Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

31.01.2016 г.

"Дневник", разликите са важни

Не бих си правила труда да пиша за липсата на коректност у повечето медии у нас, но "Дневник" са от малкото общо взето читави издания. Затова смятам, че е добре да му се прави критика, защото има надежда съществуващите издънки да се поправят или поне - да не се допускат повече.

"Дневник" систематично допуска грешки при отразяването на определени теми. Ще се спра на две, които са ми направили впечатление.

Първата грешка е, че в повечето публикации упорито не се прави разлика между бежанец и имигрант, както и между хора, търсещи убежище и нелегални имигранти. "Дневник", не е нужно да четете мен, достатъчно е да четете себе си - в статията "Бежанец, имигрант, беглец – каква е разликата" правите много точни разграничения и показвате защо са важни. Също така, обяснявате защо не е препоръчително да се използва термина "нелегален имигрант", който охотно използвате, включително за хора, търсещи убежище.

Втората грешка е, че понякога не правите разлика между брак и регистрирано партньорство (известно тук и като "съвместно съжителство"), когато става дума за еднополови връзки. Отново е достатъчно да четете по-внимателно себе си. През декември сте писали, че Гърция е разрешила съвместното съжителство на еднополови двойки, а тези дни - че е сключен първият гей брак в Гърция. В Гърция еднополови бракове още няма. Днес пък чета, че в Италия протестирали срещу законопроект за гей браковете. Не, срещу легализирането на еднополовото партньорство протестират. То и на плакат на снимката, дето сте сложили, си го пише.

"Дневник", тези грешки не са невинни.

Наричането на бежанците и търсещите убежище имигранти и нелегални имигранти спомага за усилване и затвърждаване на ксенофобските нагласи. Знам, че често пъти тези думи не ги измисляте вие, а препечатвате почти буквално прессъобщения на МВР и превеждате от източници, които не са добре настроени към бежанците. Но въпрос на журналистическа отговорност е да обработвате критично информацията, както и да си подбирате източниците.

Бъркането на понятията "брак" и "регистрирано партньорство", от своя страна, е добре дошло за хомофобите. Те представят всичко, свързано с правата на ЛГБТИ хората, в засилени краски, за да се скандализират себеподобните си. Бракът е консервативна институция и се променя по-трудно; регистрираното партньорство гарантира определени права, без да е брак.

"Дневник", при допускането на такива грешки става дума или за... да не кажа некадърност, но - непознаване на материята, за която се пише, или за недобронамереност. Ако е първото, ще направите добре да си пообучите журналистите, които пишат по тези теми. Ако е второто, ще си продължите, както досега. Ще пускате понякога и читави публикации по тези теми, особено ако са свързани с някакъв проект, по който трябва да отчитате колко сте толерантни и недопускащи омраза, но систематично ще продължите да наливате масло в огъня на ксенофобията и хомофобията.

Хипотезата ми, за съжаление, е, че става дума за второто, сиреч - недобронамереност. Поне по бежанските въпроси, а по ЛГБТИ темите може и да е просто незнание.

Ето например тази ви скорошна публикация, в чието заглавие пише, че 40% от германците искат Меркел да си ходи заради бежанците. Ако човек си направи труда да прочете тази дългичка новина внимателно (а по-добре от мен знаете, че в мнозинството си читателите не са такива, и че на новините четат основно заглавията), във втората ѝ половина - съвсем между другото - се казва, че според резултатите от въпросното изследване пък гермаците, които смятат, че Меркел не трябва да подава оставка заради бежанците, са... 45,2%.

Да, знам, че от "Ройтерс" сте го превели. "Ройтерс" пък цитира изследване, което е поръчано от силни консерватори, и макар резултатите да не са в тяхна полза, те ги представят по този начин. Съгласете се обаче, че подобно представяне на резултати е манипулативно, все едно кой го прави. Работата на журналиста е да се опитва да представя фактите коректно, доколкото е възможно, а не да се осланя на авторитети, били те и медийни. А когато представяте предимно "едната страна на медала", това води до затвърждаване на определени нагласи у читателите ви.

И - пак казвам - за да пишете без ксенофобия, хомофобия и манипулации, не е нужно да четете мен, достатъчно е да четете себе си - дали сте и добри примери. Притеснението ми е, че стават все по-малко.

А ако искрено смятате, че разликите между брак и партнорство, бежанец и имигрант и търсещ убежище и нелегален имигрант не са важни, какво ще кажете, ако започна да наричам изданието ви пропаганда, а журналистите в него - пиари? Какво толкова, това са само думи, нали?


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

25.01.2016 г.

42+5



Днес Борислав щеше да стане на 47. А сега съм на толкова, на колкото си остана той.

