Аревик Шмавонян - арменското момиче, покрай случая на което в България за първи път се заговори за чужденците в България и техните права на по-масово равнище, беше освободена от центъра за задържане в Бусманци вчера в 18 часа и 2 минути (според данните за заснемането на тази снимка). Благодаря на Валерия Иларева, адвокатът на Аревик и на Давид - бащата на детето в корема й, че ми се обади да ми каже, че има вероятност да я пуснат. Това ми даде възможност да отида на място в Бусманци, да се запозная с Аревик и да снимам събитието.
Ето галерия със снимките от освобождаването на Аревик.
Въпреки че Аревик загуби делото за хуманитарния си статут, все пак спечели това за незаконното си задържане. В момента е в процедура по предоставяне на статут на убежище.
Лично аз не очаквах, че ще я пуснат толкова бързо. Има редица случаи, когато, въпреки че съдът постановява определен чужденец да бъда освободен от Бусманци, съдебното определение не се прилага, докато адвокатът на чужденеца не положи ред допълнителни усилия. Иска ми се да вярвам, че публичността върху случая с Аревик е основната причина за безпроблемното й пускане. И действително мисля, че е така, но се боя, че "има и други неща" (както се казва в романа "Алкохол" на Калин Терзийски):
Ако сте разгледали галерията, сигурно сте забелязали едни снимки с автобуси. Малко след като освободиха Аревик, докараха с два автобуса и "временно настаниха" в "дома" за "временно настаняване" 73-мата чужденци, които наскоро бяха открити в хладилен камион, превозващ дини. Вестта, че ще пристигнат скоро, се разчу още докато чакахме Аревик. Говорехме си, че може би една от причините да я пуснат толкова лесно е, че разменят един човек за седемдесет и трима. Ако е прав шефът на дирекция "Миграция", че за задържан чужденец се полагат 1000 лева на месец (от които, продължавам да твърдя, много малка част отиват за издръжката на самия чужденец), то автобусът с дините си е направо златна мина. Отделно Аревик, след като излезе, ни разказа, че на сутринта са задържали, пардон, настанили, още 6-7 чужденци, така че стават общо около 80 само за един ден. С което "обитателите" на "дома" се увеличават общо взето двойно. Така че не ме учудват усмихнатите лица на няколко служители и служителки, които видяхме да влизат в "дома" във видимо приповдигнато настроение.
Самите чужденци в автобусите също изглеждаха ведро и дори ми помахаха, когато аз им помахах. Едва ли са били наясно къде точно ги водят. А пък в "дома" едва ли някой говори техните езици, така че, докато се усетят и преди да разберат какви са им правата, ще са минали трите дни, през които могат да обжалват задържането си.
Надявам се да не бъда разбрана погрешно. Това, което искам да кажа, е, че цялата борба за освобождаването на Аревик е борба за защита на човешки права. Дори и някой да се е озовал в България в камион с дини, това не значи, че няма елементарни човешки права. Сред тези хора имаше и (вижте снимката по-горе) деца. Така че се надявам случаите на тези хора да бъдат разрешени по възможно най-бързия начин и да не прекарат максималния срок от година и половина "принудително задържани" и осигуряващи приходи на дирекция "Миграция".
Освобождаването на Аревик е важно събитие - не само заради Аревик, Давид, нероденото им дете и семействата им. И не само, защото групата за защита на Аревик във facebook се превърна в своеобразна мрежа, в която и чужденци, и българи, солидарни с тях, установиха трайни контакти, превърна се в среда на някои чужденци без документи в България и на членове на семействата им и направи съществуването им по-поносимо поне от тази гледна точка. А най-вече, защото даде надежда на гражданското общество, че борбата за човешки права има смисъл. Даването на публичност на подобни казуси рефлектира и върху институциите, поне някои от които, поставени в ситуация на прозрачност, действат много по-отговорно, когато "четат" и родното, и европейското законодателство. Колкото повече прозрачност, толкова повече отговорност.
Затова се надявам, че цялата насъбрана енергия няма да угасне с освобождаването на Аревик.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Странното е, как хвърляте толкова много време и енергия за безмислени неща. Днес е случая с Аревик (не, че омаловажавам), утре ще са останалите 80 човека които споменаваш... Сега още 80 групи във фейсбук ли ще правим ?
ОтговорИзтриванеДа ни е честито!
ОтговорИзтриванеКъде да прочета, колко ни е струвало "освобождаването и" досега и колко ще ни струва "свободата и" за в бъдеще?
Слави, една група във фейсбук стига за всички, стига да има гражданска активност. Тепърва предстои да се установи какви са били случаите на въпросните 80 човека. А Вие хвърляйте усилията си неща, които намирате за смислени :-).
ОтговорИзтриванеMadWizard,освобождаването й е безплатно, а задържането й струваше на данъкоплатеца по 1000 лева на месец. Значи за 4 месеца и половина - към 4500 лева. В това не влизат парите за лечението и в болница и за медицинските й изследвания, които не мога да кажа каква сума са. Да бъде свободна също не струва нищо на държавата - тя не получава помощи, семейството на Давид поема всички разходи по издръжката й, както и тези за медицински грижи. А ако двамата с Давид бяха легални, щяха да плащат и данъци.
Освобождаването на Аревик е голям успех, а това, че не ни успокоява и кара да си затворим очите за другите, а тъкмо напротив - огромен успех.
ОтговорИзтриванеНикои действия, довели до освобождаването на невинен човек, държан в плен, не бих нарекла безсмислени. А тъкмо напротив, в тях има повече смисъл от много от другите ни ежедневни действия.
Светла, снимките ти са прекрасни! :)
Селин, благодаря ти! За снимките обаче помогнаха лъчезарността и щастието на главните герои, както и подходящото осветление (късен следобед, разкъсана облачност). Що се отнася за смислеността и безсмислеността - някои намират за смислено да публикуват списъци със забавни есемеси, други - да спасяват невинни затворени хора ;-).
ОтговорИзтриванеДобрата новина беше отразена в телевизионните новини.
ОтговорИзтриванеНо надеждата за добра развръзка е твърде крехка както в конкретния случай, така и по принцип, за "нелегалните" хора в България.
Каквито се оказваме всички, по един или друг начин.
С действие или бездействие продължаваме да допринасяме за абсурдите в родината ни.
Дано поне случаят с Аревик и Давид да е като в приказките - с щастливо продължение. Желая им го от сърце!