Като бивш протестиращ студент, няма как да отмина с безразличие, че 12 години по-късно студентите отново протестират. Бях много горда и щастлива, че в Югозападен университет точно студентите по социология бяха тези, които направиха импровизиран протест по повод убийството на Стоян Балтов. Когато обаче попитах част от тях защо точно са протестирали, получих разностранни и противоречиви отговори. Както се вижда, колегите им от София също нямат единна позиция. А доколкото имат някаква, тя ме притеснява. Затова искам да им кажа някои неща, които повечето от преподавателите им едва ли ще им кажат.
Колеги, имате много основания да бъдете недоволни и да протестирате, дори много повече от тези, за които протестирате. Живеете в несигурен свят, сред престъпност, корупция, перспективите за бъдещето на повечето от вас са, меко казано, мътни. Разбираемо е, че имате нужда от сигурност. Но защо смятате, че проблемите ви ще се решат, като Студентски град се напълни с камери и полиция?
Ето, в София на Попа има камери. Спира ли това продажбата на наркотици? Не. Продължават ли там да се мотаят друсани младежи? Да. Продължават ли да минават коли по Графа? Да. Дават ли колите предимство на пешеходците? Рядко. В Югозападен университет пък също са инсталирани камери. С тях биват наблюдавани няколко (има-няма десетина) непослушни преподаватели - в колко часа влизат в час и в колко излизат. А има такива, които изобщо или почти не си взимат часовете, но тях камерите не ги ловят. Защото работата е не просто в това да има камери, а кой наблюдава и с каква цел. Във вашия случай, за да кажете, че има смисъл от камерите, трябва да имате пълно доверие на полицията и съда. А именно те арестуват и съдят наркоманите, а не дилърите. Каква ви е гаранцията, че посредством камерите ще се залавят тези, които вършат престъпления, а няма да изтипосат по телевизията вас, че се връщате подпийнали от купон?
А ако инсталирането на камери не даде ефект, какво ще правите тогава? Ще молите за вечерен час като учениците, които уж сами го искаха, пък не го спазват? Ще предложите законопроект за връщане на студентските униформи, за да се засили дисциплината? Ще поискате да ви се четат електронните пощи, да ви се подслушват телефоните, или може би да се сложат камери и в стаите ви (така де, и там стават побоища понякога)? В Big Brother ли искате да живеете? Или може би в тоталитаризъм?
Ако сами се откажете от свободата си в името на повече сигурност, огромна е вероятността с вас да се злоупотреби, но тогава вече вие няма да имате свободата да протестирате.
Хайде сега помислете малко. Кой е виновен за ситуацията, коята накара чашата на търпението ви да прелее и да се вдигнете на протест? Кой напълни Студентски град със заведения, в които се мъкнат мутри и всякакви, вместо с библиотеки, спортни зали и студентски столове? Кой прецени, че в него трябва да се строят жилищни блокове, а не нови общежития?
Да, имате право да обвинявате и правителството, и парламента, и общинските власти. Но пропускате (дали случайно?) да обвините и... преподавателите си. А трябва.
Ние, преподавателите ви, имаме голяма вина за това, което се случва с вас. Казвам го най-отговорно и си поемам рисковете. Ние, преподавателите ви, всекидневно жертваме вас заради собственото си оцеляване. Ето, да почнем от примера със Студентски град. Ако се вярва на казаното от Бойко Борисов (поне в този случай, който е проверим), единственото заведение, в Студ. град, което е общинска собственост, е злополучната дискотека "Амнезия". Голяма част от останалите са настояща или бивша държавна собственост, т.е. собственост на университетите, които сами са решили да ги предоставят за дискотеки и кръчми. Значи преподавателите ви (тези от тях, които са имали право да вземат решение, а да сте чули колегите им да са протестирали?) са преценили, че е по-добре да ходите на дискотека, отколкото да учите или да живеете здравословен живот. Така хем вълкът сит, хем агнето цяло. Хем постъпват пари в бюджета на университетите, хем вие имате предостатъчно пространство за "студентски живот". И друго, още по-важно - хем ние ви подаряваме изпитите и дипломите, което ви дава доста свободно време, хем сме се погрижили къде да си го изразходвате. Пък печелим и от двете. (Е, тук в подкрепа на моя университет ще кажа, че в централната му сграда има само едно кафене.)
Студентски град е само един от примерите за отговорността на преподавателите в университетите (поне в държавните университети) в България за живота и бъдещето на студентите. Като се замислите, ще видите, че същите проблеми ги има и в самия образователен процес. По-горе казах, че ви подаряваме изпитите и дипломите. И вие много добре знаете защо го правим - нужни сте ни като бройки, за да си оправдаем заплатите. Преподавам от 1998 година и досега не се сещам за случай на студент, който да е прекъснал следването си и да не е завършил, защото не се е справял. Който е поискал, той е завършил. И не само в моята специалност и моя университет е така. Бяха ми разправяли за един студент от Софийския, който публично заявил, че ще завърши с успех над 4, без да е прочел нито една книга, и го направил.
