Ако перифразираме Питър Бъргър, в период на социални сътресения "фасадата" на обществото пада и ние можем да го разберем по-добре - по същия начин, по който виждаме какво има в къща, полуразрушена от бомбардировка. Така е и с отделните социални образувания, например - университетите.
Наскоро писах за уволнението на Дошков, гласувано на Академичен съвет (по последна информация, засега то не е разписано от ректора, а без неговия подпис уволнение няма). Начинът на извършването му разкрива грозна реалност зад лъскавата фасада на Югозападен университет (а и на образованието в България изобщо). Не споменах обаче за друг брилянтен пример в тази връзка, защото исках първо да представя официалното си становище.
И така, денят е сряда. Седим си с Крис вкъщи и изведнъж звънецът почва да звъни като на пожар. Крис отива да отвори и ми казва, че има писмо за мен от ЮЗУ. Отивам, гледам - писмото го носи пощенски куриер и е в някакъв много засукан найлонов плик (който се оказа особено труден за отваряне). Подписвам аз, че съм получила писмото, след доста мъки го отварям. В найлоновия плик - хартиен, незапечатан. Вадя от него лист и що да видя - писмо от ректора с изх. № 88 от 14.04.2009 г. В него пише следното:
Ако следите блога ми, вероятно знаете, че отказах да присъствам на едно катедрено заседание и написах на колегите писмо, в което им обясних защо го правя. Изпаднах направо във възторг от писмото на ректора. Веднага намерих въпросния Правилник за устройството и дейността на университета и след малко отговорът ми беше готов:
Към обяснението приложих и писмото до катедрата.
(Всъщност, че заседанията на катедрите и органите на управление на университета са задължителни, пише в чл.48, ал. 2, т.2, но нали не е моя работа да поправям ректора ;-)?)
Да пропусна едно (!) заседание за 11 години по неуважителни причини и да ме предложат за наказание за това, звучи абсурдно и комично. Разказах за това писмо на доста преподаватели в университета, които нямат нищо общо с нашите борби, а някои от тях дори са против каузата ни (но все пак са достатъчно хора и достатъчно културни, че да разговарят с мен) и всички изпадат в потрес. Как, казват, да получиш писмо за едно заседание, това е невъзможно. Един от тях мъдро се досети: "сигурно шефът на катедрата ви ти има зъб и е човек на ректора".
Ако действително ме накажат, което не ми се вярва особено, ще е върхът. Направо ще вляза в историята! А университетът съвсем ще стане за смях. Чудя се дали да изровя протоколи от Академичен съвет и да предложа на ректора да напише писма на тези, които отсъстват по неуважителни причини ;-).
Това е второто писмо, което получавам от ректора, първото беше с разпечатка с резултатите от шпионирането ми с университетските камери. Тогава доста хора ме посъветваха да не приемам писма от университета, изпратени на домашния ми адрес. Имам пълното право да откажа да получа писмо и в такъв случай резулатът би бил, все едно писмото изобщо не е пратено. Ама пусто любопитство! Но не съжалявам, купонът си струваше.
Наскоро писах за уволнението на Дошков, гласувано на Академичен съвет (по последна информация, засега то не е разписано от ректора, а без неговия подпис уволнение няма). Начинът на извършването му разкрива грозна реалност зад лъскавата фасада на Югозападен университет (а и на образованието в България изобщо). Не споменах обаче за друг брилянтен пример в тази връзка, защото исках първо да представя официалното си становище.
И така, денят е сряда. Седим си с Крис вкъщи и изведнъж звънецът почва да звъни като на пожар. Крис отива да отвори и ми казва, че има писмо за мен от ЮЗУ. Отивам, гледам - писмото го носи пощенски куриер и е в някакъв много засукан найлонов плик (който се оказа особено труден за отваряне). Подписвам аз, че съм получила писмото, след доста мъки го отварям. В найлоновия плик - хартиен, незапечатан. Вадя от него лист и що да видя - писмо от ректора с изх. № 88 от 14.04.2009 г. В него пише следното:
Главен асистент Енчева,
На основание чл. 49, ал. 4, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на университета сте длъжна да присъствате на катедрени заседания. Във връзка с неявяването Ви на катедрено заседание на 03.04.2009 г., в тридневен срок от получаване на писмото представете в отдел "Университетски кадри" писмено обяснение за неявяването Ви на катедрен съвет.
