Наскоро Тошка припомни (използвам случая да ви поканя да посетите новия ѝ неанонимен блог) вече позабравения случай с убийството на Яна Кръстева. Тогава, както сигурно помните, първоначалната информация за Яна беше, че е клошарка. Ден-два след това беше открит труп на жена в Перловската река. След като няколко седмици по-късно тялото беше идентифицирано, най-важно беше да се съобщи, че жертвата е била наркоманка. Че е била изключителна поетеса се оказа не толкова важно. Не ми е известно да тече разследване дали сама е паднала в реката, или някой ѝ е помогнал.
Споменавам тези случаи заради вчерашното убийство в центъра на София. Из комай всички медии, на които попаднах, беше тиражирано, че жертвата се е занимавала с черно тото. Един вид, заслужила си го е.
Полицейските съобщения са си полицейски прессъобщения. Има какво да се желае по отношение на чувствителността на българската полиция към ценността на човека, но в случая повече ме притесняват медиите. Етично ли е (и чии интереси обслужва) да разпространяваш подобна информация за убит човек, след като съдът го е оправдал срещу обвиненията за черното тото? Възможно е решението на съда да не е било правилно. И все пак - нали всеки беше невинен до доказване на противното? Броят на проверките на бизнеса на една личност не доказва вина.
Същото наблюдавам и по отношение на живи хора. Репортерът Васил Иванов реши да използва социалния си авторитет, който понатрупа покрай това, че взириха апартамента му, за да извади от десет кладенеца вода, че на семейство Начкови, които станаха жертва на полицейски произвол, не му е чиста работата. С което невъзвратимо ми падна в очите.
Никой не заслужава да го убият или да бъде друг вид жертва. И жертвите, и близките им заслужават уважение на човешкото достойнство и честно разследване. В степента, в която отказваме да разберем и да променим унизителното отношение към жертвите, рискуваме да някой ден да се отнесат към нас по същия начин.
Да, и журналистите не са застраховани от подобно отношение.
Споменавам тези случаи заради вчерашното убийство в центъра на София. Из комай всички медии, на които попаднах, беше тиражирано, че жертвата се е занимавала с черно тото. Един вид, заслужила си го е.
Полицейските съобщения са си полицейски прессъобщения. Има какво да се желае по отношение на чувствителността на българската полиция към ценността на човека, но в случая повече ме притесняват медиите. Етично ли е (и чии интереси обслужва) да разпространяваш подобна информация за убит човек, след като съдът го е оправдал срещу обвиненията за черното тото? Възможно е решението на съда да не е било правилно. И все пак - нали всеки беше невинен до доказване на противното? Броят на проверките на бизнеса на една личност не доказва вина.
Същото наблюдавам и по отношение на живи хора. Репортерът Васил Иванов реши да използва социалния си авторитет, който понатрупа покрай това, че взириха апартамента му, за да извади от десет кладенеца вода, че на семейство Начкови, които станаха жертва на полицейски произвол, не му е чиста работата. С което невъзвратимо ми падна в очите.
Никой не заслужава да го убият или да бъде друг вид жертва. И жертвите, и близките им заслужават уважение на човешкото достойнство и честно разследване. В степента, в която отказваме да разберем и да променим унизителното отношение към жертвите, рискуваме да някой ден да се отнесат към нас по същия начин.
Да, и журналистите не са застраховани от подобно отношение.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
