И аз исках да пиша за Давид Черни, но комай всичко най-важно беше казано. Вместо размисли на тема "училищните кенефи като форма на социализация" предпочитам да поздравя автора на инсталацията с една друга инсталация - "Фонтан" на Марсел Дюшан. Навремето и тя е предизвикала скандал, възмутила дори дадаистите. Ала след скандала последвала дискусия - а какво всъщност е изкуство? Трябва ли да си направил нещо със своите ръце, за да го назовеш изкуство, или изкуството е по-скоро в контекста, в който поставяш съответното нещо?
Да, за някои изкуството не е препотвърждаване на всекидневния уют, а провокация, която ни кара да погледнем на всекидневието си по невсекидневен начин.
Давид Черни изпълни целта си - успя да предизвика дискусия за националните стереотипи. Макар и на официално равнище в България да липсва желание за диалогизиране, достатъчно е да се види какво се случва по блогове и Facebook.
Затова и го поздравявам. С Дюшан.
Да, за някои изкуството не е препотвърждаване на всекидневния уют, а провокация, която ни кара да погледнем на всекидневието си по невсекидневен начин.
Давид Черни изпълни целта си - успя да предизвика дискусия за националните стереотипи. Макар и на официално равнище в България да липсва желание за диалогизиране, достатъчно е да се види какво се случва по блогове и Facebook.
Затова и го поздравявам. С Дюшан.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