В досегашната си преподавателска практика изключително рядко ми се е случвало да чувам аргументи за необходимостта или не от дадена дисциплина за социологическата култура на студентите, когато тази дисциплина се въвежда или маха от учебната програма. Практиката е по-скоро следната - има преподаватели, те разбират (или смятат, че разбират) от дадени дисциплини, слагаме ги в програмата на студентите. Ако дисциплината е избираема, но студентите не я избират, ама преподавателят е щатен (или е хоноруван, ама ни е нужен по една или друга причина), правим дисциплината задължителна. Ако се скараме с някой колега или пък не ни е симпатичен, махаме негови дисциплини или правим всичко възможно да намалим хорариума им, независимо дали са необходими на студентите, или не. Ако е хоноруван, направо махаме него. А реализацията на студентите си остава техен проблем.
Може би се чудите - има ли това връзка с проблемите на Студентски град? Има, защото и в двата случая образованието се жертва заради оцеляването на преподавателите, а потърпевши сте вие, студентите. Казвала съм на студентите ми, че ако им давахме да четат толкова, колкото четат колегите в западните университети, нямаше да има нужда от толкова дискотеки. Не че там няма "студентски живот" - има, но има и образование. От друга страна, как може да очаквам от студентите ми да са мотивирани и да четат (освен няколко ученолюбиви единици), след като почти нямат свободата да избират какво да учат, а нямат и убеденост, че огромната част от това, което учат, им е полезно? И също толкова сериозен въпрос - ако образованието ти не те е учило да си самостоятелен, да избираш, да се аргументираш и да доказваш тези, каква подготовка дава то за съвременния живот?
Но нека си признаем - вие, студентите, също сте отговорни. На много от вас това положение ви изнася. Сайтовете за готови реферати, курсови и дипломни работи функционират не само защото ние си затваряме очите, а и защото има кой да ги купува, нали? Колко от вас са склонни да предпочитат преподавателите, които пишат само петици и шестици на изпити? Колко от вас са проявявали претенции към качеството на образованието си? Колко от вас (особено от тези, които отговорят с "да" на горния въпрос) могат с ръка на сърцето да кажат, че са взели от образованието си максималното, което е възможно? Само че така жертвите сте вие. Ако съдя по своите студенти, в последните години все повече от тях разбират това и стават по-критични и взискателни към образованието. Надявам се и с вас да е така.
Колкото и камери да се инсталират в Студентски град, не мисля, че това ще промени кой знае какво. Защото трябва да бъдат лекувани причините, а не последствията. А за да ги лекуваме, първо трябва да се осмелим да погледнем в себе си. Дори с риска да не ни хареса това, което видим.
Колеги, имате много основания да бъдете недоволни и да протестирате, дори много повече от тези, за които протестирате. Живеете в несигурен свят, сред престъпност, корупция, перспективите за бъдещето на повечето от вас са, меко казано, мътни. Разбираемо е, че имате нужда от сигурност. Но защо смятате, че проблемите ви ще се решат, като Студентски град се напълни с камери и полиция?
Ето, в София на Попа има камери. Спира ли това продажбата на наркотици? Не. Продължават ли там да се мотаят друсани младежи? Да. Продължават ли да минават коли по Графа? Да. Дават ли колите предимство на пешеходците? Рядко. В Югозападен университет пък също са инсталирани камери. С тях биват наблюдавани няколко (има-няма десетина) непослушни преподаватели - в колко часа влизат в час и в колко излизат. А има такива, които изобщо или почти не си взимат часовете, но тях камерите не ги ловят. Защото работата е не просто в това да има камери, а кой наблюдава и с каква цел. Във вашия случай, за да кажете, че има смисъл от камерите, трябва да имате пълно доверие на полицията и съда. А именно те арестуват и съдят наркоманите, а не дилърите. Каква ви е гаранцията, че посредством камерите ще се залавят тези, които вършат престъпления, а няма да изтипосат по телевизията вас, че се връщате подпийнали от купон?
А ако инсталирането на камери не даде ефект, какво ще правите тогава? Ще молите за вечерен час като учениците, които уж сами го искаха, пък не го спазват? Ще предложите законопроект за връщане на студентските униформи, за да се засили дисциплината? Ще поискате да ви се четат електронните пощи, да ви се подслушват телефоните, или може би да се сложат камери и в стаите ви (така де, и там стават побоища понякога)? В Big Brother ли искате да живеете? Или може би в тоталитаризъм?
Ако сами се откажете от свободата си в името на повече сигурност, огромна е вероятността с вас да се злоупотреби, но тогава вече вие няма да имате свободата да протестирате.
Хайде сега помислете малко. Кой е виновен за ситуацията, коята накара чашата на търпението ви да прелее и да се вдигнете на протест? Кой напълни Студентски град със заведения, в които се мъкнат мутри и всякакви, вместо с библиотеки, спортни зали и студентски столове? Кой прецени, че в него трябва да се строят жилищни блокове, а не нови общежития?
