RIP David Bowie

Снимка: Stephen Luff, Flickr

В момента не само аз, а милиони хора плачем или гледаме тъпо в една точка. Преди броени дни Дейвид Боуи отпразнува рождения си ден с издаването на нов албум, който беше предшестван и съпроводен от публикуването онлайн на клипове и песни към него. И настана голяма радост. Обсъждахме с близки и познати как не си е загубил нито гениалността, нито с гласа с годините, как е извън времето.

В разгара на радостта дойде новината, че е починал. Бил е болен от рак година и половина. Предполагам, че с последни сили е изчакал излизането на новия албум на рождения си ден, но после - нямало е какво да чака вече в обозримо бъдеще... С близките и екипа му явно са успели да опазят това тайна, както беше и със заболяването на Фреди. За мен правото на защита на личния живот е по-важен от правото на феновете да бъдат информирани, да изпълнят с мелодрама последните месеци от живота на човека и да безпокоят него и близките му.

Дейвид Боуи е личност от огромна величина не само в музиката, а и в културата. Излишно е да се опитвам да казвам защо и как, а и самата аз не съм експерт по Боуи - ако трябва да съм честна, прослушах го много трудно и със съзнателни усилия, които невинаги са се увенчавали с успех. Чак преди няколко години щастливо и необратимо потънах в красотата на творчеството му.

Освен всичко друго, Боуи е значим и с това, че има немалък принос в разширяването на полетата на изразяване на пол и сексуалност. След Боуи е по-лесно да бъдеш себе си, ако не пасваш на общоприетите стандарти. И дори - да искаш да бъдеш различни неща, според периода, в който си, и вътрешната ти нагласа. По-лесно е да не си поставяш строги граници на идентичност, да се създаваш в свободна игра със себе си и другите, да бъдеш помежду.

Споделям няколко парчета съвсем напосоки. Първо, два клипа от последния му албум, които ме впечатлиха и които са издържани в сходна визуална стилистика:





И много любимия ми клип към The Stars (Are Out Tonight), в който, иронично, само Боуи от началото до края представлява собствения си пол (клипът е малко преди Андрей Пежич да стане Андреа). И прекрасната Тилда Суинтън:



И понеже споменах Фреди - Under Presure, където пеят двамата заедно:



А на нас ни остава не само да слушаме и гледаме Боуи отново и отново. По-важното е да продължаваме, кой както може, онзи тип култура и онази свобода на идентичността и самоизразяването, за които Боуи проправи път.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог