Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

26.05.2008 г.

За матурите по философия



Още на шести февруари бях почнала да пиша пост, посветен на примерния тест за матурата по философия, публикуван в сайта на МОН. После събитията около моя университет ме завъртяха дотолкова, че вече почти нямам сили дори да отговарям на коментари, камо ли да пиша нови постове и да чета блогове. Не съм се отказала да пиша за случващото се в ЮЗУ, но понеже матурите наближават, реших все пак да пусна онзи пост, който си беше почти готов.

Вярно, че беше преди десет години, когато завърших философия, но все още помня това-онова и намирам за притеснително, когато в примерен тест за държавен зрелостен изпит има грешки. Затова ще копирам проблематичните въпроси и отдолу ще пиша моите коментари:

5. Кое твърдение за разликите между моралните и правните норми НЕ е вярно?
а) Моралните норми регулират мотивите, а правните - външното поведение.
б) Правните норми са гарантирани чрез държавна принуда, а моралните – не.
в) Правните норми се приемат и променят планомерно, а моралните – не.
г) Моралните норми се отнасят към природата, докато правните норми засягат
човека.

Е това за планомерното приемане и променяне не го схванах.

6. За логиката лъжата е:
а) неволна неистина
б) волна неистина
в) неволна истина
г) осъдителен порок

За логиката няма абсолютно никакво значение дали лъжата е волна или неволна. Освен в някои видове некласически логики, но това едва ли се има предвид в случая.

18. В логиката фактическата истина се разбира като:
а) непостижимо благо
б) съответствие на мислите с действителността
в) единство на мислите с постъпките
г) полезна идея за преодоляване на съмненията

Логиката няма никакво, ама никакво отношение към действителността, това е предпоставка на официалната социалистическа философия.

23. За философията от кой исторически период е характерна максимата: "Вярвам,
защото е абсурдно"?
а) Средновековие
б) Ново време
в) Просвещение
г) Модерност

Моля?! Въпросното твърдение принадлежи на Тертулиан. Той е роден между 150-160 година след Христа - период, който и при най-силно желание не може да се причисли към Средновековието. Абсолютно некоректно е да се твърди, че апофатиката му, израз на която е въпросната максима, е характерна за Средновековието. То, особено Западното такова, изобилства от опити за рационално обоснованане на вярата, още като се тръгне от Августин, който, макар да бива причисляван по-скоро към късната Античност, е титулуван като "Учителя на Запада". Апофатичната мисловност е по-скоро характерна за православното християнство, и то за православието по принцип, не конкретно за Средновековното.

29. Коя от изброените двойки понятия обяснява философски същността на човека:
а) телесност и разумност
б) физиология и анатомия
в) гражданин и държава
г) род и нация

Брей, как досега не съм знаела как философски се обяснява същността на човека! За какво съм учила 5 години? Да ми бяха казали направо "телесност и разумност" и да си ходим. Думата ми е, че философски същността на човека се обяснява по много, много начини.

37. Логическият закон е:
а) общо твърдение за света
б) последователност от твърдения за света
в) необходима връзка на мислите по истинност, независима от съдържанието им
г) измислена от логиците норма на мисленето

Хубаво, а откъде тогава се взе "действителността" в 18-ти въпрос?

Според мен, проблемът с теста по философия е сериозен, защото опира до структурата на учебното съдържание, а тя (според официалния документ) е следната:

II. УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
Идейни ядра:
• Себепознание и взаимност;
• Критическо мислене и създаване на смисъл;
• Свобода и отговорност;
• Свобода и законност;
• Човекът и неговият свят.

Що се отнася до философски основните понятия, които се очаква ученикът да усвои (на логическите, етическите и пр. няма да се спирам специално), те са следните:

опит; човек; съзнание; тяло; свобода; небитие; битие; природа; време; самоизменение; причинност; Бог; метафизика; познание; съмнение; истина; експеримент; практика; метод; език; общност; история; производство; култура; духовност; просперитет; мислене; въображение; принципи; смисъл; разум; субект; мъдрост и творчество.

Къде виждам проблем? Темите и понятията са взети абсолютно аисторично. А във философията, както впрочем и в науката, едно и също понятие означава съвсем различни неща, когато е положено в различна парадигма. Вземете примерно "свобода" при Августин, Кант, Хегел и Сартр... как ще изработите единна дефиниция за свобода? А в теста конкретните въпроси за възгледите на даден философ са... май само един (номер 48 - за Камю).

