Заглавието е заигравка с тезата на Ерих Фром, че има два вида свобода - "свобода от" и "свобода за".
Не съм учудена от насилието на протеста вчера. Първо, така беше и преди 12 години. Второ, още предишния ден някои медии започнаха да насаждат страх от възможни сблъсъци и ми стана ясно, че това не е случайно. Умишлеността на провокацията този път е по-прозрачна, отколкото преди 12 години. Може би, защото имаше много хора, които отразяваха събитието, а оттам - повече информация. Може би защото протестът беше по-малоброен, което е направило манипулациите по-видими. Може би и двете.
Много мислих върху смисъла на протеста и продължавам да съм раздвоена. Притесняват ме две неща:
1. Първо, няма единни искания. Едва ли някой от протестиращите знае за какво протестират всички от останалите. Дори в моя блог се появиха коментари с всякакви искания - от това да се смени учебната програма в държавните детски градини (според коментаторката в програмата - забележете, влизало децата да бъдат учени как да правят сладко и туршия) до желанието на една студентка - надявам се, изключение от повечето протестиращи студенти - ромите да нямат достъп до образование, което аз при никакви обстоятелства не бих приела. Абсурдно е да се изисква протестът да продължи "докато бъдат изпълнени всички искания на протестиращите", защото съвкупността от протестиращите не знае всичките си искания.
2. Второ, няма достатъчно силна и ясна алтернатива. Надявам се Мартин Димитров да успее да убеди поне 4% от избирателите (включително и мен, защото не съм априори убедена), че за СДС има смисъл да се гласува, но за това му трябва поне малко време. Ако предсрочни избори се насрочат сега, ще е твърде рано. Поведението на Бойко Борисов спрямо протеста ясно показва, че той не би бил демократична и защитаваща ценностите на гражданското общество алтернатива. С удоволствие ще напълни с камери Студентски град и цяла София, но спонтанното гражданско недоволство го дразни. За мен изобщо не е изключено следващото управление да е коалиция между ГЕРБ, БСП и Атака. Това ли искаме?
Каквото и да се говори за протестите преди 12 години, тогава имахме и ясни искания, и ясна алтернатива. А управлението на ОДС се издъни не на последно място поради липса на граждански контрол, значи и по наша вина. Лесно е да казваме как протестът е бил манипулиран и студентите сме били изиграни. Лесно е да търсим вината винаги в управляващите.
От друга страна, все пак подкрепям протеста. Обстоятелството, че протестират толкова много и хетерогенни групи е показателно, че настоящото управление не се справя в почти нито едно отношение. И то до такава степен не се справя, че прави живота непоносим. (В тази връзка, бих се радвала да се включат и работещи в предприятия, пряко пострадали от газовата криза.) Показателно е също и че нещо като гражданско общество има някакви индикации на възникване.
Защото гражданското общество не е единство, а напротив - взаимно контролиране на различни - и често дори противоречащи си - интереси. Така че това, че всеки е излязъл със своята кауза (и/или я е изразил в блога си) има смисъл.
Много реакции на случилото се вчера изчетох в блоговете. Като позиция, най-силно ми импонират тези на Боян Юруков и Ясен Праматаров (по-специално интерпретацията му на свободата). С което изобщо не искам да омоважа направеното от останалите блогъри, които допринесоха с информация, снимки, коментари.
(Ако се чудите защо аз не съм пред Народното събрание в момента - след 14 януари съм по-склонна да го подкрепя, отколкото преди, но пък ме повтаря същият вирус, заради който лежах в болница преди по-малко от два месеца. Та пазя зверска диета и излизам само по необходимост, защото не искам пак на системи. Но участвам виртуално, както участвах и вчера.)
_____________________________________
Другите ми постинги във връзка с протеста:
Защо подкрепям (и не) протеста на 14 януари
За протеста и студентите
Моментна онтология 4
Не съм учудена от насилието на протеста вчера. Първо, така беше и преди 12 години. Второ, още предишния ден някои медии започнаха да насаждат страх от възможни сблъсъци и ми стана ясно, че това не е случайно. Умишлеността на провокацията този път е по-прозрачна, отколкото преди 12 години. Може би, защото имаше много хора, които отразяваха събитието, а оттам - повече информация. Може би защото протестът беше по-малоброен, което е направило манипулациите по-видими. Може би и двете.