Често ми се иска да ти разкажа как съм и как живея, Боби. Много неща се промениха, откакто те няма. Да ти кажа, че имам прекрасни приятели, които ме разбират и подкрепят - такава, каквато съм. Да ти кажа, че и ти имаше такива приятели. Да ти благодаря, че ти ми помогна да разбера какво е приятелство и да оценявам, когато ми се случва.

Иска ми се да ти кажа и че е възможно - дори в нашата среда - човек да отстоява себе си и да се бори за щастието си. Да ти кажа колко е важно да приемаш и да обичаш себе си. Макар ти да ме научи на това, теб никой не успя да научи.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

22.01.2016 г.

Видял Карбовски, че подковават Турние...

Мишел Турние, "Метеорите", стр. 75. Издателство „Хемус“, София, 1997.


Прочел Карбовски, че е починал известен писател, и решил да се разпише и той - нали продължава да се има за парче литератор (лично или чрез друг автор "Лентата", няма значение). И понеже не е чел много-много (или хич) Мишел Турние (и/или за по-лесно), цитирал в сайта си "Лентата" един пасаж (и то - със съкращения) от романа му "Метеорите", който циркулира из разни медии, изваден от контекста му. Няма да слагам линк - ако иска, читателят лесно сам ще го намери. "Авторът" на публикацията впрочем е "Лентата" - то няма и смисъл тя да е подписана, понеже вътре много собствени думи няма.

В оригиналния си вид пасажът се казва "Психосоциология на бедняка". "Лентата" го е претворила като "ЗАЩО БЕДНИТЕ СА БЕДНИ? Из разсъжденията на Мишел Турние". Само дето разсъжденията не са на Турние, а са проиграване на гледна точка на героя от "Метеорите" Александър Сюрен, който пък има биографични причини за нея - за първи път попада в среда на бедни хора и се сблъсква с феномена на бедността. Тази гледна точка не изчерпва "разсъжденията" на Турние по темата, нито личността на Александър.

С оглед на сайта "Лентата" и Мартин Богданов е добре да кажем, че героят от "Метеорите" Александър Сюрен, който размишлява за психосоциологията на бедняка, е гей. Освен това, началото на сексуалния му опит е не къде да е, а в католически пансион. В какъвто пансион, впрочем, е отраснал и самият Турние. А помним кампанията на Карбовски "Вън п*д*растите от църквата", кулминирала в "рейда" на "айнзац групата" в Троянския манастир. "Лентата", от своя страна, е сайт, който изобилства от хомофобия, расизъм и всевъзможни форми на дискриминация, срещу които Турние, по своя си начин, се бори с цялото си творчество.

Мога да си представя как би бил посрещнат от такива като Карбовски Мишел Турние, ако беше български автор, що петиции и кампании щеше да има срещу него.

По-характерен за образа на Александър Сюрен от размислите за бедността е един негов израз по отношение на онези, които Карбовски и пишещите в "Лентата" смятат за нормални: "хетеросексуалната сган" (този израз също не изчерпва мнението на Мишел Турние по темата). На същата "сган" той поднася в десертна чинийка глисти, току-що пльоснали се на земята от дебелото черво на негова приятелка лесбийка. След което двамата се понасят в танц под звуците на "Хубавият син Дунав".

Не ме разбирайте погрешно. Не че не може всеки да цитира който автор намери за добре и както намери за добре. Може, но язък.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

20.01.2016 г.

5 години



На този ден преди 5 години приятелите на Боби разбрахме, че той няма да се завърне от мистериозното си десетдневно изчезване.

Мислех да отбележа датата с любим разказ - "Следата от кръвта ти по снега" на Маркес. Но понеже от вчера съм на вълна Мишел Турние, ми хрумна, че разказът му "Девойката и смъртта", който също много харесвам, може би е по-подходящ. А и включва усещане за смъртта, което е по-адекватно на конкретния случай. И по-ведро, някак.

Така че - чувствайте се поканени да прочетете който от двата разказа желаете, а защо не и двата.

Снимката е направена в събота. Гледната точка е в далечината, от мястото на гроба на Борислав.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

19.01.2016 г.

R.I.P. Мишел Турние



Мишел Турние е любимият ми писател. Починал е вчера, на 91-годишна възраст.

В момента нищо повече не мога да кажа. Знам, че никой не е вечен, но ми е много мъчно. За пореден път преживявам януари като месец на смърт. Въпреки че вече имам достатъчно причини да свързвам този месец и с хубави неща.

И понеже сега нямам дар слово, ще почета Турние с вече казани неща.

В Читанката можете да прочетете две негови книги - сборника с разкази "Дивият петел" и първия му роман - "Петкан или чистилището на Пасифика".