Може би съм много крайна, като прекалено наблягам на историята на философията. Давам си сметка, че училищното образование по философските дисциплини няма за задача да прави от учениците философи, а да провокира и развива мисленето им в определени посоки. Ала все пак смятам, че мисленето може да бъде по-успешно развивано, ако бъде поставено на фактологически коректна база. Какво печелят учениците от това, че им се казва каква била същността на човека? Няма ли да се развие мисленето им повече, ако бъдат поставени пред алтернативни идеи за същност на човека? Ако обучението по философия не се опитва да възпитава самостоятелно мислене у учениците, то кое?

Надявам се с горните разсъждения да не съм обидила някой философ, още повече, че авторите на теста и на изискванията е доста вероятно да са мои бивши преподаватели. Просто споделих мнение. Ако много съм ви ядосала, спокойно си кажете - абе тя стана социолог, не бива да я вземаме на сериозно ;-).

А иначе съм твърдо за матурите по принцип.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

21 коментара :

  1. Великолепна логика. Браво на Енчева. Поздравявам я.

    ОтговорИзтриване
  2. Е това сериозно занимание ли е, скоето се занимавате вие големите учени?

    ОтговорИзтриване
  3. Ехе, това с "волната неистина" наистина ми хареса! Асоциацията ми е със "задължителната" и "волната" програма във фигурното пързаляне!
    Направо си е попадение: волна неистина!
    Ми, ама, то, тъй да се каже, едва ли не, дали пък от Pif нещо не са заимствали, а? Щото, строго обърното, там "истината" не се приема "наволя", а само в "строг единен строй"!
    Може би е нещо като русизъм, но май се казваше "волевА", а не "волна"... И наистина, какво ли общо има истината в логиката с волята? И чия ли? (Кеф ви истина, кеф ви воля.)

    А за останалите цитирани въпроси - според беглите ми спомени от страничното (като идеологическа тежест към моята специалност) изучаване на философията - нещата отиват на към тотален майтап! То бива, бива, ама... не бива!

    И сигурност няма автори на този тест!!!

    Оооооо,сега ги изчетох - май само няколко въпроса са с що-годе разумни отговори...

    ОтговорИзтриване
  4. Жалко, че не съм философ по образование, пък и по призвание, за да подкрепя по-сериозно Енчева, но и така съм възхитен от рационалното й мислене и познания. Само си мисля, че може би е по-добре този постинг да бъде изпратен в МОН, за да не се допускат втори път такива недомислия.
    Поздравления Енчева.

    ОтговорИзтриване
  5. Светла, нали децата трябва да започнат отнякъде. Те не могат да започнат отгоре - както ти правиш. Трябва да започнат отдолу - и някой (учителят, училището) да им свежда нещата, които са отгоре, опростявайки ги. Друг е въпросът, че опростяването е сложно нещо.

    ОтговорИзтриване
  6. Аз и други неща не разбрах от теста. Не им разбрах логиката на въпроса. Не знам дали е защото не съм се готвила за тази матура. Но ако е последното, то може само да означава, че тестът почива на наизустяване... това, което е казано в час, това е. Няма място за съмнения, разсъждения и така нататък. Не, не съм съгласна, че учителят трябва да свежда нещата отгоре за учениците - и че това е, което трябва да се изпитва на една матура.

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря ви на всички за коментарите! Радвам се, че постът за матурите по философия предизвика интерес, надявам се и някой философ да се обади...

    Ирина, да, хубави аналогии за волната неистина! А тестът със сигурност има автори.

    Към анонимното приятелче - то да го пратя на МОН, но моята теза е, че не е тестът проблемът, а училищната програма по философските дисциплини...

    Красимир, не става въпрос за започване отгоре или отдолу. Разбира се, че трябва да се опростява, но това не бива да е за сметка на коректността. Ти би ли преподавал, че "make" и "do" са взаимозаменяеми ;-)? Освен това, учениците не бива да се подценяват изобщо... те са в състояние много да схванат и да мислят, ако, разбира се, някой им покаже смисъл да го правят. Сещам се за преподавателския опит на мъжа ми, преди години той преподаваше философия на футболисти в училище, в което имаше и една "зубърска" не-спортна паралелка. Мъжът ми не е човек, дето ще прави компромиси с нивото и учудващото е, че след време футболистите почнаха да го разбират и да се палят от философия. А тия от зубърския клас се оплакали на класната си - "ама госпожо, представяте ли си - той ни кара да мислим!"

