Днес Борислав щеше да стане на 47. А сега съм на толкова, на колкото си остана той.
Често ми се иска да ти разкажа как съм и как живея, Боби. Много неща се промениха, откакто те няма. Да ти кажа, че имам прекрасни приятели, които ме разбират и подкрепят - такава, каквато съм. Да ти кажа, че и ти имаше такива приятели. Да ти благодаря, че ти ми помогна да разбера какво е приятелство и да оценявам, когато ми се случва.
Иска ми се да ти кажа и че е възможно - дори в нашата среда - човек да отстоява себе си и да се бори за щастието си. Да ти кажа колко е важно да приемаш и да обичаш себе си. Макар ти да ме научи на това, теб никой не успя да научи.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Няма коментари :
Публикуване на коментар