Да, имате право да обвинявате и правителството, и парламента, и общинските власти. Но пропускате (дали случайно?) да обвините и... преподавателите си. А трябва.
Ние, преподавателите ви, имаме голяма вина за това, което се случва с вас. Казвам го най-отговорно и си поемам рисковете. Ние, преподавателите ви, всекидневно жертваме вас заради собственото си оцеляване. Ето, да почнем от примера със Студентски град. Ако се вярва на казаното от Бойко Борисов (поне в този случай, който е проверим), единственото заведение, в Студ. град, което е общинска собственост, е злополучната дискотека "Амнезия". Голяма част от останалите са настояща или бивша държавна собственост, т.е. собственост на университетите, които сами са решили да ги предоставят за дискотеки и кръчми. Значи преподавателите ви (тези от тях, които са имали право да вземат решение, а да сте чули колегите им да са протестирали?) са преценили, че е по-добре да ходите на дискотека, отколкото да учите или да живеете здравословен живот. Така хем вълкът сит, хем агнето цяло. Хем постъпват пари в бюджета на университетите, хем вие имате предостатъчно пространство за "студентски живот". И друго, още по-важно - хем ние ви подаряваме изпитите и дипломите, което ви дава доста свободно време, хем сме се погрижили къде да си го изразходвате. Пък печелим и от двете. (Е, тук в подкрепа на моя университет ще кажа, че в централната му сграда има само едно кафене.)
Студентски град е само един от примерите за отговорността на преподавателите в университетите (поне в държавните университети) в България за живота и бъдещето на студентите. Като се замислите, ще видите, че същите проблеми ги има и в самия образователен процес. По-горе казах, че ви подаряваме изпитите и дипломите. И вие много добре знаете защо го правим - нужни сте ни като бройки, за да си оправдаем заплатите. Преподавам от 1998 година и досега не се сещам за случай на студент, който да е прекъснал следването си и да не е завършил, защото не се е справял. Който е поискал, той е завършил. И не само в моята специалност и моя университет е така. Бяха ми разправяли за един студент от Софийския, който публично заявил, че ще завърши с успех над 4, без да е прочел нито една книга, и го направил.
В досегашната си преподавателска практика изключително рядко ми се е случвало да чувам аргументи за необходимостта или не от дадена дисциплина за социологическата култура на студентите, когато тази дисциплина се въвежда или маха от учебната програма. Практиката е по-скоро следната - има преподаватели, те разбират (или смятат, че разбират) от дадени дисциплини, слагаме ги в програмата на студентите. Ако дисциплината е избираема, но студентите не я избират, ама преподавателят е щатен (или е хоноруван, ама ни е нужен по една или друга причина), правим дисциплината задължителна. Ако се скараме с някой колега или пък не ни е симпатичен, махаме негови дисциплини или правим всичко възможно да намалим хорариума им, независимо дали са необходими на студентите, или не. Ако е хоноруван, направо махаме него. А реализацията на студентите си остава техен проблем.
Може би се чудите - има ли това връзка с проблемите на Студентски град? Има, защото и в двата случая образованието се жертва заради оцеляването на преподавателите, а потърпевши сте вие, студентите. Казвала съм на студентите ми, че ако им давахме да четат толкова, колкото четат колегите в западните университети, нямаше да има нужда от толкова дискотеки. Не че там няма "студентски живот" - има, но има и образование. От друга страна, как може да очаквам от студентите ми да са мотивирани и да четат (освен няколко ученолюбиви единици), след като почти нямат свободата да избират какво да учат, а нямат и убеденост, че огромната част от това, което учат, им е полезно? И също толкова сериозен въпрос - ако образованието ти не те е учило да си самостоятелен, да избираш, да се аргументираш и да доказваш тези, каква подготовка дава то за съвременния живот?
Но нека си признаем - вие, студентите, също сте отговорни. На много от вас това положение ви изнася. Сайтовете за готови реферати, курсови и дипломни работи функционират не само защото ние си затваряме очите, а и защото има кой да ги купува, нали? Колко от вас са склонни да предпочитат преподавателите, които пишат само петици и шестици на изпити? Колко от вас са проявявали претенции към качеството на образованието си? Колко от вас (особено от тези, които отговорят с "да" на горния въпрос) могат с ръка на сърцето да кажат, че са взели от образованието си максималното, което е възможно? Само че така жертвите сте вие. Ако съдя по своите студенти, в последните години все повече от тях разбират това и стават по-критични и взискателни към образованието. Надявам се и с вас да е така.
Колкото и камери да се инсталират в Студентски град, не мисля, че това ще промени кой знае какво. Защото трябва да бъдат лекувани причините, а не последствията. А за да ги лекуваме, първо трябва да се осмелим да погледнем в себе си. Дори с риска да не ни хареса това, което видим.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