    Ели, напълно същото мисля и аз. Тестът не е лоша форма на изпитване (много по-добра форма е от т.нар. "отговор на литературен въпрос" или темите по история), но и той може така да се направи, че да изисква мислене, а не наизустяване.

    ОтговорИзтриване
  8. Понеже Светла пита дали бих преподавал, че make и do са взаимозаменяеми, отговарям: те са, и не са, взаимозаменяеми :-))). И така волно заявявам истина :-))).

    Ама и аз да попитам. Що така в неуютния блог, гледам, има рубрика "Подкрепят каузата "Hercules vs PIF"", а моето име не го виждам там? К'вай тая работа? Да не би да е недостатъчно неуютно името ми? Обикновено се мисли обратното ...

    ОтговорИзтриване
  9. Що не се гушнете и се помляскате малко. Може да ви разкара, напрежението. Много сте напрегнати.

    ОтговорИзтриване
  10. Красимир, мерси, че ми напомни, че съм я позанемарила тази секция... както можеш да видиш, блогът ти е вече там.

    ОтговорИзтриване
  11. Мерси! Ето, това е! Славата ми се увеличава! И, както се казва, лошата слава - пак слава! Даже може би и по-голяма! Щото, Светла, ние сме лошите, нали така. Несъгласните - или, по израза тук, неуютните.

    ОтговорИзтриване
  12. Неуютната слава ще я преживеем. Аз лично за утешение смятам да помляскам, както ме посъветваха по-горе... но не теб, а тиквени семки.

    ОтговорИзтриване
  13. 10 години са си 10 години много неща сте позабравили. Всичко което го има в теста е написано в учебниците по философия,а как трябва да изглежда един примерен тест

    ОтговорИзтриване
  14. Е, сега... Не е особено философска постъпка да предпоставяте какво съм била забравила за десет години. Поне запетайки къде се слагат все още помня като цяло ;-), пък смея да твърдя, че имам и други спомени. Отвъд това с Вас нямаме противоречие - ами да, тия дивотии ги пише и в учебниците, поне в някои от тях. Както вече споменах, проблемът не е в теста, а в програмата по философските дисциплини.

    ОтговорИзтриване
  15. Здравейте, Светла,

    Най-напред, нека споделя приятното впечатление от Вашия пост относно матурата по философия. Чудесно е, че тестовете биват четени и коментирани не само от хората, които имат пряка нужда/полза от това. Ще се съглася с Вас, че практиката "матури" би трябвало да е задължителна, но ще допълня и личното мнение, че засега тази практика като че не е нищо повече от (неуспешен) експеримент. Както личи и от коментираните от Вас въпроси.
    Ще си позволя обаче да не се съглася с част от тези коментари. Най-напред, относно притесненията Ви, свързани с употребата на думата "планомерно" - признавам, че не разбирам какво точно не разбирате. Представете си парламентарна република, както България например, в нормална ситуация, и може би ще бъдете улеснена. А ако притесненията Ви имат ретроспективен характер, може би е хубаво да си дадете сметка, че ако се откажем от суми като планомерно, тогава ще трябва да престанем да употребяваме и "общодостъпно здравеопазване", "задължително образование" и пр.
    Следващото ми несъгласие е свързано с коментара Ви към въпроса, в който е нужно да се избере твърдение, обясняващо философски човешката същност. Разбира се, Вие сте права, че въпросното твърдение далеч не е единственото възможно и налично в история на философията – права сте, че има и други – но пък останалите три възможни отговора не са сред тях. А и перипатетическо-християнската традиция, съгласете се, е една от най-разпространените. В този смисъл въпросът остава коректно формулиран.
    Като стана дума за история на философията, понеже сама отбелязвате, че образоваността в това поле не трябва да се пренебрегва, нека отбележа, че твърдението "adeaquatio rei et intellectus" принадлежи на Тома от Аквино, а не на Анселм от Кентърбъри. За достъпна справка относно възгледите на Анселм могат да Ви послужат наличните на български няколко учебника по Средновековна философия.
    И последно - относно мнението Ви, че "идейните ядра" и понятия, заложени в ДОИ за предметния цикъл по философия, са подбрани аисторично - не смятате ли, че една исторична интерпретация на предложените проблеми може да се разгърне адекватно едва в самите учебници, които следват въпросните ДОИ? И, струва ми се, че мястото да търсите недостатъци относно това "на какво ги учат учениците", са в много по-голяма степен тъкмо тези учебници... Разбира се, не само там, и с това не твърдя, че сегашните ДОИ са идеални. Но пък, ако не сте забелязала, те са доста солидно обосновани. Например, една от конкретните цели на обучението е описана така: „Да насърчава изследователския дух и оригиналността в мисленето, показвайки уникалната самоценност на интелектуалното усилие.” Сигурно е излишно да Ви казвам, че цитираното изречение предполага ориентация от типа „проблеми --> автори”. Вие явно предпочитате обратната посока. И въпреки цялата спорност на проблема за „истински правилната” посока, не е коректно да променяте противниковата позиция – тя не се основава на аисторичността, просто не поставя обучението в история на философия на първо място.
    С всичко изписано до тук в никакъв случай не искам да Ви обидя, просто ми се струва че иначе чудесно наченатото от Вас критично наблюдение, докато се разгръща, се превръща в една от онези практики, които простолюдието цветисто описва като "да търсиш под вола теле".
    А иначе – уви! – има много сериозни проблеми с тестовете, които сътворяват българските академични философи. Например, в миналогодишния примерен кандидатстудентски изпит "Философия и социални науки" беше даден примерен фрагмент от Платон, с малката подробност, че у самия Платон точно този фрагмент никъде не е наличен. Но едно търсне с google бързо показва, че той се намира в публикуван онлайн преразказ на платонов текст.

