Изчаквах страстите да постихнат леко, за да направя един анонс. Отскоро във виртуалното пространство тихомълком се появи NotaBene - онлайн списание за философия и политически науки. Първият му брой е посветен на езика. В него можете да прочетете анализ върху ранния Витгенщайн, превод на част от "Записи от скиталческото лято" на Хосе Ортега-и-Гасет и други интересни неща.
Каква е връзката с егоцентричния автопортрет по-горе? Списанието разполага с и с рубрика Poiesis, в която се публикува изкуство - поезия и снимки. Беше ми предложено *blush* да водя колонка за фотография в списанието и аз с удоволствие приех. Предполагам, че основание за предложението е бил опитът ми като администратор на група във Flickr (предимно за абстрактна фотография, но не само). Като за първи брой избрах за тема на колонката "Читателят като alter ego". Идеята ми е не просто да представям автори и снимки, а посредством тях да отварям различни теми за размисъл, като това, надявам се, не става за сметка на изкуството във фотографията.
Харесва ми да съм колумнист (леле, как звучи) и да пиша за фотографията, която обичам и за фотографите, от които се влияя. Усещам го като глътка въздух в напрегнатото ми всекидневие на непрестанно самоотстояване срещу различни по форма и сила удари, срещу натиска да стана част от блатото на примирението. А и се чувствам свободно, понеже нямам претенциите да разбирам професионално от фотография. За мен тя не е в познанията (макар да не вредят), нито в скъпото оборудване (макар да не е лошо да го има човек), а в светоусещането. И не в обекта, а в погледа.
Шери (чиято снимка - третата поред - е представена в колонката) ме посъветва, когато й казах за колонката - забавлявай се, не го оставяй да се превърне в работа. Това и правя :-).
Каква е връзката с егоцентричния автопортрет по-горе? Списанието разполага с и с рубрика Poiesis, в която се публикува изкуство - поезия и снимки. Беше ми предложено *blush* да водя колонка за фотография в списанието и аз с удоволствие приех. Предполагам, че основание за предложението е бил опитът ми като администратор на група във Flickr (предимно за абстрактна фотография, но не само). Като за първи брой избрах за тема на колонката "Читателят като alter ego". Идеята ми е не просто да представям автори и снимки, а посредством тях да отварям различни теми за размисъл, като това, надявам се, не става за сметка на изкуството във фотографията.
Харесва ми да съм колумнист (леле, как звучи) и да пиша за фотографията, която обичам и за фотографите, от които се влияя. Усещам го като глътка въздух в напрегнатото ми всекидневие на непрестанно самоотстояване срещу различни по форма и сила удари, срещу натиска да стана част от блатото на примирението. А и се чувствам свободно, понеже нямам претенциите да разбирам професионално от фотография. За мен тя не е в познанията (макар да не вредят), нито в скъпото оборудване (макар да не е лошо да го има човек), а в светоусещането. И не в обекта, а в погледа.
Шери (чиято снимка - третата поред - е представена в колонката) ме посъветва, когато й казах за колонката - забавлявай се, не го оставяй да се превърне в работа. Това и правя :-).
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