Уведомяваме Ви, че неостователното Ви отсъствие е нарушение на трудовата дисциплина, за което се предвиждат дисциплинарни наказания.
(следва подпис)
Ако следите блога ми, вероятно знаете, че отказах да присъствам на едно катедрено заседание и написах на колегите писмо, в което им обясних защо го правя. Изпаднах направо във възторг от писмото на ректора. Веднага намерих въпросния Правилник за устройството и дейността на университета и след малко отговорът ми беше готов:
До
Ректора на ЮЗУ “Неофит Рилски”,
БлагоевградПисмено обяснение
от гл. ас. Светла Пантелеева Енчева
относно: Ваше писмо с изх. № 88 от 14.04.2009 г.
Уважаеми г-н Ректор,
Във връзка с потърсените ми обяснения относно неявяването ми на кадедрено заседание на 03.04.2009 г. Ви уведомявам, че:
1. Чл. 49, ал. 4, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Университета не съдържа текст, че присъствието на катедрени заседания е задължително. Същата точка се отнася единствено и само до дефинирането на участията в “заседания на катедрени, факултетни заседания на катедрени, факултетни съвети, учебно-научни семинари, колегиуми и други” като част от допълнителната “учебнопреподавателска и друга заетост”.
2. Отсъствието ми от заседанието беше форма призив към катедра “Социология” да изпълнява задължението си да спазва решенията на Факултетния съвет относно академичната натовареност на преподавателите. В тази връзка, ден преди заседанието изпратих до Катедрата писмо с мотивите ми за отсъствие, което прилагам към настоящото обяснение. Смятам, че ръководните органи в университета трябва да вземат отношение по този въпрос и вече съм информирала Декана и Факултетния съвет на ПИФ.
3. Както е видно от приложеното писмо, в катедра “Социология” има драстични примери за неспазването академичната и професионална етика, което представлява нарушение на чл. 48, ал. 2, т. 3 от Правилника за устройството и дейността на Университета. Смятам, че ръководството на университета трябва да вземе отношение и по този въпрос.
Особено искане: Уважаеми господин Ректор, за втори път си позволявам да Ви помоля за в бъдеще да не получавам писма от Вас на домашния си адрес, понеже пощенската ми кутия не е защитена от недобросъвестни посещения.
С уважение,
гл. ас. Светла Енчева
(следват дата и подпис)
Към обяснението приложих и писмото до катедрата.
(Всъщност, че заседанията на катедрите и органите на управление на университета са задължителни, пише в чл.48, ал. 2, т.2, но нали не е моя работа да поправям ректора ;-)?)
Да пропусна едно (!) заседание за 11 години по неуважителни причини и да ме предложат за наказание за това, звучи абсурдно и комично. Разказах за това писмо на доста преподаватели в университета, които нямат нищо общо с нашите борби, а някои от тях дори са против каузата ни (но все пак са достатъчно хора и достатъчно културни, че да разговарят с мен) и всички изпадат в потрес. Как, казват, да получиш писмо за едно заседание, това е невъзможно. Един от тях мъдро се досети: "сигурно шефът на катедрата ви ти има зъб и е човек на ректора".
Ако действително ме накажат, което не ми се вярва особено, ще е върхът. Направо ще вляза в историята! А университетът съвсем ще стане за смях. Чудя се дали да изровя протоколи от Академичен съвет и да предложа на ректора да напише писма на тези, които отсъстват по неуважителни причини ;-).
Това е второто писмо, което получавам от ректора, първото беше с разпечатка с резултатите от шпионирането ми с университетските камери. Тогава доста хора ме посъветваха да не приемам писма от университета, изпратени на домашния ми адрес. Имам пълното право да откажа да получа писмо и в такъв случай резулатът би бил, все едно писмото изобщо не е пратено. Ама пусто любопитство! Но не съжалявам, купонът си струваше.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