    Желая всичко добро!

    ОтговорИзтриване
  16. Рада,

    Благодаря Ви много за задълбочения коментар. Първо, дължа извинение за Анселм. Бях се заровила да търся точната му формулировка за rectitudo-то и съм се отплеснала, като съм стигнала до тази дефиниция. Ще го поправя в поста си. Дефиницията на Анселм всъщност беше "veritas est rectitudo mente sola perceptibilis". Съвсем друга опера, значи.

    За "планомерното" може би подхождам като социолог и смятам, че правото се променя по-скоро спрямо конкретни ситуации, които пораждат нови проблеми и потребности, отколкото според някакъв предварителен "план". Не разбрах каква е връзката със здравеопазването и образованието.

    За човешката същност, продължавам да твърдя, че частта не бива да се налага върху цялото. Колкото и да е разпространена тази дефиниция за човешката същност, тя не изчерпва философията.

    Иначе съм напълно съгласна с Вас, че много от проблемите, които съм описала, са проблеми на учебниците. Но тук пък възниква въпросът, защо учебниците са такива. А за (а)историчността дискусията всъщност е сериозна и аз съм изразила позиция, не съм се опитала да я налагам. Блоговете са за това - за да се изразяват свободно лични позиции. Приемам, че обучението по философия не се свежда само до обучение по история на философията. Въпреки това обаче съм убедена, че без елементарна историко-философска чувствителност "изследователският дух и оригиналността" трудно ще излязат отвъд труизмите и самоидеологизирането.

    Това за миналогодишния изпит по философия не го знаех. Ама как може да представят за Платонов текст нещо, дето не е на Платон?!

    Всичко добро и на Вас и Ви благодаря за сериозния коментар.

    ОтговорИзтриване
  17. Изводът от всичко казано според мен е един: тестовете по философия са просто една позитивистична недомислица, която няма обсолютно никакво отношение към вътрешното естество на философията, на любовта към мъдростта. Т.е. те са неподходящи за оценка на философски мислещите ученици, на такъв текст ще бъдат скъсани тъкмо ония ученици, които мислят по-оригинално и самостоятелно...

    ОтговорИзтриване
  18. Не бих се нарекла позитивист, дори напротив, но смятам, че и от тестове по философия може да има полза. Ако са умно направени ;-)

    ОтговорИзтриване
  19. Аз не съм чела коментарите,искам само да кажа,че съм срещала тестове с безумни въпроси.Тях не мога да намеря дори в учебниците!Не е честно да отиваме на матурите със страх,дали сега ще ми се паднат тези въпроси,които дори учителката ми по философия в у-ще не може да реши!Аз смятам,че трябва тези тестове да бъдат по-опростени,защото в крайна сметка не всички ще ставаме философи!

    ОтговорИзтриване
  20. Николета, правите ли разлика между "безумни" и "трудни" въпроси? Според мен тестът, за който съм писала, не е труден (не знам какво е нивото на учителката Ви), но съдържа някои грешки, освен това не споделям представата за философия, която е в основата му. Но нещата като цяло ги има в учебниците. Може ли да ми дадете пример за кофти (според Вас) тестове, има ли ги нейде из нета?

    ОтговорИзтриване