" (странно защо се налага позоваването на международни договори, за да се доказва наличие на изтезание). Второ, дискриминационният мотив е даден (в ал. 2) като алтернатива за по-тежка присъда. И отново трябва да се преценява, примерно, дали средната телесната повреда или дискриминацията да е водеща. А при причиняване тежка телесна повреда или смърт дискриминацията отсъства като обстоятелство, което да се вземе под внимание.

Не съм последовател на идеята за необходимостта от максимално строги наказания. Смятам обаче, че присъдите трябва да са адекватни на извършеното. Ако е извършено например убийство по дискриминационни подбуди, ми се вижда разумно присъдата да бъде за убийство, плюс добавка за дискриминационния мотив. А не само за убийство, нито само за дискриминация.

5. Защитата на жертвите - проблем на самите жертви.

"Престъпление от частен характер" означава, че нещо не се преследва от закона, ако жертвата не подаде жалба. "Престъпление от общ характер" означава, че прокуратурата може да се самосезира и без жертвата да подаде жалба. (Изяснявам това, защото юридическият език не е много ясен и на мен самата.) В чл. 131 нанасянето на средна телесна повреда се третира като престъпление от частен характер, а в чл. 139 - престъпленията от страна на близки и роднини - също. Това ще рече, че ако някой бъде бит, включително - тормозен от страна на роднини, това е проблем само на жертвата, не и на държавата. А много хора са зависими от роднините си и поради това не биха предприели действия срещу тях. И ако жертвата не смее да си потърси правата, никакви последствия няма да има.

Следователно, в колкото по-уязвимо положение е жертвата, толкова по-малка е вероятността тя да си търси правата и изобщо някой да се загрижи за нея. А има не само уязвими хора, а и цели уязвими социални групи. Сещайте се. Пребиването на роми или на бежанци например си става само техен проблем.

Ето защо съм съгласна с тезата на БХК, че всяка умишлено нанесена телесна повреда трябва да се третира като престъпление от общ характер.

***

Не твърдя, че това са най-сериозните проблеми на проекта за нов Наказателен кодекс. Има и множество други, голяма част от които са разгледани от БХК, например - дефиницията за изнасилване, видовете лишаване от свобода и т.н. и т.н. Подборът ми е много субективен. Но колкото повече граждани и организации вземат отношение, толкова по-големи са шансовете той да не бъде приет в настоящия му вид.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


23.12.2009 г.

Лошата новина и добрата новина

Лошата новина е, че най-бигбрадъровският вариант на Закона за електронните съобщения (рай за всички, които искат да си разчистят сметките с някого) беше гласуван в парламента на първо четене.

Добрата новина е, че след дълъг период на съмнения и премълчан яд отново не съжалявам, че навремето заложих толкова на Мартин Димитров. Принципите и ценностите му се оказаха по-важни от желанието "да управляваме заедно с ГЕРБ".

Толкова засега. Весела Кока-Коледа! Което ми напомня, че Борислав Борисов отново е на линия - ето още една добра новина, като бонус.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


22.12.2013 г.

Кока-Коледа 7



Вместо коледна украса - радващо душата* произведение на уличното изкуство в иначе безрадостния подлез на Централна гара.

Наздраве!


_______
* Поне моята, надявам се - и вашата.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


10.01.2022 г.

Чао, Боби!

 Днес се навършват 11 години, откакто Борислав Борисов го няма. За първи път не си смених профилната снимка във Facebook по този повод. Реших, че е крайно време да престана. И да оставя Боби да си ходи.

Смятам, че е редно да споделя това в блога, така, както години наред съм споделяла и мъката си в него.

Не, не съм забравила Боби. Не, не е престанал да ми липсва. Не, не съм престанала да се чувствам виновна, колкото и на рационално равнище да съм се убедила, че няма защо да бъда.

Да, продължавам да държа блога му на изкуствено дишане. И не смятам да преставам. Не смятам да слагам край и на рубриката „Кока-Коледа“.

Просто… крайно време е.

За тези 11 години с приятелите на Борислав така и не се организираме да издадем статиите му от „Култура“ в книга. Марин до последно настояваше за това. Сега и той е при Боби.

Аз… като че предпочитам да поддържам дигиталната памет и не държа толкова на опредметяването ѝ в книжно тяло. Както по отношение на Боби, така и по отношение на себе си. Много хора покрай мен издадоха книги. Изпитвам сериозна вътрешна съпротива да го направя и аз. А Боби беше пророк на дигиталното (не)битие.

Не знам, може би греша. Тази сутрин случайно забелязах, че едно мое интервю, на което много държа, просто е изчезнало от сайта, на който беше публикувано. Не съзирам в това зъл умисъл, вероятно е някаква случайност. Ала дигиталното битие действително е по-крехко от хартията. Но пък кое ли е вечно.

Толкова хора покрай мен починаха през годините. Наблюдавам как близките им намират/намираме сили да продължат/продължим напред.

За себе си знам, че искам още време на този свят. Колкото е възможно повече.

И… продължавам напред.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


24.12.2008 г.