А ето какво съм писала вече за и около Турние:

Диалектика на портрета, с позовавания на Мишел Турние - в електронното списание NotaBene.

В блога (като основна тема на публикацията):

Петкан, или любов от пръв поглед в книжарница (разказ как съвсем случайно открих Турние като ученичка).

Паралели на обърнат прогрес (възхитителен паралел между Турние и Умберто Еко, който открих).

рани от нощ (за красотата на една грешка).

В блога (споменат повече или по-малко между другото):

За Григор и устойчивото развитие

Моите цветове (синестетично)

Общуването и културата не са престъпление

"Уникалното, типичното, самоубийството и световната литература" (историята на едно заглавие)

Реификация 2.0

Точно преди един месец ("И той стана и си тръгна.")

Не било чай за двама, най било език за трима (или: истинската същност на грехопадението)

Абел Тифож по пътя към Катин



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

11.01.2016 г.

RIP David Bowie

Снимка: Stephen Luff, Flickr


В момента не само аз, а милиони хора плачем или гледаме тъпо в една точка. Преди броени дни Дейвид Боуи отпразнува рождения си ден с издаването на нов албум, който беше предшестван и съпроводен от публикуването онлайн на клипове и песни към него. И настана голяма радост. Обсъждахме с близки и познати как не си е загубил нито гениалността, нито с гласа с годините, как е извън времето.

В разгара на радостта дойде новината, че е починал. Бил е болен от рак година и половина. Предполагам, че с последни сили е изчакал излизането на новия албум на рождения си ден, но после - нямало е какво да чака вече в обозримо бъдеще... С близките и екипа му явно са успели да опазят това тайна, както беше и със заболяването на Фреди. За мен правото на защита на личния живот е по-важен от правото на феновете да бъдат информирани, да изпълнят с мелодрама последните месеци от живота на човека и да безпокоят него и близките му.

Дейвид Боуи е личност от огромна величина не само в музиката, а и в културата. Излишно е да се опитвам да казвам защо и как, а и самата аз не съм експерт по Боуи - ако трябва да съм честна, прослушах го много трудно и със съзнателни усилия, които невинаги са се увенчавали с успех. Чак преди няколко години щастливо и необратимо потънах в красотата на творчеството му.

Освен всичко друго, Боуи е значим и с това, че има немалък принос в разширяването на полетата на изразяване на пол и сексуалност. След Боуи е по-лесно да бъдеш себе си, ако не пасваш на общоприетите стандарти. И дори - да искаш да бъдеш различни неща, според периода, в който си, и вътрешната ти нагласа. По-лесно е да не си поставяш строги граници на идентичност, да се създаваш в свободна игра със себе си и другите, да бъдеш помежду.

Споделям няколко парчета съвсем напосоки. Първо, два клипа от последния му албум, които ме впечатлиха и които са издържани в сходна визуална стилистика:





И много любимия ми клип към The Stars (Are Out Tonight), в който, иронично, само Боуи от началото до края представлява собствения си пол (клипът е малко преди Андрей Пежич да стане Андреа). И прекрасната Тилда Суинтън:



И понеже споменах Фреди - Under Presure, където пеят двамата заедно:



А на нас ни остава не само да слушаме и гледаме Боуи отново и отново. По-важното е да продължаваме, кой както може, онзи тип култура и онази свобода на идентичността и самоизразяването, за които Боуи проправи път.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

5.01.2016 г.

Wanted: коментаторът Свободен (Svoboden)



Има хора, които дълбоко са ме впечатлявали онлайн, без на практика да знам нищо за тях. За някои от тях се е случвало да науча повече, в определени случаи - дори да се запозная в "реалния живот". За други така и не съм разбрала основни неща като например как се казват или как изглеждат, но за мен по-важно е как мислят.

Чудила съм се дали сред тези анонимни хора няма такива, които всъщност познавам, но имат някаква причина да не се разкриват. Преди години съм имала такива случаи (изключвам хейтърските коментари, които са анонимни по други причини).

Един от онези, за които съвсем нищо не знам, преди време коментираше тук в блога под псевдонима Свободен (Svoboden). Винаги съм се радвала на коментарите му/ѝ, а когато не сме имали несъгласия, сме водили безкрайно интересни дискусии.

От доста време Свободен го/я няма - някъде около две години. Разбира се, никой не е длъжен да ми коментира в блога. Но ми се ще да знам, че този човек е добре.

Свободен, ако попаднете на този пост, много ще се радвам да драснете някой ред. Или да дадете знак по друг начин, в случай, че се познаваме и в други измерения. Не е нужно да е дълъг и умен коментар - просто да се уверя, че сте там някъде :-).

Ако не сте Свободен, но искате да ми оставите коментар, просто ей така - заповядайте, също ще се радвам.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?