Моят съвет към протестиращите е да не провокират полицията и жандармерията, било то и със снежни топки. От една страна, именно това целят онези, които искат да провалят протеста. От друга, полицаите и жандармеристите изпълняват заповеди. Те могат както да бият деца, така и съвестно да охраняват гей парада, както да арестуват шефа на СДС-София Борислав Борислалов, така и да помогнат на Мартин Заимов. Отговорни са тези, които дават заповедите. Побоят над деца и невинни хора е основание да се иска оставката на вътрешния министър.
Много мислих върху смисъла на протеста и продължавам да съм раздвоена. Притесняват ме две неща:
1. Първо, няма единни искания. Едва ли някой от протестиращите знае за какво протестират всички от останалите. Дори в моя блог се появиха коментари с всякакви искания - от това да се смени учебната програма в държавните детски градини (според коментаторката в програмата - забележете, влизало децата да бъдат учени как да правят сладко и туршия) до желанието на една студентка - надявам се, изключение от повечето протестиращи студенти - ромите да нямат достъп до образование, което аз при никакви обстоятелства не бих приела. Абсурдно е да се изисква протестът да продължи "докато бъдат изпълнени всички искания на протестиращите", защото съвкупността от протестиращите не знае всичките си искания.
2. Второ, няма достатъчно силна и ясна алтернатива. Надявам се Мартин Димитров да успее да убеди поне 4% от избирателите (включително и мен, защото не съм априори убедена), че за СДС има смисъл да се гласува, но за това му трябва поне малко време. Ако предсрочни избори се насрочат сега, ще е твърде рано. Поведението на Бойко Борисов спрямо протеста ясно показва, че той не би бил демократична и защитаваща ценностите на гражданското общество алтернатива. С удоволствие ще напълни с камери Студентски град и цяла София, но спонтанното гражданско недоволство го дразни. За мен изобщо не е изключено следващото управление да е коалиция между ГЕРБ, БСП и Атака. Това ли искаме?
Каквото и да се говори за протестите преди 12 години, тогава имахме и ясни искания, и ясна алтернатива. А управлението на ОДС се издъни не на последно място поради липса на граждански контрол, значи и по наша вина. Лесно е да казваме как протестът е бил манипулиран и студентите сме били изиграни. Лесно е да търсим вината винаги в управляващите.
От друга страна, все пак подкрепям протеста. Обстоятелството, че протестират толкова много и хетерогенни групи е показателно, че настоящото управление не се справя в почти нито едно отношение. И то до такава степен не се справя, че прави живота непоносим. (В тази връзка, бих се радвала да се включат и работещи в предприятия, пряко пострадали от газовата криза.) Показателно е също и че нещо като гражданско общество има някакви индикации на възникване.
Защото гражданското общество не е единство, а напротив - взаимно контролиране на различни - и често дори противоречащи си - интереси. Така че това, че всеки е излязъл със своята кауза (и/или я е изразил в блога си) има смисъл.
Много реакции на случилото се вчера изчетох в блоговете. Като позиция, най-силно ми импонират тези на Боян Юруков и Ясен Праматаров (по-специално интерпретацията му на свободата). С което изобщо не искам да омоважа направеното от останалите блогъри, които допринесоха с информация, снимки, коментари.
(Ако се чудите защо аз не съм пред Народното събрание в момента - след 14 януари съм по-склонна да го подкрепя, отколкото преди, но пък ме повтаря същият вирус, заради който лежах в болница преди по-малко от два месеца. Та пазя зверска диета и излизам само по необходимост, защото не искам пак на системи. Но участвам виртуално, както участвах и вчера.)
_____________________________________
Другите ми постинги във връзка с протеста:
Защо подкрепям (и не) протеста на 14 януари
За протеста и студентите
Моментна онтология 4
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
