Един спам броди из пощи и социални мрежи напоследък. Става въпрос за призив да се вкючим в ей тази петиция за запазването на държавните образователни изисквания относно българския книжовен език. Авторите, сред които, за мое най-голямо съжаление, и BG-Mamma, доста инициативи на които уважавам, неясно защо си мислят, че отпадането на държавните образователни изисквания води дотам, че изучаването на български език в училище става незадължително. Притеснителното е, че получавам призиви и от приятели, колеги, студенти, доста от тях смислени хора, които обаче очевидно изобщо не се замислят, преди да тръгнат да спамят с подобни наивно националистични дивотии.
По тази тема писа Павел Николов, а снощи получих и писмо от Димка Гочева и й благодаря, че откликна на молбата ми да го публикува в своя блог.
Хайде сега да помислим кротичко. Знаете ли какво точно означава "държавни образователни изисквания"? Знаете ли в какво конкретно се състоят те? Ако не, вижте ги (не знам дали са всичките или част от тях, на това попаднах). Да го кажем с думи прости - "държавни образователни изисквания" не означава дали да се учи нещо, или не, а държавата да регулира как точно да се учи то.
Мога дълго да говоря какво мисля за държавните образователни изисквания за български език и литература, но това в случая е без значение. По-важното за мен е, че не работят. В университетите масово влизат напълно неграмотни студенти. Изводът за мен е, че колкото и да разчитаме на държавата да се грижи за това как младежта усвоява книжовния ни език, държавата просто го прави зле. Нещо не е наред, и то нещо на базисно равнище не е наред. По-сериозният проблем не е дали се отменят някакви измислени "държавни образователвни изисквания", или не, а че продължава да има твърде много държавна регулация по отношение на учебното съдържание в училищата (а няма регулация там, където трябва да я има, което пък води до случаи на тотален произвол и дерибейство в образователната сфера). Тази държавна регулация, която се извършва по бюрократична инерция, без опит дори да се вникне в света на съвременните деца, е сред основните причини за ширещата се неграмотност.
При наличие на няколко матури по български език е очевидно, че държавата има изисквания какво трява учениците да знаят във всеки отделен етап на образованието си. Защо е нужно да се молим на държавата да ни контролира във всяка крачка? Американското училищно образование например е построено по много различен начин. Там в голяма степен училищните настоятелства определят какво да се учи в училище, а какви са училищните настоятелства, зависи от конкретната общност. Примерно, в средните щати може повече училищни настоятелства да желаят децата да изучават религия, в източните щати може да се наблага на часове по сексуално образование. И така натакък. Но когато дойде време да кандидатстват в колеж или университет, младежите трябва да се справят със стандартизирани тестове, значи, предполага се, че училището, каквато и местна специфика да има, би следвало да е научило учениците на базисни неща.
Признавам си, че американската система ми харесва повече, но тя е свързана и със спецификата на американското общество, нашето не е такова. И все пак, дълбокото ми убеждение е, че работеща система за външно оценяване ще свърши много по-добра работа от всички държавни образователни изисквания на света.
По тази тема писа Павел Николов, а снощи получих и писмо от Димка Гочева и й благодаря, че откликна на молбата ми да го публикува в своя блог.
Хайде сега да помислим кротичко. Знаете ли какво точно означава "държавни образователни изисквания"? Знаете ли в какво конкретно се състоят те? Ако не, вижте ги (не знам дали са всичките или част от тях, на това попаднах). Да го кажем с думи прости - "държавни образователни изисквания" не означава дали да се учи нещо, или не, а държавата да регулира как точно да се учи то.
Мога дълго да говоря какво мисля за държавните образователни изисквания за български език и литература, но това в случая е без значение. По-важното за мен е, че не работят. В университетите масово влизат напълно неграмотни студенти. Изводът за мен е, че колкото и да разчитаме на държавата да се грижи за това как младежта усвоява книжовния ни език, държавата просто го прави зле. Нещо не е наред, и то нещо на базисно равнище не е наред. По-сериозният проблем не е дали се отменят някакви измислени "държавни образователвни изисквания", или не, а че продължава да има твърде много държавна регулация по отношение на учебното съдържание в училищата (а няма регулация там, където трябва да я има, което пък води до случаи на тотален произвол и дерибейство в образователната сфера). Тази държавна регулация, която се извършва по бюрократична инерция, без опит дори да се вникне в света на съвременните деца, е сред основните причини за ширещата се неграмотност.
При наличие на няколко матури по български език е очевидно, че държавата има изисквания какво трява учениците да знаят във всеки отделен етап на образованието си. Защо е нужно да се молим на държавата да ни контролира във всяка крачка? Американското училищно образование например е построено по много различен начин. Там в голяма степен училищните настоятелства определят какво да се учи в училище, а какви са училищните настоятелства, зависи от конкретната общност. Примерно, в средните щати може повече училищни настоятелства да желаят децата да изучават религия, в източните щати може да се наблага на часове по сексуално образование. И така натакък. Но когато дойде време да кандидатстват в колеж или университет, младежите трябва да се справят със стандартизирани тестове, значи, предполага се, че училището, каквато и местна специфика да има, би следвало да е научило учениците на базисни неща.
Признавам си, че американската система ми харесва повече, но тя е свързана и със спецификата на американското общество, нашето не е такова. И все пак, дълбокото ми убеждение е, че работеща система за външно оценяване ще свърши много по-добра работа от всички държавни образователни изисквания на света.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
